РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Ямбол, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20252330100026 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 8, т. 1 и сл. от Закона за защита от домашното
насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по повод на подадена молба от Г. С. С. - лично и в качеството й на
майка и законен представител на ненавършилите пълнолетие деца – Г. Д. Д., С. Г. С. и
Р. Г. С. , за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на
молителите домашно насилие от страна на С. Й. Д. – лице , с което първата молителка
живее на семейни начала и лице по чл. 3 , т. 10 от ЗЗДН по отношение на трите деца.
В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които е
извършен твърденият акт на домашно насилие. Твърди се, че молителите са
настанени в КЦ – гр. Я. На 20.11.2024 год. ответникът бил неадекватен, започнал да
крещи и удря по тялото Г. С., като трите деца на молителката се намирали в
жилището. На 06.01.2025 год. ответникът чакал молителката и децата в двора на
училището им, като след като си тръгнала С. била преследвана от ответника, който
стигнал до КЦ, започнал да крещи и се опитал да прескочи оградата, за което
служител сигнализирал на тел. 112. В същия ден отишъл още два пъти, както и на
07.01.2025 год. За тези му действия отново били подадени сигнали в полицията.
Към молбата е приложена декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал.
3 от ЗЗНД.
В съдебно заседание молбата се поддържа от молителката Г. С..
Ответникът, редовно и своевременно уведомен,не се явява и не изразява
становище по молбата.
Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в
нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на
1
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 10 от ЗЗДН,
т.к. се твърди, че актът на домашно насилие е осъществен на 20.11.2024 год. по
отношение на четиримата молители и на 06-07.01.2025 год. по отношение на
молителката Г. С., пред родово и местно компетентен съд.
От изготвената справка за родствени връзки е видно, че тримата малолетни
молители са деца на ищцата Г. С., както и че нямат родствена връзка с ответника.
От служебно изисканите от съда справки се установява , че страните не се водят
на психиатричен отчет при МБАЛ“****– гр. Я., а ищцата не е осъждана. Ответникът е
осъждан многократно за периода 2007 – 2019 година.
Основателността на подадената по реда на ЗЗДН молба се предпоставя от
осъществено спрямо молителя действие, което законът въздига като противоправно и
съдът квалифицира, като акт на домашно насилие. За преценка на последното, съдът
изхожда от твърденията на молителя, доколкото те очертават наличието на някоя от
предвидените по чл.2 ЗЗДН форми, а именно - всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка , във фактическо съпружеско съжителство, или интимна връзка.
В настоящия случай съдът намира, с оглед събраните по делото доказателства, че
е налице осъществено по отношение на молителката Г. С. физическо и психическо
насилие и по отношение на тримата малолетни молители – психическо насилие , по
начина и времето посочени в молбата за защита.В процесния случай декларацията по
чл.9,ал. 3 от ЗЗДН , на осн. чл. 13,ал.3 от същия закон може да служи като единствено
основание за издаване на заповед за защита. От своя страна ответникът, въпреки
предоставената възможност и дадените указания , не е ангажирал никакви
доказателства в процеса, още повече такива, оборващи съдържанието на декларацията.
При установеността на извършеното домашно насилие през процесния период,
следва да бъде преценено какви мерки съдът следва да наложи, за да гарантира
защитата на молителите. Съдът намира, че следва да бъдат наложени мерките по чл.5,
ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН по отношение на молителката Г. С. ,за срок от дванадесет
месеца , при приспадане срока на действие на мерките по издадената заповед за
незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН- чл. 5,ал.2 ЗЗДН и мярката по чл. 5,ал.1,т.1 от ЗЗДН
по отношение на останалите трима молители , като при преценката си отчете
конкретиката на настоящия казус, вкл. изключителната дързост в поведението на
ответника, който въпреки, че е осъзнавал, че спрямо фактическата му съжителка и
децата й е предприета мярка за закрила – настаняване в кризисен център е преследвал
същата , вкл. се е опитал да проникне на територията на центъра. Тези мерки съдът
намира за справедливи и съответстващи на степента на тежест на извършеното, като
отчита, че по отношение на децата е проявена опосредствена агресия посредством
осъществено пред тях насилие над родителя им.
Т.к. твърденията на ищцата, че с ответника имат деца /които обаче не са
припознати от него/ не се подкрепят от събраните доказателства, служебна преценка
относно налагането на мярката по чл. 5,ал.1,т.5 от ЗЗДН не следва да бъде извършвана.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН , в тежест на ответника следва да се възложи и
заплащането на държавната такса за настоящото производство в размер на 25 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 15, ал.7 във вр. с чл. 5 и чл.11, ал.2 от
2
ЗЗДН, Ямболският районен съд
РЕШИ:
НАЛАГА мерки за защита на Г. С. С., ЕГН ********** - лично и в качеството
й на майка и законен представител на малолетните деца – Г. Д. Д., ЕГН **********, С.
Г. С., ЕГН ********** и Р. Г. С., ЕГН ********** срещу осъществено спрямо тях
домашно насилие от страна на С. Й. Д., ЕГН ********** , КАТО:
ЗАДЪЛЖАВА С. Й. Д. да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на Г. С. С.,Г. Д. Д., С. Г. С. и Р. Г. С..
ЗАБРАНЯВА на С. Й. Д. да приближава Г. С. С., жилището, местоработата и
местата й за социални контакти и отдих на разС.ие по-малко от 100 м. за срок от
дванадесет месеца /при приспадане срока на действие на мерките по издадената на
09.01.2025 год. заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН/.
ОСЪЖДА С. Й. Д., ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на
Ямболския районен съд в размер на 25 лв.
Да се издаде служебно изпълнителен лист за присъдената държавна такса.
Да се издаде заповед за защита.
Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.
Предупреждава С. Й. Д., ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно органите на прокуратурата.
Препис от настоящото съдебно решение и от заповедта да се връчи на
страните и да се изпрати служебно на РУ на МВР – Я. и Т..
Решението може да се обжалва пред Ямболския окръжен съд в седемдневен
срок , считано от 29.01.2025 год.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
3