№ 1335
гр. София, 10.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110156657 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 21.11.2022 г., от С. Н. К. против
„ФБ“ ЕООД, в която са изложени твърдения, че между ищеца и „ИАМ“АД бил сключен
Договор за паричен заем № 4475354, по силата на който на ищеца бил предостаен заем в
размер на 1600 лева. Съгласно чл. 4 от съглашението заемателят следвало да представи
обезпечение по кредита – две физически лица, които следвало да отговарят на определени
изисквания на заемодателя, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията
отпуснала кредита. Страната поддържа, че в деня на встъпване в заемното правоотношение
по сочения контракт ищецът с посредничеството на „ИАМ“АД сключил с ответното
дружество Договор за предоставяне на поръчителство № 4475354, по силата на който „ФБ“
ЕООД поело задължение да обезпечи задължението на ищеца, за което той следвало да
заплати възнаграждение на дружеството-гарант в размер общо на 800 лева, което било
разсрочено за срока на договора за кредит, като дължимите вноски се кумулирали към
вноските по договора за заем. В исковата молба са развити съображения, че договорът за
поръчителство е акцесорен на договора за кредит, поради което действителността му е
обусловена от действителността на главния договор. В допълнение доколкото договорът за
заем се явява потребителски по смисъла на Закона за потребителския кредит, то клаузите на
акцесорния договор за поръчителство попадат под обхвата на законовите разпоредби в
защита на потребителите. Ищецът поддържа, че в договора за паричен заем неправилно е
определен годишния процент на разходите (ГПР), тъй като в него не е включено
възнаграждението, дължимо от ищеца по Договора за предоставяне на поръчителство, като
същевременно сключването на соченото съглашение с ответното дружество било част от
условията за отпускане на заема, възнаграждението за поръчителство било елемент от
дължимата от потребителя погасителна вноска и било отнапред предвидено. В заключение в
исковата молба са изложени доводи, че договорът за паричен заем е нищожен като сключен
в нарушение на изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 във вр. с чл.22 ЗПК, тъй като не е налице
съществен елемент от неговото съдържание, а именно не е посочен действителният
годишния процент на разходите, поради което и акцесорното съглашение за поръчителство
се явява недействително. Ищецът поддържа, че договорът за поръчителство е нищожен, като
противоречащ на чл. 138 ЗЗД, тъй като страни по сделката са поръчителя и длъжника, а не
кредиторът и поръчителя, като сключен без правно основание доколкото на потребителя не
се предоставя услуга срещу уговореното възнаграждение и като накърняващ добрите нрави
доколкото уговореното възнаграждение е в размер повече от половината сума по договора за
заем. В молба-уточнение от 21.11.2022 г. са изложени твърдения, че ищецът заплатил в
полза на ответника уговореното с договора за поръчителство възнаграждение в срока на
договора за кредит за периода от 03.05.2022 г. до 03.10.2022 г.
1
По изложените твърдения е направено искане процесният договор за поръчителство
да бъде прогласен за нищожен, както и ответникът да бъде осъден да върне получената въз
основа на нищожната сделка сума в размер на 800 лева, ведно със законна лихва за забава от
подаване на исковата молба до окончателно погасяване на вземането. Направено е искане
сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
Направо е искане да бъде задължено ответното дружество да представи препис от
процесния договор за кредит, погасителен план, справка от счетоводството си за всички
извършени плащания от ищеца, в т.ч. погасени вноски, разписки, извадка от счетоводните
книги, както и искане по чл. 192 ГПК да бъде задължено „ИАМ“АД да представи
намиращия се у него Договор за паричен заем № 4475354, както и прилежащите към него
погасителен план, СЕФ, погасени вноски по кредита, разписки, извадки от счетоводните
книги. Направено е искане да бъде допуснато изслушване на съдебно-счетоводна експертиза
по поставени в исковата молба задачи.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ФБ“ ЕООД, чрез процесуалния си представител,
поддържа доводи за недопустимост на предявената искова претенция. В подадения отговор
са изложени подробни съображения за липса на правен интерес от предявяване на
установителен иск за нищожност на процесната сделка, тъй като ищецът разполага с друг
път за защита, а именно посредством предявяване на осъдителен иск за връщане на
недължимо платени суми въз основа на договора за поръчителство. По същество на спора
процесуалният представител на дружеството излага подробни съображения за
неоснователност на предявения иск. В подадения отговор са изложени съображения, че
дружеството е вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите
институции с основен предмет на дейност – предоставяне на гаранционни сделки по
занятие, поради което му се следва и съответно възнаграждение. В допълнение се сочи, че
основанието за сключване на договора за предоставяне на гаранция е изпълнение на
договорно задължение на ищеца, произтичащо от договора за заем, поради което
твърдението, че процесният договор е сключен без основание е неоснователно. В подадения
отговор са изложени съображения за неоснователност на поддържаните в исковата молба
доводи за нищожност на сделката поради противоречие с добрите нрави, тъй като е
сключена в рамките на свободата на договаряне, регламентирана в чл. 9 ЗЗД.
Представителят поддържа, че не е налице липса на еквивалентност на престациите, тъй като
срещу уговореното възнаграждение „ФБ“ ЕООД е поело задължение да отговаря за целия
дълг на ищеца, включително и за разноските при неизпълнение. С подадения отговор са
оспорени доводите за нищожност на договора за предоставяне на гаранция, като сключен
при неспазване на нормите на Закона за потребителски кредит, тъй като нормите са
приложими единствено по отношение на договора за потребителски кредит, какъвто
процесното съглашение не е. Представителят на страната поддържа, че ответникът не е
страна по договора за заем, поради което не би могъл да се ангажира със становище по
релевираните от ищеца твърдения във връзка с неговата действителност. По изложените
доводи е направено искане исковата молба да бъде върната, а производството по делото
прекратено поради липса на правен интерес от предявяване на установителен иск за
нищожност на процесната сделка, а при условията на евентуалност исковата претенция да
бъде отхвърлена като неоснователна. Направено е искане сторените от дружеството съдебни
разноски да бъдат възложени в тежест на ищеца, а в случай, че на ищцовата страна се
следват съдебни разноски за производството е направено възражение за прекомерност.
По допустимостта на производството, съдът намира следното:
В отговор на подадена от ищеца частна жалба ответникът е представил препис от
Споразумение от 08.08.2023 г., сключено между „ИАМ“ АД, „ФБ“ ЕООД и С. Н. К. за
извънсъдебно уреждане на спора. Предвид изложеното съдът намира, че препис от същото
следва да бъде изпратено на ищеца с указание да изрази становище дали поддържа
предявените искове.
По доказателствената тежест на спора и доказателствените искания на
2
страните , съдът намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск за прогласяване на Договор за
предоставяне на поръчителство № 4475354 е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че между страните по спора е сключен договор с описано в исковата молба
съдържание, който е недействителен на посочените от страната основания.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пред. 1 ЗЗД е да установи, че е заплатил на ответника процесната сума, а в тежест на
ответната страна е да установи основанието, на което е получено плащането, респ., че
вземането е погасено посредством връщане на получените по договора суми.
Съдът намира, че следва да задължи ответника да представи препис от намиращ се и
него документ - Договор за предоставяне на поръчителство № 4475354 и да допусне
изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, като остави без уважение останалите
доказателствени искания на ищеца като ненеобходими за изясняване на спора от фактическа
страна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящия
съдебен акт и препис на представено от ответника по ч. гр. д. № 13380/2023 г. по описа на
Софийски градски съд споразумение от 08.08.2023 г., да заяви дали поддържа предявения
иск за прогласяване на нищожността на процесния договор за кредит и предявения
осъдителен иск за връщане на даденото по процесния договор за кредит.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
представи по делото препис от процесния Договор за предоставяне на поръчителство №
4475354.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани
в исковата молба при депозит в размер на 250 лева, вносими от ищеца по сметка на
Софийски районен съд в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза ВДП,
която да бъде уведомена за поставените задачи след представяне на доказателство за
внесения депозит.
УКАЗВА на деловодителя на съдебния състав при постъпване на доказателство за
внесен депозит по допуснатата експертиза в пълен размер да уведоми вещото лице без да
докладва отново делото на съдията-докладчик.
УКАЗВА на деловодителя на съдебния състав при постъпване на изготвено
заключение по допуснатата експертиза, същото да се приложи по делото и да се докладва на
съдията-докладчик от секретаря при докладване на делата за насроченото открито съдебно
заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца, като
ненеобходими за изясняване на спора от фактическа страна.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 13.02.2024 г. от 13.30
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, а на ищеца и препис от подадения отговор на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
3
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4