РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. Монтана, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на десети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Александра Нанова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно гражданско дело
№ 20241600500203 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се провежда по реда на чл. 258-273 от
Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от В. И., ЕГН
**********, действаща чрез процесуалния си представител адвокат К. Г.,
срещу Решение № 152 от 02.04.2024 г., постановено по гр. д. № 1613/2023
-ти
г., по описа на Районен съд-гр. Монтана, 3състав, с което е отхвърлен
инцидентен установителен иск по чл. 212 от ГПК, с правно основание чл. 23,
ал. 1 от СК, за признаване за установено спрямо Ф. М., че В. И. е
изключителен собственик на дворно място, намиращо се в с. *, общ. *, обл. *,
ул. ,,*“ цялото от 1200 кв. м, образуващо УПИ-* с пл. № *в кв. *по плана на с.
*, обл. *, ведно с построените в имота две жилищни сгради и стопански
постройки, при граници на имота: улица, УПИ-*, с пл. № *от кв. *, УПИ-*с
пл. № *от кв. *, УПИ-* с пл. № *от кв. *от плана на с. *, чиято делба се иска,
тъй като са заплатени с нейни лични средства (спестявания от работни
заплати за упражнен в селското стопанство труд в *), придобити преди брака
им и е уважен конститутивен иск по чл. 124, ал. 3 от ГПК, с правно
1
основание чл. 34 от ЗС, като е допусната съдебна делба между съделителите
на процесния имот-дворно място, ведно с построените в него две жилищни
сгради и стопански постройки, при следните квоти в съсобствеността: ½ ид.
ч. за Ф. М. и ½ ид. ч. за В.И..
В обстоятелствената част на въззивната жалба се твърди, че
решението на районния съд противоречи на материалния закон, на практиката
на върховната съдебна инстанция и на събраните по делото доказателства.
Излага се, че действителният размер, за който е закупен процесният имот е
5000,00 лв., извод за което се счита, че може да се направи от представения
предварителен договор и от свидетелските показания. Сочи се, че средствата
за закупуването му са лични и са придобити от жалбоподателката чрез
дарения. На основа на събрания по делото доказателствен материал се счита,
че е налице пълна трансформация на вложените от нея извънбрачни средства
в придобиване на имота. В подкрепа на твърдяното се прави позоваване на
съдебни актове на ВКС чрез изрично цитиране на части от тях.
Въз основа на така изложеното, въззивницата моли за отмяна на
първоинстанционното съдебно решение и за постановяване на друго
решение, с което да бъде прието за установено по отношение на Ф.М., че
процесният имот-дворно място, ведно с построените в него две жилищни
сгради и стопански постройки, е нейна изключителна собственост, тъй като е
придобит изключително с нейни лични/извънбрачни средства. Моли искът за
делба да бъде отхвърлен, предвид това, че макар и придобит по време на
брака, имотът не е съпружеска имуществена общност. Претендира за
присъждане на направените както пред първоинстанционния, така и пред
въззивния съд разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият Ф. М. не е подал
отговор на въззивната жалба.
В подготвително (закрито) заседание проведено по реда на чл. 267 от
ГПК, се установява, че въззивната жалба е подадена в законоустановения по
чл. 259, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок, от процесуално легитимирана страна-
съделител в първоинстанционното производство, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, при наличие на правен интерес,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима за разглеждане. Същата отговаря на изискванията на закона за
2
форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е редовна.
В проведеното открито съдебно заседание страните са редовно
призовани, но не се явяват и не се представляват.
Окръжен съд-гр. Монтана, като взе предвид разпоредбите на закона,
относимите доказателства по делото събрани пред първоинстанционния
съд, поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните, при
така определения от въззивната жалба предмет на делото, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Производството, по разгледания от Районен съд-гр. Монтана
гражданскоправен спор, е особено исково, по реда на чл. 341-355 от ГПК, и е
във фазата по допускане на съдебна делба. Образувано по повод на искова
молба, подадена от Ф. М., действащ чрез процесуалния си представител
адвокат Ц. Д. срещу бившата му съпруга В. И.. С нея е предявен
конститутивен иск по чл. 124, ал. 3 от ГПК, с правно основание чл. 34 от ЗС
(actio communi dividundo), за допускане и извършване на съдебна делба на
имот намиращ се в с. *, обл. *, ул. „*“, съставляващ дворно място цялото от
1200 кв. м, образуващо УПИ * с пл. № *в кв. *по плана на с. *, обл. *, ведно с
построените в него две жилищни сгради и стопански постройки, при граници
на имота: улица, УПИ *с пл. № *от кв. *, УПИ *с пл. № *от кв. *, УПИ * с пл.
№ *от кв. *, представляващ, преди прекратяване на брака между страните,
семейно жилище. Същият е последващо обективно съединен с инцидентен
положителен установителен иск по чл. 212 от ГПК, с правно основание чл.
23, ал. 1 от СК, за признаване за установено по отношение на Ф. М., че
придобитият по време на брака между страните недвижим имот, чиято делба
се иска, не представлява съпружеска имуществена общност, а е лична
собственост на В.И., поради закупуването му единствено с нейни лични
средства.
В производството пред районния съд са събрани писмени и гласни
доказателства.
С първоинстанционното съдебно решение № 152 от 02.04.2024 г.,
постановено по гр. д. № 1613/2023 г., Районен съд-гр. Монтана, е
отхвърлил инцидентния установителен иск и е допуснал да бъде извършена
съдебна делба между двамата съделители на съсобствения им имот,
представляващ дворно място, ведно с построените в имота две жилищни
3
сгради и стопански постройки, при квоти в съсобствеността: ½ ид. ч. за Ф. М.
и ½ ид. ч. за В. И..
Въззивният съд като съобрази постановеното в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за
правомощията, които има, при извършена служебна проверка по чл. 269 от
ГПК намира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и
допустимо. Въззивният съдебен състав счита, че съдебното решение е
частично неправилно, но по различни от изложените от жалбоподателката
съображения.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид изложеното в жалбата и
формулирания петитум намира, че спорен пред Окръжен съд-гр. Монтана е
въпросът следва ли да бъде допуснат до съдебна делба недвижим имот-
дворно място, намиращо се в с. *, общ. *, обл. *, ул. ,,*“ цялото от 1200 кв. м,
образуващо УПИ-*с пл. № *в кв. *по плана на с. *, обл. *, ведно с
построените в имота две жилищни сгради и стопански постройки, при
граници на имота: улица, УПИ-*, с пл. № *от кв. *, УПИ-*с пл. № *от кв. *,
УПИ-*с пл. № *от кв. *от плана на с. *, между съделителите бивши съпрузи
Ф. М. и В.И. или същият макар и придобит по време на брака им, е лична
собственост на бившата съпруга, поради пълна трансформация на нейно
лично имущество.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови
доказателства.
Въззивният съд намира, че по делото са събрани всички относими и
необходими за изясняване на спора доказателства.
От фактическа страна се установява, че страните по делото са
българска гражданска и испански гражданин, които са бивши съпрузи.
Същите са били в брачно правоотношение от 02.02.2005 г., видно от
заверен препис на дубликат на Удостоверение за сключен граждански брак,
издаден въз основа на акт № */02.02.2005 г. от Община *(л. 17 от
първоинстанционното дело). Бракът им е прекратен чрез развод по исков
ред с Решение № 260001 от 08.01.2021 г., постановено по гр. д. № 1622/2020
-ти
г., по описа на Районен съд-гр. Монтана, 4 състав (л. 6-16, 45-50 от
първоинстанционното дело).
През времето от датата на сключване на брака до неговото прекратяване
4
с влязло в сила решение, т. е. по време на брака им, (последният израз
дефиниран в Тълкувателно решение № 35 от 14.06.1971 г., на ОСГК на ВС),
след сключен на 10.06.2005 г., от съпругата в качеството й на купувач,
предварителен договор за покупко-продажба на дворно място, намиращо се в
с. *, общ. *, обл. *, ул. ,,*“ цялото от 1200 кв. м, образуващо УПИ-* с пл. № *в
кв. *по плана на с. *, обл. *, ведно с построените в имота две жилищни сгради
и стопански постройки, при граници на имота: улица, УПИ-*, с пл. № *от кв.
*, УПИ-*с пл. № *от кв. *, УПИ-* с пл. № *от кв. *от плана на с. *, за същия
недвижим имот на 21.06.2005 г. е сключен окончателен договор ,
обективиран в Нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № *от 2005 г.,
вписан в Служба по вписванията- гр. *, с акт № *, том *, дело № *(л. 5, 40 от
първоинстанционното дело). Процесният недвижим имот е придобит на
възмездно основание срещу заплащане на сумата от 2800,00 лв., която
продавачът, видно от писмено пояснение (л. 44 от първоинстанционното
дело) и изложеното в т. 1, in fine от нотариалния акт, е декларирал, че е
получил напълно и в брой от купувача по сделката при нотариуса.
От представената по делото скица (л. 29 и л. 41 от
първоинстанционното дело), се установява, че УПИ *, с пл. № *, в кв. *, по
плана на с. *, общ. *, одобрен със Заповед № 64 от 1990 г. на кмета на общ. *,
с площ от 1200 кв. м, находящ се в с. *, е със следните граници: улица, УПИ-
*, с пл. № *в кв. *, УПИ-*, с пл. № *в кв. *, УПИ-*, с пл. № *в кв. *, като в
имота има построени две жилищни сгради и паянтови постройки.
Видно от представеното по делото удостоверение за данъчна оценка (л.
28 и л. 42 от първоинстанционното дело) данъчната оценка на УПИ *, с пл. №
*, в кв. *, по плана на с. *, ведно с жилищните сгради и другите
второстепенни постройки, е в общ размер на 6018,10 лв.
Предявеният за съвместно разглеждане от жалбоподателката иск за
пълна транформация на лично имущество е с преюдициално значение за
произнасянето по допускането на имота до съдебна делба, поради което по
отношение на него въззивният съд намира следното:
Бракът между страните е сключен при действието на стария СК, а е
прекратен при действието на новия СК. За брака им, като заварен от новия
Семеен кодекс се прилага законовият режим на съпружеска имуществена
общност, тъй като съпрузите не са уредили отношенията си нито с брачен
5
договор, нито не са избрали режим на разделност.
От изложените по-горе факти се налага извод, че процесният имот е
придобит по време на брака между страните по силата на разпоредителна
сделка-договор за покупко-продажба. В качеството на купувач по този
договор е участвала съпругата В. И.. Съгласно чл. 21, ал. 1 от СК (аналогичен
с чл. 19, ал. 1 от отменения СК) вещите придобити от съпрузите през време
на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата
съпрузи независимо от това на чие име са придобити. Съгласно чл. 21, ал.
3 от СК (чл. 19, ал. 3 от отменения СК) съвместният принос се предполага до
доказване на противното. Обратното може да бъде доказано по реда на чл. 23,
ал. 1 от СК (чл. 21, ал. 1 от отменения СК), ако се установи, че съответната
вещ е придобита изцяло с лично имущество на единия от съпрузите. Именно
такъв установителен иск, като инцидентен, с правно основание чл. 23, ал. 1 от
СК, е предявен своевременно от жалбоподателката пред районния съд.
Трайно в практиката на върховната съдебна инстанция е утвърдено
разбирането, че оборването на презумпцията за съвместен принос и
доказването, че придобито по време на брака имущество е лична собственост,
тъй като е придобито с лични средства на един от съпрузите, е изцяло в
тежест на този съпруг, който твърди влагане на изцяло негови лични средства
(в такъв смисъл са Решение № 371 от 27.04.2010 г., постановено по гр. д. №
2840/2008 г., V г. о. на ВКС и Решение № 279 от 15.07.2010 г., постановено по
гр. д. № 529/2009 г., ГК, I г. о. на ВКС). Жалбоподателката твърди, че е
налице пълна транформация. При твърдение за пълна трансформация в
тежест на заявилия на тази претенция е да докаже извънбрачния произход на
вложените средства при закупуване на недвижимо имущество по време на
брака. За да се установи пълна трансформация е необходимо да се докаже
еквивалентност между придобивната Ц. и вложените средства с извънбрачен
произход. По този спор е ирелевантен приносът, тъй като трансформацията се
основава на влагане на лични средства, т. е. такива, които са от преди брака,
или получени по дарение, или наследство, респективно от продажбата на
имущество, което е било лично на това основание. Следователно, в нейна
тежест е, при условията на пълно и главно доказване да докаже
обстоятелствата, на които го основава, т. е. твърдението, че имотът е
закупен изцяло с нейни лични средства, представляващи спестявания от
упражнявана от нея трудова дейност.
6
Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС по приложението на чл.
23, ал. 1 от СК (чл. 21, ал. 1 от отменения СК), че при режима на
съпружеската имуществена общност имуществото има статута на средствата,
вложени в придобиването му. При преценка на основателността на предявен
иск по чл. 23, ал. 1 от СК (чл. 21, ал. 1 от отменения СК), от значение е
произходът на средствата, с които е придобито вещното право на
собственост, която преценка следва да бъде направена след обсъждане на
всички събрани по делото доказателства, в тяхната съвкупност и във връзка
едни с други. Ако произходът на средствата не е семеен и другият съпруг
няма принос в набирането им, върху възмездно придобитото с тези средства,
през време на брака, имущество няма да възникне съпружеска имуществена
общност (в този смисъл са Решение № 156 от 08.07.2013 г., постановено по
гр. д. № 1073/2012 г., ІІІ г. о. на ВКС, Решение № 177 от 20.10.2015 г.,
постановено по гр. д. № 4590/2013 г., ІІІ г. о. на ВКС, Решение № 8 от
15.02.2019 г., постановено по гр. д. № 1314/2018 г., ІІ г. о. на ВКС, Решение №
168 от 30.11.2016 г., постановено по гр. д. № 2411/2016 г, II г. о. на
ВКС, Решение № 218 от 01.02.2016 г., постановено по гр. д. № 1872/2016 г., I
г. о. на ВКС, Решение № 62 от 08.05.2018 г., постановено по гр. д. №
1840/2017 г., I г. о. на ВКС, Решение № 72/07.07.2017 г., постановено по гр. д.
№ 3056/2016 г., I г. о. на ВКС, Решение № 249 от 27.12.2011 г., постановено
по гр. д. № 1037/2010 г., г. о. на ВКС, Решение № 72 от 07.07.2017 г.,
постановено по гр. д. № 3056/2016 г., I г. о. на ВКС).
За преобразуването на лично имущество по чл. 23 от СК правно
значение имат влагането на средства при придобиването на вещта и
източникът на вложените средства. Влагането на лични средства за
закупуване на имот следва да бъде установено към момента на придобиване
на правото на собственост. Съгласно разясненията, дадени в раздел ІІ на
ППВС № 5 от 31.10.1972 г., моментът на придобиване се определя съобразно
общите правила за прехвърлителното действие на съответния придобивен
способ. Юридическият момент за придобиване на процесния имот като
съпружеска имуществена общност е 21.06.2005 г.
В случая в отговора на исковата молба и в обстоятелствената част
на предявения инцидентен установителен иск, жалбоподателката твърди,
че произходът на средствата, с които е закупен процесният имот са
7
спестени от нея парични средства, в резултат на упражнявана от нея
трудова дейност осем години преди това в *. Следователно само тези
твърдения относно посочения от нея произход на средствата от спестявания,
жалбоподателката следва да докаже, за да се приеме за основателен искът за
наличие на пълна трансформация на лично имущество при придобиване на
процесния недвижим имот. В тази връзка жалбоподателката е представила
писмени доказателства и е ангажирала гласни доказателства. След
запознаване с тях, въззивният съд намира, че представените от нея писмени
доказателства, не могат да послужат за формиране на извод относно
обстоятелството за личния характер на средствата, с които е придобит
недвижимият имот. Те не съдържат информация доказваща, че средствата
представляват нейни спестявания от труд. За доказването на твърдения от нея
произход на средствата (спестявания от заплати) е поискала и разпит на
свидетели. Съдържанието на искането за допускане на гласни доказателства е
регламентирано в чл. 156, ал. 2 от ГПК, съгласно който страната следва да
посочи за кои факти ще бъде разпитван свидетелят. Допуснати до разпит пред
районния съд са двама свидетели, при режим на довеждане, за доказване на
обстоятелството, че вложените средства, представляват спестени парични
средства от получени заплати за полаган от нея труд преди брака. По време
на провеждане на съдебното дирене, пред районния съд, обаче тези свидетели
не дават показания за твърдените от страната обстоятелства, а за съвсем
различни обстоятелства, които тя не е заявявала и за които те не са допуснати
до разпит. Това е така, тъй като същите като произход на паричните средства
твърдят не спестявания, а дарение. Свидетелите твърдят, че жалбоподателката
е закупила процесния имот с пари, които е получила от тях, като дарение.
Свидетелката К. заявява, че е дала на жалбоподателката, под формата на
дарение, сума в размер на 3000,00 лв., а свидетелят И. твърди, че й е
предоставил като дарение 2000,00 лв., с цел закупуване на процесния имот,
поради липса на средства от нейна страна. При доказателствения анализ на
тези показания трябва да бъде отчетено, че те са дадени от лица, които се
намират в родствена връзка със съпругата, тъй като свидетелката М.К.е нейна
дъщеря, а свидетелят Н.И. е неин племенник. Предвид това показанията им
следва да бъдат преценявани по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като те са
заинтересовани от изхода на спора в полза на жалбоподателката. Въззивният
съд намира, че показанията на тези свидетели не следва да бъдат
8
кредитирани, тъй като, от една страна, те излагат други обстоятелства,
различни от тези, за изясняването на които са допуснати, а от друга страна,
изложеното не съответства и на писмените доказателства по делото. Макар по
делото да е приложен предварителният договор, и то единствено и само
първата страница от него, в която страните се уговарят продажната Ц. на
имота да бъде в размер на 5000,00 лв., то видно от нотариалния акт, тази сума
е в размер на 2800,00 лв. Продавачът по сделката в лично попълнен и
подписан от него писмен документ, наименуван като пояснение, твърди, че
парите за имота е получил при нотариуса (л. 44 от първоинстанционното
дело), а от съдържанието на нотариалния акт е видно, че му е изплатена
сумата от 2800,00 лв. Именно тази сума нотариусът е удостоверил, че е
продажната Ц. на имота и е вписал същата в нотариалния акт. Приоритет има
посочената в нотариалния акт Ц., тъй като тя е окончателна и последно
изразена, при това пред нотариус.
Въз основа на анализа на всички обсъдени по-горе доказателства,
настоящият въззивен съдебен състав намира, че жалбоподателката не е
доказала, при условията на пълно и главно доказване, твърдението си, че
процесният обект е закупен изцяло с нейни лични средства, представляващи
спестявания от доход получен в резултат на осъществявана от нея трудова
дейност в чужбина. Предвид това, предявеният от нея иск с правно
основание чл. 23, ал. 1 от СК, който е приет за съвместно разглеждане в
производството по съдебна делба, правилно е отхвърлен от районния съд,
като неоснователен, поради което решението в тази част следва да бъде
потвърдено.
Въпреки изложеното следва да посочи, че в случая от съществено
значение е това, че въззиваемият има статут на чужденец, тъй като е
гражданин на Кралство *, което обстоятелство не е съобразено от
първоинстанционния съд. При това положение, доколкото вещното право на
собственост се придобива чрез сделка с вещно-транслативно действие, то
преценката за възможността чужденец да придобие това право (лично или
при рефлекторното действие на чл. 21, ал. 1 от СК (чл. 19, ал. 1 от отменения
СК) или при режим на общност на съпрузите) следва да бъде направена
съобразно действащия към момента на прехвърляне на собствеността режим,
по отношение на ограниченията действали спрямо такова лице (Решение № 1
от 29.04.2013 г., постановено по гр. д. № 765/2012 г., II гр. о. на ВКС).
9
Така, въпреки че презумпцията за съвместен принос в придобиването на
процесния имот, чиято делба се иска, не е оборена чрез доказване на пълна
трансформация на лично имущество на съпругата, по отношение на Ф. М., то
спрямо него към 21.06.2005 г. действа забраната, предвидена с разпоредбата
на чл. 22 от Конституцията на Република България (в първоначалната й
редакция обн. в ДВ, бр. 59 от 1991 г.), според която чужденците и
чуждестранните юридически лица не могат да придобиват право на
собственост върху земя, освен при наследяване по закон, и със съответната й
разпоредба на чл. 29, ал. 1 и ал. 2 от ЗС в редакцията, приета с ДВ бр. 59 от
2000 г., която гласи, че чужденци не могат да придобиват право на
собственост върху земя в страната, освен при наследяване по закон, какъвто
не е настоящият случай (в този смисъл е и Решение № 64 от 22.05.2019 г.,
постановено по гр. д. № 1909/2018 г., ГК, I г. о. на ВКС). Ал. 3 на чл. 29 от ЗС,
в редакцията й обн. в ДВ, бр. 59 от 2000 г. приложима към придобивната
сделка от 2005 г. предвижда, че чужденци и чуждестранни юридически лица
могат да придобиват право на собственост върху сгради и ограничени вещни
права върху недвижим имот в страната, освен ако със закон е установено
друго. Тези редакции на цитираните разпоредби са действали към момента на
сключване на договора за покупко-продажба на процесните имоти и
следователно те са приложимата правна уредба, която съдът следва да
съобразява.
Правилото на чл. 21, ал. 1 от СК (чл. 19, ал. 1 от отменения СК) не
предвижда изключение от забраната, установена с чл. 22, ал. 1 от КРБ и с чл.
29, ал. 1 от ЗС, в редакцията отпреди изменението на КРБ и ЗС, в сила от 2007
г.
Няма законово основание този ограничителен режим да бъде прилаган и
по отношение на български гражданин поради факта, че е сключил
граждански брак с чужденец. Адресат на забраната е само съпругът-чужд
гражданин. Българските граждани могат да придобиват право на собственост
върху земя по всички способи, визирани в чл. 77 от ЗС, без ограничение.
От всичко изложено следва изводът, че върху земята, която в случая
представлява дворно място, придобита по време на брака от съпругата-
българска гражданка, не е възникнала съпружеска имуществена общност.
Разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗС, в редакцията й обн. в ДВ, бр. 59 от 2000
10
г., изключва приложението на чл. 21, ал. 1 от СК (чл. 19, ал. 1 от отменения
СК) и земята е нейна индивидуална собственост (в този смисъл са Решение №
523 от 14.07.2011 г., постановено по гр. д. № 3114/2008 г., г. к., І г. о. на ВКС,
Определение № 194 от 28.04.2020 г., постановено по гр. д. № 3207/2019 г., г.
к., ІІ г. о. на ВКС). Въззиваемият не е придобил права върху дворното
място, поради което искът за допускане на неговата делба е неоснователен
и решението на районния съд в тази част е неправилно и следва да бъде
отменено.
Същият обаче е придобил права на собственост върху жилищните
сграда и стопанските постройки в съпружеска имуществена общност. След
прекратяване на брака им чрез развод през 2020 г. бездяловата съпружеска
общност се е трансформирала в обикновена съсобственост, като съгласно чл.
28 от СК всеки от съпрузите притежава по ½ ид. ч. от процесните две
жилищни сгради и стопански постройки, доколкото не е доказана
трансформация на лични средства. Предвид това решението в тази част е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора и съобразно изричната разпоредбата на чл. 355,
изр. 1 от ГПК на страните не следва да се присъждат разноски, свързани с
искането за делба на имота. Такива разноски могат да бъдат присъдени едва
при приключване на производството по съдебна делба, тъй като се дължат
съобразно стойността на дяловете, а тя ще бъде определена за първи път във
втората фаза на делбата. За тях ще се произнесе районният съд с акта по
извършване на делбата. Ето защо разноски се дължат единствено по
съединения иск по чл. 23, ал. 1 от СК в делбеното производство. Изводът на
въззивния съд е, че този иск следва да се отхвърли, поради което на
основание чл. 355, изр. 2, във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемият по този
иск има право на разноските, които е направил във връзка с него. Такива
обаче от него не се претендират, поради което и не следва да се присъждат.
Решението по настоящото въззивно гражданско дело подлежи на
касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 3
от ГПК, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и чл. 280, ал. 2 от
ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 152 от 02.04.2024 г., постановено по гр.
-ти
д. № 1613/2023 г., по описа на Районен съд-гр. Монтана, 3състав, в частта
с която е отхвърлен инцидентен установителен иск по чл. 212 от ГПК, с
правно основание чл. 23, ал. 1 от СК, за признаване за установено спрямо Ф.
М., че В. И. е изключителен собственик на дворно място, намиращо се в с. *,
общ. *, обл. *, ул. ,,*“ цялото от 1200 кв. м, образуващо УПИ-*с пл. № *в кв.
*по плана на с. *, обл. *, ведно с построените в него две жилищни сгради и
стопански постройки, при граници на имота: улица, УПИ-*, с пл. № *от кв.
*, УПИ-*с пл. № *от кв. *, УПИ-* с пл. № *от кв. *, като правилно.
ОТМЕНЯ Решение № 152 от 02.04.2024 г., постановено по гр. д. №
-ти
1613/2023 г., по описа на Районен съд-гр. Монтана, 3състав, в частта с
която е уважен иск за допускане на делба на следния недвижим имот, дворно
място, намиращо се в с. *, общ. *, обл. *, ул. ,,*“ цялото от 1200 кв. м,
образуващо УПИ-* с пл. № *в кв. *по плана на с. *, обл. *, при граници на
имота: улица, УПИ-*, с пл. № *от кв. *, УПИ-*с пл. № *от кв. *, УПИ-* с пл.
№ *от кв. *, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 34 от ЗС, предявен от Ф. М.
срещу В. И., за допускане на делба на следния недвижим имот, дворно място,
намиращо се в с. *, общ. *, обл. *, ул. ,,*“ цялото от 1200 кв. м, образуващо
УПИ-*с пл. № *в кв. *по плана на с. *, обл. *, при граници на имота: улица,
УПИ-*, с пл. № *от кв. *, УПИ-*с пл. № *от кв. *, УПИ-*с пл. № *от кв. *,
като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 152 от 02.04.2024 г., постановено по гр.
-ти
д. № 1613/2023 г., по описа на Районен съд-гр. Монтана, 3състав, в
останалата обжалвана част, като правилно.
Решението, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ГПК, подлежи
на обжалване с касационна жалба, чрез Окръжен съд-гр. Монтана, пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.
Препис от решението, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК, да се връчи на
страните, чрез процесуалните им представители.
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13