Р Е
Ш Е Н И Е
№769
гр. Перник, 26.07.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-ПЕРНИК, 6-ти граждански състав, в
открито съдебно заседание на 03.07.2018 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : Д.МАТЕЕВА
при секретар А.Василева
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
01364 по описа на съда за 2018 год.
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба от “Топлофикация Перник“ АД
срещу
Р.В.М. ЕГН **********
***
С пр.основание чл.124 ГПК вр.422 ал.1 ГПК -
Да се признае за установено, че ответникът
дължи
Обща сума 564.96лв. здължима за топлофицирано
жилище на посочения адм.адрес в гр.Перник, от която
Главница 428.84лв. за периода 01.11.2012-30.04.2017г.
Изтекла лихва за мес.плащания 136.12лв. за
периода 08.01.2013-27.11.2017г.
Както и законната лихва върху главницата от
датата на заявлението 07.12.2017г. до окончателното изплащане на сумите по чгд
№ 8294/2017г. ПРС
Както и разноските по УИ и запов.производство.
Ищецът
сочи, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла
на чл. 153 , ал. 1 и § 1, т. 2а от ЗЕ , доставяна в топлоснабден имот, находящ се в гр.ПЕрник на посочения адрес, като продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи
условия на ищеца. Според клаузите на тези ОУ купувачите на топлинна енергия, какъвто била и ответникът, били длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят.
В
изпълнение на ЗЕ етажните собственици на сградата, в която се намирал имота на
ответника, били сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение , като сумите за топлинна енергия за процесния период били
начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от дружеството,
извършващо дялово разпределение на топлинна енергия в сградата /в която се
намира апартамента на ответника/, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с действащите нормативни актове в областта на
топлоснабдяването.
За имота на ответника били издадени такива
изравнителни сметки. Ответникът използвал доставената топлинна енергия през исковия
период, като не е погасил
задълженията си.
В
срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба, в
който по същество исковете се
оспорват по основание и размер с доводи за негодност и неправилност на съставените от ищеца документи за отчитане на
реално потребената топлинна енергия. Навеждат се възражение за некачествено
изпълнение на задължението по доставка на топлинна енергия, неизправност на
измервателните уреди и тенденциозно манипулиране на показанията им.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
С определение в първо
о.з. по делото съдът е приел за безспорно, че сумите по пера се дължат така
както се претендират по ИМ.
Отделил е спорното от
безспорното, като е останало СПОРНО единствено обстоятелството – дали
ответникът е СОБСТЕВНИК / ПОЛЗУВАТЕЛ , респ. – ПОТРЕБИТЕЛ НА ТОПЛ.ЕНЕРГИЯ на
посоченото топлофицирано жилище.
Видно от представените писмени
доказателства :
Ответникъ те подал декларация
пред ДМДТ Перник от 01.06.1998г. от която дата е едноличен собствени кна
топлофицираното жилище.
Същият е собственик върху
жилището с НА за покупко-продажба № 64 том 10 н.дело № 2847/1991г. от
23.12.1991г. пред нотариус И.Иванов ПРС.
Следователно,
имотът на ответника се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на
топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, ОТВЕТНИКЪТ има качеството
потребител на топлинна енергия и на основание чл. 150, ал. 2 от същия закон, е
обвързана от ОУ на договорите за
продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено
приемане, като следва да се посочи, че сключването на договор, като източник на
облигационно правоотношение между страните, не изисква спазването на някаква
форма, включително и писмена.
Волеизявленията
на страните могат да бъдат обективирани и чрез действия, изразени в извършване
на доставка на топлоенергия /фактическо изпълнение на задължението на страната – доставчик/ и приемане на престацията без възражения
от страна на потребителя.
Данни
в този смисъл се съдържат и в представените по делото доказателства за наличие на
партида на името на ответника,
Както и предходно воедни дела със
същия предмет,вкл. и вписвана възбрана върху същото жилище от съдия-изпълнител
по предходни изп.дела за неплатена топлоунургеяь за предходни отоплителни
периоди.
Представени
са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди .
Следва да се има предвид,
че чл. 150, ал. 2, изр.2 ЗЕ предвижда общите условия да влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите, която норма е специална по отношение на общата, съдържаща се в чл. 298, ал. 1, т.1 ТЗ и я дерогира, което
означава, че писмено съгласие на потребителя не е необходимо, за да бъде
обвързана от общите условия.
Съдът не обсъжда останалите представени
доказателства по делото, тъй като сумите по размер не се оспорват.
По
отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
На първо място: предявените установителни искове са допустими, тъй като в производство
по чл. 410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за посочените
суми, поради което разполага с изпълнително основание.
При
подадено възражение срещу издадената заповед, заявителят следва да предяви иск,
за който след измененията на ГПК, няма спор, че е установителен.
При
уважаването му, издадената и оспорена заповед влиза в сила и именно въз основа
на същата се издава изпълнителен лист.
Всеки
иск е допустим при наличие на правен интерес от провеждането му, а правният
интерес произтича от твърденията на ищеца за съществуване на негови оспорени
права на вземания.
Основателността
на предявения установителен иск се обуславя от осъществен фактически състав,
пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ елементите:
съществуване на търговско отношение между страните, изпълнение от страна на
ищеца на задължението да достави топлинна енергия за процесния период с цена,
възлизаща на претендираната стойност и неизпълнение на задължението на
ответника да заплати, като насрещна престация паричната стойност на доставеното
му благо.
Въз
основа на обсъдените доказателства, съдът прие съществуването на договорно
правоотношение между страните със съдържание задължение на "Топлофикация Перник" АД да доставя в
топлоснабден обект топлинна енергия и задължение на ответника да заплаща
нейната цена, в качеството й на потребител на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ (обн. ДВ 107/2003 г.)
продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
Следователно, между страните за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни Общи условия за продажба, съответно одобрени с Решение №
ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР.
Съгласно
чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в действалата за
процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн.
ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според чл.
145, ал. 1 от закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери
(ИРРО), се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Дължима е и цена за доставената топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване, която се определя на база показанията
на монтираните в имота водомери или ако такива не са налице – на база брой потребители при установена разходна
норма.
Ответникът
не оспорва факта, че не е заплатил стойността на доставената топлоенергия,
поради което и в патримониума на ищеца е възникнало правото на парично вземане
за тази сума
Неоснователни
са доводите на ответника, че не е установено точното количество доставена
топлинна енергия.
На първо място и в ОУ от 2005 г. и от 2008 г. е
въведено като задължение за продавача да осигурява в абонатната станция температурен
режим и количество на топлоносителя, съответстващо на договорената мощност, за
подгряване на топлоносителя в сградната инсталация за отопление и на топлата
вода за битови нужди. Температурният режим е посочен като общ за цялата
топлоснабдителна система или за отделни топлоизточници.
Въведено е и задължение за продавача с
избрания от него температурен режим и количество топлоносител, постъпващо в
абонатната станция, да осигурява температура на подгрятата вода за горещо
водоснабдяване 55 градуса на изхода от подгревателя към сградната инсталация и
поддържане на предвидените по проект температури в отопляемите помещения с
допустимо отклонение минус 1,5 градуса при изчислителни режими – чл. 5 от ОУ.
Съгласно
чл. 17 от ОУ от 2005 г. и от 2008 г. продавачът е длъжен да поддържа
параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния режим и температурния
график на топлопреносната мрежа.
Температурният
график отчита промяната на температурата на топлоносителя при промяна на
температурата на околния въздух с цел достигане на предвидената температура
вътре в отопляемите помещения, когато вътрешната отоплителна инсталация работи
според предписанията.
Температурният
график осигурява баланса между производство, пренос и минимизиране на
технологичните разходи и качество на топлоснабдяването.
В ОУ е предвидено задължение за ищеца като
продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно
температурния график на топлопреносната мрежа.
А
според чл. 132, ал. 1 от ЗЕ операторът на топлопреносната мрежа (който е част
от топлопреносното предприятие) е длъжен да осигурява режима на работа на
топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 125,
ал. 3 – Наредба № 2 от 28.05.2004
г. за топлоснабдяването (отм.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
А
според и двете наредби операторът на топлопреносната мрежа осигурява режима на
работа на топлоснабдителната система, като определя температурата и налягането
на топлоносителя в съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия
температурен график за постигане на минимални разходи при производството и
преноса на топлинната енергия до съоръженията на потребителите и следи за
спазването им.
Именно това определя качествените параметри на
доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за конкретната
температура на водата на битово горещо водоснабдяване - 55 градуса на изхода от
подгревателя към сградната инсталация, докато за отопление на помещенията
задължението на топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна енергия е да осигури такива качествени показатели на
подавания топлоносител, които съобразени с конкретните атмосферни условия да
осигурят достигане на предвидените проектни температури в отопляемите
помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната отоплителна система
като част от сградната инсталация.
Тези параметри са определени точно и ясно,
респективно посочен е механизъм за
определянето им в зависимост от предварително разчетени критерии.
От друга страна, задължение за ищеца като
продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна
енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Оттук
отоплението на помещенията, респективно
доставянето
на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се
състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща
вода.
Сградната инсталация, според чл. 140,
ал. 3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и
доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на
потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни
линии (§ 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за топлоснабдяването, съответно § 1, т. 3
от ДР към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост.
А
щом е така, то следва да се приеме, че етажните собственици са длъжни да
поддържат тези инсталации в подходящо за експлоатация състояние.
Монтираните
отоплителните тела са собственост на собствениците на имотите, които се топлоснабдяват.
Следователно,
ищцовото дружество няма каквито и да било задължения във връзка с изправността
и състоянието на отоплителната инсталация в сградата, съответно неизправностите
и неефективността на същата, следва да се отстранят от потребителите и загубите
на енергия във връзка с това, са за тяхна сметка.
Следва да се има предвид, че по отношение на количеството и качеството на
доставената топлоенергия потребителят разполага с възможност за рекламация при
условията на Общите условия, която рекламация е обвързана от определени
срокове, каквато не се твърди и не се доказва да е била направена, поради което
и съдът приема, че е налице приемане на услугата от страна на потребителя,
съответно същата е била с необходимото качество.
Неоснователни
са и доводите за липсата на представена методика за изчисляване на стойността
на топлинната енергия.
Методиката се съдържа в съответните наредби и
представлява подзаконов нормативен акт.
Съдът намира за неоснователни и недоказани
доводите на ответника, че ищецът не е извършвал надлежно отчисляване на
технологични загуби от абонатната станция, тъй като противното се установява от
приетото заключение на съдебно – техническата
експертиза.
Съгласно
цененото заключение на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза
делът на ответника за сградна инсталация и дължимите суми за отопление на
имота, включително и сумите за битово горещо водоснабдяване, са били изчислени
точно.
Задължението
на ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната
станция в съответната етажна собственост, което се отчита от общ топломер, като
доводи за неправилно отчитане от същия не са изложени.
Това количество се разпределя между отделните
потребители, като възражения срещу разпределението не са релевирани.
Съгласно
Решение № 507/22.01.2013 г. по гр. дело № 1557/2011 г. на ВКС, ІV ГО,
постановено по реда на чл. 290 ГПК и представляващо задължителна практика за
съдилищата,
в
тежест на ответника по иска е да докаже твърденията, че извършеното вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода на дружеството – топлинен счетоводител е неточно.
По
отношение на количеството на доставената топлоенергия потребителят разполага с
възможност за рекламация при условията на ОУ, която рекламация е обвързана от определени срокове, каквато не се твърди
и не се доказва да е била направена във връзка с количеството и качеството на
доставената топлоенергия, поради което и съдът приема, че е налице приемане на
услугата от страна на потребителя, съответно същата е била с необходимото
качество.
Следва да се
посочи, че претендираните вземания не са установени въз основа единствено на
счетоводните записвания на ищцовото дружество и представените едностранно
съставени частни документи, а въз основа на събраните заключения на
експертизите, при отчитане на индивидуалните измервателни уреди, които отчети,
ответникът не е оспорил в съответните срокове и това бездействие съдът
разглежда като извънсъдебно признание на количеството потребена топлоенергия,
което е остойностено по регулирани от държавен орган цени.
В
този смисъл възраженията за доказателствената стойност на издаваните от ищеца
фактури по отношение на реално потребената енергия, са неоснователни.
С
оглед изложеното, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен .
Предвид акцесорния характер на претенцията за
обезщетение за вредите от забавеното изпълнение на задължението за заплащане на
главницата, съдът намира за
основателен и искът за изтеклата лихва за съотв.период.
Разноски :
В съответствие със задължителните
тълкувателни разяснения на ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в двете
производства, съобразно уважените претенции, или в размер :
По УИд.такса 75лв. юк.възн.150лв.
д.такси 10лв. за две съд.удост.
По запов.производство :
25лв.д.такса и 50лв.юк.възн.
Така
мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "ТОПЛОФИКАЦИЯ Перник" АД, ЕИК *********
гр.Перник жк.Мошино ТЕЦ Република
обективно, кумулативно съединени установителни
искове,
с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл.
150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
Р.В.М. ЕГН **********
***
ДЪЛЖИ Обща сума 564.96лв. здължима за
топлофицирано жилище на посочения адм.адрес в гр.Перник, от която
Главница 428.84лв. за периода
01.11.2012-30.04.2017г.
Изтекла лихва за мес.плащания 136.12лв. за
периода 08.01.2013-27.11.2017г.
Както и законната лихва върху главницата от
датата на заявлението 07.12.2017г. до окончателното изплащане на сумите по чгд
№ 8294/2017г. ПРС
ОСЪЖДА Р.В.М.
ЕГН **********
***
ДА ЗАПЛАТИ разноски на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ Перник" АД, ЕИК *********
гр.Перник жк.Мошино ТЕЦ Република в размер на :
По УИд.такса 75лв. юк.възн.150лв.
д.такси 10лв. за две съд.удост.
По запов.производство :
25лв.д.такса и 50лв.юк.възн.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила,
ч.гр.д да се върне на съответния състав,
с приложен заверен препис от влязлото в сила решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.