№ 768
гр. Ловеч, 29.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500469 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.413,ал.2 от ТЗ.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания”ЕАД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр.София, р-н „Люлин”,бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25, Офис-
сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, представлявано от изпълнителния директор ЮЛ. ЮРГ., чрез
юрисконсулт КР. М., срещу Разпореждане №1708/08.09.2021г.,пост.по ч.гр.д.№1632/2021г.на РС-
Ловеч. Счита,че заповедният съд е тълкувал погрешно обстоятелствената част на заявлението и
доказателствата и е приложил неправилните разпоредби на материалния закон към
правоотношението. Не споделя изводите на съда за липса на основание за извършеното от
поръчителя плащане и липса на регресни права към длъжника. Развива,че съгласно разпоредбата
на чл.147 от ЗЗД поръчителят не остава задължен към кредитора за изплащане на главния дълг
безусловно и безконечно,а само при условие,че кредиторът е предявил иск против длъжника в
срок от 6м. от падежа на главното задължение. Ако кредиторът не предяви иск срещу длъжника в
този срок, се погасява правото му да търси защита чрез съд. Ако такъв иск бъде предявен срещу
длъжника,поръчителят остава задължен към кредитора,който вече може в определен давностен
срок да иска солидарно плащане на задължението от поръчителя.Ако искът срещу длъжника не
бъде предявен в 6-месечния срок от падежа на главното задължение, отпада условието за
съществуване на отговорността на поръчителя спрямо кредитора. Ако след изтичане на този срок
поръчителят изплати задължението, той разполага с възможностите по чл.56 или чл.74 от
ЗЗД,според особеностите на случая-позовава се на съдебна практика-Реш.№1646/16.06.1978г.,
пост.по гр.д.№465/1978г.,І ГО на ВС.
Сочи,че разпоредбата на чл.74 от ЗЗД предвижда,че този,който е изпълнил чуждо
задължение,като е имал правен интерес да стори това,встъпва в правата на кредитора. Счита за
1
безспорно наличието на правен интерес у поръчителя да изпълни задължението,тъй като
правоотношението между кредитора и длъжника засяга конкретни негова правни интереси.-Реш.
№773/5.07.2002г., пост.по гр.д.№1534/2001г.на V ГО но ВКС. Правен интерес за плащане на чужд
дълг като предпоставка за законова суброгация по чл.74 от ЗЗД е налице тогава, когато
имуществото на третото лице би могло да бъде предмет на претенции или на насочване на
изпълнение от страна на кредитора,било по силата на правоотношение между това трето лице и
длъжника,било по силата на правоотношение с кредитора.Само в такива хипотези третото лице
има признат от закона интерес да плати чужд дълг с последица-встъпване н правата на кредитора-
Реш. От 13.02.2009г.,пост.по рг.д.№3519/2008г.на СГС.
Счита,че тезата на заповедния съд за погасяване на поръчителството би била правилна
и подкрепена от закона, в случай,че заявителят подава заявлението срещу основния длъжник и
срещу поръчителя.В случая претенцията е предявена от трето лице-придобило вземането на
поръчителя,поради което намира,че изтичането на 6-м.срок за ангажиране на отговорността на
поръчителя не е приложим.Подкрепя тезата си с Реш. От 23.09.2008г.,пост.по адм.д.№3464/2008г.,
на І отд. На АдмСъд-София, съгласно което особеното в отношенията между главния длъжник и
поръчителя е, че са солидарни длъжници и кредиторът може да търси изпълнение на целия дълг от
всеки от тях.Ако поръчителят изпълни задължението,той встъпва в правата а удовлетворения
кредитор срещу длъжника.
По изложените съображения моли да се отмени обжалваното разпореждане и уважи
заявлението изцяло.
По допустимостта.
Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане по реда на чл.41а от ГПК на
15.09.2021г., а жалбата е подадена на 21.09.2021г.-т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от
легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че
жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.
По същество.
Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 1632/2021г.по описа на РС-Ловеч писмени
доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира,че жалбата е неоснователна.
На 26.08.2021г. пред РС-Ловеч е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.
№1632/2021г. по описа на съда. Заявителят „Агенция за събиране на вземания”ЕАД е предявила
вземане срещу Д. М. Д. с ЕГН **********, с адрес с.Дренов,Ловешка област,ул.“Ангел
Кънчев“№26, за главница от 2200лв., представляваща платена главница на „Кредисимо“ЕАД,във
връзка с Договор за потребителски кредит с №861916, обезщетение за забава за периода от
17.12.2020г. до подаване на заявлението. Пояснено е,че за периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г.
не е начислявана лихва за забава или неустойка,в изпълнение на чл.6 от ЗМДВИПОДН.Претендира
се и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и
направените разноски-за държавна такса -79.90лв. и юрисконсултско възнаграждение-
50лв.,съгласно НПП.
Обяснено е,че вземането е придобито по силата на цесия от 17.12.2020г.,с която „Ай
Тръст“ЕООД е прехвърлило своето вземане,произтичащо от договор за поръчителство, на
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности,вкл.всички лихви. На 18.01.2021г. е изпратено уведомително писмо до длъжника
от цесионера,упълномощен от цедента.
2
Обяснява,че на 18.04.2017г. между „Кредисимо“ЕАД и Д. М. Д. е сключен Договор за
потребителски кредит с №861916, съгласно който му е предоставен потребителски кредит,като
длъжникът е поел ангажимент да го върне при условията на договора.
Между „Ай Тръст“ЕООД и Д. М. Д. е сключен договор за предоставяне на
поръчителство,във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитора и
кредитополучателя.
На същата дата между „Ай тръст“ЕООД и „Кредисимо „ЕАД е сключен договор за
поръчителство,с който поръчителят се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по
договора за потребителския кредит. Поради неизпълнение на задължението от кредитополучателя,
то е било изпълнено от поръчителя- „Ай Тръст“ЕООД. Твърди се,че кредитополучателят не е
възстановил платената сума на поръчителя, поради което за „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД възниква правен интерес от предявяване на претенциите по съдебен ред.
Към заявлението са приложени доказателства за пълномощията, Договор за
предоставяне на поръчителство от 18.04.2017г.,между „Ай Тръст“ЕООД и Д. М. Д. с Приложение
№1, Договор за поръчителство от 18.04.2017г. между „Кредисимо“АД и „Ай Тръст“ЕООД,
Договор за потребителски кредит с №861916 от 18.04.2017г.,с Приложение №1 и Общи условия
към него.
С Разпореждане от 27.08.2021г. РС-Ловеч е дал указания за уточнение на съществени
характеристики на договора за поръчителство,като размер на отпуснатия кредит, получаване на
сумата от длъжника-кога и как, условията за връщане на кредита, възнаградителната лихва, ГПР,
срок за връщане на кредита, да посочи предложено ли е изпълнение от длъжника,предложено ли е
такова и от поръчителя-кога и с каква сума, достигнало ли е изявлението по чл.99, от ЗЗД до
длъжника-как и кога, да се уточни размерът на обезщетението за забава,като се съобрази размера
на главното вземане,периода на начисляване размера на законната лихва.
От заявителя е постъпил отговор,в който сочи, че длъжникът е уведомен за цесията с
уведомително писмо,получено на 25.01.2021г. На 19.12.2020г. длъжникът е уведомен,че
поръчителят е получил от кредитора искане за плащане на просрочени суми и че в 5-дневен срок
ще заплати всички дължими суми. Поръчителят е платил на 14.12.2020г. Заявителят е развил и
позиция, че с поставените въпроси за предоставянето на сумата, съдът излиза извън рамките на
служебното начало, съгл.чл.411,ал.7 от ГПК. Изложил е,че ангажиментът му е да извърши
проверка за неравноправни клаузи само в рамките на договора за потребителски кредит,а
останалите въпроси –дължи ли се сумата,предадена ли е реално,са такива по същество и немогат
да се разглеждат в настоящето производство. Тези доводи биха могли да са предмет на евентуално
исково производство,като е изложил подробни аргументи.
С атакуваното Разпореждане № 1708/08.09.2021г. РС- Ловеч е отхвърлил заявлението
изцяло, като е приел, че плащането на поръчителя е извършено при прекратено поръчителство,
поради което се явява извършено без основание. Платеното подлежи на връщане по реда на
чл.55,ал.1 от ЗЗД, а за платилия не нестъпва суброгация по чл.146 от ЗЗД,съотв.в негова полза не
възникват регресни права към длъжника по чл.143 от ЗЗД.
Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на
жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.
Съгласно чл.147 от ЗЗД при наличие на обективирано неизпълнение от
3
кредитополучателя бездействието на кредитора за сезиране отговорността на поръчителя, е
основание за прекратяване на поръчителството. Разпоредбата обвързва това бездействие с
определен срок, който прегражда възможността на кредитора да реализира вземането си срещу
поръчителя. Срокът е обусловен от датата на падежа на главното задължение- 6 месеца и е
преклузивен. За него съдът следи служебно.
В случая Договорът за кредит между Д. М. Д. и „Кредисимо“АД е сключен на
18.04.2017г.,със срок на действие до 30.04.2018г.(съгласно приложения погасителен план). Няма
данни срокът на договора да е продължаван, от което следва, че най-късно на 01.05.2018г.
договорното правоотношение вече е било прекратено. С оглед акцесорния им характер-
прекратяват се и вторичните отношения- учреденото поръчителство. От правната характеристика
на срока по чл.147,ал.1 от ЗЗД произтича и преценката за приложимостта на предвиденото в по
ал.2 на чл.147 от ЗЗД продължение спрямо поръчителя. Известно е,че преклузивните срокове не
подлежат на спиране и прекъсване, недопустим е отказ от тях след изтичането им, както и
продължаването им, с оглед на това не е приложимо регламентираното в Договор за предоставяне
на поръчителство от 18.04.2017г.,между „Ай Тръст“ЕООД и Д. М. Д. – чл.2,ал.3 , продължаване на
отговорността на поръчителя „до пълното погасяване на задълженията на потребителя“.
Срокът, в който кредиторът има възможност да търси принудително изпълнение от
поръчителя е изтекъл на 30.10.2018г. Както сочи заявителят поръчителят е бил сезиран с искане за
изпълнение години след изтичане на този срок-на 09.12.2020г.,когато вече не е имал ангажименти
по договора за поръчителство. Изпълнението след преклузивния срок е изцяло по негова преценка.
Имал е възможност да откаже и това не би имало никакви негативни за него последици. В този
смисъл не е приложима и сочената от заявителя норма на чл.74 от ЗЗД, тъй като поръчителят не е
имал правен интерес от това изпълнение.
Затова съставът напълно се съгласява с приетото от първоинстанционния съд, че
плащането при наличие на прекратени ангажименти по договора за поръчителство не води до
възникване на правата,на които заявителят се позовава,а именно регресните притезания по чл.143
и встъпване в правата на кредитора по чл.146 от ЗЗД спрямо длъжника. Платеното без основание
има възможност да се търси по реда на неоснователното обогатяване по чл.55 от ЗЗД.
(При съобразяване клаузите на Договора за потребителски кредит по отношение
настъпване на предсрочната изискуемост-чл.9 от Договора и р-л Х-чл.3.1 от Общите условия,
неизпълнение на задължението за плащане на месечните вноски, даващо основание на кредитора
да обяви кредита за предсрочно изискуем, е било налице още към 31.11.2017г.,при отчитане
началото на периода на търсената договорна лихва. Това отнася изтичането на 6-м.срок по
чл.147 от ЗЗД на 01.06.2018г.)
По изложените съображения ОС-Ловеч намира,че обжалваното Разпореждане
№1708/08.09.2021г.,пост.по ч.гр.д.№1632/2021г. на РС-Ловеч, е правилно и законосъобразно и
следва да се потвърди.
Затова съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1708/08.09.2021г., пост. по ч.гр.д.№ 1632/2021г.
4
по описа на РС–Ловеч, като правилно и законосъобразно.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5