№ 6134
гр. София, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело
№ 20231100502281 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С Решение № 1420408.12.2022 г. по гр. д. № 50722/2021 г. по описа на
СРС, 69 с-в е осъден ЗК „Л.И.“ АД , ЕИК ******* да заплати на ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД , ЕИК ******* на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД
сумата от 662,43 лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди
на лек автомобил марка „Рено Меган“ с рег. № ******* , причинени от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 05.10.2018 г., в гр. Велико
Търново, за което е образувана щета № 0020-510-0047-2018, заедно със
законната лихва от 31.08.2021 г. до погасяване на задължението, както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 179,79 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 28.12.2018 г. -
30.08.2021 г.
В законовия срок е подадена въззивна жалба от ответника ЗК „Л.И.“ АД
срещу решението с излагане на доводи за неправилност, поради
необоснованост, неправилни фактически констатации във връзка с
установените по делото факти чрез събраните доказателства, въз основа на
които е приложен неправилно процесуалния закон. Излага, че в хода на цялото
първоинстанционно производство ищецът е поддържал, че претендира регрес
по застрахователно обезщетение за застрахователно събитие – ПТП, в което е
участвало МПС с рег. № *******, представляващо полуремарке, за което е
сключена полица № BG/22/117002877461. Твърди, че реално в процесното
1
ПТП е участвало МПС с рег. № *******, за което е била сключена полица с №
BG/22/117002877210 – отново полуремарке. Оспорва участието на МПС
„Мерцедес Актрос“ с рег. № ******* в застрахователното събитие, както и
изложения в исковата молба механизъм. Сочи, че ПТП е настъпило по вина на
водача на лек автомобил марка „Рено”, модел „Метан”, с рег. № *******
поради нарушаване правилата за движение при движение на заден ход.
Моли съда за отмяна на постановеното решение и отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД е подала в срок
писмен отговор на въззивната жалба. В подадено становище на 15.05.2024 г.
сочи, че въззивната жалба е неоснователна. При постановяването му съдът е
съобразил правилно установените по делото факти, съобразно които е
приложил правилно материалния закон. Излага, че теглещото превозно
средство е MIIC марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, с peг. № *******, като в
представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП е вписан
непълен регистрационен номер. Сочи, че регистрационният номер на
ремаркето на процесния товарен автомобил е ДК № ******* с валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Поддържа, че
действията на водача на товарния автомобил са станали причина за настъпване
на процесния инцидент – лекият автомобил е бил паркиран в момента на
удара, по който факт разногласие между водачите на МПС участници в ПТП
нямали.
Моли за потвърждаване на постановеното решение, като правилно.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва
първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира,
че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество
въззивната жалба е частично основателна, по следните съображения:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД срещу ЗК „Л.И.“ АД за заплащане на 662,43 лева,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил марка „Рено
Меган“ с рег. № *******, причинени от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 05.10.2018 г., в гр. Велико Търново, за което е образувана щета
2
№ 0020-510-0047-2018, заедно със законната лихва от 31.08.2021 г. до
погасяване на задължението, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
179,79 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 28.12.2018 г. - 30.08.2021 г.
Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен
върху въпросите – 1. Кои МПС са участвали в процесното ПТП; 2. Какъв е
механизмът на настъпване на събитието и в частност - чие е противоправното
поведение, в причинна връзка с което са настъпили вредите.
По иска с правно основание 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:
Според чл. 343, ал. 1 КЗ с договора за застраховка застрахователят се
задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при
настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно
обезщетение или сума.
Правопораждащият фактически състав за присъждане на регресната
претенция за застрахователно обезщетение включва следните елементи:
1. Наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен
между ищеца като застраховател и собственика на увредения в резултат на
ПТП автомобил;
2. Заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца -
застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях
договор;
3. Отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното
увреждане - деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с
деянието вреди и вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага;
4. Наличие на валидно застрахователно правоотношение между
деликвента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.
Между страните е безспорно и правилно е установено въз основа на
събраните доказателства в първоинстанционното решение наличието на
валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като
застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП лек автомобил
марка „Рено Меган“ с рег. № ******* Е.Д.Я., както и заплащането на
застрахователното обезщетение от ищеца-застраховател на застрахования в
изпълнение на сключения между тях договор по щета № 0020-510-0047-2018.
В двустранният констативен протокол от 05.10.2018 г. е отбелязано, че
Б.Г. при осъщественото с Е.Д.Я. е управлявал МПС „Мерцедес Актрос“ с рег.
№ ******* Държавният контролен номер (ДКН) има качеството на вторичен
признак и значение за идентификация на автомобила. Съгласно чл. 24, ал. 1
Наредба № I-45/2000 г. на МВР за регистрацията, отчета, пускането в
движение и спирането от движение на моторните превозни средства и
ремаркетата теглени от тях регистрационният номер се състои от буквено-
цифрова комбинация, изписана в следния ред:
1. Буквен код за регистрация - една или комбинация от две букви;
2. Пореден номер - четирицифрена комбинация на числата от 0 до 9;
3
3. Серия - една или комбинация от две букви.
Посоченият ДКН на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“, посочен в
двустранния протокол като „рег. № ******* е изписан без последната му част,
обозначаваща серията на номера. Като ДКН на прикаченото към товарния
автомобил ремарке е посочен „*******“. За застрахователна полица по
застраховка ГО на товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ е вписана №
BG/22/117002877461. Съгласно представените по делото справки от БД на
Гаранционен фонд МПС с рег. № ******* и полуремарке с рег. № *******
имат регистрирани застрахователна полици ГО съответно с №
BG/22/117002877461 и № BG/22/117002877210 със застрахователното
дружество-ответник за периода на процесното ПТП. В последното о.с.з.,
проведено на 11.10.2022 г. са представени процесните застрахователни полици
и процесуалният представител на ищеца е направил е посочил, че рег. №
******* е ДКН на влекача, участвал в процесното ПТП, като ответникът е
заявил изрично, че не оспорва гражданската отговорност на последният да е
застрахована при него, прави и съдебно признание на факта, че е настъпило
ПТП на посочената в исковата молба дата и че участник в него е Е.Д.Я.. С
оглед показанията на свидетелите-водачи на двете МПС, както и данните в
двустранният протокол съдът намира, че се установява в условията на главно
и пълно доказване, че Б.Г. е управлявал товарен автомобил „Мерцедес
Актрос“ с рег. № ******* при настъпване на процесното ПТП.
В показанията си свидетеля Б.Г. твърди, че пътният инцидент се е
случил през 2018 г в тъмна част на денонощието. Паркирал камиона с ремарке
пред завода, като син лек автомобил го заобиколил и паркирал до него. Преди
да потегли се огледал на двете страни и не видял другото МПС. Сочи, че е бил
с включени предни светлини и при потегляне чул в дясната страна на камиона
стържене, тъй като в същият момент лекият автомобил потеглил назад.
В показанията си другият свидетел Еми Янков излага, че той е подписал
двустранния протокол за ПТП и е участвал заедно с другия водач в изготвяне
на скицата. Твърди, че товарният автомобил с предната си дясна част е ударил
неговия лек автомобил в задната му лява врата и калник. Сочи, че в момента
на удара автомобилът му е бил в покой и се е приготвял да го приведе в
движение.
Показанията на посочените свидетели са взаимно противоречиви, по
отношение на механизма на процесното ПТП. При съпоставянето им с
единственото друго пряко доказателство – двустранният протокол, съдът
намира, че изложеното от водача на товарния автомобил Б.Г. отговаря в по-
пълна степен на удостовереното в писменото доказателство. Последният
твърди, че лекият автомобил при потеглянето му се е намирал вляво от него,
като съприкосновението между двете МПС се осъществява от дясната страна
на „Мерцедес Актрос“ с рег. № *******, като в същият момент „Рено Меган“
с рег. № ******* е предприело маневра на заден ход. Посочва, че ПТП е
реализирано в тъмната част на денонощието. Съгласно двустранния протокол
щетите на лекият автомобил действително са нанесени в дясната задна част –
хлътналата задна дясна врата, остърган заден десен калник и броня, а на
товарния автомобил е одраскана предната броня вдясно. Е.Д.Я. от друга
4
страна твърди, че е бил паркирал автомобила си „Рено Меган“ с рег. №
******* и не се е намирал в движение, като ударът настъпил в задната лява
част на МПС (което е повторено неколкократно и то след като му е предявен
двустранният протокол, поради което не може да става въпрос за фактическа
грешка). В двустранният протокол Е.Д.Я. е отбелязал, че ПТП е настъпил,
когато е паркирал автомобила си – видно от посочената опция „при
паркиране“, а не е избрано квадратче „паркирано/в спряно състояние“.
Процесният двустранен констативен протокол е съставен от участниците в
ПТП по силата на чл. 487, ал. 4 КЗ и 496, ал. 3, т. 5 КЗ. Съобразно правилата
за доказателствената стойност и преценката на доказателствата съдът счита,
че двустранният протокол може да послужи за установяване механизма на
ПТП. Касае се за частен свидетелстващ документ, съставен от лица, трети на
процеса (страни са застрахователи, намиращи се в договорни правоотношения
със съставителите) и имащ за процеса случаен характер. Този протокол се
съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за
настъпили факти, като тяхното съответствие с действителното фактическо
положение подлежи на доказване на общо основание в съдебно производство.
Обективираните в двустранния протокол изявления по своята правна същност
представляват свидетелски показания в писмена форма, които не са събрани
непосредствено от съда с участието на страните, при изясняване на
наказателната отговорност, която свидетелите носят при лъжесвидетелстване.
Освен формална доказателствена сила /относно неговата автентичност/,
документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т.е.
не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в
протокола факти. Документът обаче има доказателствена стойност и същата
се определя от съда по вътрешно убеждение – съобразно останалите
доказателства, съобразно повода за съставяне на документа и т.н. В случая
двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б” ЗДвП
– с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между
участниците няма спор по тях. Ето защо документът има характер на нарочен
от гледна точка съставянето му съобразно ЗДвП, но случаен от гледна точка на
процеса. Това се отразява върху достоверността му, която съдът преценява
съобразно останалите доказателства, а именно – обсъдените по-горе
свидетелски показания и заключението на САТЕ, които сочат на причинна
връзка между причинените вреди и именно така описания механизъм.
Заключението по експертизата е базирано единствено на двустранният
протокол, като същото е изготвено и вещото лице е изслушано в о.с.з. преди
свидетелските показания на участниците в ПТП. В него е посочено, че
„Мерцедес Актрос“ с рег. № ******* с полуремарке с рег. № *******
движейки се на паркинг е ударило паркиран „Рено Меган“ с рег. № *******.
Приемайки неправилно, че едното МПС не е било в движение, вещото лице е
заключило, че причината за настъпване на процесния инцидент е поведението
на товарния автомобил. В о.с.з. вещото лице е дало становище, че лекият
автомобил при така нанесените щети по двете МПС не е изключено да е бил в
движение, като предотвратимостта на ПТП не е възможна, като е противно на
посоченото в процесния протокол е заключило, че няма данни „Рено Меган“ с
5
рег. № ******* да е било в движение. Ето защо – на база съставеният веднага
след осъществяване на застрахователното събитие двустранен протокол,
когато са най-ясни и непосредствени възприятията на участниците в ПТП и
при посочване кои от събраните гласните доказателства кредитира, както и с
оглед изложените съображения към заключението на САТЕ, съдът приема, че
ПТП е настъпило поради виновното противоправно поведение и на двамата
водачи.
В о.с.з. от 11.10.2024 г. пред въззивният съд възиваемата страна-ищец е
уточнила исковата си молба, като е заявила, че съприкосновението се е
случило между ремаркето и лекият автомобил, поради което претендира
обезщетение и по полицата „Гражданската отговорност“ на ремаркето. С
оглед обсъдените дотук доказателства съдът намира, че така описаният
механизъм на ПТП не съответства на доказателствата по делото (схема на
удара в двустранният протокол, свидетелски показания на водачите на МПС) и
на заключението на САТЕ. Разпоредбата на чл. 479 КЗ урежда две хипотези –
първата касае вреди, нанесени от ремарке по чл. 481, ал. 1, изречение второ и
ал. 2, т. 3, което е свързано с моторно превозно средство и е функционално
зависимо от това моторно превозно средство по време на движение, и/или
когато то се е откачило по време на движение, а втората касае вреди, нанесени
от ремарке, което не е свързано с моторно превозно средство и не е
функционално зависимо от моторно превозно средство, не е било в движение,
както и при самозадвижване. От събраните по настоящото дело доказателства
следва, че в случая се касае за хипотезата на чл. 479, ал. 1 вр. чл. 481, ал. 1,
изречение второ и ал. 2, т. 3 КЗ – ремарке, което е свързано с моторно
превозно средство и е функционално зависимо от това моторно превозно
средство по време на движение, в който случай вредите се покриват от
застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото
моторно превозно средство – влекач „Мерцедес Актрос“ с рег. № *******.
Обратно, вредите, нанесени от ремарке, което не е свързано с моторно
превозно средство и не е функционално зависимо от моторно превозно
средство, не е било в движение, както и при самозадвижване, се покриват от
застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на ремаркето,
каквато хипотеза в случая не е налице. Доколкото в настоящия случай се касае
за полуремарке, което е свързано с влекач и е напълно функционално
зависимо от него и от управлението на водача на този влекач, то
застрахователят на ремаркето не носи отговорност за вреди по посочената
застрахователна полица на ремаркето. Причиняването на вредите е в резултат
на управлението на цялата композиция, тъй като влекачът и ремаркето се
явяват функционално и механично свързани и отделните елементи се явяват в
композиционна връзка. Делинквентът има застраховка за риска „Гражданска
отговорност” в застрахователното дружество, като са сключени два
застрахователни договора – за товарния автомобил и за ремаркето – видно от
представените справки от Гаранционен фонд.
По изложените съображения предявеният иск срещу застрахователя на
6
ремаркето по застраховка „Гражданска отговорност“ се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на застрахователното обезщетение, което се дължи с
оглед чл. 386, ал. 2 КЗ, то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня
на настъпване на събитието. Меродавна за застрахователното обезщетение е
действителната стойност на застрахованата вещ и на вредите, причинени на
нея, в деня на застрахователното събитие и стойността, с която може да се
купи друга вещ от същия вид и същото качество като повредената.
Обезщетението се изчислява по средни пазарни цени на нови части, но срещу
която може да се купи друго със същото качество и вид. Обезщетението не
може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителна
/при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество - чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно - стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи
разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал.
2 КЗ. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, която се
възприема от настоящия състав - например Решение № 115 от 9.07.2009 г. по
т. д. № 627/2008 г. на ВКС, както и Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. №
1069/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014
г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на
ВКС, ТК, II т. о., решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. №
1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други. Първоинстанционният съд правилно
е определил размерът на претърпяната имуществена вреда с оглед
заключението по САТЕ. Ответникът е релевирал пред СРС възражение за
съпричиняване, като се е позовал на същото и във въззивната си жалба,
поради което при съпоставка на поведението и действията на водачите на
лекият автомобил и на товарния и отчитане тежестта на допуснатите от тях
нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, настоящият
състав счита, че конкретният принос на застрахования при ищеца е 50 %. Така
размерът на присъденото обезщетение следва да се намали на 323,72лв.
заедно с ликвидационните разноски в размер на 15 лв. – общо 338,72 лв.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 и ал. 3 КЗ, застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност“ дължи лихва за забава от датата на уведомяването
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В
производството по делото се установява, че застрахованият е уведомил
застрахователя-ищец за настъпването на събитието на 08.10.2018 г. Предвид
това, не е налице пречка за присъждането на мораторна лихва за периода от
08.10.2018 г. до 31.08.2021 г., но следва да бъде присъдена само за
претендирания в исковата молба период от 28.12.2018 г. до 31.08.2021 г. върху
редуцираният размер на главницата, т.е. в размер на 92,03 лв.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в
7
частта за сумата над 338,72 лв. до 662,43 лева по иска с правно основание чл.
411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и за сумата над 92,03 лв. до 179,79 лв. по иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като вместо него да бъде постановено
друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени в същата част.
По отношение на разноските:
Решението следва да се отмени и в частта, в която ответникът е осъден
да заплати на ищеца разноски по делото за сумата над 205 лв. до 680 лв.
Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение,
депозит за свидетел в размер на 80 лв. и за вещо лице в размер на 180 лв. в
първоинстанционното производство. Размерът на юрисконсултското
възнаграждение на ответника следва да се определи съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК
във вр. чл. 37, ал.1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП в размер на 100 лв. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно на отхвърлената част на предявените
искове на ответника следва му се присъдят поисканите и реално направени
съдебни разноски пред СРС в общ размер от 180 лв.
Въззивникът претендира разноски за настоящата инстанция в размер на
50 лв. за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство. Размерът на юрисконсултското
възнаграждение на ответника следва да се определи съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК
във вр. чл. 37, ал.1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП в размер на 100 лв. Предвид
изхода на делото и така направеното искане на основание чл. 78, ал.1 ГПК на
въззивника следва да му се присъдят 25 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство.
Въззиваемият претендира разноски за настоящата инстанция в размер на
480 лв. с ДДС за платено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство. По делото въззивникът е направил възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната им страна възнаграждение за
процесуален представител на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. От даденото
разрешение по преюдициалното запитване, което е задължително за
съдилищата – чл. 633 ГПК, следва, че при направено искане за намаляване
поради прекомерност на размера на подлежащите на възстановяване разноски
за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът,
съдът не е обвързан от минималните размери, определени съобразно Нар. №
1/09.07.2004 г. на ВАдвС, респ. – от ограничението по чл. 78, ал. 5 – in fine
ГПК, с което – чрез посочения там чл. 36 ЗАдв – се препраща към наредбата.
Размерът на разноските за адвокатското възнаграждение следва да бъде
определен в тези случаи, при съобразяване на действителната фактическа и
правна сложност на делото и извършената работа от адвоката, като се има
предвид и че установената от законодателя възможност за намаляване поради
прекомерност на тези разноски е израз на основното начало в гражданския
процес за социална справедливост и достъп до правосъдие (в този смисъл са и
разясненията, дадени в мотивите към т. 3 от тълкувателно решение № 6/2012
от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). В случая въззивното производство се е
развило по типичен за масовите такива производства – с подадена въззивна
жалба и отговор на въззивна жалба, без направени доказателствени искания,
8
проведени три открити съдебни заседания, от които процесуалния
представител на въззиваемия е взел участие само в последното, не са налице
процесуални усложнения. Размерът на адвокатското възнаграждение на
въззиваемия следва да се определи съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ, по силата
на която разпоредба минималния му размер е 400 лв. Съдът намира, че същата
ставка не ограничава конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по
смисъла на § 101, параграф 1 от ДФЕС, каквато преценка трябва да направи
националният съд, съгласно решение на Съда на ЕС от 23.11.2017 г. по
съединени дела С-427/16 и С428/16 и решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г.
по дело C-438/22. Ограничаваща конкуренцията е правна уредба,
предвиждаща размер на възнаграждение, което е необосновано високо и
несъответно на извършените фактически и правни действия от адвоката и
защитавания интерес, имащо за последица затруднен достъп на физическите и
юридическите лица до адвокатски услуги. Справедлив и икономически
обоснован с оглед предмета на делото и достойното заплащане на извършения
квалифициран юридически труд от процесуалния представител адвокат се
явява възнаграждение в размер на 400 лв. Претендираното адвокатско
възнаграждение на въззивника не следва да бъде намалявано, тъй като без
ДДС е именно в минималния размер по НМРАВ, а с ДДС – 480 лв. Предвид
изхода на делото и така направеното искане на въззиваемия на основание чл.
78, ал. 3 ГПК следва да му се присъдят разноски за настоящата инстанция в
размер на сумата от 240 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1420408.12.2022 г. по гр. д. № 50722/2021 г. по
описа на СРС, 69 с-в в частта, с която е осъден ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК *******
да заплати на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД с ЕИК ******* на основание чл.
411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата над 338,72 лв. до 662,43 лева,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил марка „Рено
Меган“ с рег. № *******, причинени от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 05.10.2018 г., в гр. Велико Търново, за което е образувана щета
№ 0020-510-0047-2018, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата над 92,03
лв. до 179,79 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 28.12.2018 г. - 30.08.2021 г., както на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата над 340 лв. до 680 лв. разноски по делото, като
вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД с ЕИК
******* срещу ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК ******* осъдителни искове с правно
основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата над 338,72 лв. до 662,43
лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил
9
марка „Рено Меган“ с рег. № *******, причинени от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 05.10.2018 г., в гр. Велико Търново, за което е
образувана щета № 0020-510-0047-2018, както и с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД за сумата над 92,03 лв. до 179,79 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 28.12.2018 г. - 30.08.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1420408.12.2022 г. по гр. д. №
50722/2021 г. по описа на СРС, 69 с-в, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД с ЕИК ******* да заплати на
ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдебни разноски
в първоинстанционното производство в общ размер на 180 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД с ЕИК ******* да заплати на
ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебни разноски
във въззивното производство в общ размер на 75 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК ******* да заплати на ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД с ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдебни
разноски във въззивното производство в общ размер на 240 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10