№ 338
гр. Сливен, 01.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на първи октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно
гражданско дело № 20212200500411 по описа за 2021 година
Производството се движи по реда на чл.423 и сл. от ГПК.
Образувано е по възражение, подадено по реда на чл.423 от ГПК от
адв.Д. в качеството му на пълномощник на М. КР. КР. ЕГН ********** и П.
Д. КР., ЕГН ********** и двамата от гр.Сливен, ******* със съдебен адрес
гр.Сливен, ****** срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 4877/2019г. по описа на Сливенския районен съд.
Твърди се, че са налице предпоставките на чл.423 ал.1 т.2 от ГПК, тъй като
процесната Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
не е била връчена на длъжниците лично, понеже в деня на връчването те не са
имали обичайно местопребиваване на територията на Република България.
Във възражението е посочено, че двамата молители са с обичайно
местопребиваване в САЩ, Ню Йорк от 1999г., рядко се завръщат в България
и че случайно от съсед са разбрали, че ЧСИ Ангел Ангелаков е започнал
принудително изпълнение по изп.дело № 22 против тях и е възбранил два
техни недвижими имота – апартаменти. За започнатите изпълнителни
действия и за издадената заповед за изпълнение били узнали от съседа си във
връзка със залепване на поканата за доброволно изпълнение от 16.06.2021г.
Моли се съдът да приеме депозираното възражение по чл.423 ал.1 т.2 от
1
ГПК и да спре изпълнението на изп.дело № 20218260400022 по описа на ЧСИ
Ангел Ангелаков.
По делото е депозиран отговор на възражението от Р. АТ. Ч., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. Пловдив, ********** чрез адв. Й., с което
възражението по чл. 423 от ГПК е оспорено като недопустимо, а по същество
и неоснователно. Посочва се, че от данни по делото е видно, че молителите са
били узнали за издадената заповед за изпълнение и за издадения
изпълнителен лист много преди подаване на настоящето възражение. Освен
това липсвали доказателства, че молителите действително пребивават
постоянно в САЩ – те имали постоянен адрес в гр. Сливен. Моли се
възражението да не бъде прието.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната
фактическа обстановка:
На 09.09.2019г. ( п.к.) пред РС – Сливен е било депозирано заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от Р. АТ. Ч. против
длъжниците М. КР. КР. ЕГН и П. Д. КР.. Заявлението е било за сумата от
25 000.00лева главница и 24 290.11 лв. договорна лихва. Била претендирана и
законна лихва. В заявлението било посочено, че паричното вземане произтича
от задължение по неформален договор за заем от 01.07.2017г. По
депозираното заявление било образувано ч.гр.д. № 4877/2019г. На
11.09.2019г. била издадена Заповед № 2938 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК. На длъжниците били изпращани съобщения за
издадената заповед за изпълнение, но същите не били откривани на
постоянния си адрес в гр. Сливен. Била проведена процедурата по чл.47 от
ГПК и на заявителя било указано да предяви установителен иск за
установяване на вземането си. По време на процедурата по връчване на
уведомлението за издадената заповед за изпълнение се констатират няколко
необичайни факта. На два пъти от името на длъжниците в деловодството на
съда постъпвали молби, с които било искано книжата да се изпращат на
съдебни адреси – адв. Ковачка от София ( 07.10.2019г.), адв. Костенска от
София ( 22.06.2020г.), като посочените в молбите адвокати отказали да
получат книжата поради липсата на пълномощия. Накрая ( 09.11.2020г.) по
делото постъпило писмо „ от името“ на длъжниците, с което било поискано
книжата да се връчват на електронен адрес – *********@*****.***. При един
2
от поредните опити за връчване на съдебните книжа призовкарят направил
отбелязване, че длъжниците живеят в чужбина и че по принцип им изпраща
съобщенията по Вайбър.
На 16.06.2021г. била издадена покана за доброволно изпълнение по
изп.д. № 20218260400022 по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков, която е следвало
да бъде връчена на длъжниците. В нея било посочено, че за обезпечаване на
задължението им е наложена възбрана на два недвижими имота –
апартаменти, собственост на длъжниците. На 22.06.2021г. пълномощникът на
страните адв. Д. подал молба с искане да се запознае с материалите на по
делото и на 23.06.2021г. било депозирано настоящето възражение по чл. 423
от ГПК.
Оригиналните молби на П. и М.К.и от 07.10.2019г., 22.06.2020г. и
09.11.2020г. били изискани от органите на МВР за изготвяне на експертиза.
От представените пред настоящата инстанция доказателства е видно, че
П. и М.К.и имат свидетелства за правоуправление от щата Ню Йорк, САЩ
както и че към 21.06.2021г. именно от там са изпратили пощенска пратка на
пълномощника си адв. Д..
От събраните по делото доказателства съдът направи следните прани
изводи:
Депозираното възражение е допустимо, тъй като е подадено в
законоопределения едномесечен срок, от лица с правен интерес. Очевидно в
случая единствената сигурна дата, на която молителите биха могли да узнаят
за издадената заповед за изпълнение е 16.06.2021г. Възражението е
депозирано на 23.06.2021г. и по този начин е спазен едномесечният законов
срок посочен в разпоредбата на чл.423, ал.1 от ГПК.
Разгледано по същество възражението е основателно поради следните
съображения:
В разпоредбата на чл.423 ал.1 т.2 от ГПК е посочено, че в едномесечен
срок от узнаване на Заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен
от възможност да оспори вземането може да подаде възражение до въззивния
съд, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на
връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на
3
Република България. В настоящия случай, съдът счита че тази хипотеза е
изпълнена – длъжниците не са узнали своевременно за издадената заповед за
изпълнение, тъй като са имали обичайно местопребиваване извън
територията на Република България, което им е попречило своевременно да
узнаят за издаването и да имат възможност да я оспорят. Тезата на
молителите се потвърждава от отбелязването направено от призовкаря
Станков ( л. 37 и л.38 от делото) и от представените пред настоящата
инстанция доказателства.
Като взе предвид изложеното, съдът намира, че следва да приеме
депозираното възражение по чл.423 ал.1 т.2 от ГПК. Във връзка с това съдът
намира, че следва да бъде уважено и искането за спиране на изпълнението на
заповедта.
След като прие възражението по чл.423 ал.1 т.2 от ГПК съдът следва да
върне делото на първоинстанционния съд с указания да продължи
съдопроизводствените действия съобразно разпоредбата на чл.415 ал.1 от
ГПК.
С оглед на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА депозираното от М. КР. КР. ЕГН ********** и П. Д. КР.,
ЕГН ********** и двамата от гр.Сливен, ******* със съдебен адрес
гр.Сливен, ****** възражение по чл.423 ал.1 т.2 от ГПК срещу Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 4877/2019г.
по описа на Сливенския районен съд.
СПИРА изпълнението по изп.дело № 20218260400022 по описа на
ЧСИ Ангел Ангелаков.
4
ВРЪЩА делото на Районен съд – Сливен с указания да продължи
съдопроизводствените действия по него, съобразно разпоредбата на чл.415
ал.1 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5