№ 7840
гр. София, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110112125 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано след подадено възражение против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Ищецът Столична община, Район Триадица, твърди, че ответниците Ф. И. В. и В. С. В., без наличието на правно основание затова, са държали за период 1.9.2020г. – 1.9.2023г. общински имот, поради което претендира да му се заплати обезщетение, определено, както се твърди, по реда на чл.41,ал.2 ЗОбС, въз основа изготвена оценка на лицензиран оценител. Твърди се, че ответниците, съпрузи, са собственици на гаражна клетка № 316, представляваща допълващо застрояване по смисъла на § 42 ПЗР на ЗИС на ЗОбС, разположена в УПИ
Ответниците, в срока по чл.131 ГПК, са подали съвместен отговор на исковата молба ,в който се сочи, че исковата молба е нередовна, защото неясно е откъде произтича претенцията на ищеца /твърдение, което е неоснователно, предвид на обстоятелството, че искът е за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение/; и искът е неоснователен, защото неясно е предметът на оценката, а размерът е произволно определен. Оспорва се твърдението, че имотът се държи неправомерно, като се сочи, че заповед № САГ23-РА-30-348/10.7.2023г. на Главния архитект на СО, за премахването на гаражната клетка е оспорена от тях. Сочи се, че гаражната клетка е поставена законно, за нея са платени данъци,включително от 1995г., когато са я закупили и монтирали клетката.
Ответниците твърдят, че доколкото данъци за незаконно строителство не се дължат, а ответниците са плащали данъци за гаражната клетка, ищецът се е съгласил, че гаражната клетка е поставена законно в имота. Твърди се, че строежът е „търпим“.
От фактическа страна.
С определението по чл.140 ГПК, прието за доклад без възражения на страните е
прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че на 11.1.1995г., по време на
брака си с Ф. В., В. В. е закупил гаражна клетка за сумата 38000лева, че до подаване за
заявлението по чл.410 ГПК, ответниците са заплащали местни данъци и такси, че към
1995г., стоманобетоновата гаражна клетка е била поставена в УПИ I/ жилищно строителство
и обществено обслужване/ *, кръстовището с улица Трънски проход и улица Хайдушка гора,
и идентификатор 68134.1003.198 по КККР на град София, одобрени със Заповед № РД
18/108/13.12.2016г. на ИД на АГКК.
На основание чл.177,ал.1,изр.1 АПК, предвид влязлото в сила решение на АССГ №
11939/15.7.2024г. по дело № 20247010702949/2024г., в сила от 16.12.2024г., с което жалбата
на В. В. и Ф. В. против заповед № САГ23-РА-30-348/10.7.2023г. на Главния архитект на СО е
отхвърлена, СРС е намерил със същото определение , че сила на пресъдено нещо между
страните е формирана по отношение на следните обстоятелства:
Незаконността на строежа;
Статутът му на „търпим“ строеж;
Статут на „постройка допълващо застрояване“, строеж пета категория по смисъла
1
на чл.137,ал.1,т.5 ЗУТ;
Съгласно дадените разяснения в Постановление № 1/1979 г. на Пленума на ВС, ищецът разполага с иск по чл. 59 ЗЗД, когато не са налице фактическите състави на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, липсва друг път за правна защита, но е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице. При осъществяване на общия фактически състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД има неоснователно преминаване на блага от имуществото на едно лице в патримониума на друго лице и в тези случаи според ППВС № 1/79 г. вземането е изискуемо от деня на разместване на благата, защото неоснователността съществува при самото преминаване на имуществото, а не в някой последващ момент.
За успешното доказване на иск с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД ищецът следва
да установи разместването на имуществени блага, което е лишено от основание, както и че в
резултат на същото ответникът се е обогатили с претендираната от него сума, а в същия
размер е налице обедняване в имуществената сфера на ищеца.
Искът по чл.59 ЗЗД е субсидиарен, и е на разположение на страната – ищец, която
няма друг път за защита. По твърденията на ищците, претенцията им е квалифицирана
именно като иск по чл.59 ЗЗД, доколкото се твърди, че ищците са се обеднили, ответникът се
е обогатил, и е налице връзка между обедняването и обогатяването.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото, на ищеца се дадоха
указания, че в негова доказателствена тежест е да докаже пълно и главно, твърдението си,
че УПИ I/ жилищно строителство и обществено обслужване/ *, кръстовището с улица
Трънски проход и улица Хайдушка гора, и идентификатор 68134.1003.198 по КККР на град
София, одобрени със Заповед № РД 18/108/13.12.2016г. на ИД на АГКК е общинска
собственост; за исковия период 1.9.2020г.- 1.9.2023г. ответниците са осъществявали държане
на УПИ, посредством поставената върху него гаражна клетка; размерът на обезщетението,
както и че ищецът не сочи доказателства за размера на обезщетението.
По делото е установено, че имотът –УПИ I/ жилищно строителство и обществено
обслужване/ *, кръстовището с улица Трънски проход и улица Хайдушка гора, е частна
общинска собственост – това твърдение не се и оспорва от ответниците. СРС намира, че
другите две предпоставки за уважаване на иска – държането на имота, и размера на
обедняването и обогатяването, не са доказани от ищеца с провеждането на пълно и главно
доказване по делото. Ищецът, видно от молба, депозирана в о.с.з. от 20.3.2025г., счита за
установено твърдението си, че ответниците за исковия период са в държане на имота, от
следните обстоятелства : от факта, че в отговора на исковата молба ответниците са изложили
твърдения, че са закупили и монтирали гаражната клетка през 1995г. и са заплащали данъци
за него, от поставените на самата гаражна клетка съобщение с предписание за премахване,
констативен акт, служебна бележка, както и останалите документи по преписката по
премахване на гаражната клетка. Следва да се посочи, че в нито един от посочените
писмени документи ответниците не са посочени като получили съобщение, констативен акт,
предписание. Ответниците не са посочени и като собственици на строежа в заповед № 348-
/10.7.2023г. Следователно, налага се извод, че административното производство по
установяване незаконността на строителството, определянето на срок за премахване на
строежа доброволно, което е проведено едностранно, без участието на ответниците, до
подаването на жалба против посочената заповед. Дори да се приеме, че това твърдение на
ищеца, че ответниците държат имота не е оспорено от ответниците /което не е отделено за
безспорно по делото/, то ищецът не е доказал пълно и главно твърдението си за обедняване,
респективно – обогатяването на ответниците и връзката между двете. Ищецът, видно от
2
заявлението по чл.410 ГПК и последвалите го молби – уточнения, претендира, че му се
следва обезщетение, защото за исковия период, ответниците са държали, без наличието на
правно основание затова- без издадени строителни книжа, без в имота да е предвидено
изграждането на гараж, чрез първоначалното поставяне и непремахването й гаражна клетка,
която се намирала в имот частна общинска собственост. За обосноваване и доказване на
претенцията си, представя изготвена експертна оценка по реда на чл.41,ал.2 ЗОбС, от
лицензиран оценител.
Разпоредбата на чл.41,ал.2 ЗОбС предвижда начин на определяне на пазарната цена
на имот или вещно право върху имот – общинска собственост, по възлагане от страна на
Общината. Видно от самата разпоредба, лицензиран оценител, определен по реда на
чл.22,ал.3 ЗОбС, изготвя пазарна оценка не по – ниска от данъчната оценка на имота, като
въз основа на тази пазарна оценка, Общинският съвет определя пазарна цена на правото на
собственост или вещното право, с което Общината ще се разпореди с търг или конкурс.
Следователно, разпоредбата предвижда начин на определяне на минимална цена на вещно
право за целите на разпореждане с право на частна общинска собственост или друго вещно
право, с титуляр общината.
Разпоредбата на чл.8 от ЗОбС предвижда управление на общинските имоти,
включително чрез отдаването им по наем по ред и при наемна цена, която следва да се
определи от съответната община, с Наредба. Столичен общински съвет е приел Наредба за
общинската собственост, съгласно разпоредбата на чл.19 от която, свободните имоти се
отдават под наем чрез търг или конкурс, като съгласно Наредба на Столичен общински
съвет, с последно изменение с Решение № 294 по Протокол № 55 от 12.05.2022 г., чл.12,ал.1,
общинските имоти се отдават под наем на пазарни цени, като съгласно чл.12,ал.2, пазарните
цени се определят въз основа на оценка, изготвена от лицензиран оценител, при използване
на подходящи подходи и методи, избрани от оценителя, но минимум по два метода -
приходен и сравнителен. Оценката няма задължителен характер за Столична община и
Столичен общински съвет, а е база за провеждане на търга или конкурса.
От изложеното дотук, се налага извод, че двете процедури – по разпореждане и по
управление на имоти – частна общинска собственост, са правно регламентирани, като
същите са едностранни, по почин на една от страните в правоотношението по покупко –
продажба, респективно – наем на имот - частна общинска собственост, не се предвижда ред
за оспорване от заинтересованите, на изготвените от оценителите оценки на съответното
право и същите са предвидени за целите на определяне на съответната стойност, на която
правото може да се прехвърли, респективно – съответният имот да се отдаде за временно
възмездно ползване.
При иска по чл.59 ЗЗД, основаващ се на неоснователно обогатяване, практиката е
наложила разбирането, че обезщетението за лишаване от ползване на собствен имот се
съразмерява /но не е идентично/ със средния пазарен наем за същия имот, за исковия период.
Средният пазарен наем не е правно регулиран, като основата му се основава на свободния
пазар, най - често използваната практика от вещите лица е методът на пазарните аналози,
3
или за каква сума би се отдал под наем определен имот.
Вещото лице по изготвената оценка, изготвена в производството по реда на чл.41,ал.2
ЗОбС е определило средния пазарен наем, видно от самата оценка, използвайки метод на
вещна стойност и обърнат метод на приходна стойност. Нито един от методите не сочи на
средна стойност на наемна цена, която би се намерила на свободния пазар. Нещо повече –
ищецът, който твърди, че е обеднил със стойността, е поръчал изготвянето на експертното
заключение, което не съставлява експертиза по смисъла на ГПК, а писмено доказателство.
Ето защо, с определението по чл.140 ГПК, СРС указа на ищеца, че не сочи
доказателства за размера на обезщетението. В изпълнение на това указание, ищецът
представи оценката, обсъдена по – горе, като по – нататъшни указания от съда биха били
грубо нарушение на диспозитивното начало в процеса. Ето защо, при липса на доказателства
за обедняването на ищеца, обогатяването на ответниците, както и причинната връзка между
двете, искът , основан на неоснователно обогатяване, следва да се отхвърли изцяло.
По разноските.
На ответната страна следва да се присъдят сторените разноски. За заповедното
производство, ответниците са заплатили адвокатско възнаграждение от 800 лева, а за
исковото – 1600 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Столична община Район Триадица ЕИК 0006963270507 с
адрес град София, улица Алабин 54, иск с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.
59,ал.1 ЗЗД против Ф. И. В. ЕГН ********** и В. С. В. ЕГН ********** – и двамата с адрес
*, за установяване на вземане по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по гр.д.№
63356/2023г. от СРС, 125- ти състав, за сумата от общо 12096 лева- обезщетение за
неправомерно държане на общински имот: 20 кв.м.от УПИ I/ жилищно строителство и
обществено обслужване/ *, кръстовището с улица Трънски проход и улица Хайдушка гора,
който УПИ е с идентификатор 68164.1003.198, и върху които е поставена гаражна клетка №
316, което обезщетение се претендира за период 1.9.2020г- 1.9.2023г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.3 ГПК Столична община Район Триадица ЕИК
0006963270507 с адрес град София, улица Алабин 54, да заплати на Ф. И. В. ЕГН
********** и В. С. В. ЕГН ********** – и двамата с адрес *: сторените разноски от 800
лева по гр.д.№ 63356/2023г. на СРС, 125- ти състав и 1600лева по гр.д.№ 12125//2024г. на
СРС, 125- ти състав .
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4