и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 142/10.03.2005 год., постановена по Н.О.Х.Дело № 645/2004 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Ерджан Феим Хадживейсал от с.Хаджийско, обл.Кърджали, за виновен в това, че на 25.03.2004 год. в гр.Кърджали, се съвкупил с лице от женски пол – Нурай Юсеин Юсуф от гр.Кърджали, с ЕГН **********, като я принудил към това със сила и заплашване – нанесъл побой и отправил заплаха за сигурността на семейството й, поради което и на основание чл. 152 ал.1 т.2, предл.1-во, във вр. с чл.54 от НК го е осъдил на наказание “лишаване от свобода” за срок от четири години, което да бъде изтърпяно при първоначален “общ” режим на основание чл. 46 б.”б” от ЗИН. Със същата присъда е осъдил подсъдимия Хадживейсал да заплати на Нурай Юсеин Юсуф от гр.Кърджали сумата в размер на 6 000 лв., представляващи обезщетение за причинени в резултат на престъплението неимуществени вреди, като е отхвърлил гражданския иск в останалата му част до пълния му предявен размер от 8 000 лв., като неоснователен и недоказан. Съдът е постановил след влизане в сила на присъдата вещественото доказателство – 1 бр. черно дамско кожено яке от изкуствена кожа, да бъде върнато на Нурай Юсеин Юсуф от гр.Кърджали. Осъдил е с присъдата подсъдимия Хадживейсал да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, в размер на 240 лв., както и направените по делото разноски в размер на 648 лв. Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия Ерджан Феим Хадживейсал от с.Хаджийско, общ.Кирково, обл.Кърджали, който чрез защитника си я обжалва като издадена при съществени нарушения на процесуалните правила, необоснована и незаконосъобразна. Излага оплаквания и за явна несправедливост на наложеното му наказание, както и за завишаване размера на присъденото обезщетение на пострадалата за претърпените от нея неимуществени вреди. Моли въззивният съд да отмени присъдата на първоинстанционния съд, като постанови нова присъда, с която подсъдимия да бъде оправдан. Алтернативно прави искане, ако въззивният съд намери че доказателствата са достатъчни за постановяване на осъдителна присъда, да измени първоинстанционната такава, като подсъдимия бъде освободен от изтърпяване на наказанието на основание чл. 66 ал.1 от НК; както и да бъде намалено присъденото обезщетение за претърпени от пострадалата неимуществени вреди, като несъобразено с действително претърпените болки и страдания от пострадалата и с практиката на съдилищата. В представените писмени съображения към жалбата, защитникът на жалбодателя развива подробни съображения в подкрепа на оплÓкванията си. Твърди, че възприетата фактическа обстановка в мотивите на присъдата следва единствено показанията на пострадалата св.Нурай Юсуф, като не била съобразена с останалите доказателства по делото, поради което присъдата почивала на предположения. Счита, че същата свидетелка била заинтересована, като всички останали доказателства били косвени такива – показания на роднини на пострадалата, които установявали какво им е разказала св.Юсуф. Назначените съдебно-медицинска и съдебно психиатрична експертизи на св.Нурай Юсуф установявали наличието на увреждания на свидетелката, респ. наличието на посттравматично стресово разстройство у нея, но заключенията нямали категоричен характер относно източниците на тези увреждания. В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитника на жалбодателя така, както е предявена и по изложените писмени съображения. Не сочи нови доказателства. Гражданският ищец и частен обвинител Нурай Юсеин Юсуф от гр.Кърджали, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Присъдата на първоинстанционния съд намира за правилна, обоснована и законосъобразна, а наложеното наказание и присъденото обезщетение за претърпените от пострадалата неимуществени вреди от престъплението - за справедливи и съобразени с извършеното деяние от подсъдимия. Не сочи нови доказателства. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна, тъй като обвинението било доказано по несъмнен и категоричен начин. Счита, че наложеното на подсъдимия наказание и присъденото обезщетение на пострадалата дори са занижени, но тъй като против присъдата не бил подаден протест, моли същата да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед оплакванията на жалбодателя, наведени в жалбата и писмените съображения към нея, на основание чл. 312 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е частично основателна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по предявеното на подсъдимия Хадживейсал обвинение, събрал е необходимите - възможни и искани от страните доказателства, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. Въз основа на събраните от първоинстанционният съд доказателства се налагат изводи относно осъществяването на деянието, предмет на част от обвинението, от обективна и субективна страна от подсъдимия, както обосновано и законосъобразно е приел и първоинстанционния съд. Така, по несъмнен и категоричен начин е установено от събраните по делото доказателства, че подсъдимия и св.Сезгин Юсуф – съпруг на св.Нурай Юсуф, се познавали от деца, били приятели и израснали заедно, като след като се оженили, живяли в съседни къщи в с.Хаджийско и семействата им поддържали близки приятелски отношения. Тези близки приятелски отношения продължили и след като св.Нурай Юсуф със семейството си се преместили да живеят в гр.Кърджали. Съпругът на св.Нурай Юсуф – св.Сезгин Юсуф, често пътувал в чужбина и отсъствувал от дома си, което обстоятелство било известно на подсъдимия. Св.Сезгин Юсуф отпътувал за Кралство Белгия на 07.03.2004 год., като при това пътуване му се наложило да остане там за по-дълъг период от време. Преди заминаването му няколко пъти се чували с подс.Хадживейсал по телефона, като последния се интересувал за колко време ще отсъствува свидетеля. На 25.03.2004 год. около обяд Хадживейсал отпътувал с личния си лек автомобил от с.Хаджийско, общ.Кирково за гр.Кърджали. Около 13.30 пристигнал в гр.Кърджали и отишъл до дома на св. Нурай Юсуф, находящ се в кв.”Възрожденци”, бл. 20, вх. “А”, ап. 15. Чукал на вратата и викал, но никой не му отворил. Настоятелното тропане по вратата, съпроводено с викове на турски език, били чути от св.Иванка Митева, която живеела в средния апартамент на същият етаж, в непосредствена близост до този на свид. Нурай Юсуф. Митева излязла на площадката пред апартамента си, за да провери кой чука така, като видяла подсъдимия. Обяснила му, че след като никой не му ¯тваря значи в апартамента няма никой. След проведения разговор със св. Митева, подсъдимият си тръгнал. По същото време свидетелката Нурай Юсуф била в дома си, но след като чула и разпознала гласовете на подсъдимия и св.Митева, решила да не отваря вратата, понеже била сама в апартамента. Около половин час по- късно подсъдимият се върнал пред жилището на св. Юсуф и отново започнал да чука на вратата. Свидетелката Митева отново излязла от своя апартамент и за пореден път му обяснила, че в жилището няма никой, при което подсъдимият й казал, че е близък на семейството и непременно трябва да влезе в жилището, за да вземе някакъв багаж, след което отново си тръгнал. Тъй като знаел, че дъщерята на св.Юсуф – св.Инджилай Юсуф, е на училище втора смяна /следобяд/ в трети клас в намиращото се наблизо училище “П.Р.Славейков”, подсъдимият Хадживейсал се отправил към училището, където потърсил дъщерята на св. Юсуф. Намерил я в класната стая по време на учебен час, като й махнал да излезе. Подсъдимият поискал разрешение от учителката да я пусне да излезе с него, и след като го получил, пред вратата на класната стая казал на св.Инджилай Юсуф, че й носи подарък, а майка й е останала заключена в апартамента и трябвало да отидат до тях. Свид. Инжилай Юсуф заедно с подсъдимия се отправила към дома си. Пристигайки пред входната врата на жилището, подсъдимият взел ключовете от детето, отключил вратата и двамата влезли в антрето. Чувайки, че външната врата се отключва, св. Нурай Юсуф излязла в коридора и видяла дъщеря си и подсъдимия, като последния й направил забележка, че не му е отворила вратата. Подс.Хадживейсал влезнал в кухнята, седнал на масата и поискал свидетелката Нурай Юсуф да му направи кафе. Казал й, че идва от с.Хаджийско, както и че бил видял свекърва й, родителите й и малкият й син /когото предният ден братът на съпруга й бил завел на село при родителите й/. Нежелаейки да остава сама в апартамента с подсъдимия, св.Юсуф взела коженото си яке от закачалката и понечила да излезе и да върне дъщеря си в училището, за да обясни на учителката отсъствието й, но подсъдимият отпратил св.Инджилай Юсуф да се връща в училището, като й върнал ключовете, които до този момент били в джоба на якето му, а на св.Нурай Юсуф заявил, че ще си тръгне, след като си изпие кафето. Свидетелката започнала да прави кафе, като след тръгването на детето за училище, подсъдимия казал на св. Нурай Юсуф, че е красива и че иска да спи с нея, при което последната тръгнала да излиза от стаята. Подсъдимият хванал свидетелката, съборил я на пода в коридора на жилището, легнал върху нея и започнал да я целува, като направил опит да я съблече. Св. Юсуф се съпротивлявала, като го ритала, блъскала го с крака и ръце, опитвала се да го избута от себе си, в резултат на което подсъдимият й ударил шамар в областта на лицето.Благодарение на по-голямата си сила, подс. Хадживейсал преодолял съпротивата й, като притиснал с ръце ръцете на св.Юсуф към пода, а с краката си притиснал нейните крака, успял да смъкне ластичния й панталон, както и бикините й под него, след което без той самият да се съблича, осъществил полов акт с нея, еякулирайки върху дрехите на свидетелката, в областта на корема. След като свършил, се отдръпнал от нея и я заплашил, че ако сподели за случилото се с някого ще я убие и ще отвлече двете й деца, след което напуснал жилището.След неговото излизане св. Нурай Юсуф се изправила от пода, седнала на фотьойла и се загърнала с черното си кожено яке, като по този начин избърсала с вътрешната част на якето част от спермата на подсъдимия, намираща се върху дрехите в областта на корема й. След като преодоляла до известна степен шока от случилото се, св.Юсуф се изкъпала. Била отчаяна и искала да сподели за станалото с някого, поради което се свързала по мобилния си телефон с приятелката си – св.Ася Сюлейман, но същата й съобщила, че пътува за Турция. Вечерта на 25.03.2004 год. пострадалата Нурай Юсуф телефонирала на съпруга си –св. Сезгин Юсуф, намиращ се междувременно в Кралство Белгия, като му съобщила, че желае веднага да се прибере в България, но не му посочила причината за това свое желание. След няколко дни отново му се обадила, като настоявала свидетелят да се върне в България. След първото й обаждане, св.Сезгин Юсуф разговарял с дъщеря си, която потвърдила, че майка й не се чувствува добре, поради което св.Сезгин Юсуф се обадил на брат си – св.Шенол Юсуф, и му поръчал да отиде и да види какво става с жена му. Св.Шенол Юсуф посетил св.Нурай Юсуф, като видял, че тя е разстроена, плаче и казвала, че ще се самоубие, беþ да споделя причината за това. Свидетелят я завел на лекар, който й изписал лекарства. На 01.04.2004 год., в отговор на настойчивите молби на съпругата си и тъй като се притеснявал за състоянието й, св. Сезгин Юсуф се завърнал в страната, като пристигнал в гр. Кърджали след обяд на посочената дата. Св.Нурай Юсуф отново не споделила с него за случилото се, тъй като я било срам да му каже, че най-добрият му приятел я бил изнасилил, но свидетелят забелязал, че е много притеснена и разстроена, плачела и повтаряла, че ще се самоубие, като свидетеля си помислил, че съпругата му е научила нещо за негова извънбрачна връзка. На 04.04.2004 год. сутринта св.Сезгин Юсуф отишъл на пазар в гр.Димитровград, като при тръгването му св.Нурай Юсуф била в леглото и плачела. При връщането си св.Сезгин Юсуф я заварил в същото положение, като за пореден път я попитал какво се е случило, при което св.Нурай Юсуф разказала на съпруга си за случилото се между нея и подс.Хадживейсал. След като разбрал за това, свидетеля Сезгин Юсуф се афектирал и се обадил на брат си, като го помолил веднага да отпътува за гр. Кърджали. Междувременно, той и св. Нурай Юсуф и Инжилай Юсуф отпътували в посока гр. Джебел, за да се срещнат с подсъдимия. Преди влизане в града те се срещнали със св. Шенол Юсуф, на когото свид. Сезгин Юсуф разказал за случилото се. От гр. Джебел взели св.Осман, с която подс. Хадживейсал живеел на съпружески начала, на която също разказали за случилото се, при което свидетелката не могла да повярва на казаното й. Св.Сезгин Юсуф взел телефона на св.Осман и от него провел разговор с подсъдимия, от когото разбрал, че последния се намирал в заведение, находящо се между селата Фотиново и Хаджийско. Свидетелите Сезгин Юсуф, Нурай Юсуф и Шенол Юсуф го открили именно там, като първия от тях му поискал обяснения. Възникнал скандал, който прераснал в сбиване, в резултат на което и вследствие на афектираното състояние на св.Сезгин Юсуф, подсъдимият бил наръган с нож от този свидетел. След като направил това, св.Сезгин Юсуф отишъл в полицейския участък в с.Кирково към РПУ – Подкова и се предал, като по този повод било образувано полицейско производство, разследването по което е приключило и е била постановена присъда, с която св. Сезгин Юсуф е бил признат за виновен и осъден за извършеното престъпление. Същевременно, на 04.04.2004 год. в и св.Нурай Юсуф подала устно съобщение в полицейския участък, че на 25.03.2004 год. била изнасилена от подс.Хадживейсал. На 05.04.2004 год. св.Сезгин Юсуф предал с Протокол за доброволно предаване на мл.районен инспектор в ПУ – с.Кирково черно дамско яке от изкуствена кожа, за което отразил в протокола при предаването му, че това е якето, с което съпругата му била облечена, когато е била изнасилена. След случилото се, поради влошеното й психическо състояние, св.Нурай Юсуф постъпила на лечение в ДПБ – Кърджали, където й била поставена диагноза “Посттравматично стресово разстройство”. От заключението на вещото лице Вършилова, извършила назначената на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза, и от показанията й в съдебно заседание пред първоинстанционния съд е видно, че състоянието на св.Нурай Юсуф е в тясна причинна връзка с деянието на подс.Хадживейсал, като повод за разстройството е изживения стрес по време на инцидента и е резултат именно от изнасилването. Лечението на св.Нурай Юсуф е продължило от 14.04.2004 год. до 05.07.2004 год. /т.е. 82 дни/, като е изписана с подобрение и временно изгубена работоспособност, с поддържащо лечение. Видно е от представеното пред първоинстанционния съд медицинско удостоверение № 33/19.01.2005 год., че към същата дата св.Нурай Юсуф продължава да бъде на поддържащо лечение и лекарска супервизия. Видно от заключението на вещото лице Маринов по назначената на досъдебното производство съдебно - медицинска експертиза, което не се оспорва от страните, при освидетелствуването на свидетелката Нурай Юсуф, извършено на 05.04.2004 год., са установени кръвонасядане на дясната ръка – по вътрешната повърхност на дясната мишница, и на долните крайници на същата – две кръвонасядания по вътрешната част на лявото бедро в горната му трета и едно кръвонасядане по вътрешната повърхност на десния крак, които са получени при действието на твърд тъп предмет, и по време и начин добре отговарят да са възникнали така, както е съобщила пострадалата – преди около 10 денонощия, при притискане или удари с ръце, като е било причинено болка и страдание. От заключенията на вещото лице Белева по назначените на досъдебното производство два броя съдебномедицински експертизи по метода на ДНК профилиране на веществено доказателство- яке, и на подсъдимия, приети от първоинстанционния съд по реда на чл.280 ал.4 от НПК, се установява, че ДНК профила на спермата, намерена върху вещественото доказателство /кожено яке/ и ДНК профила на подсъдимия Хадживейсал са в пълно съответствие, като вероятността ДНК-профила на спермата да е на някой друг индивид, освен подс.Хадживейсал, е 1 на 55 000 000 000 000 000, което представлява категорично доказателство, че по вещественото доказателство – кожено яке със следи от сперма по вътрешната му част, има сперма на подс.Ерджан Хадживейсал. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимия - частично, от показанията на разпитаните по делото от първоинстанционния съд свидетели Митева, Нурай Юсуф, Сезгин Юсуф, Инджилай Юсуф, Шенол Юсуф, Ахмед, Сюлейман и Сандев, които следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като са логични, последователни и кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото; от писменото заключение на вещото лице Маринов по назначената съдебно-медицинска експертиза и показанията му в съдебно заседание; от писменото заключение на вещото лице Белева по назначените на досъдебното производство две експертизи на веществено доказателство по метода на ДНК профилиране, прочетени и приобщени към доказателствените материали по делото по реда на чл. 280 ал.4 от НПК; от писменото заключение на вещото лице Вършилова по назначената съдебно-психиатрична експертиза и показанията й в съдебно заседание; от писменото заключение на вещото лице Казаков по назначената съдебно-психологическа експертиза и показанията му в съдебно заседание, на които съдът дава вяра изцяло; както и от останалите писмени доказателства, приети от първоинстанционния съд. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият Хадживейсал е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 152 ал.1 т.2 от НК – че на инкриминираните дата и място, се съвкупил с лице от женски пол – св.Нурай Юсуф, като я принудил към това със сила и заплашване – нанесъл й побой и отправил заплаха за сигурността на семейството й. Настоящата инстанция намира, че с оглед така установената по безспорен начин фактическа обстановка, направените въз основа на нея правни изводи от първоинстанционния съд за осъществяване на деянието по чл. 152 ал.1 т.2, предл.1-во от НК от подсъдимия Хадживейсал от обективна и субективна страна, в т.ч. и относно авторството на деянието и формата на вината, са обосновани и законосъобразни. За да направи тези изводи, първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, като е изложил убедителни съображения какви обстоятелства счита за установени и въз основа на кои доказателствени материали, като е посочил кои от доказателствените материали приема, а други отхвърля, и защо, които съображения се споделят от настоящата инстанция. Така, правилно първоинстанционният съд не е дал вяра на обясненията на подс.Хадживейсал, дадени на съдебното следствие, в частта им, с която установява, че със св.Нурай Юсуф поддържали интимни отношения от 2003 год., като често имали полови сношения – винаги, когато идвал в гр.Кърджали; че на 25.03.2004 год. дошъл в Кърджали, за да донесе на свидетелката заредена бутилка с газ и да се видят; че правили със свидетелката секс, но не я бил насилвал и удрял; че предполагал, че някой друг бил казал на мъжа й за тяхната връзка, както и че констатираните увреждания по крайниците на свидетелката било възможно да са причинени от съпруга й чрез нанасяне на побой на свидетелката, след като е разбрал за връзката им. Обясненията на подсъдимия в тези им части се нелогични, непоследователни и не се подкрепят от каквито и да било други доказателства по делото, а напротив – опровергават се по категоричен начин на първо място от показанията на от показанията св.Нурай Юсуф, от заключенията на съдебно-медицинската експертиза, съдебно-психиатричната експертиза и тези по извършеното ДНК-профилиране на веществени доказателства; както и от останалите доказателства по делото /с изключение на показанията на св.Осман и св.Зейнеб Хадживейсал/. Не намират своето логично обяснение в твърденията на подсъдимия редица негови действия, установени по делото: напр.твърдението му относно целта на идването му в жилището на св.Нурай Юсуф – да донесе заредена газова бутилка, се опровергава от показанията на св.Митева /на която подсъдимия заявил, че непременно трябва да влезе в жилището на св.Юсуф, за да вземе някакъв багаж/ и на св.Инджилай Юсуф /на която пък заявил, че майка й е останала заключена в апартамента, а на свидетелката носел подарък, какъвто не й е давал и е нямал в себе си/. Нелогично е поведението на подс.Хадживейсал и относно твърдяното донасяне на газовата бутилка едва след като дъщерята на св.Нурай Юсуф тръгнала обратно на училище – не е ясно защо след като е извикал св.Инджилай Юсуф от училище и с нея са отишли до блока на свидетелката, подсъдимия не е качил газовата бутилка до апартамента. Въпреки, че твърди в обясненията си, че когато идвал в гр.Кърджали да се вижда със св.Нурай Юсуф, винаги й се обаждал на мобилния й телефон, подсъдимият не дава логично обяснение защо на 25.03.2004 год. не е направил това, а направо се е качил до апартамента и е започнал да чука по вратата. Опровергават се от заключението на вещото лице Маринов предположенията на подс.Хадживейсал, че св.Нурай Юсуф си била измислила версията с изнасилването, като счита, че съпругът й е узнал за връзката им и й е нанесъл побой, тъй като вещото лице установява, че констатираните увреждания добре отговарят по време и начин да са нанесени на пострадалата, така както е съобщила свидетелката – 10 дни преди освидетелствуването й, т.е. около 25.03.2004 год., когато съпругът й все още не се е бил върнал в страната, а и тези увреждания са нанесени на места, съвпадащи с описаният от свидетелката начин на осъществяване на деянието. Освен това, безспорно е установено от показанията на св.Сезгин Юсуф, Шенол Юсуф и Ася Сюлейман, че още преди връщането на съпруга й на 01.04.2004 год., св.Нурай Юсуф била много разстроена, не се чувствувала добре, плачела, като споделила за станалото със св.Сюлейман, както и била водена на лекар от св.Шенол Юсуф, т.е. версията на подс.Хадживейсал за това, че св.Юсуф си била измислила изнасилването, е нелогична и неподкрепена от доказателствата по делото. При евентуалното възприемане на такава версия пък би било нелогично поведението на св.Сезгин Юсуф, който се е прибрал на 01.04.2004 год., а е отишъл да търси обяснение от подсъдимия едва на 04.04.2004 год., когато го е наръгал с нож. Няма спор по делото още, че св.Нурай Юсуф е била на лечение в ДПБ – Кърджали в продължение на 82 дни /като поддържащото лечение е продължило поне до 19.01.2005 год., т.е.близо 10 месеца/, като й е поставена диагноза “Посттравматично стресово разстройство”, което според вещото лице се намира в причинна връзка именно с изнасилването, като допускането, че св.Юсуф е симулирала психично разстройство пред компетентните специалисти в такъв продължителен срок от време, е абсурдно. В подкрепа на горните изводи на съда е и обстоятелството, че едва на съдебното следствие за първи път под.Хадживейсал е заявил версията си за поддържането на интимни отношения със св.Нурай Юсуф от 2003 год. и осъществяването на полов акт със свидетелката на 25.03.2004 год. с нейно съгласие, като в тази връзка първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на противоречията между обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство пред съдия от РС – Кърджали, прочетени и приобщени към доказателствените материали по делото по реда на чл. 277 от НПК, и обясненията му на съдебното следствие /за които противоречия подс.Хадживейсал дава твърде наивно обяснение – да не разберяла майката на св.Осман и да не приберяла дъщеря си/, достигайки до извода, че обясненията му на съдебното следствие представляват защитна позиция, целяща да го оневини, който извод се споделя напълно и от настоящата инстанция. Обосновано първоинстанционният съд не е дал вяра и на показанията на св.Осман /жената, с която подсъдимия живее на съпружески начала/ и св.Зейнеб Хадживейсал /майка на подсъдимия/, тъй като същите са противоречиви помежду си и се опровергават от останалите доказателства по делото. Така, от една страна св.Осман заявява, че е виждала подсъдимия да ходи през нощта в дома св.Нурай Юсуф по времето, когато са живели в съседство в с.Хаджийско, като дори на два пъти подсъдимия й бил нанасял побой и имали кавги заради Нурай, и въпреки това останали приятелски семейства; а св.Хадживейсал потвърждава тези обстоятелства и твърди, че също лично виждала подсъдимия да посещава често къщата на св.Юсуф и го предупреждавала, че ще има неприятности. От õруга страна, показанията на посочените свидетелки в тези части са в противоречие с обясненията на самият подсъдим, който твърди, че двамата със св.Юсуф криели за връзката си, а неговите близки може да са предполагали за тази връзка, но не били сигурни, като жена му /св.Осман/ се съмнявала, че има нещо, но не била виждала нищо със сигурност, т.е. показанията на посочените свидетелки се опровергават от самия подсъдим. Ето защо, приемайки, че посочените свидетелки са очевидно заинтересовани от изхода на делото, първоинстанционният съд правилно не им е дал вяра, който извод се споделя и от настоящата инстанция. Всъщност, по делото не са събрани каквито и да било доказателства, подкрепящи твърденията на подсъдимия за поддържането на интимна връзка със св.Нурай Юсуф от 2003 год., както и за осъществяването на полов акт със същата свидетелка на 25.03.2004 год. с нейно съгласие. В тази връзка съдът намира за неоснователен довода на защитата на жалбодателя, изложени в жалбата и в писмените съображения към нея – че присъдата била необоснована, тъй като почивала на предположения, а не на безспорни доказателства - само на показанията на пострадалата свидетелка Нурай Юсуф, която била заинтересована, тенденциозна и недобросъвестна, а всички останали доказателства били косвени. Това е така, тъй като показанията на св.Нурай Юсуф, която е пряк и непосредствен очевидец на извършване на престъплението-пострадала, са последователни, логични и се подкрепят и от други доказателства по делото – заключенията по изготвените съдебно-медицинска експертиза, съдебно-психиатрична експертиза и съдебни експертизи на веществени доказателства, частично и от обясненията на подсъдимия; както и от косвени такива – показанията на св.Сезгин Юсуф, Шенол Юсуф, Инджилай Юсуф, Сюлейман, Митева, Ахмед и Сандев, като преценени поотделно и в съвкупност посочените преки и косвени доказателства водят до единственият възможен и непротиворечив извод за осъществяване на престъплението от подс.Хадживейсал, без по делото да са събрани каквито и да било доказателства, които да ги опровергават, или такива, сочещи на заинтересованост, недобросъвестност или тенденциозност в посочените свидетели. Неоснователен е и довода - че ако пострадалата свидетелка е имала формирано вътрешно несъгласие за извършване на полов акт, е имала възможност да изрази това свое несъгласие, като извика за помощ, тъй като по делото е установено, че св.Нурай Юсуф е демонстрирала по категоричен начин несъгласието си за осъществяване на полов акт с подс.Хадживейсал, опитвайки се да го отблъсне, като го е ритала с крака, удряла с ръце, блъскала го е с ръце и крака, но вследствие на употребата на сила от подсъдимия, съпротивата й е била преодоляна, като не е викала за помощ, тъй като е изпаднала в паника и се е срамувала от случващото се. С оглед изложеното по-горе, настоящата инстанция намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпният състав на чл. 152 ал.1 т.2, предл.1-во от НК. От обективна страна е налице съвкупление на подс.Хадживейсал със св.Нурай Юсуф, като подсъдимия е принудил свидетелката към това със сила – хващането й, събарянето й на пода в коридора на жилището, хващането и притискането на ръцете й към пода, удрянето на шамар.Обосновани и законосъобразни са и изводите на първоинстанционния съд относно осъществяването на престъплението от подсъдимия Хадживейсал от субективна страна, при форма на вината – пряк умисъл: същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. За предварително формиране на намерението на подсъдимия да осъществи престъплението може да се съди по редица обективирани в поведението му обстоятелства: същият е знаел, че съпруга на св.Нурай Юсуф ще отсъствува за по-продължителен период от време от страната; знаел е, че св.Нурай Юсуф е сама в апартамента на 25.03.2004 год. – свидетелката не работи, дъщеря й е на училище следобед /което му било известно, видно от обясненията му/, малкият й син бил на село при родителите й /които подсъдимия видял същият ден в селото/; неколкократно и упорито ходил до апартамента и чукал на вратата, очевидно смятайки, че ще я намери; недобросъвестното използуване на детето на пострадалата, за да си осигури достъп до апартамента; липсата на формален предлог за посещението му /имайки предвид противоречивите обяснения, които е дал на св.Митева и св.Инджилай Юсуф/, отпращането на детето на училище, заявявайки, че ще си тръгне, след като си изпие кафето, въпреки демонстрираното желание на св.Нурай Юсуф да не остава сама с него. Незаконосъобразен е, обаче, извода на първоинстанционния съд относно осъществяването от подсъдимия Хадживейсал на деянието при условията на чл. 152 ал.1 т.2, предл.2-то от НК, т.е. че изнасилването подсъдимия е извършил, като е принудил към съвкупление пострадалата свидетелка със заплашване. Престъплението изнасилване е двуактно такова, като за осъществяването му е необходимо силата и/или заплашването да предхождат или съпровождат осъществяването на съвкуплението. Безспорно е установено по делото, че за осъществяването на половият акт, подсъдимия Хадживейсал е употребил спрямо св.Нурай Юсуф сила, а едва след довършване на престъплението е отправил към свидетелката заплаха, че ще я убие и ще отвлече децата й, ако съобщи на някого за случилото се. Ето защо, и тъй като по делото не са събрани доказателства, сочещи на осъществяване на деянието от подсъдимия Хадживейсал чрез употреба на заплашване, то следва да се направи извода, че предявеното на подсъдимия обвинение в тази му част не е доказано по несъмнен начин. Впрочем, и самият първоинстанционен съд, при юридическото формулиране на престъплението, за което е признал за виновен и осъдил подсъдимия, е посочил като такова чл. 152 ал.1 т.2, предл.1-во от НК, т.е. че изнасилването е извършено само чрез употреба на сила, въпреки че при фактическо формулиране на престъпният състав в диспозитива на присъдата е посочил, че същото е осъществено чрез употребата на сила и заплашване. С оглед изложеното, следва обжалваната присъда да бъде изменена в частта й, с която подсъдимия Хадживейсал е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 152 ал.1 т.2, предл.2-ро от НК – да се е съвкупил със св.Нурай Юсуф, като я принудил към това със заплашване, като същата бъде отменена в тази й част и вместо нея бъде постановена друга, с която подсъдимия бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение в тази му част. При налагане на наказанието на жалбодателя за извършеното престъпление, първоинстанционният съд е преценил смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства, като е посочил, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при минимален превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, под средния предвиден в закона размер, а именно: наказание “лишаване от свобода” за срок от 4 години, при първоначален “общ” режим на изтърпяването му. За да обоснове изводите си в тази връзка, съдът е извършил преценка на обществената опасност деянието, за която е приел, че е над типичната за този вид престъпления; както и обществената опасност на дееца, която е намерил за занижена, с оглед семейното му положение, чистото му съдебно минало, добри характеристични данни, като в тази връзка е изложил подробни съображения, които се споделят напълно от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни. В тази връзка следва да се отбележи, че като отегчаващо отговорността на подсъдимия следва да се отчетат още и изключително тежките последици за пострадалата – влошеното й психическо състояние за един продължителен период от време. Ето защо, и въпреки оправдаването на подс.Хадживейсал по част от предявеното му обвинение, съображения за което са изложени по-горе в мотивите, настоящата инстанция намира, че наложеното на жалбодателя наказание не е явно несправедливо, като не се оправдава оплакването му в жалбата в тази връзка и не са налице предпоставки за намаляване на наказанието. С оглед размера на наложеното наказание на подсъдимия, неоснователно е и искането на защитата му за освобождаване от изтърпяване на наказанието на основание чл.66 ал.1 от НК, за което съществува формална пречка. Още повече, че с така наложеното наказание биха били постигнати в пълна мяра целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК – за поправяне на подсъдимия, както и за да се въздействува предупредително-възпитателно и възпиращо спрямо него и останалите членове на обществото. Що се отнася до гражданско-осъдителната част на присъдата, настоящата инстанция намира, че присъденото на пострадалата св.Нурай Юсуф обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди - в размер на 6 000 лв., е напълно съобразено с критерия за справедливост, установен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Безспорно е установено по делото, че вследствие на виновното и противоправно поведение на подсъдимия, св.Юсуф е претърпяла физически болки и психически страдания, срам, неудобство от случилото се, като й е било причинено от деянието и постравматично стресово разстройство, наложило стационарно и домашно поддържащо лечение за един значителен период от време – около и повече от 10 месеца. Правилен е извода на първоинстанционният съд, че така присъденото обезщетение за неимуществени вреди на пострадалата, е необходимо и достатъчно да възмезди причинените й от престъплението вреди. Ето защо, искането на жалбодателя за намаляване размера на обезщетението, е неоснователно. Следва да се отбележи само за прецизност, че настоящата инстанция констатира, че въпреки направеното с предявяването на гражданският иск от пострадалата искане за присъждане на дължимото обезщетение, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 25.03.2004 год., до окончателно изплащане на сумата, първоинстанционният съд не се е произнесъл по искането за лихви, който пропуск обаче не би могъл да бъде поправен от въззивния съд, с оглед липсата на жалба от гражданския ищец против присъдата и забраната за влошаване положението на обжалващия. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че извън наложителните изменения на обжалваната присъда – отмяната й в частта, с която подсъдимия е признат за виновен и осъден за извършване на изнасилването, чрез употреба на заплашване, респ. признаването на подсъдимия Хадживейсал за невиновен и оправдаването му в посочената част от предявеното му обвинение от въззивната инстанция, в останалата й част обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена в останалата й част. В тази връзка съдът намира за неоснователно оплакването на жалбодателя, изложено в жалбата му – за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на обжалваната присъда, по отношение на приобщаването като веществено доказателство по делото на якето на св.Нурай Юсуф, тъй като същото било предадено на 05.04.2004 год. с протокол за доброволно предаване, а предварителното производство срещу подсъдимия било образувано на 19.04.2004 год., т.е. касаело са извънпроцесуално събиране и приобщаване на веществено доказателство, извършено в нарушение на разпоредбите на чл. 84, чл. 114 и чл. 116 от НПК. Това е така, тъй като посоченото веществено доказателство – коженото яке на св.Нурай Юсуф, по съществото си представлява предмет, върху който има следи от престъплението, като същият е предаден на полицейските органи непосредствено след устното съобщение на св.Нурай Юсуф за извършеното престъпление, послужило като законен повод за образуване на предварителното производство срещу подс.Хадживейсал. От друга страна, доказателството /т.е. фактически данни, свързани с обстоятелствата по делото, съгласно разпоредбата на чл. 84 от НПК/ – че спермата върху якето принадлежи на подс.Хадживейсал, е установено чрез доказателствено средство – експертиза, надлежно изготвена и събрана при условията и по реда на НПК след образуване на предварителното производство. Възприемането на тезата на защитата на подс.Хадживейсал води до абсурдния извод, че при непосредствено откриване и доброволно предаване на надлежните органи на предмети, послужили или предназначени за извършване на престъпления /напр.огнестрелно оръжие, взривове, наркотични вещества/, за които все още няма образувано наказателно производство, същите не биха могли да бъдат приобщени към наказателното производство по никакъв начин. Но дори и да се приеме, че приобщаването на вещественото доказателство към доказателствените материали по делото е станало при нарушаване на процесуалните правила, то същото не би било съществено такова и това обстоятелство по никакъв начин не би променило крайните изводи на двете инстанции относно осъществяване на престъплението от подсъдимия, тъй като по същество посочените по-горе факти, установени чрез извършването на експертиза на вещественото доказателство – че спермата по якето е от подсъдимия, не се оспорват по делото, като самият подсъдим не отрича, че на 25.03.2004 год. е осъществил полов акт със св.Нурай Юсуф. Водим от изложеното, и на основание чл. 335 ал.1 т.2, и чл. 332 т.6, във вр. с чл. 336 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъда № 142/10.03.2005 год. по Н.о.х.дело № 645/2004 год. по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА Й , с която подсъдимият Ерджан Феим Хадживейсал от с.Хаджийско, общ.Кирково, обл.Кърджали, с ЕГН ********** е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 152 ал.1 т.2, предл.2-ро от НК – за това, че на 25.03.2004 год. в гр.Кърджали се съвкупил с лице от женски пол – Нурай Юсеин Юсуф от гр.Кърджали, с ЕГН **********, като я принудил към това със заплашване – отправил заплаха за сигурността на семейството й, като я ОТМЕНЯВА в посочената й част, вместо което ПРИЗНАВА Ерджан Феим Хадживейсал от с.Хаджийско, общ.Кирково, обл.Кърджали, с ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН за това, че на 25.03.2004 год. в гр.Кърджали се съвкупил с лице от женски пол – Нурай Юсеин Юсуф от гр.Кърджали, с ЕГН **********, като я принудил към това със заплашване – отправил заплаха за сигурността на семейството й, и го ОПРАВДАВА по предявеното му обвинение по чл. 152 ал.1 т.2, предл.2-ро от НК в тази му част. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението подлежи на касационно обжалване или протестиране в 15-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |