Р Е Ш Е Н И Е
№ 250
гр.Габрово, 30.10.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на първи октомври през двехиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
При секретаря В.Килифарева, като разгледа докладваното от съдия Големанова т.д.№84 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ.
В исковата молба се твърди, че на 11.06.2018г. около 0,20часа ищцата пострадала в резултат на ПТП. Същата била пътник в л.а. Алфа Ромео, с ДК№ ЕВ0164 АН, управляван от Ю.А.К., който се движел по път ГП І-4 в посока Варна-С.. В района на км.76 край Севлиево до бензиностанция Лукойл били ударени от л.а. Нисан Алмера с ДК № ЕВ 7430 АР, управляван от М.И.Ш., която се движела по същия път в посока С.-Варна и навлязла в лентата за насрещно движение, в която се движел автомобила, в който пътувала ищцата. Виновен за настъпване на ПТП е М.Ш., която с действията си нарушила правилата за движение по пътищата, като не се съобразила с движещия се в насрещната лента за движение л.а. и отклонила движението си, като навлязла в неговата лента за движение, поради което настъпил удар между двете МПС-та. В резултат на ПТП ищцата била получила изключително тежки травматични увреждания, изразяващи се в счупване на тялото (диафиза) на бедрената кост на дясно бедро в средната й трета, разкъсно-контузна рана на главата и множество хематоми по цялото тяло. Ищцата била приета в болница в тежко състояние. Раната на главата била обработена хирургически. На 12.06.2018г. й била извършена операция на счупената бедрена кост, при която се извършила репозиция на фрактурата и бил имплантиран заключващ бедрен пирон и 2 винта дистално. Ищцата била обездвижена и не можела да се обслужва самостоятелно, като била на непрекъснат постелен режим, имана непрекъснато нужда от чужда помощ. Изпитвала изключително силни болки и се налагало постоянно да приема обезболяващи медикаменти. Поради непрекъснатия болков синдром, затруднени движения в дясната тазобедрена става и невъзможност за вертикализиране на 18.06.2018г. ищцата била приета за продължаване на лечението в болнично заведение. Твърди, че към настоящия момент все още не била излекувана, като не можела да се придвижва самостоятелно и имала нужда от помощни средства. Болките продължавали и до момента, не излизала от дома си и била в тежко психическо състояние, тъй като не можела да работи и да се грижи за домакинството. Ищцата оценява търпените от нея болки и страдания на 50 000лв. Твърди, че собственика на л.а. Нисан Алмера бил сключил задължителна застраховка Гражданска отговорност с ответника, като полицата била валидна от 05.02.2018г. до 04.02.2019г. За изплащане на обезщетение за претърпените от ищцата вреди същата предявила претенция към ответното дружество, но към настоящия момент все още не бил определен размер на застрахователното обезщетение и тя не била получила такова. Твърди, че била в обективна невъзможност да представи изисканите от застрахователя документи, тъй като разследването във връзка с ПТП все още не било приключило. Претендира се да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 50 000лв. обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП, ведно със законната лихва от 11.06.2018г. до окончателното изплащане, както и направените поделото разноски.
В депозирания по делото отговор на исковата молба ответникът оспорва предявеният иск като неоснователен по основание и по размер. Оспорват настъпването на застрахователно събитие, което да обективира отговорността на ответника. Оспорват наличието на валидно застрахователно правоотношение. Оспорват представения към исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали лица, тъй като същият бил изготвен то лице, за което нямало данни да е извършвало оглед на произшествието, както и въз основа на какви документи е издаден този протокол. В протокола не се съдържали данни къде е настъпило ПТП, какви са обстоятелствата и причините за него, поради което го оспорват по отношение на съдържанието му. Не бил ясен механизма на възникване на ПТП, поради което не можело по безспорен начин да се установи настъпването на уврежданията, както и вината на участниците. Ответника оспорва механизма на възникване на ПТП. Оспорва и наличието на виновно и противоправно поведение от страна на М.Ш.. Оспорват и вида и характера на уврежданията във връзка с ПТП, както и причинно-следствената връзка между деликта и претърпените неимуществени вреди. Прави се възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като същата била без обезопасителен колан в момента на ПТП, поради което е допринесла за настъпване на вредите. възразява и за прекомерност на претендираното обезщетение. Оспорват претенцията за присъждане на законна лихва от датата на настъпване на ПТП, като следвало да се има предвид разпоредбата на чл.497 КЗ. В допълнителната искова молба се на изложени нови обстоятелства или наведени нови твърдения. Моли съда да отхвърли предявения иск и да присъди направените по делото разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :
Не е спорно между страните по делото, че на 11.06.2018г. около 0,20часа на пътя С.-Варна, в района на км.76 край Севлиево до бензиностанция Лукойл възникнало ПТП между л.а. Алфа Ромео, с ДК№ ЕВ0164 АН, управляван от Ю.А.К., който се движел по път ГП І-4 в посока Варна-С., в който пътувала ищцата и л.а. Нисан Алмера с ДК № ЕВ 7430 АР, управляван от М.И.Ш.. За инцидента била образувана пр.пр.№595/2018г. по описа на РП Севлиево.
От показанията на св.К.- управлявал участващия в инцидента л.а. Алфа Ромео се установява, че с А. пътували с управлявания от него автомобил в посока С.. А. била до него, като и двамата били с предпазни колани. Пътували през нощта, пътят бил сух. Видимостта била добра, без мъгла. Когато наближили бензиностанция Лукойл видял, че насрещно движещата се кола започнала да навлиза в неговото платно. Натиснал спирачки, бибиткал, просветвал с фарове, но отсрещната кола не реагирала. Последвал силен удар, като по време на удара св.К. почти бил спрял. Ударът бил почти челен, след което колата му се завъртяла напречно на магистралата и другия автомобил напуснал платното за движение. Тъй като вратите на автомобила били блокирани свидетелят излязъл от колата през прозореца. Опитал се да извади ищцата, но не успял, дошли и други автомобили да помагат.
От заключението на изготвената по делото техническа експертиза, което съдът възприема като правилно и обосновано, се установява, че в момента на удара скоростта на л.а. Нисан е била 92,9км/ч., на а л.а. Алфа Ромео - 17,2км/ч. ударът бил осъществен в момента на контакта на лявата странична част на Нисан с мантинелата и непосредствено след първоначалния контакт напредна лява странична ъглова част на този автомобил с мантинелата. Пътният участък в района на инцидента е прав, хоризонтален, платното е двупосочно, не е установено наличие а вертикална маркировка.
Вещото лице установява следния механизъм на протичане на произшествието : по време на движението си л.а. Нисан започва отклоняване на лява за неговата посока на движение, като водачката му не предприела действия за прекратяване на това отклоняване. На около 137-138м. преди мястото на удара предната лява част на л.а. Нисан навлязла в лентата за движение към С. и продължила движението си с отклоняване на лява, преминавайки през пътната лента. Ако водачката на л.а. Нисан е била възприела пътната обстановка е имала техническа възможност да прекрати процеса на отклоняване на автомобила и да предотврати удара. Водачът на л.а. Алфа Ромео бил направил всичко възможно да спре автомобила си след като е възприел отклоняващия се към него автомобил, като от техническа гледна точка не могъл да го предотврати.
Предвид гореизложеното съдът намира, че причина за възникване на инцидента е поведението на водача на л.а. Нисан, довело до откланяне на автомобила в ляво от посоката му на движение и навлизане в насрещното платно за движение.
От представените по делото епикризи се установява, че след инцидента ищцата е претърпяла наранявания и е била на лечение в болнично заведение.
От заключението на съдебно -медицинската експертиза, неоспорено от страните, е видно, че в следствие на ПТП ищцата е получила напречно счупване на дясната бедрена кост на ниво средна-долна трета, което е причинило трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок от около 8-9месеца, след което е преминало във временно разстройство на здравето, неопасно за живота и невъзстановена към момента на прегледа от вещото лице работоспособност. Във връзка с това нараняване на 12.06.2018г. на ищцата била извършена операция на счупената бедрена кост, при която бил имплантиран заключващ бедрен пирон със заключващи винтове. Пострадалата била получила и разкъсно-контузна рана в дясната челна област на главата, която е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около три седмици. Към настоящия момент на мястото на раната се виждал розовобял белег, който не представлявал козметичен дефект. Пострадалата била получила охлузвания, които са довели до болки и страдания за срок от около две седмици и от които към настоящия момент няма последици.
Въпреки проведеното лечение към момента на прегледа, извършен от вещото лице ищцата се придвижвала с накуцване и изпитвала затруднение при слизане и изкачване на стълби, имала субективно усещане за изтръпване на десния долен крайник, съобщавала за периодична болезненост в областта на дясното бедро и нестабилност в дясната колянна става. Движела крайника в пълен обем в прилежащите колянна и тазобедрена стави, но с умерена болка при пълно сгъване в с коляното и тазобедрената става. Към датата на прегледа ищцата не била възстановила трудоспособността си и била в отпуск по болест. Според вещото лице, тъй като ищцата работела като сладкар, предимно в право положение, последиците от травмата биха оказали негативно въздействие върху трудоспособността й при евентуално започване на работа.
По време на възстановяването си ищцата в продължение на 2,5месеца след ПТП била почти изцяло на легло и не можела да става и ходи самостоятелно, приставане от леглото получавала световъртеж, появили се декубитални рани в кръстовата област. Не можела да се обслужва самостоятелно, без чужда помощ. Поради непрекъснатия болков синдром, затруднени движения в дясната тазобедрена става и невъзможност за вертикализиране на 18.06.2018г. ищцата била приета за продължаване на лечението в болнично заведение.
В последствие ищцата започнала да се придвижва с помощни средства и осъществявала рехабилитация със специалист в дома си до края на 2018г.
Според вещото лице, възстановяването на подобни травматични увреждания става обичайно за не по-малко от година. Фрактурите на големи кости нерядко били съпроводени с периодични болки и дискомфорт, дълго след инцидента.
Периода на възстановяване на ищцата и претърпения от нея дискомфорт, както и страданията свързани с лечението, възстановяването и невъзможността да се обслужва сама се установяват и от показанията на свидетелката Х.- дъщеря на ищцата.
Според вещото лице д-р Р. в съставената медицинска документация липсвало описание на травматични увреждания получени в следствие на поставен предпазен колан. Счита, че наличието или липсата на колан не би оказало значение върху местоположението и тежестта на причинените травматични увреждания на пострадалата.
В показанията си свидетелят К. категорично заявява, че по време на инцидента и той и ищцата са били с поставени предпазни колани.
От изложеното по-горе безспорно се установява, че причиненият на ищцата вредоносен резултат (болки и страдания) е в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние на водача управлявал л.а. Нисан.
Ответното дружество не е представило препис от застрахователна полица, въпреки изрично дадените му от съда указания. От представената справка към исковата молба от електронната страница на Гаранционен фонд за сключена застраховка "Гражданска отговорност" се установява, че към 11.06.2018г. между собственика на л.а. Нисан Алмера с ДК № ЕВ 7430 АР и ответното дружество е била сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност", поради което ответното дружество е пасивно легитимирано да отговаря по предявения иск.
Ищцата предявила претенция към ответния застраховател за обезвреда на претърпените от нея вреди, но до момента застрахователя не е представил доказателства, че е удовлетворил изцяло или отчасти заявената претенция.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищцата при настъпване на инцидента е била с поставен предпазен колан, поради което направеното от ответното дружество възражение за съпричиняване е неоснователно.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД - по справедливост - съдът взе предвид следните обстоятелства: вида и естеството на причинените здравословни увреждания, претърпените от пострадалият болки и страдания, продължителността на оздравителния процес (като отчете и обстоятелството, че оздравителния процес е бил затруднен от хроничното заболяване на ищеца), ежедневните житейски неудобства и лишения, наложени по време на оздравително - възстановителния процес. Поради което, съдът счита, за получените от ищцата уврежданият в следствие на настъпилото на 11.06.2018г. ПТП, както и за претърпените болки и страдания, по време на лечението и възстановяването на пострадалият следва да бъде определено обезщетение в размер на 35000лв. Предявеният иск за горницата над уважения размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. В хипотезата на предявен от пострадалото лице пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите чл.497 от КЗ е ограничил отговорността на застрахователя за законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок за периода от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 КЗ и изтичането на срока по чл.496, ал.1 КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3 КЗ.
В настоящия случай ищцата е предявила писмено претенцията си пред застрахователя. Молбата е входирана при ответника на 10.07.2018г. Застрахователя е изискал от пострадалия да му представи допълнителни документи- автотехническа експертиза, съдебно-медицинска експертиза и протокол за оглед на местопроизшествие. Ищцата е била в обективна невъзможност да представи част от исканите от застрахователя документи(експертизи), предвид обстоятелството, че същите се изготвят във връзка с водено съдебно производство, а към момента на предявяване на претенцията от пострадалата такива все още не са били изготвени, поради изложеното съдът намира, че следва да се приложи хипотезата на чл.497, ал.1, т.2 КЗ, като тримесечният срок е започнал да тече на 10.07.2018г. и съответно е изтекъл на 10.10.2018г. Следователно ответникът дължи законната лихва за забава от 10.10.2018г. до окончателното изплащане, като искането следва да се отхвърли за претендирания период от 11.07.2018г. до 10.10.2018г.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от 1421лв.- разноски по делото, съобразно уважената част от иска.
Съобразно
отхвърлената част ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата
от 120лв.-разноски по делото, както и сумата от 100лв.-юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да се определи в
минимален размер, тъй като представител на ответника не се е явявал в нито едно
от проведените четири съдебни заседания по делото, а единствените действия
извършвани от името на ответното дружество е подавене
на молби и становища по пощата. Освен това делото не се характеризира със
съществена фактическа и правна сложност.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАД"БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", с ЕИК *********, с адрес на управление гр.С., пл.Позитано №5 да заплати на А.И.Р., с ЕГН ********** *** сумата от 35000лв.(тридесет и пет хиляди лева)- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие на ПТП настъпило на 11.06.2018г., ведно със законната лихва, считано от 10.10.2018г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.И.Р., с ЕГН ********** *** против ЗАД"БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", с ЕИК *********, с адрес на управление гр.С., пл.Позитано №5 иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над уважения размер от 35000лв.(тридесет и пет хиляди лева) до претендирания размер от 50 000лв.(петдесет хиляди лева), както и за заплащане на законна лихва за периода 11.06.2018г.-10.10.2018г., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД"БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", с ЕИК *********, с адрес на управление гр.С., пл.Позитано №5 да заплати на А.И.Р., с ЕГН ********** *** сумата от 1421лв.(хиляда четиристотин двадесет и един лева)-разноски по делото.
ОСЪЖДА А.И.Р., с ЕГН ********** *** да заплати на ЗАД"БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", с ЕИК *********, с адрес на управление гр.С., пл.Позитано №5 сумата от 120лв.(сто и двадесет лева)-разноски по делото.
ОСЪЖДА А.И.Р., с ЕГН ********** *** да заплати на ЗАД"БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", с ЕИК *********, с адрес на управление гр.С., пл.Позитано №5 сумата от 100лв.(сто лева)-юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АпС ВТърново в двуседмичен срок от съобщението.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :