РЕШЕНИЕ
град София, 19.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Д въззивен състав, в закрито заседание
на деветнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
младши съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
като
разгледа докладваното от младши съдия ЛАЗАРОВА ч. гр. д. № 3941 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 435 –
438 вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Т.С.“
ЕАД, длъжник по изпълнително дело № 20208400400234 по описа на ЧСИ М.Ц., рег. №
840 на КЧСИ, срещу постановление (разпореждане) за приети по делото разноски от
13.03.2020 г., с което ЧСИ e отказал да намали размера на приетите изпълнителни разноски по делото,
представляващи адвокатско възнаграждение от 400 лв. на 200 лв. и пропорционална
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят излага доводи, че
адвокатското възнаграждение, във връзка с което е начислена и пропорционална
такса, е прекомерно и несъобразено с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Поддържа, че с оглед правната и фактическа
сложност на делото и извършените от пълномощника на взискателите действия,
адвокатският хонорар следва да бъде намален до минималния законоустановен
размер от 200 лв. Излага доводи, че следва да бъде намалена и начислената такса
по т. 26 ТТРЗЧСИ, съразмерно с намаления размер на адвокатското възнаграждение.
Съобразно изложеното е направено искане разпореждането на ЧСИ от 13.03.2020 г. да
бъде отменено, като незаконосъобразно, и адвокатското възнаграждение на
взискателя да бъде намалено до размер от 200 лв., а по отношение на пропорционалната
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ и видът на претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение съдът да се произнесе по същество. Претендира се разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Взискателите и ответници по жалбата – А.Ц.Х.и
И.Е.Х., представлявани от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. Р.А.,
са депозирали писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 2 ГПК, в които излагат
доводи за неоснователност на депозираната частна жалба. Претендират разноски за
платен адвокатски хонорар.
Представени са мотиви на ЧСИ, с които е
заявено становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски
съд, като се запозна с материалите по делото и доводите, изложени от страните,
намира от фактическа страна следното:
Жалбата
срещу разпореждането на ЧСИ, с което е оставено без уважение искането на
длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателите и таксата
по т. 26 ТТРЗЧСИ, е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител –
разпореждане за разноските по изпълнението (чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК), поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
От
представените материали по изпълнително дело № 20208400400234 по описа на ЧСИ М.Ц.,
рег. № 840 на КЧСИ, е видно, че същото е образувано по молба на двама
взискатели – А.Ц.Х., ЕГН **********, и И.Е.Х., ЕГН **********, срещу длъжника –
„Т.С.” ЕАД, за принудително събиране на сумите, присъдени с изпълнителен лист
от 18.02.2020 г., издаден по гр. д. № 33782/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, 120-ти състав – по 500 лв. за всеки от взискателите.
От
материалите по изпълнителното дело е видно, че взискателите са направили
своевременно искане за присъждане на направените от тях разноски – такова е
заявено още с молбата за образуване на изпълнителното производство. Освен това,
от представените по делото договори за правна помощ и съдействие от 24.02.2020
г. (л. 3 и л. 5 от и.д.) се установява реално заплащане от всяко едно от тези
лица на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 200 лв.
На
26.02.2020 г. длъжникът е направил по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК възражение за
прекомерност на заплатеното от всеки един от взискателите адвокатско
възнаграждение и на начислената пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер
на 158,40 лв. с ДДС.
С
обжалваното постановление (разпореждане) от 13.03.2020 г. (л. 18 от и.д.) ЧСИ е
оставил възражението без уважение.
По частната жалба в частта, касаеща
разноските за адвокатски хонорар на взискателите:
При
направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да
извърши преценка за съответствие между размера на адвокатското възнаграждение,
което е заплатено от страната на упълномощения от нея процесуален представител,
и фактическата и правна сложност на делото, като съобрази и размерите,
определени като минимални такива за съответния вид работа в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, под които
адвокатското възнаграждение не може да бъде намалено. В случаите на осъществена
защита по изпълнителното производство, какъвто е настоящия, това са размерите,
определени в чл. 10 същата. В т. 1 на посочената разпоредба, в приложимата за
спора редакция (изм. и доп. - ДВ, бр. 84 от 2016 г.), е предвидено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи
възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. При
преценка на минималния размер за извършване на обсъжданото изпълнително
действие въззивният съд съобрази, че приложимата в случая разпоредба на Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. – чл. 10, т. 1, е отменена с влязло в сила решение № 5419
от 08.05.2020 г. по адм. дело № 14384/2019 г. на ВАС, II колегия. Действието на
посочения съдебен акт, обаче, е занапред, съгласно дадените в тълкувателно
решение № 2/2016 г. на ОС на ВАС разяснения, по-конкретно: „Спрямо подзаконовия
нормативен акт законодателят е въвел специална правна норма - чл. 195, ал. 1 АПК, съгласно която
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на
съдебното решение. От посочената разпоредба следва изводът, че за периода от
приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с влязло в сила
съдебно решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни
последици. Последващо съдебно решение, с което подзаконовия нормативен акт се
отменя, няма обратно действие и не може да преуреди възникналите обществени
отношения".
В
процесния случай изпълнителният лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело обективира вземане на всеки един от двамата взискатели за
присъдените му разноски в размер на по 500 лв. за всеки, т.е. обективира две отделни вземания на различни лица
срещу един и същи длъжник. Предвид изложеното, следва да се приеме, че и при
образуване на изпълнително производство за принудителното събиране на всяко от
самостоятелните вземания възникват самостоятелни процесуални отношения между
всеки един взискател и длъжника, по които всяка една страна има право на
разноски, при условие, че са налице и останалите предпоставки, предвидени в чл. 78 ГПК за тяхното
възлагане в тежест на насрещната, което в случая се установява. В конкретния
случай извършването на разноски от всеки от взискателите за платен адвокатски
хонорар за образуване на делото в размер на по 200 лв. е доказано. Предвид
факта, че такъв е дължим и че претендираният размер от всеки взискател е в
минимално предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (изм. и доп. - ДВ, бр. 84 от 2016 г.) такъв,
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК правилно е прието за неоснователно от ЧСИ, а
жалбата в частта, в която са изложени доводи в обратен смисъл, е неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение.
По частната жалба в частта, касаеща
разноските за начислената пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ:
По
аргумент от т. 26, б. „в" от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се събира
пропорционална такса върху събраната сума, която за сума от 1000 до 10 000 лв.
- 100 лв. + 8 на сто за горницата над 1000 лв. Според забележка т. 4 към т. 26 от ТТРЗЧСИ в размера на
паричното вземане не се включват само авансовите такси. Заплатеното от
взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство,
представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на
длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, поради което те
се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното
изпълнително действие. Поради това, направените от взискателя разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, се включват,
както в понятието „материален интерес" по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в
понятието „събрана сума" по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ и следва да се
включват в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. В светлината на
изложеното, съобразно т. 26 б. „в" от ТТРЗЧСИ ,дължимата
пропорционална такса е правилно определена от съдебния изпълнител.
По разноските:
Съгласно
константната съдебна практика на ВКС, в производствата относно дължимостта и
размера на разноските, каквото е и процесното, не се допуска кумулиране на нови
задължения за разноски и разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение (определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. №
3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. №
2845/2018 г. на IV г. о. ВКС и др.). Предвид изложеното, искането на ответниците
по частната жалба за присъждане на разноски е неоснователно.
Така
мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „Т.С.“ ЕАД с вх. № 4372/16.04.2020 г. срещу постановление (разпореждане)
за приети по делото разноски от 13.03.2020 г. по изпълнително дело №
20208400400234 по описа на ЧСИ М.Ц., рег. № 840 на КЧСИ, с което е оставено без
уважение възражение на длъжника от 26.02.2020 г. относно размера на разноските
за адвокатско възнаграждение над сумата от 200 лева и начислената по т. 26 от
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ
пропорционална такса.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.