№ 92581
гр. София, 28.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Частно гражданско
дело № 20241110127437 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Делото е изпратено по подсъдност с влязло в сила Определение № 99 от 04.04.2024г.,
постановено по ч.гр. дело № 201/2024г. по описа на РС- гр. Пирдоп.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 1034/01.04.2024г. от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, срещу Р. В.
С. за вземания, които включват такса за експресно разглеждане на документи в размер на
883,64 лева, неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение в размер на 590,38 лева, разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на
140 лева.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
посочените вземания.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по
смисъла на глава III от Закон за потребителския кредит, поради което отношенията между
страните породени от него, се регулират от правилата на специалния закон.
По отношение на таксата за експресно разглеждане на документи:
Уговорката в договор за паричен заем Standard 30 № 5761182 от 14.12.2021г. за
заплащане на такса за експресно разглеждане на документи е нищожна като противоречаща
на добрите нрави, тъй като увеличава размера на кредита без яснота относно насрещната
престация. В чл. 1, ал. 2 е посочено, че заемателят заявява, че преди подписване на договора
е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на
документи за одобрение на паричен заем, в ал. 3 е уговорено, че за извършената от
кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката се дължи такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1063,92 лева.
Уговорена по този начин, тази такса противоречи и на императивната разпоредба на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с
постановление на Министерския съвет на Република България. Последицата от това
противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 - клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, се считат за нищожни. Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК,
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,
1
свързани с договора за потребителски кредит. Таксата за експресно разглеждане на заявката
за сключване на договор не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. На първо място,
касае се за преддоговорно поведение на кредитора, което е свързано с евентуално бъдещо
усвояване на опредЕ. кредитна сума. От друга страна, и без специални математически
знания, е видно, че размерът на тази такса в съвкупност с договорната лихва и другите
начислени по договора такси е в пряко противоречие с нормативното изискване на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, съгласно която норма ГПР на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва. Такава клауза е нищожна, като противоречаща на добрите
нрави, тъй като многократно увеличава размера на кредита без яснота относно насрещната
престация. Следва да се отбележи, че размерът на посочената такса е над 70 % от размера
на уговорената главница.
По отношение на неустойката:
В чл. 5, ал. 1 от Договора за паричен заем е уговорено, че заемателят се задължава в
3-дневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения на задълженията му по договора, а именно: поръчител- физическо
лице, което да предостави на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано
от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21-
годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при
настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лева;
през последните 5 години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към
БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е
поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в
качеството си на заемател или банкова гаранция с бенефициер- заемодателя. В чл. 5, ал. 2
страните са се съгласили, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение заемателят дължи неустойка в размер на 709,20 лева.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г.,
ОСTK, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката
за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Като клауза уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на
волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на
обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите
задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от
неизпълнението. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието
на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка
съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки
признат от закона интерес. Разяснено е по-нататък, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка, произтичат от нейните функции, както и от принципа
за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, като примерно са
изброени следните критерии, които следва да се съобразят при преценката дали конкретна
клауза за неустойка противоречи на добрите нрави: естеството им на парични или на
непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
2
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди, като при конкретната преценка за нищожност на неустойката, могат да
се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за
всеки отделен случай.
Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа
заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на
кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. С
настоящото заявление се претендира неустойка за неизпълнение, но не на главното
задължение на заемателя – да върне заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен
срок от усвояване на сумата, да представи обезпечение за кредитора. Неизпълнението на
това задължение е санкционирано с неустойка в размер на около 50 % от размера на сумата,
дадена в заем. При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на ТР № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, съдът намира, че така уговорената
неустойка излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната функции,
противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД.
Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение различно от главното,
като начинът по който е уговорена сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка, ако в
краткия тридневен срок от усвояване на сумата, не осигури обезпечение дори и когато той е
изправна страна по отношение на основното си задължение – да връща на падежа
главницата ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора
по договора за заем да е удовлетворен – той в срок да получава главницата и
възнаграждението си, той ще има право да получи и допълнително неустойка, която не е
свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем.
На следващо място следва да се посочи още, че в случая предоставянето на
обезпечение не представлява условие за отпускане на заема, т.е. същият не е възникнал като
обезпечен, нито е свързано с договорено от страните изменение на условията по заема. След
като кредиторът е приел да отпусне заема при определените в договора условия, без
изпълнението на насрещното задължение за плащане да е гарантирано с поръчителство,
банкова гаранция или друг вид обезпечение, липсата на такова обезпечение в един
последващ момент – три дни след сключване на договора – не води до каквато и да било
промяна в правната сфера на кредитора по необезпечения заем, която да обосновава
начисляването на компенсаторната неустойка.
По тези съображения съдът приема, че претенцията на заявителя за неустойката
противоречи на добрите нрави.
Що се касае до претендираните такси за извънсъдебно събиране на вземането, същите
са уредени в Тарифата към договора. Според посоченото разяснение в заявлението,
разходите за събиране на вземането се изразяват в направени разходи за смс-и, провеждане
на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране
на просрочено вземане. Клаузата урежда договорна последица от забавата на длъжника с
предварително определен размер, който потребителят дължи независимо от това дали
кредиторът в действителност е извършил каквито и да било действия по извънсъдебно
събиране на вземането и независимо от размера на реално сторените разходи в тази насока.
С оглед тези правни характеристики на вземането съдът намира, че се касае за допълнителна
неустойка за вреди от забавено изпълнение, която се кумулира с обсъдената по-горе
неустойка за неосигуряване на обезпечение, както и със законната лихва за забава, с оглед
на което клаузата е нищожна поради противоречие с императивната норма на чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ЗПК.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на така
3
посочената неустойка и такси. С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението
следва да бъде отхвърлено и в частта за разноските над сумата от 33,17 лева за държавна
такса и над 25,34 лева за юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда общ
размер на възнаграждението от 50 лева).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с вх. №
1034/01.04.2024г. от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, срещу Р. В. С.,
В ЧАСТТА за такса за експресно разглеждане на документи в размер на 883,64 лева,
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение в
размер на 590,38 лева, разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 140 лева,
както и в частта за държавна такса над сумата от 33,17 лева и за юрисконсулско
възнаграждение над сумата от 25,34 лева.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4