РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 164/5.3.2020г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на шести февруари през две хиляди
и двадесетата година в състав:
СЪДИЯ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при
секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Петров адм.
дело № 1243 по описа на съда за 2019год., за да се произнесе взе предвид
следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.
Производството е по реда на Глава Х от Административно процесуалния кодекс, във
връзка с чл. 256 ал. 1 от Административно процесуалния кодекс.
2.
Образувано е по повод жалба, предявена от А.Г.Г.,***, срещу Разпореждане от 18.10.2019г.
на Държавен съдебен изпълнител по изпълнително дело № 219 по описа на Съдебно
изпълнителна служба, Районен съд Пазарджик за 2014г., да администрира сигналите
на Г., адресирани до Държавна агенция „Национална сигурност“ ; Министерство на правосъдието ; Окръжна
прокуратура Пазарджик ; Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобитото имущество.
Поддържаното
от жалбоподателя становище е, че отказа да бъдат администрирани подадените от
него сигнали е незаконосъобразен.
Искането е
ответника да бъде задължен да препрати подадените сигнали до съответните
адресати и съответно да уведоми за това подателя на сигналите.
3. Ответника
по оспорването, държавен съдебен изпълнител при Районен съд Пазарджик, в представен
по делото писмен отговор е на становище, че искането на Г. е недопустимо.
Според ответника, предмет на защитата по чл. 257 АПК е задължението на
административния орган да извърши дължими по закон действия, т. е. действия по
изпълнение на своите законни правомощия. В този смисъл според него, за държавния
съдебен изпълнител не съществува задължение да администрира жалби на страните
до различни институции. Не е налице акт или действие на съдебния изпълнител
което да подлежи на обжалване.
Иска се
производството по делото да бъде прекратено.
ІІ. За
допустимостта на жалбата и компетентността на съда да я разгледа и разреши :
4. Според
чл. 256, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от АПК, бездействието на административния орган
по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори
безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на
индивидуалните административни актове. Неизвършването на фактически действия,
които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи
на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването
му. С решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието,
като определя срок за това или отхвърля искането.
5. Естеството
на правния спор и цитираните текстове от процесуалния закон, налагат преди
всичко да се изясни въпроса за статуса на държавния съдебен изпълнител, като
орган на държавна власт.
Според чл.
265 от Закона за съдебната власт, държавните съдебни изпълнители се назначават
от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс, като съобразно чл. 271
от ЗСВ, министърът на правосъдието е и органа, който освобождава от длъжност
държавния съдебен изпълнител.
Според чл.
278 от ЗСВ, 278., доколкото в тази глава не е предвидено друго(става реч за Глава ХІ Държавни съдебни изпълнители –
пояснението мое), прилага се
Кодексът на труда.
Според
чл.372, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, към министъра на правосъдието има инспекторат,
който: проверява дейността на държавните и частните съдебни изпълнители, на
съдиите по вписванията, включително дейността по образуването, движението и
приключването на изпълнителните дела, делата по вписванията и обобщава и
анализира практиката по тези дела.
Съобразно,
328е, ал. 1 от ЗСВ, дисциплинарно наказание на държавен съдебен изпълнител или
на съдия по вписванията се налага от министъра на правосъдието.
В Глава
Шеста „Съдебна власт“ от Конституцията на Република България са уредени
функциите и структурата на съдилищата, прокуратурата и следствените органи,
като в чл. 129, ал. 1 от Конституцията е предвидено, че съдиите, прокурорите и
следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от
длъжност от съдийската, съответно прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет.
6. Очевидно е,
че държавните съдебни изпълнители не са магистрати и са извън обхвата на нормативно
определените органи на съдебната власт. Дейността по принудително изпълнение на
съдебни и административни актове (по чл. 404
от ГПК и чл. 268 от АПК), не може да
бъде определена като правораздавателна или правоохранителна.
Държавните
съдебни изпълнители са служители по трудово правоотношение, работодател по
което е министърът на правосъдието. Тоест те са администрация към министъра на
правосъдието (така както, например Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията”), независимо, че според чл. 279, ал. 1 от ЗСВ,
организационно държавните съдебни изпълнители се помещават към районните съдилища.
Това ще
рече, че както държавните, така и частните съдебни изпълнители са носители на
административни правомощия, овластени въз основа на закон (по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК), като изпълняваната от тях дейност
по принудително осъществяване на изпълнителното основание, въз основа на
съответния изпълнителен титул е административна по двоя характер. Обстоятелството, че в някои случаи
изпълнително основание са влезлите в сила решения и определения на съдилищата(чл.
404 от ГПК), а в други, индивидуални или общи административни актове и административни
договори(чл. 268 от АПК), не обосновава извод, че в зависимост от
изпълнителното основание в единия случай, съдебния изпълнител действа като
орган на съдебната власт, а в другия като административен орган.
7. Според
чл. 128, ал.1, т. 4 от АПК, на административните съдилища са подведомствени
всички дела по искания за защита срещу неоснователни действия и бездействия на
администрацията. Съответно, според чл. 132, ал.1 от АПК - На административните
съдилища са подсъдни всички административни дела с изключение на тези, подсъдни
на Върховния административен съд. Искането за защита срещу неоснователно
бездействие на държавния съдебен изпълнител да администрира подадени от
жалбоподателя сигнали, не е от категорията на тези посочени в хипотезите на чл.
132, ал.2 от АПК, за които законодателя е предвидил подсъдност пред Върховния
административен съд.
При това
положение, настоящият съдебен състав счита, че е компетентен по правилата на
местната, функционална и родова подсъдност да разгледа и разреши заявения
административно правен спор.
8. Жалбата е
подадена в 14 дневен срок от подаването на сигналите, чрез държавния съдебен
изпълнител. С Разпореждане № ИД 219/2014г. от 18.10.2019г., държавния съдебен
изпълнител е уведомил Г., да се яви в Служба съдебно изпълнение за да му бъдат
върнати молбите. Това ще рече, че съдебния изпълнител не ще администрира,
подадените чрез него сигнали.
При това
положение, следва да се приеме, че оспорването на бездействието на органа
снабден с административни правомощия е предприето в рамките на процесуалния
срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМО.
ІІІ. За
фактите :
9. А.Г. е
взискател по изпълнително дело № 219 по описа на по описа на Съдебно
изпълнителна служба, Районен съд Пазарджик за 2014г. Чрез съдебно
изпълнителната служба, той е подал :
- Молба вх.
№ 5417 от 16.10.2019г. до Държавна агенция „Национална сигурност“, София в
която са изложени твърдения за незаконосъобразни действия и практики при
осъществяване на функцията на съдебно изпълнителната служба при Районен съд
Пазарджик ;
- Молба вх.
№ 5419 от 16.10.2019г. до Окръжна прокуратура Пазарджик в която са изложени
твърдения за незаконосъобразни действия и практики при осъществяване на
функцията на съдебно изпълнителната служба при Районен съд Пазарджик ;
- Молба вх.
№ 5420 от 16.10.2019г. до Инспектората към Министерство на правосъдието в която
също са изложени твърдения за незаконосъобразни действия и практики при
осъществяване на функцията на съдебно изпълнителната служба при Районен съд
Пазарджик ;
- Молба вх.
№ 5418 от 16.10.2019г. до Комисия за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество в която също са изложени твърдения
за незаконосъобразни действия и практики при осъществяване на функцията на
съдебно изпълнителната служба при Районен съд Пазарджик.
10. Както се
посочи, с Разпореждане № ИД 219/2014г. от 18.10.2019г., държавния съдебен
изпълнител е уведомил Г., да се яви в Служба съдебно изпълнение за да му бъдат
върнати молбите, като е счел, че няма нормативно установено задължение да
администрира същите.
ІV. За
правото :
11. Според
чл. 107, ал. 4 от АПК, сигнали могат да се подават за злоупотреби с власт и
корупция, лошо управление на държавно или общинско имущество или за други
незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които
се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на
други лица.
Прочита на
прежде посочените четири „молби“, заявени от Г., налага несъмнения извод, че в
случая става реч именно за сигнали по смисъла на чл. 107, ал. 4 от АПК, в които
са заявени конкретни твърдения свързани с осъществяване на дейността на Съдебно
изпълнителна служба при Районен съд Пазарджик. В този смисъл трябва да се
добави, че не наименованието на искането определя неговата квалификация,
заявените в него твърдения за факти и обстоятелства и формулираната въз основа
на тях петиция. Впрочем, Г. явно е изяснили смисъла и значението на подадените
от него „молби“, доколкото в настоящото производство, той самият определя
същите като „сигнали“.
12. Според
чл. 119, ал. 2 от АПК, по преценка на подателя сигналът може да се подаде и
чрез органа, срещу чието действие или бездействие е насочен.
Респективно,
според чл. 112 от АПК, предложенията и сигналите, които са подадени до
некомпетентен орган, се препращат не по-късно от 7 дни от постъпването им на
компетентните органи, освен когато има данни, че въпросът вече е отнесен и до
тях. За препращането се уведомява направилият предложението или сигнала.
Съобразно,
чл. 111, ал. 2 от АПК, Подадените по реда на ал. 1 предложения и сигнали се
регистрират.
Очевидно, в
случая държавния съдебен изпълнител не е изпълнил нито едно от задълженията си,
установени в Глава VІІІ, Раздели І и ІІІ от АПК и не е предприел действия по
регистрирането и администрирането на сигналите заявени от Г..
Констатираната
незаконосъобразност на неизпълнението на нормативно установено задължение за
извършване на правно действие от страна на административния орган, налага
същият да бъде осъден да го осъществи принудително.
Следва в
случая да се съобрази, че междувременно, изпълнително дело № 219 по описа на
Съдебно изпълнителна служба, Районен съд Пазарджик за 2014г. е преобразувано в изпълнително
дело № 178 по описа на Съдебно изпълнителна служба, Районен съд Пещера за
2019г. По делото не се твърди и не се установява, държавния съдебен изпълнител
по изпълнително дело № 178 по описа на СИС, Районен съд Пещера за 2019г., да е
предприел някакви действия по администрирането на подадените от Г. сигнали.
Мотивиран от
изложеното до тук, Съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА държавния съдебен изпълнител по изпълнително
дело № 178 по описа на Съдебно изпълнителна служба, Районен съд Пещера за
2019г., да извърши необходимите действия
по администрирането на заявените от А.Г.Г. ***№ 5417 от 16.10.2019г. до Държавна агенция
„Национална сигурност“, София; Молба вх. № 5419 от 16.10.2019г. до Окръжна
прокуратура Пазарджик ; Молба вх. № 5420 от 16.10.2019г. до Инспектората към
Министерство на правосъдието и Молба вх. № 5418 от 16.10.2019г. до Комисия за противодействие
на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, София съобразно
правилата установени в Глава VІІІ, Раздели І и ІІІ от АПК.
ОПРЕДЕЛЯ три дневен срок от влизане в сила
на настоящото решение, за изпълнение на задълженията по Глава VІІІ, Раздели І и
ІІІ от АПК, като съответно уведоми заявителя за предприетите действия.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен
съдия : /п/
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№11055/13.08.2020 Г. ПО АД№5096/2020 НА
ВАС
ОТМЕНЯ
определенията от 15.07.2020г., с които е даден ход на делото и ход по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на А. Кехайова – държавен съдебен
изпълнител при Районен съд – Пазарджик срещу решение № 164/05.03.2020г.,
постановено по адм. дело № 1243/2019г. по описа на Административен съд –
Пазарджик.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 5096/2020 г. по описа на
Върховния административен съд - шесто отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните с частна жалба, в 7-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му, пред петчленен състав на Върховния
административен съд.