№ 657
гр. Разград, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и трети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20243330100340 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.6, ал.1,т.8 и
т.10 от ЗУЕС.
Депозирана е искова молба от „Интербизнес Лийгъл Кънсалт“ЕООД,
действащи в качеството на професионален домоуправител на етажната
собственост в сграда с адрес ******************************, с която в
условията на обективно съединяване на искове са предявени такива срещу Л.
Г. А. за заплащане на сумата 288 лв. такса „Управление“ за периода 01.06.2019
г. – 29.02.2024 г, сумата 512,00 лв. такси Текущи разходи за периода 01.06.2019
г. – 29.02.2024 г, сумата 376,73 вноски за фонд „Ремонт и обновление“за
периода 01.06.2019 г. – 29.02.2024 г. ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Претендира и за направените разноски по делото. Сочи, че с решение на
общото събрание на собствениците в етажната собственост управлението на
общите части на същата е възложено на „Интербизнес Лийгъл
Кънсалт“ЕООД, че ответникът е собственик на недвижим имот – апартамент в
етажната собственост с №24, че таксата за управление е определена с
подписания между професионалния домоуправител и ЕС договор за
управление, таксите са определени е Решение на ОСС от 25.06.2019 година, и
актуализирани е Решения па ОСС от 15.03.2022 година., и от 24.10.2023г. а
вноските за ремонт на покрива е Решение па ОСС от 10.03.2020
Ответникът е получил препис от исковата молба и доказателствата. В срока по
чл.131 от ГПК е депозирал отговор, в който не оспорва, че е собственик на
посочения в исковата молба апартамент. Твърди, че не живее в имота, поради
което счита, че не следва да заплаща исковите суми.
В о.с.з. ответницата обяснява, че през м.юни-юли дъщеря й пуснала някакво
момиче да живее в апартамента. Тя се изнесла към средата на 2020 г. и
оставила неплатени сметки за ток.
1
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:
Ищецът е професионален домоуправител на етажна собственост на сграда с
административен адрес ************************ – управлението му е
възложено с договор за възлагане управлението на ЕС от 15.06.2019 г.,
04.08.2021 и от 31.10.2023 г. /л.19/. В тези договори е записано месечно
възнаграждение за управление в размер на 4,00 лв. без ДДС за периода до
31.12.2021 г., 5 лв. без ДДС от 01.01.2022 г. и 6 лв. на апартамент от
31.10.2023 г.
Представени са протоколи от проведено общо събрание от 16.05.2019 г., на
което е взето решение за сключване на Договор за управление на етажната
собственост с „Интербизнес Лийгъл Кънсалт“ЕООД за срок от две години.
На 17.06.2021 г. на проведено следващо общо събрание на ЕС е взето
решение за сключване на нов договор за срок от две години. За двата договора
е уведомена Община Разград. По време на общото събрание от 17.06.2021 г. е
взето решение до 31.12.2021 г. цената на услугата на домоуправителя да
остане в размер на 4 лв., а след 01.01.2022 г. – в размер на 5 лв. за апартамент.
В договора за възлагане от 04.08.2021 г. /л.21 и сл./ също е записано, че
/чл.8/до 31.12.2021 г. възнагражденето за управление е в размер на 4 лв.
месечно за апартамент, а след тази дата – в размер на 5 лв.
С решение на ОС от 25.06.2019 г. е определена месечна такса „текущи
разходи“ в размер на 3 лв. на човек за обитателите на първия и втория етажи и
по 5 лв. на човек за обитателите на по-горните етажи; създаден е Фонд
„Ремонт и обновяване“ и е определен размера на вноската в този фонд – 1% от
минималната работна заплата /5,60 лв. към 25.06.2019 г.
С решение на ОС от 15.03.2022 г. са определени такси за поддържане на
общите части в размер на 4,00 лв. на човек за обитателите от първия и втория
етажи и по 6,50 лв. на човек за обитателите от по-горните етажи
Видно от представения договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти от 04.10.1994 г. ответницата Л. Г. А.
е закупила апартамент с административен адрес
*************************** ведно с прилежащото му избено помещение и
4,09 %идеални части от общите части на сградата и 6,2% от правото на
строеж. Настоящият адрес на ответницата е в **************** от
22.08.2019 г.
Във връзка със спора между страните дали апартамента, собственост на
ответницата е бил обитаван или не през процесния период са разпитани
свидетелите Златко Найденов Златев, Я. Ц. И. и М. Ц. И.. Според първия
свидетел, който съжителства на съпружеска начала с дъщерята на
ответницата, нито майката, нито дъщерята са живели в процесния апартамент
през последните години. Самият свидетел е посещавал апартамента заедно с
дъщерята, за да вземат вещи от там и според него този апартамент не е в
състояние, годно за обитаване. Според показанията на свид.И., обитател на
апартамента над процесния в етажната собственост – ищеца по делото , от три
години никой не живее в апартамента на ответницата. Преди това
апартаментът е бил обитаван от дъщеря й А., но от три години свидетелката не
е забелязвала признаци на посещение в апартамента. Свид.И. в показанията
си съобщава, че пред нея като представляващ дружеството-професионален
домоуправител на общи събрания на обитатели и собственици на апартаменти
в ЕС е имало оплаквания от дъщерята на ответницата, която живеела в
2
апартамента, собственост на ответницата, имало и идеи да се пристъпи към
процедура по изгонване от ЕС предвид постоянния поток от хора, които
посещавали жилището.
Представените извлечения от сметки към „Енерго Про“ и „Водоснабдяване
Дунав“ЕООД показват консумация на вода до м.януари 2023 г. вкл. и
задължения за ползван ток за м.декември 2022 г., м.септември 2024 г. и м.
октомври 2024 г.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни
изводи:
На осн. чл.23 ал.4 ищецът ЕС се представлява от професионален
домоуправител Последният е определен за такъв с решение на общото
събрание на осн. чл.19, ал.8 от ЗУЕС и със сключен договор, на етажната
собственост и представлява етажните собственици в редица правоотношения,
както и пред съда по искове, предявени срещу собственик, ползвател или
обитател, който не изпълнява решение на Общото събрание или задълженията
си по ЗУЕС. В случая той се явява законен представител на собствениците в
етажната собственост и не е необходимо личното им участие в делото.
В случая задълженията, чието изпълнение се иска са определени по размер от
Общото събрание на етажната собственост и тяхното изпълнение се дължи от
собствениците на основание чл.6, ал.1, т.8 от ЗУЕС, а основанието за тяхното
заплащане – разходи за управление поддържане на общите части и вноски във
фонд ремонт и обновяване са посочени в ЗУЕС – чл.6, ал.1 т.9 и т.10. По
делото са представени достатъчно доказателства, за да се приеме че
ответникът е собственик в етажната собственост. Същият не се е възползвали
от възможността, регламентирана в чл.40, ал.1 от ЗУЕС и не е поискал отмяна
на решенията на Общото събрание, чието изпълнение се иска.
Задължението за заплащане на такса за управление на самостоятелен
обект в ЕС възниква на осн. чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС. В съответствие с
горепосочените решения на ОС таксата управление следва да бъде в размер
на 4,00 лв. месечно за периода от м.юни 2019 г. до м.септември 2020 г. вкл.
или общо 60 лв., 4,80 лв. / с начислен ДДС/ за периода 09.2020 г. – 12.2021 г.
вкл. – 76,80 лв. и по 6,00 лв. /с ДДС/ за периода от 01.01.2021 г. – 150 лв.
Следователно искът е основателен и доказан до размера на 286,80 лв. В
останалата част искът е неоснователен. Разликата с изчисленията на
професионалния домоуправител се поражда от това, че в изчисленията е
заложил повишената цена от 01.12.2021 г., а не от 01.01.2022 г., както е
записано в договора.
Вноската във Фонд Ремонт и обновяване е определена в размер на 1% от
МРЗ и за процесния период – 01.06.2019 г. – 29.02.2024 г. е 376,73 лв. Тази
сума е получена като за седемте месеца от 2019 г-. е начислена сумата 5,60 лв.
месечно, от м.януари 2020 г. до м. март 2022 г. вкл. – по 6,10 лв. /27 месеца/,
за периода 01.04.2022 г. – 31.12.202 г. – за 9 месеца по 7,10 лв., за 12 месеца от
2023 г. – по 7,80 лв. и за м. януари и февруари 2024 г. – по 9,33 лв. Тези
задължения намират своето правно основание в разпоредбата на чл.6, ал.1 т.8
във вр. с чл.50 от ЗУЕС и са в минималния законов размер в съответствие с
решението на ОС.
Задължението за заплащане на текущи разходи е правно регламентирано в
разпоредбата на чл.6, ал.1 т.10 от ЗУЕС, а правилата за определяне на размера
на същото са регламентирани в чл.51 от с.з. Представените доказателства за
ползвани ел. енергия и вода не дават основание на Съда да приеме, че имотът
е бил ползван по-малко от 30 дни, за да обоснове извод, че такива разходи не
3
се дължат за този имот /в съответствие с разпоредбата от 2016 г., действала до
края на 2023 г./ Позоваването на ответницата на ал.3 на чл.51 от ЗУЕС,
действал до 31.12.2023 г. за това, че „Общото събрание с мнозинство повече
от 50 на сто от идеалните части от общите части може да реши собственик,
ползвател или обитател, който отсъства повече от 30 дни в рамките на една
календарна година да заплаща за времето на отсъствие 50 на сто от разходите
за управление и поддържане по ал.1 е неоснователно, т.к. за отсъствието си
същата не е уведомила писмено председателят на управителния съвет, за да
очаква да бъде взето такова решение на ОС.
Търсените от ищеца 512 лв. за текущи разходи видно от представената от
професионалния управител справка са начислени за месеците юни 2019 г. -
м.юли 2020 г. – 14 месеца в размер на 10 лв. /месечно – за 2-ма обитатели; от
м.юни 2021 г. до м.октомври 2021 г. /5 месеца/ - по 10 лв. месечно; от
м.ноември 2021 г. до м.февруари 2022 г. /4 месеца/ - по 10 лв. месечно, от
м.март 2022 г. до м. септември 2023 г. вкл. /-19 месеца по 13 лв. месечно ; от
м.октомври 2023 г. до м.януари 2024 г. вкл. – 4 месеца по 15 лв. Така за по-
голямата част от процесния период се търсят разходи за двамата обитатели, а
доказателствата по делото сочат за пребиваване на адреса само на дъщерята на
ответницата. Количеството ползвани ток и вода също не водят до извод за
обитаване на имота от повече от един човек. Освен това по делото не е
представено решение на ОС за такса „текущи разходи“ в размер от 7,50 лв.,
какъвто размер е начислен през първите 4-ри месеца от 2024 г. Ето защо така
претендираната сума следва да бъде преизчислена, при което искът за
заплащане на текущи разходи за ползването на общите части да бъде уважен
до размера на 264,50 лв. В останалата част, до първоначално предявения
размер от 512 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
На основание чл.78 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
При предявени искове за сумата 1176,73 лв. са уважени такива до размера на
928,03 лв. При това положение ответницата следва да заплати на ищеца от
направените разноски в размер на 150 лв. държавна такса и 450 лв. адвокатско
възнаграждение сумата 118,29 лв. за разноски и 354,89 лв. за платено
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. Г. А., ЕГН ********** с адрес
************************************** ДА ЗАПЛАТИ на Етажна
собственост с административен адрес ***********************
сумата 286,80 лв. /двеста осемдесет и шест лева и осемдесет стотинки/, такса
управление за периода 01.06.2019 г. – 29.02.2024 г.,
сумата 376,73 лв. /триста седемдесет и шест лева и седемдесет и три
стотинки/, вноска към Фонд Ремонт и обновяване за периода 01.06.2019 г. –
29.02.2024 г.,
сумата 264,50 лв. /двеста шестдесет и четири лева и петдесет стотинки/ такси
„текущи разходи“ за периода 01.06.2019 г. – 29.02.2024 г.,
сумата 118,29 лв. /сто и осемнадесет лева и двадесет и девет стотинки/
разноски и 354,89 лв. /триста петдесет и четири лева и осемдесет и девет
4
стотинки/ платено възнаграждение за един адвокат по делото, съразмерно на
уважената част от исковете и ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за такса управление и
за такси „текущи разходи“ в останалата част до първоначално предявените
размери от 288 лв., респ. 512 лв. като неоснователни и недоказани.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Окръжен съд - Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5