Р Е Ш Е Н И Е № 4965
гр. Пловдив, 23.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, I
граждански състав, в публично заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при секретаря Цвета Василева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11535 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив,
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба,
депозирана от И.Д.И. с ЕГН **********,
представлявана от адв. С.М., срещу „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив, с която се предявява отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439 ГПК, във вр. чл. 124,
ал.1 ГПК, като се иска да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответното дружеството, като погасени по
давност, следните суми: сумата от 1145,26 лева главница; сумата от 121,03 лева
– обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 01.01.2012 г. до
22.05.2013 г., ведно със зак. лихва върху главницата,
считано от 23.05.2013г. до окончателното й изплащане, за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 8556 по описа за 2013
г. на Районен съд Пловдив и е образувано изп. дело № ***по
описа на ЧСИ ***.
Ищецът твърди, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК било образувано ч. гр. д. №
8556 по описа за 2013 г. на РС Пловдив, VІ гр.с., по
което била издадена заповед за изпълнение срещу ищеца за посочените по-горе
суми, която заповед била влязла в сила и въз основа на нея бил издаден изп. лист на 11.09.2013 3г. Въз основа на издадения
изпълнителен лист било образувано изп. производство
на 31.10.2013 г. пред ЧСИ ***.
Ищецът твърди, че вземанията на топлофикационното
дружество са погасени по давност с изтичането на кратката тригодишна давност,
доколкото се касае за периодични задължения, които не са установени със сила на
пресъдено нещо, доколкото заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист имат единствено изпълнителна сила, но не и сила на пресъдено нещо.
Ищецът твърди че погасителната давност е започнала да
тече след 08.11.2013 г. , на която е предприето изпълнително действие – запор
на МПС на ищеца, което изпълнително действие е прекъснало погасителната
давност.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответното дружество „ЕВН България Топлофикация” ЕАД
– гр. Пловдив, чрез юрк. ***, със становище за
неоснователност на предявения иск. Признава се обстоятелството, че е
било образувано частно гражданско дело, бил е издаден изпълнителен лист, въз
основа на който е било образувано изпълнително дело, като се настоява на това,
че не изтекла тригодишната погасителна давност, тъй като давността е била
прекъсвана многократно, чрез поискване за прилагане на изп.
действия спрямо длъжника, респ. с предприемане на
действия от ЧСИ. Моли за отхвърляне на предявения
иск и присъждане на разноски в производството.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Не съществува спор между
страните и е отделено за ненуждаещо се от доказване с
доклада по делото, че за процесните суми са издадени заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№ 11535 по описа за 2013 г. на Районен съд Пловдив, VІ гр. състав и изпълнителен лист, кактои че въз
основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изп.
дело № ***по описа на ЧСИ ***. Спорът е дали са погасени с тригодишна давност процесните суми в рамките на висящия изпълнителен процес за
тяхното събиране.
Относно твърденията на ищеца, че вземането е
погасено по давност в рамките на образувания срещу него изпълнителен процес
следва да се съобразят задължителните указания, дадени с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С това тълкувателно решение бе прието, че в изпълнителния процес давността не спира, а относно прекъсването на
давността се прие, че при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането от взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на ЧСИ по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Искането на кредитора за прилагане на определен изпълнителен способ само по
себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по
реализирането му са предприети от ЧСИ. За
нуждите на преценката дали изпълнителното производство е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и
дали вземането на кредитора е погасено по давност е без значение дали
искането от взискателя за предприемане на определен изпълнителен способ е
последвано от извършването на валидни
изпълнителни действия, както и дали те са били успешни. В случай на процесуална
активност на кредитора, ако той е поддържал висящността
на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни
способи, той не следва да бъде санкциониран с прекратяване на производството и
с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално
бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен
способ.
От приетото по делото изпълнително дело по
описа на ЧСИ ***, продължено от ЧСИ ***, се установяват последователно
предприетите по отношение на длъжника изпълнителни действия. С молбата за
образуване, депозирана от взискателя на 31.10.2013 г. са възложени на ЧСИ *** правомощията
по чл.18, ал.1 ЗЧСИ за проучване на имущественото състояние на длъжника и
определяне на способа за изпълнение. На 05.12.2013 г. е наложен запор върху два
броя МПС на длъжника. На 24.02.2015 г. и на 30.09.2016г. са депозирани молби от
взискателя с искане за предприемане на изпълнителни действия. На 19.10.2017г. е депозирана молба от
взискателя за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, на
02.08.2019г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника.
Всички изброени в хронологичен ред действия
от страна на взискателя, са прекъсвали течението на погасителната давност,
доколкото взискателят е бил активен в търсене на удовлетворяване на вземането
му, като неоснователно е и твърдението на ищеца, че изп.
дело е подлежало на перемпция, доколкото по делото не
се установява двугодишен период на бездействие от страна на взискателя и/или ЧСИ. Така изложените съображения водят до извода за
неоснователност на предявения иск.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора право на разноски има ответникът. В негова полза следва да
се присъдят разноски 150 лева за юрк. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Д.И. с ЕГН **********,
представлявана от адв. С.М. срещу „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив иск за признаване за установено в отношенията
между страните, с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, във вр.
чл. 124, ал. 1 ГПК, че не дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37 сумата от 1145,26 лева главница; сумата от 121,03 лева –
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 01.01.2012 г. до
22.05.2013 г., ведно със зак. лихва върху главницата,
считано от 23.05.2013г. до окончателното й изплащане, за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 8556 по описа за 2013
г. на Районен съд Пловдив и е образувано изп. дело № ***по
описа на ЧСИ ***, поради изтекла погасителна давност,
като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА И.Д.И. с ЕГН **********,
представлявана от адв. С.М. да заплати на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 150 лева разноски по
делото.
Решението може да бъде
обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Районен
съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.В.