Р Е
Ш Е Н
И Е №894/6.12.2019 г.
гр. ЯМБОЛ.06.12.2019..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд ................... гражданска колегия в публично
заседание на ........07.11.2019г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................С.М.…...............................…...........и
в присъствието на
прокурора...............................................................................…като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА.……….…...гр.дело N .1394... по описа
за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното............................................................
Производството по
делото е образувано по молба на „Агенция за събиране на вземания”ЕООД, с която
желае да се признае за установено по отношение на длъжника А.Д.Й., че им дължи сумите,
както следва: 690,53 лв., представляваща главница по договор за кредит; 87,56
лв., представляващи договорна лихва за периода от 25.03.2017 г. до 16.12.2017
г.; 32,36 лв., представляващи такса за оценка на досие за периода от 25.03.2017
г. до 16.12.2017 г.; 166,43 лв. за периода от 18.03.2017 г. до 16.12.2017 г.,
представляващи такса услуга „Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой
по местоживеене на кредитополучателя; 383,88 лв. за периода от 25.03.2017 г. до
16.12.2017 г., представляваща такса услуга „Кредит у дома” за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя и 100,93 лв.,
представляващи обезщетение за забава за периода от 26.03.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.
Молят за присъждане
на направените в хода на заповедното и в настоящото производство разноски.
Ищецът твърди, че на 01.07.2017г.
е сключен Договор за цесия между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Файненшъл
България” ЕООД, /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България” ООД/,
по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № ***
г., сключен между „Провидент Файненшъл България" ООД и А.Д.Й. е
прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски.
На 01.06.2018 г. е
подписано Приложение 1 към Допълнително споразумение от дата 01.11.2017г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на
вземания" ООД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, по
силата на което „Изи Асет Мениджмънт" АД е прехвърлило в полза на „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД вземането, произтичащо от договор за
потребителски кредит № *** г., сключен между „Провидент Файненшъл България"
ООД и А.Д.Й., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Договорът за
потребителски кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора
да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен по реда
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършените продажби на вземането от страна на
„Файненшъл България" ЕООД и съответно от страна на „Изи Асет
Мениджмънт" АД по втората цесия с уведомителни писма, изпратени с известия
за доставяне.
Договорът за
потребителски кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора
да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен по реда
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършените продажби на вземането от страна на
„Файненшъл България" ЕООД и съответно от страна на „Изи Асет Мениджмънт"
АД по втората цесия с уведомителни писма, изпратени с известия за доставяне.
„Агенция за събиране
на вземания" ЕАД е упълномощена в качеството си на цесионер по Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. да
изпраща уведомления за извършената цесия съгласно изрично пълномощно от
законния представител на „Изи Асет Мениджмънт" АД. В изпълнение на
изискванията на закона и по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е
изпратено уведомително писмо с изх. № *** от 25.06.2018 г. от страна на „Изи
Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД за
станалата продажба на вземания на основание Допълнително споразумение от
01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба на вземания от 16.11.2010 г. Също
така е изпратено до ответника и уведомително писмо изх. № *** от 25.06.2018 г.
от страна на „Провидент Файненшъл България" ООД чрез „Агенция за събиране
на вземания"' ООД, в качеството на преупълномощено от „Изи Асет
Мениджмънт" АД /пълномощник на „Файненшъл България" ЕООД/, за
извършената на дата 01.07.2017 г. цесия между „Файненшъл България" ЕООД и
„Изи Асет Мениджмънт" АД. Двете писма са изпратени едновременно до
длъжника. Писмото се е върнало в цялост. На 06.03.2019 г. ищцовото дружество е
изпратило повторно писмо до ответника, съдържащо уведомително писмо с изх. № ***
и уведомително писмо изх.№ ***, и двете с дата 27.03.2019 г. Длъжникът е
отказал да получи пратката.
Ищецът се позовава на
постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/ 16.04.14 г.
по т. д. № 1711/2013 г. на 1 т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/09 год. на II т. о., съгласно които, ако към исковата молба по иск на
цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия,
същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата
молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение
за спорното право.
Т.к. уведомлението по
реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази
от двойното плащане на едно и също задължение, според ищеца фактът кога и на
кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за
основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че
претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В този смисъл са
Определение №987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011 г., IV г.о. и Решение
№173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2003г, ТК.
Твърди, че 20.10.2016
г. А.Д.Й. в качеството на Кредитополучател е сключила договор за потребителски
паричен кредит № *** с „Провидент Файненшъл България" ООД, при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание договорните
разпоредби, които са неразделна част от договора за потребителски кредит. При
условията на Договора за потребителски кредит кредитодателят се е задължил да
предостави на Кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на
1000,00 лева, като сумата е предоставена от страна на кредитен консултант в
брой по местоживеенето на кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на
договора за кредит кредитополучателят потвърждава, че е получил в пълен размер
кредита с факта на подписване на договора за кредит. Съгласно клаузите на
сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на
договора се олихвява с договорна лихва, месечния размер на която е фиксиран за
целия срок на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита.
Така, подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие
договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на 197,25 лв. Общата
стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на
1197,25 лв., които се заплащат на 60 броя равни седмични погасителни вноски,
всяка в размер на 19,95 лв. Първата погасителна вноска е платима на 29.10.2016
г., а последната погасителна вноска е с падеж: 16.12.2017 г.
С подписването на
договора за кредит кредитополучателят е изразил съгласието си да заплати такса
за оценка на кредитно досие, която е в размер на 50,00 лв. Съгласно клаузите на
сключения договор таксата за оценка на досие е платима при подписване на
договора, но страните са постигнали съгласие таксата да бъде включена в
седмичните погасителни вноски с цел улеснение на кредитополучателя. Така,
таксата за оценка на досие е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер
на 0,83 лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски.
Кредитодателят се е
задължил да предоставя на кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се
в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по
седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на
кредитополучателя, наречена в договора услуга ,.Кредит у дома". Съгласно
чл. 25 от договора за кредит кредитополучателят се съгласява, че сумата „Кредит
у дома" е допълнителна и по негово желание и се предоставя срещу такса.
При тази услуга кредитът се предоставя на кредитополучателя в брой по неговото
местоживеене и погасителните вноски се събират седмично също по местоживеене на
кредитополучателя. С подписването на договора за кредит кредитополучателят
удостоверява, че разбира, че 30% от таксата е равна на разходите, свързани с
организирането на допълнителната услуга „Кредит у дома" и предоставянето
на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя, както и че тази такса е
дължима от кредитополучателя при подписването на договора, но се заплаща на
равни вноски през периода на кредита за улеснение на кредити получателя. В
конкретния случай таксата „Кредит у дома", която е дължима за предоставяне
на кредита по местоживеенето на кредитополучателя е в размер на 255,89 лв. и е
разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 4,26 лв., които са платими
на падежните дати на погасителните вноски. Останалата част от таксата „Кредит у
дома", която е в размер на 597,08 лв. е свързана с разходите на
кредитодателя за събиране на седмичните вноски в дома на кредитополучателя и е
дължима през срока на кредита, като също е включена в седмичните вноски. Тази
такса също е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 9,95 лв.,
платими на падежните дати на погасителните вноски. Описаните такси „Кредит у
дома" са посочени като обща сума в буква „Д" на първата страница на
договора за кредит, а именно: 852,97 лв.
Съгласно чл. 26 от
договора за кредит кредитополучателят има право по всяко време да се откаже от
услугата „Кредит у дома", която е договорена за събиране на погасителните
вноски по местоживеене на Кредитополучателя, като подаде писмено уведомление за
това до Кредитодателя. В този случай кредитополучателят няма вече да дължи
такса за разходи за събиране на погасителните вноски в дома на
кредитополучателя за периода от датата на завеждане на уведомлението до датата,
договорена от страните за последно плащане по договора за кредит, но ще
продължава да дължи непогасената част от 30 % от таксата за услуга „Кредит у
дома", която е дължима за предоставянето на кредита в брой по местоживеене
на кредитополучателя.
Така, общата сума,
която кредитополучателят се е задължил да върне на кредитодателя при сключване
на договора за кредит е в размер на 2100,22 лв., която включва: главница в
размер на 1000,00 лв., договорна лихва в размер на 197,25 лв., такса за оценка
на досие в размер на 50,00 лв., такса услуга „Кредит у дома" за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене в размер на 255,89 лв. и такса
услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене
в размер на 597,08 лв. Съгласно клаузите на договора за кредит общата дължима
сума е платима на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на
35,00 лева, като в размера на вноската са включени: вноска по кредита в размер
на 19,95 лв., вноска по такса за оценка на досие в размер на 0,83 лв.„ вноска
по такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на Кредитополучателя в размер на 4,26 лв. и вноска по такса услуга
„Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
Кредитополучателя в размер на 9,95 лв.
Подписвайки договора
за кредит, кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума
и да я върне ведно с начислените лихви и такси, в сроковете указани в Договора,
посредством заплащането на седмични вноски, платими чрез предаване на пари на
определен от Кредитодателя кредитен консултант по местоживеенето на Кредитополучателя.
Крайният срок за
издължаване на всички задължения по кредита е 16.12.2017 г. /дата на последна
погасителна вноска/, предвид което вземанията, произтичащи от договора за
кредит не са обявявани за предсрочно изискуеми.
На
Кредитополучателят, от страна на „Агенция за събиране на вземания*' ЕАД, в
качеството на кредитор, е начислено обезщетение за забава върху дължимите суми
в размер на законната лихва за забава, за периода от 26.03.2017 г. до датата на
входиране на задължението в съда, общият размер на което е 100,93 лв.
Кредитополучателят не
е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е
погасена до момента, е в размер на 739,46 лв., с която са погасени, както
следва: такса услуга „Кредит у дома'" за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя: 89,46 лв., такса услуга „Кредит у дома*' за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя: 213,20
лв., такса за оценка на досие: 17,64 лв., договорна лихва: 109,69 лв.,
главница: 309,47 лв.
За събиране на сумите
ищецът е образувал заповедно производство по реда на чл.410 ГПК в ч.гр.д. № ***/2019г.
по описа на РС – Ямбол. Т.к. длъжникът не е намерен на установените в
заповедното производство адреси, заповедта е била връчена по реда на чл.47, ал.5
от ГПК, което от своя страна обуславило правния интерес на ищеца от подаване на
настоящата искова молба.
В хода на съдебното
дирене исковата претенция се поддържа изцяло.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
назначеният от съда особен представител на ответницата с който счита, че искът
е неоснователен, поради следните съображения:
На 01.06.2018 г. е
подписано Приложение№ 1 към Допълнително споразумение от дата 01.11.2017г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт"АД и ищеца, по силата на което „Изи Асет
Мениджмънт"АД е прехвърлило в полза на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит №***г.
между „Провидент Файненшъл България" ООД и А.Д.Й., заедно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички лихви, такси,
комисионни и други разноски.
Според нормата на чл.
99, ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане само ако законът,
договорът или естеството на същото позволяват това, а в случая императивната
норма на чл. 26, ал. 1 ЗПК, не е позволявала на първоначалния кредитор да
прехвърли на ищеца процесиите вземания срещу ответника по процесния договор за
заем. Последният, представлява договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9, ал. 1 ЗПК, към който се прилагат поради това и нормите на чл. 143-148
ЗЗП (чл. 24 ЗПК). А според нормата на чл. 143, т. 15 ЗЗП, неравноправна клауза
в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
дава възможност на търговеца или доставчика без съгласието на потребителя да
прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това може да доведе до
намаляване на гаранциите на потребителя, какъвто е случая.
При него в чл.22 от
договора за потребителски кредит, в относимата му за случая част, е предвидено,
че заемодателят има право по всяко време да прехвърли правата си по договора на
трето лице, без съгласието на кредитополучателя. Според особения представител тази
клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 15 ЗЗП, защото дава възможност
на заемодателя да прехвърли по всяко време, без да иска съгласието на
ответника, правата си по договора на всяко трето лице, което избере, а това
несъмнено може да доведе до намаляване на гаранциите на ответника, защото за
длъжника не е без значение дали негов кредитор е избраната от него
кредитна/финансова институция или друг правен субект, а в същото време в
договора не е предвидена реципрочна (равноправна) възможност/клауза/право на
ответника, според което, всяко трето лице, по избор на ответника, да го замести
в дълга му към заемодателя по същия договор по смисъла на чл. 102 ЗЗД, което
несъмнено е значително неравновесие между правата и задълженията на страните по
него, и обуславя поради това извод за неравноправност на клаузата по чл.22 от
него (чл. 143, т. 15 ЗЗП). Поради това счита, че „Провидент Файненшъл
България" ООД не е имал законовата възможност да прехвърли на ищеца с
приложението към рамковия им договор за цесия и процесиите вземания срещу
ответника по договора за заем от 20.10.2016г., от който се претендира тяхното
възникване и съществуване, защото последният не предвижда такава възможност
(чл. 26, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД). Поради това цесията, с която
„Провидент Файненшъл България" ООД е цедирало на ищеца тези вземания, се
явява нищожна в тази й част, защото противоречи на забраната на чл. 26, ал. 1 ЗПК, която не допуска прехвърлянето им по смисъла на чл. 99, ал. 1 ЗЗД. А след
като цесията, с която процесиите вземания са цедирани е нищожна в тази й част,
тя не е произвела в същата й част присъщите й правни последици (чл. 99 ЗЗД).
Поради това не е прехвърлила същите вземания на ищеца, с оглед на което
последният не е техен титуляр/кредитор на това основание, на което се позовава
в исковата си молба. Ето защо счита, че „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД не е активно материалноправно легитимиран да иска плащането им от
ответника. А след като по делото няма доказателства в процесното спорно
правоотношение ищецът да е носител/титуляр/кредитор на тези вземания спрямо
ответника, на посоченото в исковата му молба основание -придобиването им с
посочената цесия от предишния кредитор, той не може да се признае въз основа на
тази цесия за техен носител/титуляр/кредитор спрямо ответника. Поради това не е
и активно материалноправно легитимиран да претендира с иск по чл. 422, ал. 1 ГПК установяване на тяхното съществуване в негова полза спрямо ответника.
Отделно от
гореизложеното, посочва, че съгласно чл.11,ал.1,т.10 ЗПК договора за кредит
следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 /към закона/ начин.
Твърди, че в процесния договор е посочено ГПР , но не било ясно нито какво
включва, нито как е формиран - изрично е уговорен само годишен лихвен процент
48,00%. Несъобразяването на договора с изискванията на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК
представлява самостоятелно основание по чл.22 ЗПК за недействителност. В
процесния договор са посочени броя, размера и падежа на погасителната вноска,
но липсва разпределение на отделните суми във вноските, следователно липса
яснота каква част от дължимата главница, лихви и такси се съдържа във всяка от
погасителните вноски. При това положение не може да бъде извършена преценка за
погасяване на кои вземания са отнесени направените от ответника плащания.
Посочва, че
разпоредбите на чл.10а,ал.1 и ал.2 ЗПК предвиждат,че кредиторът може да събира
от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В разглеждания
случай на датата на сключване на договора за потребителски кредит между
страните е сключено и споразумение за предоставяне на услугата „Кредит у
дома", за която кредитополучателят е трябвало да заплати такса в размер на
852,97 лева. Въпросът, който се поставя, е дали посочената услуга представлява
действие по усвояването и управлението на кредита, за които кредиторът не
разполага с възможност да събира отделна такса извън сумата на общите разходи
по кредита ( легалната дефиниция по т.1,§ 1 ДР на ЗПК ), или пък тази услуга
действително не е свързана с усвояването и управлението му и нейното заплащане
не съставлява задължително условие за получаване на кредита.
Предвид
гореизложеното, счита, че всичко това води до недопустимост, неоснователност и
недоказаност на предявения иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.415, ал.1 ГПК и същият подлежи на отхвърляне. В съдебно заседание
възраженията се поддържат.
След преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
В подкрепа на иска
ищецът е представил договор за потребителски кредит сключен на 20.10.2016г.
между „Провидент Файнешъл България” ООД и А.Д.Й. за кредит от 1000лв., такса за
оценка на досие – 50.00 лв., общ размер на фиксирана лихва – 197.25 лв.,
представляваща 31.82 % годишно и 48 % ГПР, както и такса за услугата Кредит у
дома от 852. 97 лв., при което общия размер на дължимата сума е 2100.22 лв.,
при срок от 60 бр. седмични плащания, размер на седмично плащате от 35.01 лв.,
като последното е 34.63 лв. Представен е формуляр за кандидатстване за кредит,
стандартен европейски формуляр, получен от клиента на 20.10.2016г. За
извършената цесия между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНД” АД и „Агенция за събиране на
вземания” ООД ищецът е представил рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. сключен между
„ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНД” АД като продавач и „Агенция за събиране на вземания” ООД,
като купувач, потвърждение за извършена цесия по чл.99, ал.3 от ЗЗД, пълномощно
от 09.09.2015г., с което „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНД” АД е упълномощила „Агенция за
събиране на вземания” ООД с правата по чл.99, ал.3 от ЗЗД за уведомяването на
цесията, пълномощно с което „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНД” АД , като пълномощник на „ФАЙНЕШЪЛ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД / с предишно наименование „Провидент Файнешъл България” ООД е
преупълномощил „Агенция за събиране на вземания” ЕАД да уведоми всички длъжници
по всички вземания на „ФАЙНЕШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, възникнали по силата на
сключени договори за потребителски кредит, за прехвърлянето им на „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНД” АД по силата на Договор за цесия от 01.07.2017г.
Представено е
потвърждение за сключена цесия на осн.чл.99, ал.3 от ЗЗД по договор за продажба
на вземания от 01.07.2017г. сключена между „ФАЙНЕШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД и „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНД” АД, в което е посочено и вземането от ответницата А.Д.Й. за 1000лв.
В приложение №1 към
рамковия договора за цесия сключена между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНД” АД и „АСВ”
ЕАД е посочено и вземането от
ответницата по договора за кредит от 20.10.2016г. представено е и допълнително
споразумение към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.11.2010г. от 01.11.2017г., сключено между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНД” АД и „АСВ”
ЕАД, с което е разширен предмета на Рамковия договор, като са включени и
прехвърляне на вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит,
сключени от „ФАЙНЕШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД / с предишно наименование „Провидент
Файнешъл България” ООД/ с физически лица, които „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНД” АД е
придобило по силата на Договор за цесия от 01.07.2017г., ведно с всички
акцесорни претенции и обезпечения.
Ищецът е представил 4
броя уведомителни писма до ответницата с обр. Разписки за извършено прехвърляне
на вземания /цесия/.
По делото бе
назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза . Същата е установила, че
за периода 02.11.2016 г. – 21.03.2017г. във връзка с процесния договор за
кредит са извършени плащания в размер на общо 739.46 лв. Остатъкът от
задължението по договора е в размер на общо 1360.76 лв. , от които главница от
690,53 лв., договорна лихва за периода 25.03.2017г. – 16.12.2017г. от 87,56
лв., такса за оценка на досие за периода 25.03.2017г. – 16.12.2017г. – 32,36
лв., такса за услуга „Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой за
периода 18.03.2017г. – 16.12.2017г. – 166,43 лв. и такса за услуга „Кредит у
дома” за събиране на погасителни вноски по местоживеене за периода 25.03.2017г.
– 16.12.2017г. – 383,88 лв. Вещото лице е изчислило, че лихвата за забава върху
остатъка от непогасената главница 690.53 лв. , дължима за периода сочен в
исковата молба 26.03.2017г. – 05.02.2019г. е общо 130,83 лв. посочило е и
размерът на задължението към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
в съда – 05.02.2019г.
За тези вземания ищецът е образувал заповедно
производство по реда на ч.410 от ГПК , като със заповед №***/2019г. издадена по
ч.гр.д. № *** по описа на ЯРС за
При така установеното
от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове по
реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. чл.79 от ЗЗД и
чл.240 от ЗЗД, вр. чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съдът намира
предявеният иск за допустим, т.к. са предявени от надлежно легитимирана страна
– заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок
от уведомяване на заявителя за разпореждането на съда да предяви иска.
По делото не се спори
и се установи от представените писмени доказателства факта на сключен договор
за кредит от ответницата на 20.10.2016г. при посочените в молбата условия. Не
се спори, че ответницата не е изплатила пълния размер
на задълженията по кредита, като от заключението по ССЕ е видно, че размерът на
непогасените задължения на длъжника по договор за потребителски кредит възлиза на общо 1360.76 лв. , от които: главница от 690,53 лв.,
договорна лихва за периода 25.03.2017г. – 16.12.2017г. от 87,56 лв., такса за
оценка на досие за периода 25.03.2017г. – 16.12.2017г. – 32,36 лв., такса за
услуга „Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой за периода
18.03.2017г. – 16.12.2017г. – 166,43 лв. и такса за услуга „Кредит у дома” за
събиране на погасителни вноски по местоживеене за периода 25.03.2017г. –
16.12.2017г. – 383,88 лв. и лихва за забава върху остатъка от непогасената
главница 690.53 лв. , дължима за периода сочен в исковата молба 26.03.2017г. –
05.02.2019г. е 130,83 лв.
Не се спори по делото относно цедирането на
вземането последно на ищеца по делото „АСВ”ЕАД.
Те са конкретно определени, чрез подробно
индивидуализиране с посочване имената на длъжника, ЕГН, номера на кредита, които преминават към новия
кредитор. Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето, като то има действие спрямо последния от деня на съобщаването
– чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Така установеното задължение на цедента има за цел да
защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което
не е носител на вземането.
Страните
по цесиите са уговорили чрез упълномощаване цесионера да изпълни задължението
за уведомяване по чл.99, ал.3 от ГПК. Към исковата молба са приложени
уведомления за извършено прехвърляне, които с връчването на исковата молба е
достигнало до длъжника, чрез неговия особен представител. Същото съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгл. чл.99, ал.3, предл.1 от ЗЗД с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по
този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235,
ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника / решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от
09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. ,Решение №109/13.07.2016 по дело
№1050/2015 на ВКС, ТК, I т.о./. поради
това направените възражения в тази връзка от особения представител не се споделят
от съда.
От доказателствата по делото се установи, че
крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 16.12.2017г.,
който е настъпил към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда, поради което към
настоящият момент всички вноски по кредита са падежирали. Поради това с оглед
заключението на в.л. съдът приема, че ищецът има валидно вземане от ответницата
въз основа на процесния договор за главница в размер на 690,53 лв., договорна
лихва за периода 25.03.2017г.
– 16.12.2017г. от 87,56 лв. и лихва за забава върху остатъка от непогасената
главница 690.53 лв. , дължима за периода сочен в исковата молба 26.03.2017г. –
05.02.2019г. от 130,83 лв., последната претенция по исковата молба е за 100,93лв., като следва
да се уважи до предявеният размер от 100,93 лв.
Доколкото
в случая договорът за потребителски кредит от 21.03.2016г.е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит,нормите му следва да бъдат
съобразени служебно от съда.В нормата на чл.10а,ал.1 от ЗПК е дадена възможност
на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни
за предоставяне на
потребителя на допълнителни услуги във връзка с договора.По правилото на чл.10а,ал.4
от ЗПК,видът,размерът и действието,за което ще се събират таксите,следва да
бъдат точно и ясно определени в договора.Нормата на чл.10а,ал.2 от ЗПК изрично
забранява събирането на такси и комисионни за дейности,свързани с усвояване и
управление на кредита.
Относно
таксата оценка на кредитното досие не са изложени никакви обстоятелства,от
които да се установява за какво конкретно действие се дължи,в какво се изразява
услугата,предоставяна срещу тази такса,за да може да се извърши преценка за съответствието
й с нормата на чл.10а,ал.1 от ЗПК.По отношение таксата Кредит у дома е
посочено,че срещу нея кредиторът се е задължил да предостави на
кредитополучателя допълнителни
услуги,изразяващи се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене
и услуга по седмично събиране на вноските по кредита.Услугата по доставка на
заемната сума в брой по местоживеенето на кредитополучателя е действие,свързано
с усвояване на кредита,поради което за него кредиторът не може да изисква
заплащане на допълнителна такса предвид изричната забрана за това,регламентирана в нормата на чл.10а,ал.2 от ЗПК. Извън това,от
договора става ясно, че сумата по процесния договор за потребителски кредит е
предоставена в пълен размер при сключване на договора с неговото подписване с
една вноска, поради което отпада необходимостта от последващо доставяне на
заемната сума в брой по местоживеенето на кредитополучателя, или е очевидно,че
такава допълнителна услуга не се дължи.По отношение на останалата част от
таксата Кредит у дома,свързана с разходите на кредитодателя,направени по събиране на седмичните вноски в
дома на кредитополучателя,то освен,че не става ясно какъв е точно размера на
това задължение, не се сочи и какви действия фактически са предприети в изпълнение на тази
услуга.За да се търси възстановяване на разход следва да е обосновано реалното
му извършване.Твърдения в този смисъл ищецът не е изложил. Поради това,клаузите
относно таксите за допълнителни услуги не пораждат права и задължения за страните,респ.в
частта,с която се претендират произтичащите от тях вземания.
При този изход на делото съдът
дължи произнасяне по направените разноски на ищеца в настоящото производство и
по заповедното производство. Съразмерно на уважената част от исковете същите
възлиза съответно: по исковото производство на 685,93 лв, и по заповедното
производство от 49,27 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422 от ГПК в отношенията между страните, че А.Д.Й., ЕГН
********** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *** сумата от 690,53 лева – главница, представляваща задължение по договор за потребителски
кредит № *** г., сумата 87,56 лева, представляваща договорна лихва за периода
от 25.03.2017 г. до 16.12.2017 г., сумата 100,93 лева, представляваща
обезщетение за забава, считано от 26.03.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 05.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда – 05.02.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението , за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължени по чл.410 ГПК №***/2019г.
издадена по ч.гр.д. № *** по описа на ЯРС за
ОТХЪВРЛЯ
предявеният от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД
против А.Д.Й., ЕГН ********** иск по чл.422 от ГПК за сумата 32,36 лева,
представляваща такса за оценка на досие за периода от 25.03.2017 г. до 16.12.2017
г., за сумата 166,43 лева, представляваща такса услуга „Кредит у дома“ за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода
от 18.03.2017 г. до 16.12.2017 г., за сумата 383,88 лева, представляваща такса
услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасително вноски по местоживеене на
кредитополучателя за периода от 25.03.2017 г. до 16.12.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължени по
чл.410 ГПК №***/2019г. издадена по ч.гр.д. №*** по описа на ЯРС за
ОСЪЖДА А.Д.Й. да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД направените в настоящото производство разноски в размер
на 685,93 лв., както и направените в заповедното производство разноски в размер
на 49,27 лв.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: