№ 8525
гр. София, 05.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110103458 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано е по искова молба от М. Г. С. против „----------“ АД с искане Договор за
потребителски кредит „----“ № 298963/27.09.2021 г. да бъде прогласен за нищожен, а при
условията на евентуалност клаузите от съглашението, с които са уговорени задължения за
потребителя за заплащане на възнаградителна лихва и неустойка, да бъдат прогласени за
нищожни.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 27.09.2021 г. страните сключили
Договор за потребителски кредит „----“ № 298693, по силата на който ответникът
предоставил на ищеца заем в размер на 600 лева, при общ размер на всички плащания от
677,04 лева, дължими на 14 погасителните вноски, всяка от която в размер на 48,36 лева,
при уговорен фиксиран годишен лихвен процент 41,00 %. Страната поддържа, че ответното
дружество начислило неустойка по договора в общ размер на 310,66 лева, тъй като
кредитополучателят не е представил пред ответника в срок надлежно обезпечение, което да
отговаря на посочените в съглашението условия, като общата сума, която следвало да върне
потребителя възлиза на 987,70 лева. Процесуалният представител на страната поддържа, че
процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е
спазена предвидената от закона форма – не е спазено изискването да е написан по ясен и
разбираем начин, както и всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт, но не по - малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от
страните по договора. Наведени са доводи, че договорът е с еднотипно съдържание, по
отношение на което потребителят не може да влияе. Изложени са съображения, че
договорът е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е налице
съществен елемент от неговото съдържание - не е посочен годишния процент на разходите
/ГПР/ по кредита, като в договора е посочен единствено фиксиран лихвен процент по заема.
Посочва, че не са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване,
а липсата на посочване на методика за формиране на ГПР по договора противоречи на
императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 ЗПК.
Процесуалният представител на ищеца допълва, че съгласно Решение от 20.09.2018 г. по
дело С-448/2017 г. на СЕС, на непосочване на ГПР в договора за кредит трябва да се
приравни ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за
изчисляване на този ГПР, без обаче да се предоставят необходимите данни за това
изчисляване. В исковата молба са изложени твърдения, че действителният размер на ГПР
възлиза на 156,56 %, който е над максимално установения праг, предвиден в императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като в ГПК следва да бъде включена и начислена
неустойка за непредставяне на обезпечение ( осигуряване на две лица поръчители или
представяне на банкова гаранция). Процесуалният представител на страната поддържа, че
1
поради наличие на изначална невъзможност ищецът да осигури в срок до края на следващия
ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита обезпечение – поръчителство на
две физически лица или банкова гаранция, отговарящ на всички изисквания, посочени в
договора, процесният договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 2 пр. 1 ЗЗД. В исковата
молба са изложени доводи, че уговорката за неустойка е неравноправна и нищожна на
основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като същата вменява на потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. В
допълнение на изложеното се сочи, че в нарушение на императивните разпоредби на чл. 19,
ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК ответникът не е включил в ГПР разходите за заплащане на
неустойка, която по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към
главницата, която се плаща периодично. В исковата молба са изложени твърдения, че
уговорката за неустойка накърнява добрите нрави и е извън присъщите й функции, като не е
свързана с претърпени от кредитора вреди. Излага, че договорът е в противоречие със
съображение 26 от преамбюла на Директива 4008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета, както и че уговорката за неустойка е в противоречие с преследваната от директивата
цел. Процесуалният представил поддържа, че процесният договор предвижда недопустимо
кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва, поради което е налице заобикаляне на
закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Направено е искане сторените от страната
съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане по реда на чл. 190
ГПК ответникът да бъде задължен да представи по делото оригинала на Договор за кредит
№ 298963 от 27.09.2020 г., както и свързания с него Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредит, преддоговорна информация,
погасителен план и общи условия. Направо е и искане за изслушване на съдебно-счетоводна
експертиза със задача вещото лице да изчисли размера на ГПР, като вземе предвид размера
на главницата по кредита, възнаградителната лихва, както и начислената неустойка.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявения иск. С подадения отговор са оспорени поддържаните в исковата молба доводи за
нищожност на сделката, за неравноправност на отделни клаузи от процесния договор, както
и че същия е сключен в противоречие с добрите нрави. Процесуалният представител на
страната поддържа, че видно от съдържанието на съглашението, общите условия и
погасителния план, изрично са посочени размерите на ГПР и ГЛП, които са съобразени със
законовите изисквания, като липсва основание оспорените разпоредби да се счетат за
неотговарящи на изискването за добросъвестност и за водещи до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, съобразно
формулировката на чл. 143 от ЗЗП. В депозирания отговор са изложени съображения, че
задължението по кредита е установено в глобален размер и по пера, поради което за
потребителя съществува яснота относно точния размер на задължението му и общата
стойност на кредита, от което следва, че не е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. С подадения отговор са оспорени твърденията на ищеца за нищожност на клаузата за
неустойка по процесното съглашение, тъй като същата представлявала обезщетение за
неизпълнение на акцесорно задължение, като предоставянето на обезпечение е
допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му.
Процесуалният представител на страната допълва, че разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК
изрично предвижда, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се
включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по
договора за потребителски кредит под формата на неустойка. По изложените съображения е
направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като в тежест на ищеца бъдат
възложени направените от дружеството съдебни разноски.
Ведно с отговора на исковата молба са представени документи, за които е направено
искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
По доказателствената тежест на спора, съдът намира следното:
2
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 26,
ал.1, пред. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит „----“
№ 298693/27.09.2021 г. на основание чл. 22 ЗПК е да установи при условията на пълно и
главно доказване наличие на облигационно правоотношение с ответника с предмет описан в
исковата молба, както и че съглашението е недействително съгласно разпоредбите на ЗКП
посочени от страната, а в условията на евентуалност по предявените искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, пред. 1 и пред. 3 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че клаузите от съглашението за заплащане на възнаградителна лихва и неустойка
за непредставяне на обезпечение са нищожни поради противоречие със закона и добрите
нрави.
Съдът намира, че на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК следва да бъде обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че на 27.09.2021 г. между М. Г. С. и „----
------“ ЕООД е сключен Договор за кредит № 298963, по силата на който ответникът е
предоставил на ищеца заем в размер на 600 лева, като потребителят се задължил да върне
сумата в размер 677,04 лева, дължими на 14 погасителните вноски, дължими на всеки 15
дни, всяка в размер на по 48,36 лева, при уговорен фиксиран годишен лихвен процент 41,00
%, както и че в тежест на потребителя е начислена неустойка в размер на 310,66 лева за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, като вземането за неустойка
не е включено в размера на ГПР.
По доказателствените искания на страните, съдът намира следното:
Представените от страните документи са допустими, относими и необходими за
правилно решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат
приети като писмени доказателства по делото.
Съдът намира, че следва да остави без уважение формулирано от ищцовата страна
искане по чл. 190, ал. 1 ГПК да задължи „----------“ АД да представи изброените в исковата
молба документи, тъй като същите са представени с отговора на исковата молба.
Съдът намира, че направеното искане за изслушване на съдебно-счетоводна
експертиза следва да бъде оставено без уважение като не-необходимо за изясняване на
спора от фактическа страна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените ведно с исковата
молба и отговора документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника да
представи по делото намиращи се у него документи и за изслушване на съдебно-счетоводна
експертиза, като ненеобходими за изясняване на спора от фактическа страна.
3
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 28.03.2023 г. от 13.50
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4