Решение по дело №1134/2021 на Административен съд - Варна

                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

            №                                    2021 г., гр.Варна

 

                В    ИМЕТО    НА     НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                               

 VІ-ти касационен състав,

в публично заседание на  24. 06. 2021 г., в състав :

                               Председател :  Красимир Кипров                                                    Членове    :      Евелина Попова

                                                        Марияна Бахчеван

при секретаря   Светлана Стоянова

с  участието на прокурора  Силвиян Иванов

като разгледа докладваното от съдия  Кипров

        касационно дело №  1134  по описа на съда за 2021  г.,

        за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

          Производството  е  по реда на чл.63, ал.1, пр.ІІ от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

          Образувано е по касационна жалба на  Д.С.А.,  против решение № 260545/23.04.2021 г.  по НАХД № 334 /2021 г. по описа на ВРС, с което е  потвърдено    издаденото от  директора на ОДМВР-Варна  НП № 436а-436/2.10.2020 год. С  развити в жалбата доводи за  материална незаконосъобразност на обжалваното решение, поради липсата на съставомерност на деянието , се иска  постановяване на касационно решение за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго такова по съществото на делото за отмяна на НП. В съдебно заседание, касационната жалба се поддържа от упълномощения адвокат К..  

        Ответникът ОДМВР– Варна, с представената от упълномощения юрисконсулт Л.-А.молба с. д. 9481/23.06.2021 г. изразява становище  за оставяне в сила на обжалваното решение, а в условията на евентуалност при отмяната му,  отправя възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатско възнаграждение.           Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.   

          След преценка на изложените от страните доводи  и  извършената по реда на чл.218 от АПК проверка,  съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е  основателна.

          С  обжалваното НП е  наложено  на  настоящият касатор адм.наказание  глоба в размер на 300 лв.   на основание чл.209а, ал.1 от З-на за здравето /ЗЗ/ и  за  нарушение на противоепидемичните мерки по чл.63, ал.1 от ЗЗ, а именно : затова , че на 17.04.2020 г.  около 13.00 ч.  , гр. Варна, път за с. Каменар – разклона на КПП организирано от органите на МВР, лицето А. при обявено извънредно положение в Р. България с решение от 13.03.2020 г.  на Народното събрание и въведените със заповед РД 01 143/20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването в т.2 и т. 3 противоепидемични мерки, преминава през КПП- Каменар, в посока гр. Варна, при липса на неотложно обстоятелство, с което не е изпълнил въведените с т.І.3 от заповед № РД-01-143/20.03.2020 г.  на министъра на здравеопазването, противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 от  ЗЗ.

          За да потвърди  обжалваното  НП , районният съд  е приел  за ирелевантен фактът, че А. не е бил проверен при преминаването през КПП в обратната посока и че по време на проверката се е завръщал в населеното място, където живее.

          Касационният съд намира, че е налице изложеното  в жалбата основание по чл.348, ал.1,  т.1  от НПК за отмяна на въззивното решение – нарушение на материалния закон.     

          Спор относно фактите по делото не е бил налице – установени са посоката на движение на А.  и неговите настоящ и  постоянен адрес, за които в началото на НП е посочено, че  са  в гр. Варна , ж.к. „Вл. Варненчик“ № 216, вх. 7, ет.2, ап. 191. Посочената в НП като нарушена т. І.3 от  заповед № РД-01-143/20.03.2020 г.  на министъра на здравеопазването е цитирана в самото него, както следва  : „ През контролно-пропускателните пунктове по т.2 се пропуска преминаването на лица само в случаи на неотложност на пътуването, наложено от полагане на труд в населеното място, здравословни причини на пътуващия или негови близки, завръщане на настоящия или последен адрес“. Текста на нормата е пределно ясен -  когато лицето се завръща на настоящ или постоянен адрес, то се пропуска за преминаване през КПП  без да е необходимо наличието на неотложно обстоятелство.  Случаят е именно такъв, поради което цитираното в НП нарушение, изразяващо се в преминаване през КПП при липсата на неотложно обстоятелство, не е налице. При тези обстоятелства, съвършено погрешни са правните изводи на въззивния съд, че завръщането в населеното място където лицето живее, представлявало ирелевантен факт. Напротив, този факт е релевантен, защото именно  от него следва  извода за липсата на нарушение. Ирелевантни спрямо даденото в НП описание на деянието факти са други  -  тези за излизането на А. ***. Тези факти не  са описани в НП, съответно  те не са негов предмет и не са установени по делото – не е ясно кога,  през кой КПП и в каква посока той е напуснал гр. Варна. Преценката за съставомерността на деянието винаги се извършва въз основа на описаните в НП факти, а съгласно  чл.57, ал.5 от ЗАНН като такива са описани преминаването на А. ***, където са неговите настоящ и постоянен адрес, т.е. той не е наказан за преминаване в обратната  на тази посока. Поради това, че завръщането в населеното място, където лицето живее не представлява нарушение на т.І.3 от цитираната в НП заповед на министъра на здравеопазването, то описаното в НП деяние  не  осъществява  състава на адм. нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ. Тези обстоятелства правят обжалваното НП материално незаконосъобразно и като такова подлежащо на отмяна. Така,  като е потвърдил незаконосъобразното НП вместо да го отмени, ВРС е постановил решението си в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено на основание чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

          След отмяната на въззивното  решение  и при решаване на спора по същество от страна на касационния съд в съответствие с изискванията на чл.222, ал.1 от АПК, НП следва  да бъде отменено по същите гореизложени съображения. Отмяната налага възстановяване на претендираните от наказаното лице пред ВРС разноски за адвокатско възнаграждение съобразно представеният във въззивното производство списък , които според приложеният на л.14 договор за правна защита и съдействие са в размер на 100 лв. Възражението на ответника за прекомерност е неоснователно – съгласно чл. 18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,  регламентираният минимален  размер  е 300 лв. , а платеното такова както бе посочено е в размер на 100 лв.  

           Предвид изложеното , съдът

                                                                                                                                                                   Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ  решение № 260545/ 23.04.2021 г. по НАХД № 334/2021 г. по описа на ВРС , с което е  потвърдено   издаденото от  директора на ОДМВР-Варна     НП № 436а-436/ 2.10.2020  г.  и  ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ :

ОТМЕНЯ   издаденото от  директора на  ОДМВР-Варна    НП № 436а-436-/ 2.10.2020 г. , с което на основание чл. 209а , ал.1   от ЗЗ е наложена на  Д.С.А. глоба  в размер на  300 лв.  

ОСЪЖДА ОДМВР- Варна да заплати на Д.С.А., ЕГН **********,***  за разноски по делото сумата от 100 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                                                                                                                                           

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ  :

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     ЧЛЕНОВЕ  :