Р
Е Ш Е Н И Е
№ 27.04.2018 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд гражданско отделение
На двадесет и
девети март две
хиляди и осемнадесета година
В открито
съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при
секретар Антония Пенчева
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско
дело № 16259 описа за 2017 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр.
гл. „ХІІІ-та” вр. чл. 422 ГПК.
Делото е образувано въз
основа на искова молба подадена от „Т. ЕАД ЕИК ********* с адрес ***, Западна
промишлена зона, с която се претендира да бъде прието за установено по
отношение на И.К.З. ЕГН ********** с адрес ***, че съществува присъденото с
издадената по ч.гр.д. № 11738/2017г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от: 437,40 лв. /четиристотин тридесет и седем лева и 40 ст./лв. - главница, представляваща
стойността за доставена, но незаплатена топлинна енергия за имот находящ се на
адрес гр. Р. за периода 31.10.2011г.- 30.11.2011г. и 31.10.2014г.
- 30.11.2014г., сумата от 200,33 лв./двеста лева и 33
ст./ - лихва за периода от 01.12.2011г. до
17.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението в съда – 11.08.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението.
В
исковата молба се сочи, че ответникът, като потребител по смисъла чл. 153 ал.1 от ЗЕ вр. § 1 т.42 от ДР от Закона за енергетиката
е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия до обект находящ се в
гр. Р. за периода
31.10.2011г. - 30.11.2011г., 31.10.2014г. - 30.11.2014г., но не е погасил задължението си за уговорената
цена. Твърди, че с влезлите в сила Общи условия на доставчика за продажба на
топлинна енергия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите
на топлинна енергия и дружеството, правата и задълженията на двете страни,
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Дружеството
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу ответника за вземането, което било уважено. В
срока по чл. 414 от ГПК, ответникът е депозирал
възражение срещу заповедта за изпълнение, като на ищеца е указана възможността
да предяви иск относно вземането си. С оглед на
указаната възможност, в законоустановения срок по чл.415, ал.1 от ГПК,
предявява иск за установяване съществуването на вземане за консумирана и
незаплатена топлинна енергия срещу ответника за топлоснабден имот – ап. 4 в гр. Р. Претендират се разноските в настоящото и
заповедното производство.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК по
делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник, с който
оспорва иска. Сочи, че не е потребител на топлинна
енергия доставяна до обект находящ се в гр. Р. В евентуалност сочи, че
не е бил запознат с ОУ на дружеството и е бил възпрепятстван да осъществява
правата си предвидени в тях. Оспорва редовно воденото
счетоводство на ответника. Счита, че не е налице
надлежен избор на топлинен счетоводител. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Претендират
се разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на
доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:
От
приложеното ч.гр.д.№ 11738/2017 г. по описа на ВРС се установява издаването на
заповед за изпълнение в полза на „Т. ЕАД ЕИК *********, срещу И.К.З., за посоченото в исковата молба
парично вземане.
От
писмените доказателства –
копие от Общи условия на договорите за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация Разград“ ЕАД- гр. Разград на потребителите за битови
нужди; приложените към СТЕ документи; копие от справка за задълженията по
партидата на И.К.З., се установява, че: С решение
№ОУ-005/23.01.2006 г. на ДКЕВР били одобрени ОУ на „Топлофикация Разград” ЕАД
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, публикувани във в-к „Екип
7“. На 29.11.1999г.
между ЕС на
сграда находяща се в гр. Р. и „Топлофикация Разград“ ЕАД бил подписан договор за
доставка на топлоенергия. На 03.05.2012г.,
30.04.2013г. и 21.05.2014г. в обекта са били
извършвани отчети на показанията на монтираните топломери от топлинен
счетоводител „Бруната България” ООД, за които има положен подпис в графа
„клиент“.
От
заключението по приетата съдебно–техническа експертиза се установява, че за
обекта е начислено потребление от топлинен счетоводител „Бруната България” ООД
Посочените периоди в исковата молба не съответстват на начисленото потребление
по фактурите. Дължимата сума за ползвана топлоенергия от
радиатори за отопление в обекта и отдадена ТЕ от сградна инсталация за м.
10.2011г. е 48,66лв., за м. 11.2011г. - 235,74 лв., за м. 10.2014г. - 18 лв. и
за м. 11.2014г. - 135 лв. Стойността на отдадената ТЕ
от приспадащата се сградна инсталация е изчислена математически правилно по
методологията на действащата нормативна уредба.
От
заключението по приетата съдебно–счетоводна експертиза се установява, че счетоводството на „Топлофикация Разград” ЕАД
е редовно водено, като за ответника са издадени 4 бр. фактури за отдадена топлоенергия от сградната
инсталация на обща стойност
437,40лв. Общата стойност на
обезщетението за забава върху сумата 437,40 лв.,
считано от 30-ия ден след издаване на всяка фактура до подаване на заявлението
е 204,15 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен
е установителен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415
ГПК за вземане произтичащо от нормите на чл. 79, ал.1
и чл.86 от ЗЗД.
Искът
е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен
срок от уведомяването му за подаденото възражение. Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен
установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже
възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите, които
изключват, унищожават или погасяват това право.
За периода
от 2011 - 2014г., за който се отнася задължението на ищеца са меродавни нормите на Закона за
енергетиката /в сила на 05.03.2004г./ и отменящ ЗЕЕЕ (Обн., ДВ, бр. 64 от
16.07.1999 г.), както и на Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването приета на осн. чл. 125 ал. 3 от ЗЕ. По делото са
представени общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация
Разград” ЕАД на потребители за битови нужди одобрени с решение
№ОУ-005/23.01.2006г. на ДКЕВР, като и доказателство за
оповестяването им. Според чл. 3,
ал.1 на същите, купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице,
потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр
на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В чл. 62, ал.6 от същите Общи условия е
посочено, че ако новият и предишният собственик или ползвател не уредят помежду
си отношенията по заплащане на топлинната енергия, новият собственик заплаща
всички сметки за имота след датата на промяна на собствеността. В чл.13
от тези условия се сочи, че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася
/чл.32 ал.1/ и при неизпълнение заплаща обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащане на топлинна енергия – чл.32 ал.6. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.
1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл. 139 - Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007г./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.
142, ал. 2 от ЗЕ/.
От
гореобсъдените доказателства по делото се установява, че сградата, в гр. Р., в
която се намира процесния ап.4 е топлоснабдявана от ищеца въз основа на решение
на ОС и лично заявление от ползвател на имота – Ж. Л.
След
като сградата, в която се намира процесния ап. № 4 е топлоснабдена, на основание чл.106а, вр. § 1, 13 ДР на
ЗЕЕЕ/отм./ и чл. 153 ЗЕ, качеството на потребител на топлинна
енергия и съответно на основание чл. 150, ал. 2 от същия закон обвързан от представените по делото действали през
процения период Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за
битови нужди и без изричното им писмено приемане, е неговия собственик или
титуляр на вещно право на ползване. По настоящото дело
от ищеца не бяха представени доказателства, че ответникът притежава
собствеността или вещно право на ползване спрямо топлоснабдения ап. № 4, поради което недоказано остана твърдението, че същия има
качеството на потребител на доставяната в него ТЕ.
След
измененията на ЗЕ/обн.ДВ бр.74/2006г./ дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно
или чрез възлагане на лице, вписано в публичен регистър към Министерството на
енергетиката, според чл. 139 ал.2 и чл.139а
от ЗЕ – т.нар „топлинния счетоводител“. Съгласно чл.139в от ЗЕ, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са
регистрирани по реда на
чл.139а от ЗЕ в публичния регистър към Министерството на
енергетиката, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от потребителите. Съгласно
чл. 61 от Наредба№16-334/08.04.2007г. за топлоснабдяването /обн. ДВ
бр.34/2007г./, дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите
в сграда в режим на етажна собственост, се извършва възмездно. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения
договор между топлофикационното дружество и търговецът, извършващ дяловото
разпределение, съгласно чл. 139в, ал.3 т.4 от ЗЕ.
По силата на тези договорни взаимоотношения цената на услугата се заплаща от
топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по
силата на чл.13 ал.1 т.1 от Общите условия на договорите за продажба на
топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за
тази услуга на топлофикационното дружество.
По
настоящото дело, въпреки изричното оспорване от ответника, не беше установен от ищеца, че
топлинният счетоводител установен от експертизата - „Бруната България” ООД е
избран по горепосочения нормативно уреден ред, което е самостоятелно и
достатъчно основание за отхвърляне на иска.
Следва
да се отбележи, че с решение на ВАС № 4777/13.04.2018 г. от 13.04.2018г. са отменени правилата въведени с Методиката (Приложение 1
към Наредба 16-334 от 6 април 2007) за дялово разпределение на топлинна енергия
в сгради – етажна собственост. Решението към момента обаче не
е влязло в законна сила и не може да бъде съобразено в настоящото производство.
Искът
за главница, в частта му отнасяща се за вземането за 18 лв. по фактура от 31.10.2014г. е
неоснователен и доколкото видно от експертизите по делото, касае цена на
доставена ТЕ за период от 01.10.2014г. до 31.10. 2014г., а се претендира като доставка през период от
31.10.2014г. до 30.11.2014г. /така е
присъдено и със заповедта по чл. 410 ГПК/.
В
допълнение следва да се посочи, че е основателно и възражението на ответника за
погасяване на правото за съдебното претендиране на вземането за периода от
31.10.
- 30.11.2011г., съобразно чл. 111
ал. 1 б. „в” от ЗЗД, доколкото от датата на падежа на
издадената за вземането за този период фактура до депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК са изтекли повече от три години.
Предвид
изхода на делото по иска за главница, следва да се отхвърли и акцесорния иск по
чл.
86 ЗЗД.
На
ответника, предвид направеното от него искане, следва да се присъдят разноски
на основание чл. 78 ал. 3 ГПК, които според представените доказателства за реалното им
извършване са в общ размер на 725 лв. в двете
производства.
Мотивиран
от изложеното, ВРС
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„Т.“ ЕАД ЕИК ********* с адрес ***, иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК
за приемането за установено по отношение на И.К.З. ЕГН ********** с адрес ***,
че съществува вземането, за което по ч.гр.д. № 11738/2017г. на ВРС е издадена
заповед по чл. 410 ГПК за сумата от 437,40 лв.
/четиристотин тридесет и седем лева и 40 ст./ -
главница, представляваща стойността за доставена, но незаплатена топлинна
енергия за имот находящ се на адрес гр. Р. за периода 31.10.2011 г.- 30.11.2011
г. и 31.10.2014 г.- 30.11.2014 г., сумата от 200,33 лв./двеста лева и 33 ст./ -
лихва за периода от 01.12.2011 г. до 17.07.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 11.08.2017 г.
до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78 ал. 3 ГПК „Т.“
ЕАД ЕИК ********* с адрес *** да заплати на И.К.З. ЕГН ********** с адрес *** сумата от 725 лева, представляващи
разноски в производството за адвокатско възнаграждение и депозит за ССчЕ.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: