РЕШЕНИЕ
№ 837
гр. Пловдив, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Руска Ат. Андреева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20245300500584 по описа за 2024 година
Производството по чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по жалба на М. Г. К., ЕГН: ********** против Решение
№ 5268/ 28.12.2023г. постановено по гр.д.№ 7147/ 23г по описа на Районен
съд – Пловдив – ХХІV гр.с., с което е признато за установено по отношение на същия
по предявения от К. Д. А., ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр.П., ул. „***, иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 538, вр. с чл. 535 от ТЗ, че М.К. дължи на К. А. следната
сума, за която е издадена Заповед по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 4538/ 2023г. на ПдРС, а
именно: сумата в размер на 10 000 лв., дължима въз основа на запис на заповед, издаден на
06.07.2022г., с падеж за плащане – 30.11.2022г. , ведно със законната лихва от подаване на
заявлението в съда – 29.03.2023г., до окончателното плащане, като на жалбоподателя М. Г.
К., са възложени и направените от ищеца К. Д. А., ведно с разноски за производствата.
Изцяло се обжалва решението на първоинстанционния съд като незаконосъобразно,
неправилно и немотивирано, с мотив, че още в отговора на исковата молба жалбоподателят
бил посочил, че се касае за каузално правоотношение във връзка с предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от дружеството „Хилтоп Марково“ ЕООД на ищеца
К. А., а в хода на делото последният е заявил, че му е предоставил заем в размер на 9000 лв.,
срещу възнаградителна лихва от 1000 лв., като в тази насока жалбоподателят прави довод,
че последното заявено обстоятелство не е доказано по делото и не е представено
доказателство в тази връзка. Прави се възражение, че не е изяснен факта има ли качество на
1
потребител и ако има следва ли да се следи служебно от съда за неравноправни клаузи и
следва ли да се приложи нормата на чл. 10 от ЗПК. При тези доводи се счита предявеният
иск за недоказан, а обжалваното решение за незаконосъобразно. Възразява се, че
съдържанието на договора не отговаря на действителността към момента на неговото
подписване. Оплакване се формулира за това, че съдът не е възприел неговата теза за
каузалното отношение между неговото дружество и ищеца във връзка със сключения
договор и ищеца. В тази връзка се иска отхвърляне на постановеното решение и присъждане
на разноски.
От въззиваемата страна К. Д. А. , чрез адв.С. К., не е постъпил писмен
отговор.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства,
намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК,
като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
В производство по чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК ищецът К. Д. А. от
гр.Пловдив е поискал установяване на вземане против физическото лице М. Г.
К. също от гр.Пловдив в размер на 10 000 лева, произтичащо от запис на
заповед от 06.07.2022г., предмет на проведено заповедно производство по
реда на чл.417, т.9 ГПК по ч.гр.д.№ 4538/ 2023г. по описа на ПРС – ХVІІІ гр.с.
Ответникът М. Г. К. е оспорил с ОИМ предявеното вземане по основание като е навел
наличието на каузално правоотношение на ищеца с дружеството „Х***“ ЕООД,
ЕИК:*********, представлявано от ответника М. Г. К., за което представил Предварителен
договор за покупко-продажба на НИ и за строителство от 10.06.2022г. между посоченото
дружество и ищеца А., както и поискал събиране на гласно доказателство, разпитана по
делото св.Н. Г., работеща като ***в дружеството, чийто представител е М. Г. К.,
установяваща изготвянето на процесния запис на заповед, както и извършени плащания по
банков път на фирмата.
При уважаване на така предявения установителен иск за претендираното вземане районният
съд е приел, че не е проведено пълно доказване на тезата на ответника във връзка с
въведеното каузално правоотношение, а именно, че процеснят запис на заповед е издаден по
представения предварителен договор с дружеството „Хилтоп Марково“ ЕООД като
гаранция, че имотът ще бъде построен в груб вид, а при построяването същият е следвало да
бъде върнат. Така изхождайки от разясненията на Тълкувателно решение №4/ от 18.06.2014г
по тълк.дело №4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС районният съд е разгледал предмета на спора
въз основа на представения от ищеца запис на заповед, доколкото същият не е обвързан с
въвеждането на конкретно каузално правоотношение, във връзка с което да се явява издаден
процесният запис на заповед.
2
Обжалваното решение е правилно и законосъобразно постановено въз основа
на представените по делото доказателства и в съответствие със
задължителната тълкувателна практика по делото.
В настоящия случай ответникът в качеството си на физическо лице по
процесния запис на заповед от 06.07.2022г, който е редовен от външна страна
по изискванията на чл.535 и сл. ТЗ, като длъжник спрямо ищеца за сумата от
10 000 лева, обективиращ абстрактна сделка, по която от ищцовата страна не
е въведено каузално правоотношение. От ответната страна е въведено
каузално правоотношение, но не във връзка с качеството му на длъжник като
физическо лице по менителницата, а във връзка с правоотношение с друго
лице – посоченото юридическо лице, което макар и представлявано от
ответника, е друг правен субект. Съгласно разясненията в т.11 г от
приложимото Тълкувателно решение №4/ от 18.06.2014г по тълк.дело №4/
2013г. на ОСГТК на ВКС „ В производството по установителен иск, предявен
по реда на чл.422, ал.1 ГПК, ищецът – кредитор доказва вземането си,
основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна
страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения
или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод
или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните
доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са
обуславящи за претендираното, съответно отричано право - за
съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.“
В настоящия случай е въведено от ответника твърдение е неустановяващо
относимо каузално правоотношение, което да е обуславящо отричаното от
ответника право на ищеца , съответно несъществуването на вземането по
процесния запис на заповед.
Доводите на ответника, че има качеството на потребител , в каквото качество
съдът служебно следва да следи за неравноправни клаузи за прилагане норма
на чл.10 Закона за потребителския кредит, е изцяло неотносим, вкл. с оглед
качеството на страните по процесуалното и материално правоотношение като
физически лица.
С оглед на това жалбата се явява неоснователна, а обжалваното решение като
правилно и обосновано ще се потвърди.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 5268/ 28.12.2023г. постановено по гр.д.
№ 7147/ 23г по описа на Районен съд – Пловдив – ХХІV гр.с., с което е
признато за установено по отношение на М. Г. К., ЕГН:**********, с адрес:
гр. П., ул. „***, ап.* по предявения от К. Д. А., ЕГН:**********, със съдебен
адрес: гр.П***, офис **, иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.538, вр.
с чл.535 от ТЗ, че М. К. дължи на К. А. следната сума, за която е издадена
Заповед по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 4538/2023г. на ПРС, а именно: сумата в
размер на 10 000 лв., дължима въз основа на запис на заповед, издаден на
06.07.2022г., с падеж за плащане – 30.11.2022г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението в съда – 29.03.2023г., до окончателното плащане.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4