О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 06.01.2020 г. гр. Бургас
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На шести
януари две
хиляди и двадесета
година
в закрито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр.
дело № 8485
по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от Г.Т.Г. против „Сънфудс България“ ЕООД, с
която е предявен осъдителен иск за сумата от 1200 лева, представляваща
недължимо платена такава по договор за повишаване на квалификация от
14.03.20018 г. към трудов договор № 930114/08.02.2018 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба, а в условията на евентуалност
осъдителен иск за сумата от 733 лева на същото основание.
В
законовия срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с която на първо
място се прави възражение за местна неподсъдност на делото.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото,
намира следното:
Ищецът
твърди, че е заплатил неустойка в размер на 1200 лева на основание договор за
повишаване на квалификация от 14.03.20018 г. към трудов договор №
930114/08.02.2018 г., която е недължимо платена. От своя страна, ответникът
следва да докаже, че е получил сумата правомерно.
Договор
за повишаване на квалификация от 14.03.20018 г. към трудов договор №
930114/08.02.2018 г. е сключен на основание чл.234 от КТ. Той има за предмет
„провеждане на курс за повишаване на квалификация на служителя за длъжността
„мениджър“, а служителят се задължава да я усвои“.
Макар
и уреден в Кодекса на
труда по същината си това не е
е трудов договор. Доктрината го квалифицира като
"договор на трудовото право", доколкото е уреден в него и се прилага в
рамките на трудовото правоотношение. Този тип договори са проявление на
договорната автономия на страните и на тяхната свобода да определят
съдържанието на договора, доколкото то "не противоречи на повелителните
норми на закона и на добрите нрави" (чл. 9 ЗЗД)
като основен принцип на договорното право. По своята правна природа обаче това
са облигационни договори, уредени и използвани за целите на трудовото право.
Правоотношението, което се установява с тях има гражданскоправен характер и
неговите последици следва да се уредят от гражданския закон – в този смисъл Определение
№ 66 от 18.02.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6277/2015 г., III г. о., Решение № 227 от
19.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1861/2010
г., IV г. о., Определение
№ 507 от 30.10.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3324/2018 г., IV г. о.
Съгласно
чл.18 от Договор за повишаване на квалификация от 14.03.20018 г. към трудов
договор № 930114/08.02.2018 г. в случай, че не се постигне споразумение между
страните по конкретен спор, всяка една от тях може да отнесе спора пред
компетентния съд в гр. София – в случая Софийски районен съд.
ГПК допуска страните да договарят подсъдност, различна
от законоустановената, или това е т.нар. договорна подсъдност. Договорът по чл.
117, ал. 2 ГПК, освен на общите изисквания за действителност, следва да отговаря и на някои специфични – да е в
писмена форма, да се отнася за имуществен спор, да е уговорена местна
подсъдност и компетентният съд да е посочен конкретно. Всички тези изисквания
са спазени в чл. 18 от договора между страните, т.е. клаузата е действителна.
Тук ограничението на чл.117, ал.3 от ГПК не намира приложение, защото не се
касае за трудов спор (договорът по чл.234 от КТ не е трудов).
На следващо място, тъй като се касае за облигационен
спор, той е подсъден на съда по седалището на ответника (чл.105 от ГПК), което
се намира в гр. София, т.е. и на това основание местно компетентният съд е
Софийски районен съд.
Ето защо и
на основание чл.118, ал.2 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр. дело № 8485/2019 г. по описа на БРС.
ИЗПРАЩА делото
по подсъдност на Районен съд – София.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-Бургас в едноседмичен срок
от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: