РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Шумен, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на петнадесети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ралица Ив. ХаджиИ.а
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
в присъствието на прокурора М. Й. С.
като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ.а Гражданско дело №
20243600100458 по описа за 2024 година
В молбата си до съда ищецът И. И. Д. твърди, че на 10.04.2017г. с постановление на
ОСО при Окръжна прокуратура-гр.Силистра бил привлечен в качеството му на обвиняем по
ДП № 28/2016г. по описа на ОСлО-Силистра за извършено престъпление чл.255, ал.3,вр. с
ал.1 ,т.2, т.6 и т.7, вр. с чл.20, ал.2 и ал.З, вр. с ал.26 от НК. В хода на досъдебното
производство с постановление на СОП от 13.12.2017г., спрямо него била взета мярка за
процесуална принуда по чл.68, ал.1 НПК - забрана за напускане на пределите на РБългария
по ДП № 28/2016г. на ОСлО при СОП. На 04.05.2018г; срещу му бил внесен обвинителен
акт на СОП изх.№ ПД-7/2018г, от 04.05.2018г. по ДП № 28/2016г., за престъпление по
чл.255,ал.3., вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. с чл.20, ал.2 и ал.З, вр. с ал.26 от НК. С присъда №
18 по НОХД №131/2018г. на СОС, постановена на 04.10.2018г., Д. бил признат за невинен и
оправдан по повдигнатото му обвинение. Присъдата била протестирана, като с присъда №3
от 10.05.2019г. по ВНОХД №28/2019г. на Варненски апелативен съд, на основание
чл.336,ал1,т.2 от НПК, била отменена в оправдателната й част, както и в тази по разноските,
и вместо това ищецът бил признат за виновен, поради което и на основание чл.255, ал.З, вр
с ал.1 ,т.2,т.6 и т.7, вр. с чл.20,ал.2 и 3 и вр. с чл.26 от НК и чл.54 от НК, му било наложено
наказание „лишаване от свобода за срок от пет години“, което на основание чл.57,ал.2,б.Б от
ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим. Било конфискувано и имущество на Д.,
както следва: пет дружествени дяла всеки по 1000 лв. от капитала на „Таръм-таръм“ЕООД-
гр. Шумен, лек автомобил „.....“ с рег.№ ........ По жалба на ищеца срещу присъдата било
образувано НОХД№1071/2019г. на ВКС, като с решение по същото № 264 от 20.01.2020г.
присъдата на въззивната инстанция била отменена и делото върнато за ново разглеждане на
1
същия съд от стадия на въззивното съдебно заседание. С присъда № 260000 от 15.01.2021г
постановена по ВНОХД № 19/2019г. на ВнАС, на основание ал.336, ал.1 от НПК отново била
отменена присъда №18 по НОХД № 131/2018г. на СОС в оправдателната й част и по
разноските, като вместо това Д. бил признат за виновен и му било наложено наказание
„лишаване от свобода за срок от пет години“, като била постановена и конфискация на част
от имуществото му - горепосочените дружествени дяла и лек автомобил. Тази присъда
отново била обжалвана от Д., като с решение №27 от 10.03.2022г по НОХД №648/2021г., ІІІ
н.о., била отменена изцяло и делото отново върнато за ново разглеждане от друг състав на
съда от съдебно заседание.
С решение №153 от 28.10.2022г. по ВНОХД №65/2022г., присъда № 18 по НОХД №
131/2018г. на СОС била потвърдена в частта, с която ищецът бил признат за невинен и
оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.255, ал.З, вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. с чл.20,
ал.2 и ал.3, вр. с чл.26 от НК. Решението било протестирано, като с решение № 85 от
01.03.2023г. по НОХД№980/2022г., І н.о., същото е оставено в сила.
Ищецът излага, че вследствие на незаконно повдигнатото от Окръжна прокуратура-
Силистра обвинение, поддържано от прокуратурата до постановяване на решението на ВКС
на РБългария от 01.03.2023г. с което е оправдан окончателно, включително и многобройните
съдебни заседание, на които е присъствал, изпаднал в дълбока душевна, финансова и
личностна криза. Бизнесът му бил съсипан. Започнал постепенно да губи бизнес контактите
си с фирми от дърводобивния бранш, както и контактите си с горските предприятия поради
факта, че контрагентите му узнали за осъдителните присъди и липсата на предвидимост
относно това дали ще успее да изпълнява сключените от дружеството договори. Била му
наложена мярка за процесуална принуда- забрана да напуска пределите на РБългария в
продължение на шест години, което се отразило изключително негативно на бизнес
контактите му извън рамките на страната. Конфискувана била и част от имуществото му.
Бил подложен и на системен стрес. Психиката му била срината. Явявал се на
многобройни съдебни заседания, упълномощавал адвокати за защитата си. Най-голямото му
притеснение било как това незаконно обвинение ще се отрази на психиката на дъщеря му и
на съпругата му Н. Д. Семейството му се разпаднало. С решение №202 от 12.03.2018г по
гр.д.№ 323/2018г на ШРС, гражданският му брак бил прекратен по взаимно съгласие, като
родителските права по отношение на роденото от брака дете, били предоставени на майката.
Към настоящия момент Д. съжителствал с Н. В. Х., с която имали общо дете.
Вследствие на незаконното обвинение станал изключително напрегнат, тревожен и не
можел да спи, трудно организирал ежедневието си, изгубил контактите си и станал
недоверчив към всичко и всички. Продължилото шест години незаконно обвинение и шест
години съдебни дела, постановените две осъдителни присъди, дали своето изключително
негативно отражение върху психиката му и му причинили тежки психотравми. По повод
тревожността си и невъзможността си да спи и да води нормален живот след консулт при
психиатър бил насочен за лечение в психиатрично заведение. На 09.10.2023г. бил приет в
ДПБ“Царев брод“ с основна диагноза „Ппротрахирана депресивна реакция“, където останал
2
18 дни.
На 27.05.2024г в 23.21ч. бил приет по спешност в „МБАЛ“Света Анна-Варна‘АД
гр.Варна в Неврологично отделение, с окончателна диагноза „Исхемичен мозъчен инсулт-
тромботичен инфаркт в дясна средна мозъчна артерия. Дислипидемия. Левостранна
централна хемипареза“. Към деня на подаване на настоящата искова молба Д. бил
неработоспособен 155 дни. Предстояли лечение и освидетелстване пред ТЕЛК.
През целия период на обвинението у Д. останало усещането за несправедливост,
пренебрежение и малоценност, непозволяващо му да се включи пълноценно в социалния
живот, и в този смисъл неблагоприятните му изживявания били основата на претърпения от
него мозъчен инсулт.
Предвид изложеното, моли Прокуратурата на РБългария да бъде осъдена да му
заплати сумата от 300 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.03.2023г. до
окончателното й изплащане. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.
Ответната страна взема становище по неоснователността на заявената претенция по
основание и размер. Не били ангажирани доказателства за наличието на влязла в сила
оправдателна присъда. Не се установявала и пряка причинно - следствена връзка между
твърдените от ищеца здравословни проблеми и други негативни изживявания от една
страна, и воденото срещу него досъдебно производство № 28/2016г. по описа на ОСлО при
СОП, преобразувано след внасянето му в съда като НОХД № 131/2018г. по описа на СОС, от
друга страна. Във времевия период, посочен в исковата молба от ищеца, били водени и
други наказателни производства, по които същият е бил осъден. Пак в този период
изтърпявал и наказания „mробация“, наложени му с влезли в законна сила съдебни актове, а
също така изтърпявал и наказание „.лишаване от свобода“ ефективно с начало от
13.03.2017г. и край 01.12.2017г. в затвор. Д. бил осъждан за извършени престъпни деяния и
преди исковия период, като общият брой на осъдителните съдебни актове спрямо него бил
26 акта, видно от справката му за съдимост. Също така на 17.11.2023г. срещу му било
образувано ДП № 292/2023г. по описа на РУ - Дулово, по което на 26.02.2024г. му било
повдигнато обвинение за извършени престъпления по чл. 325 ал.2 от НК, вр. с ал.1 от НК и
по чл. 144 ал.3, т. 1 от НК. Срещу Д. се водели и още две досъдебни производства, а именно:
- образувано на 15.02.2024г. ДП. № 15/2024г. по описа на РУ - Дулово, по което му е
повдигнато обвинение по чл. 343в ал.1 от НК и делото не било приключило до момента,
както и образувано на 31.03.2022г. ДП № 27/2022г. по описа на ОДМВР - Силистра, по което
му било повдигнато обвинение на 26.03.2024г. за деяние по чл.235 ал.З т.2 вр. с т.4, вр. с чл.
28 ал.1 от НК, вр. с чл. 20 ал.2 от НК, производството по което било спряно на 20.08.2024г.
на основание чл. 244 ал.1 т.1 от НПК, вр. с чл. 25 ал.1 т.1 от НПК. Спрямо И. И. Д. в РП -
Шумен и ОП - Шумен били наблюдавани през годините множество преписки и досъдебни
производства, някои от които приключили с влезли в сила присъди/споразумения. Предвид
това и, всички твърдени в исковата молба, негативни преживявания и здравословни
проблеми на ищеца било логично да се съотнесат като последица именно към така
3
посочените факти, свързани с осъждания по други наказателни производства, с изтърпяване
на наложени наказания и с образувани и неприключили други наказателни производства, и
преписки. Твърденията за влошаване на здравословното и психично състояние на ищеца, за
които се сочи, че са последица от увреждането, били недоказани и поради факта, че същите
били настъпили много време след влизане в сила на оправдателната присъда по НОХД №
131/2018г. по описа на СОС. Здравословните му проблеми може да са следствие и на
нездравословен начин на живот, алкохолна употреба, високо кръвно налягане, генетична
предразположеност и фамилна обремененост и др.. Що се касае до психическото състояние
на Д., върху същото очевидно било оказало влияние и друго негативно събитие - преживени
от него физически травми, а именно нанесени удари на 16.07.2023г. в гр. Дулово, причинили
му средна телесна повреда/ДП пр.пр. № 2237/2023г. по описа на РП — Силистра/.
Не били ангажирани и доказателства, че разпадът в семейството на ищеца и
последвалият развод са последица от ДП № 28/2016г. по описа на ОСлО при СОП. В същото
време от представеното копие на удостоверение за раждане на сина му И. И. се
констатирало, че ищецът е станал баща на дете, родено от друга жена, по време на
съществуващия му все още граждански брак. На са представени и доказателства, от които да
се установява, че преди обвинението Д. развивал бизнес и то успешен, включително. и в
чужбина, и че същият е бил съсипан единствено в резултат на повдигнатото му обвинение.
Сочи също, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди било прекомерно
и несъобразено с икономическия стандарт в страната и с тежестта на повдигнатото
обвинение, за което е бил оправдан. Претенцията на ищеца не била съобразена и с вида,
характера и интензитета на упражнената принуда спрямо него, като той смесвал обичайните
негативни последици, които евентуално е преживял вследствие на постановени срещу него
осъдителни актове по други наказателни производства и изтърпени наказания, с
наказателното производство, което се е водило по чл. 255 ал.З от НК във вр. с чл. 255 ал.1
т.2,6 и 7 от НК във вр. с чл. 20 ал.2 и 3 от НК във вр. с чл. 26 ал.1 от НК и по което е била
постановена оправдателната му присъда. От привличането на ищеца, в качеството му на
обвиняем — на 10.04.2017г. до внасянето на досъдебното производство в съда - 04.05.2018г.,
минал много кратък период от време. За останалата част от периода, изцяло в съдебна фаза,
до постановяване на решението на ВКС от 02.03.2023г., отговорността на Прокуратурата не
следвало да се ангажира. Наложената му мярка за процесуална принуда „Забрана да напуска
пределите на РБългария“ не се отразила по никакъв начин на професионалния и личния
живот на ищеца, тъй като същият е изтърпявал наказания по други наказателни
производства през цялото време на действие на тази мярка, които наказания са изисквали
неговото присъствие в пределите на РБългария и поради тяхното наличие лицето не е
следвало да напуска страната.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа страна следното:
С постановление от 30.08.2016г. на зам.окръжен прокурор при СОП е образувано
досъдебно производство за престъпление по чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.6 и 7 от НК. С
4
постановление за привличане на обвиняем от 10.04.2017г. Д. е бил привлечен като обвиняем
за престъпление по чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7 от НК и чл.26 от НК, като
постановлението му е предявено на 27.04.2017г. и на същата дата е извършен разпит на
обвиняемото лице.
С постановление за привличане на обвиняем от 25.05.2017г., обвинението е било
изменено и Д. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, т.6
и т.7 от НК, вр. с чл.20, ал.2 и ал.3, вр. с чл.26 от НК, като същото му е предявено на
05.12.2017г. и по отношение на него е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в
размер на 2000лв.. С постановление от 13.12.2017г., спрямо ищеца била взета мярка за
процесуална принуда по чл.68, ал.1 НПК - забрана за напускане на пределите на РБългария
по ДП № 28/2016г. на ОСлО при СОП.
На 04.05.2018г; срещу му бил внесен обвинителен акт на СОП изх.№ ПД-7/2018г, от
04.05.2018г. по ДП № 28/2016г., за престъпление по чл.255, ал.3., вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр.
с чл.20, ал.2 и ал.З, вр. с ал.26 от НК.
Въз основа на внесения на 04.05.2018г. обвинителен акт срещу него и срещу В. А. Ц.,
било образувано НОХД№131/2018г. по описа на СОС.
С присъда № 18 от 04.10.2018г., В. А. Ц. е бил признат за виновен по повдигнатото му
обвинение, а ищецът Д. е бил признат за невинен и оправдан по предявеното обвинение
по чл.255, ал.3 вр. с ал.1,т.2,т.6 и т.7 във вр. с чл.20, ал.2 и 3 вр. с чл.26 от НК., поради
недоказаност на обвинението. С определение от същата дата взетата по отношение на Д.
мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000лв. е изменена в „подписка“.
По протест на прокурора срещу присъдата, включително и в частта, с която Д. е
признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение е образувано
ВНОХД№28/2019г. на ВнАС. С присъда №3/10.05.2019г. присъдата на първоинстанционния
съд е отменена в оправдателната й част, както и в тази за разноските, като Д. е признат за
виновен по повдигтатото му обвинение, като на основание чл.255, ал.3, вр. с ал.1,т.2,т.6, т.7,
вр. с чл.20, ал.2 и 3, вр. с чл.26 НК и чл.54 от НК му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от пет години, което на основание чл.57, ал.2, б.Б от ЗОНЗС да изтърпява
при първоначален строг режим. Конфискувано е имущество на подсъдимия-пет
дружествени дяла, всеки от по 1000 лв. от капитала на „Таръм-Таръм“ЕООД-гр.Шумен и
лек автомобил „....“ с рег.№...... С определение от 10.05.2019г. била потвърдена мярката за
неотклонение „подписка“ по отношение на ищеца. Този акт на въззивният съд е бил
обжалван от Д. и с решение №264/20.01.2020г. по н.д. №1071/2019г. на ВКС на РБългария
отменен, съответно делото е върнато за ново разглеждане на ВнАС от стадия на въззивното
съдебно заседание.
С присъда №260000/15.01.2021г. по ВНОХД№19/2020г. на ВнАС отново е отменена
присъдата на първоинстанционния съд в оправдателната й част, както и в тази за
разноските, като Д. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение, и му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години, което на основание чл.57, ал.2, б.Б
от ЗОНЗС да изтърпява при първоначален строг режим и е постановена конфискация на
5
част от имуществото му-пет дружествени дяла, всеки от по 1000 лв. от капитала на „Таръм-
Таръм“ЕООД-гр.Шумен и лек автомобил „....“ с рег.№.... С определение от същата дата е
потвърдена мярката му за неотклонение „подписка“.
Тази присъда също е била обжалвана от ищеца, като с решение №27/10.03.2022г. е
отменена изцяло новата присъда №260000/15.01.2021г. по ВНОХД№19/2020г. на ВнАС и
делото отново е върнато за ново разглеждане на въззивния съд от стадия на съдебното
заседание.
Образувано е ВНОХД№65/2022г. по описа на ВнАС, с решение №153/28.10.2022г. по
което, присъда №18/04.10.2018г. на СОС в оправдателната й част по отношение на Д. е била
потвърдена. Решението било протестирано, като с решение № 85 от 01.03.2023г. по
НОХД№980/2022г., І н.о., същото е оставено в сила.
Съгласно представените удостоверение за раждане №091564/23.11.2009г. и
№**********/19.02.2018г., ответникът има две деца-И. И. И., р.на 22.11.2009г. от майка Н.
С. Д. и И. И. И., р. на 08.02.2018г., от майка Н. В. Х..
Видно от удостоверение от 27.03.2018г., издадено от ШРС, бракът между ищеца и Н.
С. Д., сключен на 17.09.2005г. е бил прекратен по взаимно съгласие с решение
№202/12.03.2018г. по гр.д.№323/2018г.. По делото е приложено и гр.д.№323/2018г. на ШРС,
материалите по което сочат, че е образувано по молба на Н. С. Д. и И. И. Д. от 30.01.2018г.,
с искане за прекратяване на брака им по взаимно съгласие, в която излагат, повече от четири
години живеят във фактическа раздяла и помежду им липсвала взаимност на чувствата и
интересите. Различни били и разбиранията им за живота.
Приложено е и гр.д.0521/2023г. на ШОС, образувано по искова молба от 29.12.2023г.
на Х. И. Д./сестра на ищеца/ срещу последния с искане за поставянето му под пълно
запрещение. Сочи, че след дълги шест години , в които Д. се явявал в съдебни заседания
преди да бъде оправдан и нанесената му на 16.07.2023г. средна телесна повреда, започнал
често да сменя настроенията си, да говори несвързано, твърдял заплахи за убийство по негов
адрес и започнал да забравя прогресивно важни за него, семейстовото и бизнеса му неща.
На 09.102023г. постъпил в ДПБ-Царев брод КДОС-дневен сектор като доброволен пациент с
диагноза „Протрахирана депресивна реякция, като бил изписан на 27.11.2023г. с
подобрение, но след това състоянието му започнало отново да се влошава. С оглед
постъпила молба на ищцата, производството по делото е било прекратено с определение на
съда от 12.04.2024г..
Представена е и електронна справка за съдимост на ищеца, както и детайлна справка за
преписки, заведени в ШРП и ШОП.
Представено е и писмо от СРП от 29.10.2024г., съгласно което, срещу Д. към датата на
изготвяне на справката, има образувани три досъдебни производства: наказателно
производство по дознание №292/2023г. по описа на РУ-Дулово на 17.11.2023г., пр.пр.
№3611/2023г. на СРП повдигнато обвинение на 26.02.2024г. за престъпление по чл.325, ал.2
вр. с ал.1 от НК, чл.144, ал.3, т.1 от НК; образувано наказателно производство по дознание
6
№15/2024г. на РУ-Дулово, на 15.02.2024г., пр.пр.213/2024г. на СРП повдигнато обвинение на
11.07.2024г. за престъпление по чл.343а, ал., от НК и образувано наказателно производство
по дознание №27/2022г. по описа на ОДМВР-Силистра на 31.03.2022г., пр.пр.3808/2021г. на
СРП, повдигнато обвинение на 26.03.2024г. за престъпление по чл.235, ал.3, т.2 вр. с т.4 ,вр.
с чл.28, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, което е спряно на 24.10.2024г. с постановление за
спиране на основание чл.244, ал.1, т.1, вр. с чл.25, ал.1, т.1 от НПК. В съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца заявява, че обвиненията по сочените досъдебни
производство не били предявени на ищеца, но последният знаел за тях.
С постановление за прекратяване на наказателно производство от 18.10.2024г. на
прокурор при РП-Силистра , на основание чл.243, ал.1,т.2 от НПК е прекратено
наказателното производство по ДП№259/ЗМ-182/2023г. на РУ-Дулово, водено за
престъпление по чл.129, ал.1, вр. с ал.2 от НК, поради недоказаност на обвинението. Видно
от мотивите на акта, досъдебното производство е водено за разследване на престъпление по
чл.129, ал.1, вр. с ал.2 от НК за това, че на 16.07.2023г., около 17.30ч. в гр.Дулово, пред бл.
№2, чрез нанасяне на множество удали с ръка по лицето е причинена другиму-на И. И. Д.,
средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето
или говоренето, обусловено от счупване на короните им.
Видно от епикриза №599 от 27.10.2023г., издадена от ДПБ“Царев брод“ Д. е постъпил
за лечение в болничното заведение на 09.10.2023г. с диагноза „Прострахирана депресивна
реакция“ и е изписан на 27.10.2023г. с подобрение. Съгласно отразеното в същата,
симптоматиката е с давност от половин година. Представено е и медицинско направление от
24.11.2023г. от КДОС-гр.Шумен, съгласно което на Д. е поставена диагноза –„Емоционално
нестабилна личност, импулсивен тип.“.
Съгласно епикриза от 31.05.2024г., издадена от МБАЛ“Света Анна-Варна“АД-
гр.Варна, ищецът се е лекувал в болничното заведение от 27.05.2024г. до 31.05.2024г., като
му е поставена диагноза „Исхемичен мозъчен инсулт-тромботичен инфаркт в т.на ДСМА.
Дислипидемия. Левостранна централна хемипареза.“
Представени са и 6бр. болнични листи, съгласно които Д. е бил в отпуск по болест за
периода 27.05.2024г.-22.12.2024г., във връзка с последици от мозъчен инфаркт. С експертно
решение №423/22.11.2024г. му е определена временна неработспособност за срок от 60 дни.
Свид.Н.Х./ в съпружеско фактическо съжителство с ищеца от 2018г./ сочи, че Д. бил
подсъдим по процесното наказателно дело 5-6 години и това се отразило на психическото
му състояние, като в края на 2023 г. лежал в психиатричното отделение в Шуменската
болница, но след изписването му нещата се влошили. Бил се побъркал, говорел несвързани
неща, не спял, по цяла вечер обикалял и свидетелката се страхувала-стояла с двама познати
от сутрин до вечер с него, защото не знаела какво може да направи. След като го оправдали
не се успокоил, а постоянно повтарял, че Прокуратурата му съсипала живота. Преместила
детето при родителите си, за да не вижда тези неща. През м.март, април 2024г., ищецът
започнал лека-полека да идва на себе си, но след това получил инсулт. В момента
състоянието му не било добро – лежал си на леглото, пиел лекарства, посещавал невролог
7
всеки месец, ходел на прегледи в гр.Варна, бил в болнични, лятата му ръка била сгъната,
замятал левия си крак, устата му била изкривена от лявата страна, понякога през нощта
получавал кръвотечение от носа, имал оток под лявото око. Свидетелката сочи също, че
съжителят й употребявал алкохол, но в нормални количества-например кенче бира, 100 гр.
ракия и понякога вино, понякога не, като това е консумацията за една вечер. След инсулта
вече не употребявал алкохол. Знаела за делото, което било образувано поради това, че на Д.
били избити зъби, като сочи, че последният се натоварил емоционално и психически.
Знаела, че през 2017г. лежал в затвора по друго дело, като престоят в затвора не му се
отразил в положителна посока , но бил горе-долу нормален човек, нямал нищо общо със
състоянието му тази зима. Свидетелката била от 2016г. във фирмата и тогава той нямал
странности в поведението си. Сочи, че НАП извършили данъчни проверки и ревизии на
фирмата и през 2020г. взели базата, поради непогасени задължение в размер на около 800
000лв. Вземането на базата довело до затруднения в бизнеса. В момента били под наем и
работели само с няколко работника, хората се страхували от ищеца.
Свид.С.Г./семейни приятели с ищеца/ сочи, че работила във фирмата на ищеца
„Таръма“. Знае, че срещу Д. имало образувано наказателно производство, което продължило
около 5-6 години, но го оправдали. Когато образували делото, ищецът бил шеф на
фирмата, в смисъл, за всичко което се случвало, говорели с него. Знаела, че му иззели
базата и техниката, която закупил, като това било свързано с данъчните му задължения.
Всичко това му се отразило много зле на психиката, даже лежал в психиатрична клиника в
края на 2023г., и след това станал много зле. Психичните му проблеми започнали, когато му
взели базата и техниката. След изписването от болницата 24ч били с жена му, тъй като
последната се страхувала да остава сама с него, той бил напълно неадекватен.. Психически
взел да се оправя м. март, април 2024г.. Започнал да си пие лекарствата, тъй като преди
отказвал и казвал, че няма проблеми. Сега вече бил добре психически, но здравословно-не,
тъй като претърпял инсулт. Лявата му страна била изкривена, ръката му изтръпвала,
постоянно се оплаквал като се видят. Страхувал се да не се повтори инсулта. След като през
2023г. излязъл от клиниката употребявал алкохол, но не в някакви прекомерни количества,
например чаша вино. Не вземал наркотици. Знае, че е бил удрян, като сочи, че след това не
излизал от вкъщи. След като се стабилизирал вече месеци не излизал от вкъщи, защото се
притеснявал от външния си вид, че му липсват зъби, а не че пак някой ще го набие. Към
момента можел да се движи самостоятелно, но не се чувствл добре. Постоянно му се виел
свят, изтръпва му ръката, крака му. Свидетелката не знаела преди Д. да е имал здравословни
проблеми.
Свид.Р.Я. сочи, че познавал ищеца от 2014г., тъй като имал фирма за транспорт.
Знаел, че Д. бил обвиняем. Знаел, че имал проблеми и с данъчните. Свидетелят знаел как
приключило процесното наказателно производство, защото той водел Д. в гр.София и в
гр.Варна за заседанията. Сочи, че преди ищецът бил жив човек, работил много, при него
работели между 150-200 човека. В процеса на работа/около 2018г./ до 2020г-2021г. всичко
тръгнало надолу, докато един ден не му взели базата и камионите. Споделил му, че някой
8
натиска някъде с делото да го съсипят. Всичко това му се отразило на психиката, като
последните години започнал да прави странни неща- да ходи бос по улиците, да си играе с
мечета. Сега бил психически добре, но избягвал да говори с хората, тъй като бил подут,
обринат и се срамувал. Стоял затворен по цял ден. Пушел и пиел, но бил против
наркотиците. Пиел нормално и не прекалявал с алкохола. Преди да получи инсулта не му
споделял да е имал някакви здравословни проблеми. От Д. знаел, че е бил ударен в
гр.Дулово от човек, на когото бил помагал и че има счупен зъб. Сега ищецът избягвал
всякакъв контакт за каквото и да било, тъй като все си мислел, че някой ще му направи нещо.
Не бил същият. Свидетелят сочи, че не знаел Д. да е търпял наказания „пробация“ или
„лишаване от свобода“.
Съгласно заключението на СМЕ, ищецът на 27.05.2024г. е претърпял мозъчен инсулт,
като същият ден е бил хоспитализиран. Вещото лице е посочило, че патогенезата на
мозъчните инфаркти е многофакторна, но можела да се сведе до две групи - фактори,
довеждащи до обтурация (запушване на артериален съд) и фактори, при които липсва
обтурация. Обтурационните мозъчни инфаркти (т.е. тези, които се дължат на запушване на
артериален съд) са тромботични, емболични и смесени. Мозъчният инфаркт при ищеца бил
преценен като тромботичен, т.е. получен от кръвен съсирек. По време диагностичния процес
при хоспитализацията не са намерени източници на емболизация от сърцето или
магистралните артерии на шията. В етиологичен план мозъчните инфаркти най-често се
дължат, причиняват се, от атеросклероза на мозъчните артерии. Много малка част са от
неатеросклеротични фактори - мигрена, употреба на наркотици, най- вече кокаин и други
по-редки състояния. Въпреки възможностите на съвременната медицина около 15-20% от
мозъчните инфаркти остават с неясна етиология т.е. причина. При ищеца, към датата на
получаване на мозъчния инфаркт в делото и в предоставените медицински документи от
личния лекар са налице следните рискови фактори: дислипидемия (повишена концентрация
на холестерол и фракциите му в серума) - генетичен фактор, потенциално модифицируем.
Няма данни да е провежда специфично лечение преди мозъчния инсулт; рисков стил на
живот - тютюнопушене и употреба на алкохол - два поведенчески рискови фактора,
потенциално модифицируеми, като имало достатъчно данни по делото, че този стил на
живот е продължил до получаването на инсулта; психологичен стрес, изводим от
дългогодишните проблеми на ищеца със съдебната власт; като имало данни в делото за
промени в психиката при ищеца и опит за повлияване на тези промени - лечението в
психиатрична болница.; имало данни за повишени стойности на пикочната киселина и на
артериалното налягане. Тези два рискови фактора обаче се коментирали в кардиологична
болница, след преживения мозъчен инсулт.
Вещото лице сочи, че това как ще се отрази един мозъчен инсулт на пациент, зависело
от много фактори - от обемът увредена мозъчна тъкан, от локализацията на тази увреда и
вида засегнати мозъчни функционални системи, от това дали са увредени малки или големи
съдове, от налични съпътстващи заболявания и състояния, от намаляването или
отстраняването на различните рискови фактори. Нямало един общ клиничен ход, нито един
9
и същ „модел“ на възстановяване. Отразяването върху психиката също зависело от много
фактори - от устойчивостта на личността към житейски неблагополучия, от степента на
инвалидизация, от ангажирането на специфични функционални системи, пряко свързани с
емоции и мотивация, от съпътстващи телесни и психични заболявания. Честотата на
постинсултната депресия е голяма и се колебае между 30- 50% от преживелите инсулт.
В конкретния случай при ищеца не се касаело за животозастрашаващо заболяване, тъй
като не са наблюдавани нито непосредствено преди, нито по време на хоспитализацията
нарушения в жизнените функции. От друга страна, полученото при възникналия мозъчен
инфаркт увреждане в мозъчната тъкан било малко и клинично е протекло като леко
(засегнати били частично само двигателните функции на ищеца, видно от оценяването по
МНН8 с 4 точки при приемането в болница и 2 точки при изписването, не е имало
нарушение в съзнанието - скалата за оценка на съзнанието при хоспитализацията била
оценена с 0.
Вещото лице сочи, че имало малко научни доказателства, че психичното напрежение,
популярно определяно като стрес, увеличавало риска от инсулт. Многобройните стресиращи
житейски събития, високите нива на психологичен стрес и неспособността за ефективна
адаптация обаче са свързани с риск от инсулт според някои проспективни проучвания и
проучвания случай - контрола. Промяната в психиката на ищеца е факт по делото и можела
да се приеме като рисков фактор за инсулт, но не и като причина. Причина за мозъчния
инфаркт при ищеца е атеросклеротичен болестен процес в малките мозъчни съдове.
Обичайните срокове за възстановяване от исхемичния мозъчен инсулт са различни при
различните по тежест и патогенеза мозъчни инфаркти. Реално възстановяване на увредената
мозъчна тъкан не се очаква. Мозъкът възстановява част от увредена функция чрез
невронална реорганизация. Неврологичната практика приема, че обичайно големият ооем на
възстановяване е през първите 6 месеца, като едва след една година от дебюта на инсулта
невропатологичните симптоми се приемат за остатъчни/резидуални. В предоставените
медицински документи от личния лекар на ищеца оценката на актуалното състояние на
нервната му система е непълно и не е възможно да се коментира.
Повторен исхемичен мозъчен инсулт бил възможен както при всеки пациент, преживял
инсулт, така и при ищеца. Това твърдение е достоверно потвърдено от проспективни
проучвания и е медицинското основание такива пациенти да подлежат на диспансеризация в
амбулаторната неврологична помощ за една година след инцидента. Затова се и прилага
т.нар. вторична (след събитието) медикаментозна профилактика.
В съдебно заседание вещото лице сочи, че слединсултната депресия е едно често
усложнение на пациентите, които са прекарали инсулт.
Посочило е и че регистрираната през 2016-2017г. болест на венозните съдове на
краката според него няма връзка с атеросклеротичния ход на инсулта при ищеца. За да се
получи мозъчен инсулт на тази възраст при Д., имало достатъчно данни и косвени и преки,
че ищецът има атеросклеротичен процес в малките кръвоносни съдове. При него
атеросклерозата била причина за тромботичния мозъчен инфаркт.
10
Съгласно заключението на СПЕ, при Д. е налице промяна в психологичното и
емоционално състояние след преживяното като психотравма и социален стрес, вследтвие
процесните дела, присъди и лишаването от свобода - т.е. налице са психопатологични
изживявания, като болестна реакция към тези психотравмиращи събития, като поради
безспорното наличие на причинно следственна връзка между тях и описаните болестни
изживявания у ищеца, а също и факта, че е бил психично здрав, преди преживените
стресогенни събития, може да се приеме, че ищецът е преживял Р 43.21 Протрахирана
адаптационна реакция, като душевно разстройство, в месеците след преживяния стрес и
психотравмата, като състоянието е актуално и към момента, протичащо като хронично
психично разстройство - симптомите показват характерна диагностична картина и съвпадат
с изживяванията споделени от лицето - депресия, тревожност, напрежение, безпокойство,
нарушен сън, социално оттегляне и т.н. В същото време не можело да се твърди абсолятно
категорично, че наличната психична промяна у Д., регистрирана като психично заболяване
„Протрахирана адаптационна реакция“, може да се тълкува като причина за претърпения от
него инсулт. Това заболяване, би могло да се тълкува като рисков фактор, но не и като
първопричина. Най-вероятно причините за тези мозъчно - съдови инциденти били
комплексни и се дължали на комбинираното влияние на множество фактори и състояния,
като например : тютюнопушене, употреба на алкохол, нелекувана артериална хипертония,
дислипидемия ( метаболитно нарушения в обмяната на мастите в кръвта), повишени
стойности на пикочната киселина в кръвта, високо телесно тегло (затлъстяване),
обездвижване, генетични фактори и т.н.
Наличните когнитивни нарушения ( при общо клинично изследване), са предимно в
мнестичната сфера и са последица от прекараните мозъчно съдови инциденти, т.е. при Д. те
били с органична ( слединсултна ) генеза, тежестта и прогнозата им била строго
индивидуална и зависело от множество фактори ( провеждана терапия, начина на живот,
възраст на пациента, съпътстващи заболявания и др.). Фактът, че депресивната
симптоматика била регистрирана ( при амбулаторни прегледи и стационарно пролежадане)
преди получаването на мозъчен инсулти от Д., давала основание да се заключи, че по -
вероятно се касае за протрахирано във времето депресивно разстройство, свързано със стрес,
тоест в зависимост от тежестта и продължителността на психотравмата, индивидуалното
предразположение и личностовите особенности, симптомите на депресията и тревожността,
могат да се протрахират във времето, оформяйки Протрахирана адаптационна (тревожно-
депресивна) реакция.
Към момента на изследване ( 26.03..2025г. ) - психиатричния преглед отчитал
наличието на такива продължаващи във времето актуални симптоми на депресивно
настроение и тревожност, нарушен сън, безпокойство и реминисценции на травмиращото
събитие, всичките в причинно - следственна връзка с преживяния стрес, които покриват
критериите на психичното заболяване : Р 43.21 Протрахирана адаптационна (тревожно
депресивна) реакция - разстройство в адаптацията, която по критерии на Международната
класификация на болестите (МКБ X), десета ревизия, Психиатрия, това е „...депресивно
11
състояние, настъпващо в отговор на стресова ситуация“ и може да бъде с различна
продължителност съобразно индивидуалните особености на индивида.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че в отговора на първи въпрос от
експертизата е имал предвид делата във връзка с настоящото осъждане на лицето, но
предходните му осъждания, включително изтърпените от него наказания по другите дела
най-вероятно също са оказали някакво въздействие, но в момента нямало как да се уточни
точно какво са оказали, тъй като било минало време, натрупали се симптоми върху
симптоми, добавило се е и неврологичното заболяване. Самият ищец, след прекараните
инсулти вече не можел да каже кое точно е повлияло на психиката му, тъй като били
налице когнитивни нарушения със засягане на паметовата сфера. Що се касае до
отразените 4 прегледа и консултации през 2016 г. при личен лекар и психиатър и
поставените диагнози: „умерено тежък депресивен епизод, тежък депресивен епизод с
психотични симптоми и рецидивиращо депресивно разстройство“, вещото лице не може да
даде категоричен отоговр на въпроса имат ли връзка с протрахирана адаптационна
депресивна реакция, тъй като няма налични данни да се е лекувал някъде в междинния
период.
Така установената по-горе фактическа обстановка, налага следните изводи:
Заявена е претенция срещу Прокуратурата на РБългария: Ищецът претендира
заплащането на сумата 300 000лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие незаконно обвинение – бил оправдан по повдигнатото му
и поддържаното обвинение за престъпление по чл.255, ал.3, вр. с ал.1,т.2,т.6 и т.7 вр. с
чл.20, ал.2 и 3 , вр. с чл.26 от НК.
Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ дава възможност да бъде ангажирана
отговорността на държавата за вредите, причинени на граждани от правозащитните
органи/дознание, следствие, прокуратура, съд/ вследствие на незаконно обвинение – ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано, а нормата на
чл.4 от ЗОДОВ сочи обема на отговорност на държавата -обезщетение се дължи за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице, т.е.,
отговорността на държавата е обективна.
В настоящия случай безспорно се установи, че ответникът И. И. Д. е бил привлечен
като обвиняем по досъдебно производство №28/2016г. на ОСО при СОП, за извършено
престъпление по чл.255, ал.3, вр. с ал.1,т.2, т.6 и т.7 ,вр. с чл.20, ал.2 и ал.3, вр. с чл.26 от
НК. Безспорно е установено и че същият е бил оправдан, поради недоказаност на
обвинението-липсвали категорични преки и косвени доказателства, които в своята
съвкупност да изключват по несъмнен начин възможността друго лице, освен Д., да е
осъществило деянието по чл.255, ал.3, вр. с ал.1,т.2,т.6 и т.7 , вр. с чл.20, ал.2 и ал.3, вр. с
12
чл.26 от НК..
Предвид това и доколкото е налице една от сочените хипотези на чл.2, т.3 от ЗОДОВ,
при които обвинението в извършване на престъпление се счита незаконно, то следва да бъде
ангажирана отговорността на Прокуратурата на РБългария. Безспорно е също, че в
резултат на това незаконно действие, ищцът е претърпял неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от него.
Размерът на обезщетение, което следва да се присъди, се определя по справедливост,
съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като следва да се извърши преценка на конкретно
съществуващи обстоятелства - тежест на обвинението, вида на мярката, продължителността
на наказателното преследване и негативните последици за ищеца/последният твърди
наличие на такива, а именно: непрекъснат стрес, страх и загуба в доверието у част от
обществото, колегите и близките си, семейството му се разпаднало, бизнесът му се сринал,
претърпял тежки психотравми, поради което и бил настанен за лечение в ДПБ“Царев брод“,
а впоследствие и в МБАЛ“Света Ана“-гр.Варна, тъй като на 27.05.2024г. получил
исхемичен мозъчен инсулт-тромботичен инфаркт в ДСМА, Дислипидемия, Левостранна
централна хемипареза .
Съгласно константната практика /решение № 542/15.01.2013г. по гр.д.№ 1568/2011г., IV
г.о., решение № 53/29.01.2024г. по гр.д.№ 2382/2023г., IV г.о./ по исковете за обезщетения за
неимуществени вреди от незаконно обвинение не е необходимо ищецът да доказва
обичайните, типични неимуществени вреди от обвинението, които винаги се търпят от лице,
незаконно обвинено в извършване на престъпление. За обичайни и типични неимуществени
вреди съдът е приел: преживените стрес и притеснения от повдигнатото обвинение, страх от
несправедливо осъждане, негативни изживявания и чувство за онеправданост от наложните
мерки за неотклонение, накърняване на чувството за собствено достойнство и за
справедливост.
В случая наличието на претърпени обичайни, типични неимуществени вреди от ищеца,
се доказва и от изслушаните свидетелски показания.
От образуване на наказателното производство срещу ищеца до постановяване на
окончателното решение с което е потвърдено решението, с което оправдателната присъда на
Д. е била потвърдена/на 01.03.2023г./ , са изминали 5г., 10м. и 20 дни/съгласно изложените в
исковата молба обстоятелства ищецът претендира вреди от привличането му в качеството му
на обвиняем през м.04.2017г. до завеждане на исковта молба, като не е изменено
основанието на иска с претендиране на ексцес след подаване на исковата молба и преди
приключване на съдебното дирене/. Т.е., касае се за дълъг период от време, през който
последният безспорно е търпял душевен дискомфорт, свързан с постоянна несигурност от
изхода на производството, с това, че срещу му се води наказателно производство и е
привлечен като обвиняем за престъпление. Същият е бил привлечен като обвиняем за едно
тежко умишлено престъпление по смисъла на закона/чл.93, т.7 от НК/. Установи се също, че
търпяната от ищеца мярка за неотклонение е била „подписка” или „парична гаранция“ в
размер на 2000лв./т.е. в невисок размер/, както и е постановена забрана да напуска
13
пределите на страната, което е ограничило до известна степен личните му права.
Същевременно по делото не се агажирахаи каквито и да е доказателстваства за намерение
или необходимост от пътувания на ищеца зад граница през правнорелевантния период във
връзка с осъществяване на бизнес контакти или лични ангажименти. Доколкото
осъдителната присъда не е влязла в сила по отношение на Д., не е било конфискувано и
имуществото му, поради което и изложените в исковата молба твърдения в обратния
смисъл, се явяват несъстоятелни.
Следва да се отчете също, че срещу ищецът са извършени редица процесуално-
следствени действия. Явявал се е и в 17 съдебни заседания в съдебната фаза, но в част от
тях /пет/ ход на делото не е бил даван поради заболяване на самия ищец, на неговия
защитник или поради отказ на ищеца от представляващия го защитник. След
първоначалното му оправдаване от първоинстанционния съд, пред въззивната инстанция
ищецът два пъти е бил осъден, като му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок
от пет години, което наказание следвало да търпи ефективно, при първоначален строг
режим. Това, както и обстоятеството, че процесното наказателно преследване е предприето
срещу ищеца по време на изтърпяване на ефективно наложено му наказание "лишаване от
свобода", сочат на много по-висок интензитет на емоционалните вреди и обуславят завишен
размер на обезщетението. Заплахата за ищеца да влезе в затвора за сравнително дълъг
период от време е изглеждала реална и интензивна, и това безспорно е довело до постоянно
напрежение, отразило се е на психиката му и начина му на живот.
Същевременно се установи, че към датата на образуване на наказателното
производство срещу му/м.04.2017г./ по отношение на Д. са били налице влезли в сила 24
присъди и определения за одобряване на споразумение за различни прекстъпления срещу
транспорта и собствеността, включително тежки умишлени пресктъпления, като са му
налагани различни по вид и тежест наказания, включително „пробация“ и „лишаване от
свобода“, което да изтърпи ефективно /видно от материалите по ДП №№ 28/2016г. по описа
на ОСлО при СОП, същият е бил освободен от затвора на 01.12.2017г./.
По време на воденото срещу него наказателно производство в съдебната му фаза, е
било одобрено споразумение №7/16.03.2021г., с което същият е бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.325, ал.1 от НК/за деяние извършено на 25.04.2020г./,
съответно одобрено е споразумение №10/31.03.2021г., с което Д. е признат за виновен за
престъпление по чл.323, ал.1 от НК/за деяние извършено на през м.12.2019г./. Т.е., дори след
като му е повдигнато процесното обвинение, същият е продължил да извършва
противоправни деяния, за които впоследствие се е признал за виновен.
В случая ищецът твърди и специфични неимуществени вреди вследствие така
повдигнатото му обвинение, за което впоследствие е бил оправдан-тежки психотравми и
получен инсулт, разпадане на семейството му, съсипване на бизнеса му и финансови загуби/
бил търговски пълномощник на „Таръма“ЕООД“/.
Доказването на причинно-следствената връзка, като елемент от фактическия състав на
специалния деликт по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, е в тежест на ищеца, който следва да
14
проведе главно пълно доказване, че причинените му вреди, извън обичайните
неимуществени такива, са пряко и непосредствено следствие от предприетото срещу него
незаконно наказателно преследване. Само при наличие на доказана причинна връзка, съдът
може да присъди обезщетение за съответните вреди.
Така безспорно се установи по делото, че ищецът на 27.05.2024г. е претърпял
тромботичен мозъчният инфаркт, т.е. получен от кръвен съсирек.
Не се ангажираха доказателства, това му състояние, съответно последиците от него/
неработоспособност, промяна във физиката и психиката му, общото му функциониране,
начина му на живот, чувство на подтиснатост и пр./да са в причинна връзка с поведението
на ответника. Така на първо място, наказателното производство срещу Д. е приключило с
влязъл в сила съдебен акт на 01.03.2023г., а последният е претърпял инсулт близо година и
два месеца след това.
Съгласно заключението на СМЕ, причина за мозъчния инфаркт при ищеца е
атеросклеротичен болестен процес в малките мозъчни съдове. Промяна в психиката на
ищеца можела да се приема като рисков фактор за инсулт, но не и като причина. Имало
малко научни доказателства, че психичното напрежение, популярно определяно като стрес,
увеличавало риска от инсулт. Вещото лице е посочило, че за да се получи мозъчен инсулт на
тази възраст при Д., имало достатъчно данни и косвени и преки, че последният има
атеросклеротичен процес в малките кръвоносни съдове. При него атеросклерозата била
причина за тромботичния мозъчен инфаркт.
Досежно вредите от психотравмите: Установи се по делото, че по повод тревожността
си и невъзможността си да спи, ищецът след консулт, на 09.10.2023г. бил приет в
ДПБ“Царев брод“ с основна диагноза „Протрахирана депресивна реакция“, където останал
18 дни, след излизане от лечебното заведение психическите му проблеми продължили, като
след нов консулт с пдихиатър от 24.11.2023г. му била поставена диагноза –„Емоционално
нестабилна личност, импулсивен тип.“. Съгласно показанията на свидетелите/Н.Х., с.Г., Р.Я./
Д. се побъркал, говорел несвързани неща, не спял, по цяла вечер обикалял, правел странни
работи, не можели да го оставят сам, тъй като не знаели какво може да направи, не се
успокоил и след като оправдателната му присъда влязла в сила. Състоянието му се
стабилизирало едва през м.март-април 2024г..
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства/свидетелските показания и
заключението на СПЕ/ се установява наличието на причинна връзка между вложеното
психично състояние на Д. и така повдигнатото му обвинение.
Съгласно заключението на СПЕ, при Д. е налице промяна в психологичното и
емоционално състояние след преживяното като психотравма и социален стрес, вследтвие
процесните дела, присъди и лишаването от свобода - т.е. налице са психопатологични
изживявания, като болестна реакция към тези психотравмиращи събития, като състоянието
било актуално и към момента, протичащо като хронично психично разстройство -
симптомите показвали характерна диагностична картина и съвпадали с изживяванията
споделени от лицето - депресия, тревожност, напрежение, безпокойство, нарушен сън,
15
социално оттегляне и т.н.
Същевременно настоящата инстанция счита, че не би могло да се приеме и че
наличието на т.нар психично разстройство се дължи единствено на действията на ответната
страна. Налице са и други причини, които следва да се отчетат при определяне размера на
вредите. Така предходните осъждания на ищеца, включително изтърпените от него
наказания по другите дела също са оказали някакво въздействие върху психиката му. В този
смисъл е и заявеното от вещото лице по СПЕ, което сочи че са се натрупали симптоми
върху симптоми, добавило се е и неврологичното заболяване. Вещото лице сочи и че самият
ищец, след прекараните инсулти вече не можел да каже кое точно е повлияло на психиката
му, тъй като били налице когнитивни нарушения със засягане на паметовата сфера. Т.е. не
може да се направи категоричен извод, че психичното разстройство, отчетено от вещото
лице и към момента на изготвяне на заключението му е това, диагностицирано през
м.октомври 2023г., а не е последица на получения през м.май 2024г. инсулт. И тримата
свидетели на ищцовата страна твърдят, че след влошеното му психическо състояние през
есента на 2023г. през м.март, април 2024г. Д. вече е бил стабилизиран и добре психически.
Освен това по делото се установи наличието на четири прегледа и консултации на ищеца
през 2016 г. при личен лекар и психиатър и поставени диагнози: „умерено тежък
депресивен епизод, тежък депресивен епизод с психотични симптоми и рецидивиращо
депресивно разстройство“.
Следва да се отбележи, че настоящата инстанция не възприема становището на ответната
страна, че върху психическото състояние на ищеца оказали влияние и образуваните срещу
му ДП № 292/2023г. на РУ - Дулово, ДП. № 15/2024г. на РУ – Дулово и ДП № 27/2022г. на
ОДМВР - Силистра, доколкото времевия период на повдигане на обвинения срещу ищеца не
съвпада с времевия период на изявяване на психичното разстройство при него.
Следва да се отчете и обстоятелството, че същевременно, на 16.07.2023г., ищецът е
претърпял инцидент, при който са му нанесени множество удари с ръка по лицето и са му
избити зъби/постановление за прекратяване на наказателно производство от 18.10.2024г. на
прокурор при РП-Силистра/. Свид.Н.Х., съжителка на ищеца сочи, че същият се натоварил
емоционално и психически от случилото се.
Върху психическото състояние на ищеца са рефлектирали и данъчните проблеми. И
тримата свидетели сочат извършване на данъчни проверки и ревизии на „Таръма“ЕООД,
като през 2020г. били иззети базата и техниката, поради непогасени задължение в размер на
около 800 000лв.. Доколкото обаче тези събития предхождат с години проявата на
психичното разстройство при ищеца/ съгласно отразеното в представената епикриза №599,
симптоматиката при Д. е с давност от половин година пред постъпването му в лечебното
заведени, т.е от м.април-май 2023г./, то не би следвало да им се придаде основна тежест.
Досежно другите твърдени неимуществени вреди, извън обичайните такива:
Няма данни, а и твърдения, обстоятествата във връзка с повдигането на обвинение
срещу ищеца да са станали достояние на неограничен кръг лица, предвид широкото им
16
медийно отразяване, поради което авторитета и доброто му име не са накърнени сред широк
кръг лица. Липсва и причинна връзка между влошаване на бизнеса му и повдигнатото
обвинение. По отношение твърденията на ищеца за настъпил финансов колапс на
търговското му дружество поради отказ от страна на търговските му партньори да работят с
него, по делото не са представени надлежни доказателства, нито са представени
доказателства за наличие на причинна връзка между такива откази и действията на
Прокуратурата. Данни за това не се съдържат и в показанията на разпитаните свидетели.
Последните са работили и сочат възприятия за „Таръма“ЕООД, на което дружество ищецът
не се явява едноличен собственик на капитала. Съгласно изложеното в исковата молба Д. е
търговски пълномощник на дружеството. Освен това свидетелите сочат наличие на
данъчни ревизии и проверки, след които НАП иззела базата и техника на дружеството.
Предвид това и не би могло да се приеме за доказано твърдението, че сривът на бизнеса му
се дължи на действия на ответника. Следва да се посочи и че в случая Д. не е претендирал
репариране на имуществени вреди-под формата било на претърпени загуби или съответно
на пропуснати ползи- евентуална негова печалба през процесния период.
По делото липсват доказателства, въз основа на които да бъде направен извод, че
твърдяното от Д. разпадане на семейството му се намира в пряка причинна връзка с
воденото срещу него наказателно производство. В подадената на 30.01.2018г. молба от Н.
С. Д. и И. И. Д., с искане за прекратяване на брака им по взаимно съгласие/подписана от
двамата съпрузи/, същите са изложили твърдения, че от четири години/т.е. отпреди
30.01.2014г./ живеят във фактическа раздяла. Предвид това и не би могло да се приеме, че
причина за разтрогването на брака е образуваното години след раздялата им наказателно
производство срещу Д.. Не би могло да бъде споделено и твърдението за наличие на вреди,
изразяващи се в притеснение как това незаконно обвинение ще се отрази на психиката на
дъщеря му и на съпругата му Н. Д.. Както бе посочено по-горе, към момента на повдигане
на процесното обвинение Д. е бил в няколкогодишна фактическа раздяла с Д.а. Към този
момент е бил осъждан 24 пъти, включително за тежки умишлени престъпления, като е
изтърпявал и наказание „лишаване от свобода“ ефективно. По време на воденото
наказателно производство противообществените му прояви са продължили. Предвид
изключително обремененото му съдебно минало, не би могло да се приеме наличието на
такова реално притеснение от страна на ищеца.
По делото не се доказа и наличието на причинна връзка, между повдигнатото
обвинение на Д. и това че не излизал от дома си и се чувствал отхвърлен от обществото,
чувствал недоверие и съмнение в колеги и в близките си - в очите им бил вече човек,
обвинен в тежко умишлено престъпление. Както бе посочено по-горе, Д. множество пъти е
имал досег с наказателна репресия, осъждан е многократно, като дори ефективно е
изтърпявал най-тежкото наказание „лишаване от свобода“. Предвид това и не би могло да
се приеме, че именно процесното повдигнато обвинение и то при липса на медийно
отразяване, е причина за отдръпването на колегите му и съмнението на близките му в него, а
и доказателства за наличие на такова поведение от страна на последните спрямо Д. не се
17
ангажираха по делото. Свид. Р.Я. ш С.Г. сочат, че ищецът не излизал от дома си, защото се
притеснявал от външния си вид след прекарания инсулт.
Съобразявайки гореизложеното, включително и възрастта на ищеца към момента на
повдигане на обвинението/36г./, както и обществено-икономическите условия на живот към
този момент, съдът намира, че за възмездяване на претърпените от Д. неимуществени вреди
от незаконно повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.255, ал.3, вр. с ал.1,т.2,т.6 и
т.7 вр. с чл.20, ал.2 и 3 , вр. с чл.26 от НК. следва да бъде заплатено обезщетение в размер
на 30 000лв.. В останалата част, до пълния предявен размер, претенцията с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и
недоказана.
Неоснователно се явява взражението на ответната страна, въведено с отговора на исковата
млоба, че за периода, изцяло в съдебна фаза, до постановяване на решението на ВКС от
01.03.2023г., отговорността й не следвало да се ангажира. Съгласно приетото с
Тълкувателно решение №5/2015г. на ОСГК, когато съдът постанови осъдителна присъда и
впоследствие обвиняемият е оправдан, процесуално легитимирана да представлява
държавата е Прокуратурата на Република България, защото тя е поддържала неоснователно
обвинение. Липсва причинна връзка между актовете на съда и настъпилите вреди, като
такава има само с действията на Прокуратурата на РБ, защото без повдигане на
неоснователно обвинение не би се стигнало и до неправилна осъдителна присъда.
Прокуратурата упражнява надзор върху разследващите органи и е компетентният орган,
който повдига и поддържа обвинение за извършването на престъпление от общ характер.
Съгласно т.4 от ТР№3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС на РБългария, отговорността на
държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на
влизане в сила на акта, с който лицето е оправдано. Или в настоящия случай лихва за забава
следва да се присъди от 01.03.2023г..
С оглед изхода на спора и съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца внесената от последния държавна такса, както и адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от претенцията , в общ размер на 510лв./10лв.
държавна такса и 500лв.-възнаграждение/. На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът
следва да заплати по сметка на ШОС сумата 1179.18лв., сторени в производството разноски
за вещи лица, внесени от бюджета на съда.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария, седалище: гр.София, бул.”Витоша”№2 да
заплати на И. И. Д. с ЕГН********** от гр.Шумен, ул.“.....“№.., вх.... ет...., ап...., съдебен
адрес гр.Шумен, ул."Съединение“№68, вх..Б, ап.19, чрез адв.Д.Д. при ШАК, на основание
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, сумата 30 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили вследствие на повдигнато и поддържано обвинение за извършено
18
престъпление по чл.255, ал.3, вр. с ал.1,т.2,т.6 и т.7 вр. с чл.20, ал.2 и 3 , вр. с чл.26 от НК ,
за което впоследствие е оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
01.03.2023г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане обезщетение за неимуществени вреди в
останалата й част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария, седалище: гр.София, да заплати на И. И. Д.
деловодни разноски в размер на 510лв..
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария, седалище: гр.София да заплати по сметка на
ШОС разноски за вещи лица в размер на 1179.18лв..
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-гр.Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
19