№ 1
гр. Велико Търново, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря МАЯ К. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно
наказателно дело № 20224110200769 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ***, със седалище и адрес на управление, гр. В. Търново,
представлявано от управителя А. М. И., чрез процесуалния си представител адв. *, против
НП № 04-2200021 от 23.05.2022г., на и.д. директор на Дирекция „Инспекция по труда" - гр.
В. Търново, с което на дружеството за нарушение чл. 63, ал. 2 вр. 63, ал. 1 от КТ, във връзка
с дейността му и на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 вр. чл. 415в, ал. 2 от КТ е
наложена „Имуществена санкция" в размер на 1 500 лева. В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното НП, както и допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения и
нарушение на материалния закон. Алтернативно се претендира приложение на чл. 28 от
ЗАНН - маловажност на случая.
В хода на съдебното заседание жалбоподателят се представлява от процесуалния си
предстватиле, който поддържа изложеното в жалбата и представя писмено становище по
същество. Претендира сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна заема становище чрез процесуалния си представител в посока,
че НП като законосъобразно следва да бъде потвърдено по представено писмено становище.
Перетендират присъждане на юрисконсултско възнагражедние.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 18.02.2022 г. св. М. Д., инспектор в Дирекция „Инспекция по труда" - гр. В.
Търново, съвместно със свидетелите Ж. Ц. и А. А., също служители при ДИТ гр. В.
Търново, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство с обект на контрол
- строяща се еднофамилна жилищна сграда, гр. В. Търново, местност „Пишмана" с
изпълнител ***, гр. В. Търново. В хода на извършената проверка в обекта, около 13:50 часа,
бил заварен да работи *** на длъжност „общ работник". Фактически и по длъжностна
характеристика, извършвал товаро - разтоварни и преносни работи на строителната
площадка/вдигане и пренасяне на греди/, което е удостоверено от него собственоръчно в
1
утвърдения от работодателя „Списък на работниците и служителите в обекта към 18.02.2022
г. ,13:50 заварени по работни места при проверка от ДИТ гр. В. Търново. На място на
проверката присъствал управителя на дружеството, като на място управителят не могъл да
предостави на проверяващите изисканата документация. Посочил, че трудовите договори на
заварените в обекта работници се намират в счетоводството (декларирано от работодателя в
саморъчно написана декларация - л. 15 от делото). Връчена била призовка на управителя за
явяване на 24.02.2022 г. в Дирекция „ИТ" В.Търново и представяне на подробно посочени
документи, както и трудовите досиета на заварените в обекта на 18.02.2022 г. работници.
Представен бил трудов договор № 006/18.02.2022 г., сключен между работодателя - *** и
*** – „общ работник“. В саморъчна декларация (приложена по делото) управителя св. А. И.
отразил, че трудовите договори на заварените на място работници, включително и * са
подписани на 18.02.2022 г. в 12 часа. Представен е протокол за постъпване на работа от
18.02.2022 г., както и длъжностна характеристика, която съответствала на реалната трудова
функция на работника. Видно от справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.
5 от КТ, с изх. № 04388223005775/18.02.2022 г., 15:47:05 ч., същата удостоверява момента на
регистрация на трудовият договор на ** в ТД на НАП. В този смисъл на същия ден, преди
тази регистрация, работникът е допуснат до работа без работодателя да му предоставил,
изискуемите по закон документи - копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено
от ТД на НАП.
Констатициите и резултатите от проверките били документирани с протокол №
ПР2205729/16.03.2022 г., в който били отразени и дадени писмени предписания на
работодателя, да не допуска до работа работници и служители, преди да им предостави
копие от уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, заверено от ТД на НАП за регистрация на
сключения трудов договор. След извършените констатации на 16.03.2022 г. св. М. Д.
съставила срещу ***, гр. В. Търново АУАН № 04-2200021, с което било инициирано
административнонаказтелното производство, за това, че в качеството си на работодател е
допуснал до работа на 18.02.2022 г., в посочения обект, *** на длъжност „общ работник",
преди да му предостави копие уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от
териториалната дирекция на НАП - гр. В. Търново. Констатираното квалифицирали като
нарушение по чл. 63, ал. 2 вр. ал. 1 от КТ.
Въз основа на съставения АУАН е издадено оспореното наказателно постановление, с
което на дружеството е наложена „Имуществена санкция" в размер на 1 500 лева на
основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 вр. чл. 415в, ал. 2 от КТ.
Възприетата фактическа обстановка се установявя от съвкупния анализ на гланите и
писмените доказателства по делото, приобщени по предвидения за това ред.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, изхождаща от легитимирано лице, депозирана е в
предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по
същество е неоснователна.
При извършена служебна проверка, съдът констатира, че при съставянето на АУАН,
респективно издаването на оспореното НП, не са допуснати съществени процесуални
нарушения. НП е издадено от компетентен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН
и НП и същите съдържат, изискуемите от закона реквизити.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ императивно сочи, че работодателят няма право да
допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1
от същия текст на закона, един измежду които е копието от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от
КТ и то заверено от ТД на НАП.
Възраженията на жалбоподателя и пълномощника му, че общият работник - ** не е
имал валидно сключен писмен договор в деня на проверката, а е престирал работна сила без
валидно трудово правоотношение, се явяват неоснователни и без опора в доказателствената
маса, поради което не бяха кредитирани от съда, а оставени без уважение и приети
единствено като защитна позиция на жалбоподателя. Трудовият договор е предоставен от
2
законния представител на дружеството, като същият собственоръчно е декларирал кога е
сключен. Не са допуснати нарушения на материалния закон, включително и при
квалифициране на нарушението. Материалната квалификация съответства на установените
обективни признаци на административното нарушение. Не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правата на
санкционираното юридическо лице.
Безспорно установено е, че след извършване на проверката от контролните органи в
обекта на контрол - строяща се еднофамилна жилищна сграда в гр. В. Търново, местност
„Пишмана" с изпълнител ***, ****** е заварен да престира труд в същия обект. Справката
за приетите и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ е с изх. №
04388223005775/18.02.2022 г., 15:47:05 ч. Казано иначе, към момента на проверката
работодателят е допуснал до работа *, без да му предостави копие от уведомлението за
сключване на трудовия договор, заверено от ТД на НАП - В. Търново. От списък на
заварените работници в обекта подписан от ** е видно, че същият е вписан и се е подписал
собственоръчно. Видно от съдържание на трудов договор № 006/18.02.2022 г., сключен
между работодателя – жалбоподател и ** - работник, същият е връчен на същата дата
(18.02.2022 г.) на служителя, но не е вписан час на връчване.
В този смисъл дружеството – жалбоподател е осъществило фактическия състав на
нарушението по чл. 63, ал. 2 от КТ, доколкото във връзка с дейността му (на юридическо
лице), въпросът за неговата субективна страна не следва да бъде обсъждан, тъй като в
случая се касае за ангажиране на отговорност, която е обективна и безвиновна. Това налага
изводът, че при реализирането й не следва да се анализира липсата, респективно наличието
на вина у представляващия дружеството или у други лица, свързани с осъществяване на
дейността му, както и да се определя нейната форма.
Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, като
същевременно намира, че по същество описаното нарушение не представлява маловажен
случай, тъй като не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Съдът е задължен при
осъществявания контрол да провери изцяло законосъобразността на атакуваното НП, като
обсъди всички основания за обжалването му, дори и такива да неса били наведени и да
подложи на съдебен контрол преценката на административно наказващия орган, относно
приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Съобразно чл. 415в, ал. 2 от КТ нарушението по чл. 63, ал. 2 от КТ не е маловажно.
Към датата на издаване на оспореното НП настоящата инстанция намира, че нарушението не
може и не следва да бъде ценено като маловажно. Касае се за особено съществено
задължение на работодателя към работника/служителя, като именно неговата същественост
е обусловила и възприетото към момента от законодателя схващане, че това нарушение
никога не е маловажно. Следва да бъдат съобразени и целите на административното
наказание, разписани в чл. 12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите, както и изискването на чл. 27 от ЗАНН при определяне
на наказанието да се отчита винаги тежестта на конкретното нарушение, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, имотното
състояние на нарушителя, обществената опасност и динамиката на съответния вид
административни нарушения. В този смисъл и като взе предвид, че нарушенията по чл. 63,
ал. 2 от КТ са зачестили в последните години, като значителен брой лица се използват за
извършване на трудова дейност, като се заобикаля защитата им по КТ. Имуществената
санкция в размер на 1 500 лева, наложена на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, е в нейния
минимелн размер. Същата се явява и обоснована. Разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ урежда
значими и съществени задължения на работодателя, като неспазването й само по себе си е
достатъчно основание за налагане на санкция и то в размер над минимално определения от
наказващия орган. НП като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Предвид отправеното искане на процесуалния педставител на наказващия орган, за
присъждане на възнаграждение, съдът определя такова съобразно чл. 63д, ал. 5 вр. ал. 4 от
3
ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно
в размер от 80 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 04-2200021/23.05.2022 г. на и.д. директор на Дирекция
„Инспекция по труда" - гр. В. Търново, с което на *** с ЕИК: *********, за неизпълнение на
задължение във връзка с дейността му по чл. 63, ал. 2 вр. ал. 1 от КТ на основание чл. 416,
ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 вр. чл. 415в, ал. 2 от КТ е наложена „Имуществена санкция“ в размер
на 1500 лева, като законосъобразно.
ОСЪЖДА *** с ЕИК: *********, представлявано от управителя А. М. И. да заплати
на Дирекция „Инспекция по труда" - гр. В. Търново сумата от 80 лева, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотълновският
административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4