Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

№271

гр. Габрово,24.08.2020г.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД  в публично заседание  на   двадесет  и трети юли през две хиляди и  двадесета година в състав:

Председател: ГЕРГАНА  АНТОНОВА-ПОПОВА

Съдебни заседатели:

 

При секретаря  ЕЛИСАВЕТА ИЛИЕВА  и в  присъствието на прокурора ..................   ....................... като разгледа  докладваното от съдията Антонова-Попова  гр.д.№1249 по  описа  за  2019год.  и  за  да  се произнесе взе  предвид следното:

 

                       

           

          Предявеният иск е с правно основание чл.288, ал.12 от Кодекса  за  застраховането/отм/.

            В  исковата  си  молба   ищецът  твърди, че  Гаранционен  фонд, на основание чл.288, ал.1,т.2 б”а”  от Закона   за  застраховането/отм./, изплатил   по щета №110253/14.05.2014г.,обезщетение за  имуществени  вреди   в размер на  2 947.38лв., за увредения  при ПТП, настъпило на 15.04.2014г. в гр.Габрово, лек автомобил „Мицубиши Паджеро” с ДКН  ЕВ 8326АР, собственост на Д.  Х.Ш..

        Виновен за катастрофата  е ответникът Д.Б.П., който управлявайки собствения си  лек автомобил „БМВ 318” с ДКН675Н674, собственост на П.М.А.,  при  движение в гр.Габрово, кв.Чехлевци поради  несъобразена  скорост с пътя  и пътните  знаци  скорост губи контрол  над  МПС, навлиза  в  лентата за  насрещно  движение, удря  МПС- лек автомобил  „Мицубиши Паджеро” с ДКН  ЕВ 8326АР, като  така причинява  процесното ПТП.

         В нарушение на  чл.249 във  вр. с чл.259 от КЗ/отм./ответникът  управлявал  увреждащия  автомобил  без  задължителна  застраховка  „Гражданска отговорност”.

         Ответникът, с  регресна покана е поканен   да възстанови  изплатеното от Гаранционен фонд, но и до  днес  лицето не е погасило задължението  си.

         ИСКА  СЕ  ответникът  Д.Б.  П. да бъде осъден  да  заплати на ищеца Гаранционен фонд  сумата от  2 947.38лв., представляваща изплатено  обезщетение  по щета  №110253/14.05.2014г., ведно със  законната лихва от датата на подаване на исковата  молба до окончателното   изплащане  на  сумата, както  и  направените по  делото  разноски.

     Ответникът в отговора на исковата молба оспорва изцяло предявения иск. Прави възражение  за изтекла погасителна давност от 5 години, считано от 14.05.2014 г. – датата на завеждане на щетата пред Гаранционен фонд до датата на депозиране на исковата молба – 28.06.2019 г. Счита, че заплатеното обезщетение за имуществени вреди от Гаранционен фонд е завишено по размер като посочва, че съществува видимо несъответствие спрямо действителната стойност на автомобила към момента на ПТП, която според оценката е била 5 000 лв. и определената стойност на повредите по автомобила. Счита, че непосредствено след ПТП увреденият автомобил е тръгнал от мястото на собствен ход, това не би било възможно ако действително е имал повредите в техническата експертиза на Гаранционен фонд.   

        По делото  са  събрани  писмени  доказателства.

        От съвкупната им  преценка  съдът  приема  за установено   от   фактическа   страна следното:

         От представените по делото писмени доказателства: Протокол за ПТП с № 1311485/15.04.2014г., уведомление и доклад по щета № 110253/14.05.2014г., заключителна техническа експертиза  по щета от 14.05.2014 г., техническа експертиза по щета от 14.05.2014г., опис на претенция от 17.04.2014г., регресна покана от 29.09.2014г. с известие за доставяне, справка от база данни на информационен център към ГФ от 14.05.2014г., преводно нареждане за кредитен превод от 08.07.2014 г. на Уникредит Булбанк АД, както  и заключение на  съдебно-техническа  експертиза  се установява, че на  15.04.2014г. в гр.Габрово, в кв.Чехлевци настъпва  ПТП  между лек автомобил марка „Мицубищи”, модел „Паджеро” с  рег. №ЕВ8326 АР, собственост   на  Д.  Х.Ш. и лек  автомобил  марка  „БМВ 318”  с ДКН675Н674, собственост  на П.М.А. и управлява  от Д.  Б.  П.. Произшествието настъпва, поради   движение на  автомобил БМВ с несъобразена  с  пътя  скорост, загуба  на контрол върху автомобила на  водача П. и навлизане в насрещната пътна  лента, където се осъществява  удара  между  двата автомобила. В резултат  на произшествието   са причинени увреждания на лек автомобил „Мицубиши”, които изискват ремонтно въздействие. Този  механизъм  на възникване  на ПТП  се потвърждава  от  заключението  на авто-техническата експертиза. Според  заключението  на  в.лице Б.  И.  указаните  траектории на движение на автомобилите, с оглед  изложения анализ на представените снимки, определя, че е налице причинно-следствена  връзка на  увредените  детайли   и описания механизъм на настъпване на застрахователното  събитие, съгласно  съставения протокол  за ПТП.

        Съгласно  заключението,  стойността на възстановяване   на  процесния автомобил  с нови  оригинални  части, без отчитане  на срока  на експлоатация /без овехтяване/, при  ремонтни  дейности  към  2014г. е  общо в размер  на  5 326.90лв..

        В  съответствие  с  така установената фактология, се  налага извода, че  при управлението на лек автомобил „БМВ 318” с ДКН675Н674 без  регистрационни табели ответникът Д.  Б.  П., като не е осигурил достатъчно странично  разстояние между  своето и изпреварваното пътно  превозно  средство, е нарушил правилата  за движение по пътищата, визирани  в  чл.20,ал.2 от  ЗДП   и  чл.100, ал.1,т.2 от  ЗДП.

         Видно от  приложената справка  от  информационната   система  на  Гаранционен фонд застраховката „гражданска отговорност” за лекия автомобил управляван от ответника  е сключена  на  22.04.2014г., с начало на действие -22.04.2014г.  Следователно към  датата  на  възникване на ПТП- 15.04.2014г., ответникът  Д.  П. е управлявал лекия автомобил БМВ 318”   без  сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност”.

         В Гаранционен фонд е образувана преписка по щета  №110253/14.05.2014г.,   във  връзка  с  постъпила  претенция за изплащане на обезщетение за  имуществени  вреди от  Д.  Х.Ш., пострадал,  като  собственик на увредения лек автомобил  „Мицубищи”, модел „Паджеро” с  рег. №ЕВ8326 АР. Виновен  за произшествието  е  Д.  Б.  П., управлявал лек автомобил „БМВ 318” с ДКН675Н6 без задължителна  застраховка ”Гражданска  отговорност” на автомобилистите  към датата на ПТП. Техническа комисия при ГФ е определила обезщетение за  имуществени  вреди  на пострадалия Д.  Х.Ш.   общо в размер  на  2947.38лв. за  възстановяване  на собствения му  увреден автомобил  автомобил  марка „Мицубищи”, модел „Паджеро” с  рег. №ЕВ8326 АР, включително  труд и  материали.

        С   Доклад  по щета  №11 0253/14.05.2014г.  е определено  обезщетение за изплащане на  пострадалия Д. Х.Ш.  в  размер  на  2 947.38лв..

        На 08.07. 2014г., Гаранционен  фонд е извършил плащане  чрез банков превод  на Д.  Х.Ш., представляващо  обезщетение за  имуществени  вреди  по  щета №110253/2014г.

        С  регресна  покана №11-0253/14.05.2014г. ответникът е поканен   да  възстанови  изплатената  сума  от Гаранционен  фонд  на  Д.  Х.Ш..

       При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни  изводи:

        Налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяване на иска: Ищецът е юридическо лице/чл.287, ал.1 от Кодекса за застраховането отм./, което твърди в исковата молба, че то е изплатило застрахователно обезщетение на  пострадалия от ПТП, станало по вина на ответника.

        Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.1,т.2,б”а” от КЗ/отм./,  Гаранционен фонд изплаща по застраховка “Гражданска отговорност” обезщетение за имуществени  и  неимуществени вреди, ако виновният водач не е имал  сключена задължителна застраховка ”Гражданска отговорност” на  автомобилистите.

        Разпоредбата  на чл.288,ал. 12 от КЗ/отм./ дава право на Гаранционен фонд да предяви  претенции  за  платеното от  него обезщетение за вреди,  причинени от  ПТП, срещу причинителя   на  вредите, който  не е имал надлежно  сключена   застраховка  “Гражданска  отговорност” към  момента на  причиняването им. По този иск фондът следва да  установи: че  е платил  обезщетение  на правен  субект, който  от  своя страна  има  вземане   за  непозволено   увреждане  срещу   водач  на МПС,     както и  че към  момента   на причиняването  на  вредите, делкивентът не е  имал  валидна  полица за сключена  задължителна  застраховка “Гражданска отговорност” по отношение  на управлявания  от  него автомобил, с  който  е  причинено  ПТП.

        От събраните  по делото доказателства  е безспорно  установена  деликтната отговорност на  ответника Д.  Б.  П., неговото  виновно и противоправно  поведение, което  е довело  до възникване на ПТП, като  пряка и  непосредствена  последица  от  деянието, в резултат  на което   са причинени вредите-имуществени  на пострадалия  Д. Ш.. Настъпилите  в  причинна   връзка от събитието имуществени  вреди и  стойността им  се  установяват  с  представените: техническа  експертиза и доклад  по щета  №110253/14.05.2014г.. Доказателствената  сила на тези документи не е оспорена и съответно  не е оборена  от ответника. По смисъла  на  чл.45, ал.2 от ЗЗД  вината  на деликвента се предполага до  доказване на противното- т.е. вината   на водача на автомобила   се презюмира, а по делото от  страна   на ответника по  иска  не са ангажирани доказателства за оборване  на законовата презумпция за вина  на водача на автомобила.

         Ответникът в отговора  си  прави възражение за  погасяване  на  вземането поради изтекла петгодишна  давност, считано от завеждане  на щетата  пред Гаранционен  фонд -14.05.2014г.. В тази връзка   следва да се отбележи следното: Основанието да предяви  своя иск против ответника ищецът не черпи от фактическия състав  на непозволеното увреждане, а от друг фактически  състав- плащане  вместо  длъжника и от друг  момент-извършване на самото плащане. Тези действия на ищеца се явяват  основанието на  регресната  претенция на Гаранционния фонд  към ответника. Правото  на регресен  иск за фонда  е възникнало  от датата на плащане- 08.07.2014г. и от този момент  е започнала да тече петгодишната  погасителна  давност по  чл.110 от ЗЗД, който  срок  към  момента на предявяване  на иска  -28.06.2019г.  не  е  изтекъл. Поради  това  възражението  на ответника  за изтекла  петгодишна погасителна  давност е  неоснователно.

         Основанието  на регресния иск възниква  от  фактически състав, който включва изплащане  на сумата  на правоимащото  лице и даденото от  закона право  на регрес. Това основание в  случая е безспорно установено от  представеното  нареждане  за  банков превод, с което   сумата  от  2947.38лв., с посоченото основание на плащане- щета  №110253/14.05.2014 г. е изплатена от Гаранционен фонд  на  пострадалото лице  Д. Х.Ш..

         Изложените по-горе съображения  водят до правния извод на съда, че предявеният иск  е  основателен  и  доказан по  размер,   поради което следва  да  се  уважи  изцяло. Ответникът  следва да бъде осъден да заплати на ищеца  сумата от  2947.38лв., представляваща изплатено  от  Гаранционен  фонд обезщетение по щета  №110253/14.05.2014г., ведно със  законната  лихва считано от 28.06.2019г. до  окончателното изплащане  на сумата.

         С оглед изхода на спора, ответникът  следва  да бъде осъден   да  заплати  на ищеца направените разноски по делото  за платена  държавна  такса  в  размер  на 117.90лв., съгласно  разпоредбата  на  чл.78,ал.1 от ГПК.

         Воден  от  горното  съдът

        

                                        Р     Е     Ш      И:

 

            ОСЪЖДА  Д.  Б.П., ЕГН**********, с  адрес: ***, с пълномощник: адвокат Р.  Д. *** да заплати  на ГАРАНЦИОНЕН  ФОНД- София,  със  седалище и адрес  на управление: гр.София,ул.”Граф Игнатиев”№2,ет.4, представлявано  от Изпълнителните директори Борислав Иванов Михайлов и Стефан  Стоилков, съдебен адрес:***, адвокат Б.  К., сумата от  2 947.38лв./две  хиляди  деветстотин  четиридесет  и седем  лева и тридесет и осем  ст./, представляваща изплатено  от  Гаранционен  фонд обезщетение по щета  №110253/14.05.2014г., на основание чл.288,ал.12 от Кодекса  за застраховането /отм./, ведно със  законната  лихва считано  от  28.06.2019г.  до  окончателното  изплащане  на  сумата.

          ОСЪЖДА Д.  Б.П.,ЕГН**********, с  адрес: ***, с пълномощник: адвокат Р.  Д. *** да заплати  на ГАРАНЦИОНЕН  ФОНД- София,  със  седалище и адрес  на управление: гр.София, ул.”Граф Игнатиев”№2,ет.4, представлявано  от Изпълнителните  директори Борислав Иванов Михайлов  и Стефан  Стоилков, съдебен адрес:***, адвокат Б.  К., направените разноски  по делото  в  размер на  117.90лв./сто и седемнадесет  лева и деветдесет   ст./, на основание  чл.78,ал.1 от  ГПК.

           Присъдената сума  и разноски да се заплатят   по  следната  банкова  сметка  ***  „УНИКРЕДИТ  БУЛБАНК”  АД:

          IBAN: ***; BIС: UNCRBGSF.

            Решението  подлежи на  въззивно  обжалване  пред  Габровски окръжен  съд  в  двуседмичен  срок от  връчването  му  на  страните.                                                                  

 

                                                                              РАЙОНЕН  СЪДИЯ: