Решение по дело №79/2022 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 април 2022 г. (в сила от 11 април 2022 г.)
Съдия: Светлана Костадинова Драгоманска
Дело: 20227220700079
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е  № 71

 

гр. Сливен, 11.04.2022 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на тридесети март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛАНА  ДРАГОМАНСКА                                                           

        ЧЛЕНОВЕ:  ГАЛЯ ИВАНОВА                                                                                                               

        ИГЛИКА  ЖЕКОВА

 

при участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от председателя касационно административно-наказателно дело № 79 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:        

 

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП – Бургас, подадена срещу Решение № 9 от 05.01.2022 г., постановено по АНД № 20212230200991/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 563812-F585263 от 02.07.2021 г., издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите /НАП/, с което на „А. - ТП“ ЕООД с ЕИК: …………, за нарушение на чл. 118, ал. 10 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл. 59а, ал. 1, изр. 3 от Наредба № Н-18 / 2006 г. на МФ и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

В касационната жалба жалбоподателят твърди и излага съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение. Счита, че отговорността на търговското дружество е ангажирана законосъобразно. Моли решението на Районния съд да бъде отменено с произнасяне по същество с решение, с което процесното НП да бъде потвърдено.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. В писмено становище чрез упълномощен процесуален представител поддържа жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище чрез упълномощен процесуален представител счита жалбата за неоснователна. Излага съображенията си относно правилността на първоинстанционното решение. Моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен счита жалбата за неоснователна. Предлага да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да отмени НП, Районният съд е счел, че  е налице допуснато от наказващия орган съществено процесуално нарушение, като в АУАН и НП не се съдържали датата и мястото на извършване на нарушението. Според мотивите на съда, посочването на тази дата е от съществено значение за определяне на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, за които съдът следи служебно като при липса на такава, съдът не може да осъществи този контрол.  При тези мотиви Районният съд приел, че обжалваното НП се явява незаконосъобразно.

Съдът, след извършена служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, приема, че първоинстанционния съдебен състав е постановил правилен съдебен акт като краен резултат. Касационната инстанция не споделя мотивите на въззивния съд, поради следните съображения:

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 11.01.2021 г. срещу „А. - ТП“ ЕООД с ЕИК: ……….., е съставен АУАН от служител на НАП, за това, че на 04.01.2021 г. при извършена проверка в търговски обект – б.-г., находящ се в гр. С., кв. „Р.“, ст. от „А. - ТП“ ЕООД с ЕИК: ……………, е констатирано, че: в обекта е въведено в експлоатация и се използва фискално устройство с изградена и работеща дистанционна връзка с НАП – електронна система с фискална памет /ЕСФП/, одобрена със свидетелство от БИМ и регистрирана в НАП; на 09.06.2020 г. ЗЛ „А. - ТП“ ЕООД с ЕИК: ………., в качеството си на данъчно задължено лице - получател по доставки на течни горива, е изпратило съобщение за доставка на гориво по акцизен данъчен документ /АДД/ с уникален контролен номер /УКН/: 0000000004937742 от 13.11.2019 г. - доставка на 2000 л. бензин, с което не е изпълнило задължението си на датата на постъпване на горивото в обекта да подаде данни в НАП за доставката на гориво по изградената дистанционна връзка с НАП, чрез наличната в обекта ЕСФП с клавиатура и баркод четец. В АУАН е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС във връзка с чл. 59а, ал. 1, изр. 3 от Наредба № Н-18 / 2006 г. на МФ. Въз основа на съставения АУАН, на 02.07.2021 г. е издадено процесното НП.

В приложената преписка се съдържат следните относими за процесната доставка документи: служебен бон от 13.11.2019 г. – нивомерна доставка, за доставеното на 13.11.2019 г. гориво - бензин, със статус на операцията – ОК; служебен бон от 13.11.2019 г. – документална доставка, за доставеното на 13.11.2019 г. гориво- бензин по АДД номер: 0000000004937742, със статус на операцията – невалиден АДД номер; служебен бон от 09.06.2020 г.– документална доставка, за доставеното на 13.11.2019 г. гориво - бензин по АДД номер: 0000000004937742, със статус на операцията – ОК.

С оглед установеното, настоящата инстанция намира, че  първоинстанционният съд правилно е цитирал относимите правни норми. Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.6 от ЗДДС, всяко лице по ал.1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове е длъжно да предава по дистанционна връзка на националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.

Според чл.118 ал.10 от ЗДДС данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. В тази връзка с разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискване към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е предвидено, че „Всяко лице по ал.2 е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данните, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол". Предаването на данните чрез ЕСФП е регламентирано в глава девета „а" от Наредба № Н-18/13.12.2006г. В разпоредбата на чл.59а, ал.1 от същата наредба (в относимата към датата на посоченото нарушение редакция) е предвидено, че лицата по чл. 118, ал. 9 и 10 ЗДДС подават в НАП данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД) – приложение № 22, или електронен документ за получаване (ЕДП) – приложение № 23, за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД) и са задължителни за подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на еАДД за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, се извършва чрез баркод четец.

Съгласно чл.59а ал.3 т.1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006г. лице по ал. 1 - получател по доставка на течни горива подава ЕДП съгласно приложение № 23 за потвърждаване на полученото гориво с изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП. Според разпоредбата на чл. 59а ал.5 изр.последно  от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. данни по ал. 2 и 3 не се подават в случаите по чл. 118, ал. 11 ЗДДС.

В нормата на чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС е въведено изключение от това задължение, а именно, че данни по ал.10 не се подават от получателя за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет. (Решение по адм. дело № 4533/2019 г на ВАС, Решение по адм. дело № 5927/2021 г. на ВАС).

По делото е безспорно, че при проверката в търговския обект на ответника по касацията било установено, че на 13.11.2019 г. е получена доставка на гориво по акцизен данъчен документ (АДД) с УКН: 0000000004937742/ 13.11.2019;  в обекта е въведена в експлоатация и се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП по смисъла на чл. 3, ал. 3 от цитираната наредба, като на датата на доставката, посредством ЕСФП, към НАП, е била подадена дистанционно информация от нивомерната система.

Наличието на служебен бон за доставката на гориво от 13.11.2019 г. с изрично отбелязване „ОК“ означава, че тази доставка е изпратена чрез ЕСФП до НАП, т. е. не се касае за неподаване на данни. При така установеното се налага извод, че доставката е отчетена чрез ЕСФП. При тези факти, не се установява неизпълнение на задължения към държавата, съответстващ на фактическия състав по чл. 118, ал. 10 ЗДДС, поради констатираното изключение по чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС.

В този смисъл, дори да се приеме, че има извършено нарушение, то не е на разпоредбата на чл.118 ал.10 от ЗДДС, а на разпоредбата на чл.59а ал.1 изр. второ и трето от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г., въвеждащи изискването при подаване на данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, задължително да съдържат уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД и въвеждането на този УКН да се извършва чрез баркод четец. При това положение е обоснован извода на въззивния съд, че приложимата правна норма към момента на извършване на нарушението не съдържа срок за подаване на тази информация. Именно поради това с изменението в ДВ, бр. 8 от 2020 г. този срок е дефиниран. В случая, както бе посочено по-горе, срокът по чл.118 ал.10 изр.второ от ЗДДС не е неприложим, поради констатираното изключение по чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС.

Независимо от отчетената с нивомерната система доставка, видно от приложения по делото на РС - Сливен служебен бон, на 13.11.2019 г. е направен опит за доставка на документи относно акцизен данъчен документ (АДД) УКН № 0000000004937742/ 13.11.2019 г. Този опит не е приет със статус 47 и съобщение „Невалиден ADD Номер“. По каква причина документалната доставка на същия АДД е приета на 09.06.2020 г., но не и на 13.11.2019 г. не е установено от наказващия орган и в този смисъл не са изяснени обстоятелствата относно твърдяното нарушение, както и дали не са налице предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2005 г., ОСНК преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Последното означава, че ако след отчитане спецификите на случая съдът стигне до извода за неговата маловажност, той може да отмени издаденото НП само на това основание поради незаконосъобразна и неправилна преценка на наказващия орган в този смисъл, обективирана със самия акт на издаване на НП. Съдебната практика е последователна в разбирането, че преценката за това дали едно деяние е малозначително следва да е от комплексен характер, като се обсъждат всички елементи от състава на деянието. В случая такава преценка не е направена от наказващия орган и не е отчетена спецификата на случая. От обстоятелствата по делото е видно, че получената доставка е отчетена от нивомерната система в обекта на ответника по касационното обжалване, същият е правил опит за изпращане на УКН на АДД на доставката на същата дата и в крайна сметка данните по доставката са изпратени успешно на НАП на 09.06.2020 г. преди извършването на проверката в търговския обект. В този смисъл дори да се приеме, че има извършено нарушение на чл.59а ал.1 изр. второ и трето от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., то представлява маловажен случай, по смисъла на §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН.

По изложените съображения административния съд намира, че като е отменил обжалваното наказателно постановление, районният съд е постановил законосъобразно решение.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.

Въз основа на изложените съображения, касационната инстанция счита, че атакуваното решение на районния съд, с което е отменено НП, е правилно и законосъобразно и е постановено при липса на съществени нарушения на процесуалните правила. Подадената против него касационна жалба е неоснователна. С оглед на това проверяваният съдебен акт следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора, основателна се явява претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски във вид на адвокатско възнаграждение. Видно от представения договор за правна помощ, на представляващия дружеството адвокат е заплатено изцяло и в брой възнаграждение за процесуално представителство и защита в касационното съдебно производство в размер на 300,00 (триста) лева. Тези разноски, на основание чл. 63д от ЗАНН следва да се възложат в тежест на касационния жалбоподател.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9 от 05.01.2022 г., постановено по АНД № 20212230200991/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „А. – ТП“ ЕООД, ЕИК ………….. разноски по делото в размер на 300,00 (триста) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                          

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           

       ЧЛЕНОВЕ: