№ 137
гр. Търговище, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ИРИНА П. В.
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно
гражданско дело № 20223500500222 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 134 от 10.06.2022 г., постановено по гр. д. № 889/2021
година по описа на Районен съд - Попово, съдът е осъдил ТП ДЛС „Ч.....“ -
ПОПОВО, с ЕИК 2016174120095, с адрес гр. Попово, бул. „М.М.“ №68, ДА
ЗАПЛАТИ на ЕТ „Д.....“, със седалище с. Е.., община Попово, ул. "Г...." №7, с
ЕИК *********, представляван от С.С., СУМАТА от 2 683.89 лв. /две хиляди
шестстотин осемдесет и три лева и осемдесет и девет стотинки/,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от диви свине
- унищожени на неустановена дата през м. ноември 2016г. 80.962 дка посеви
от пшеница в имот по БЗС с №27259-6-2 целият с обща площ от 355.1 дка,
находящ се в землището на с. Е.., общ. Попово, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 22.11.2016г., до изплащане на задължението,
като за разликата до пълния претендиран размер от 11 280.20 лв. искът е
отхвърлен като неоснователен. Присъдени са разноски по компенсация.
Решението е постановено при участието на „Т.....“ ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Г....“ №100, ет. 3 като
трето лице-помагач на страната на ответника ТП ДЛС "Ч....." - ПОПОВО.
1
Срещу така постановеното решение са постъпили две въззивни жалби,
както следва:
1. Въззивна жалба от ищеца ЕТ „Д.....“, със седалище с. Е.., община Попово,
ул. "Г...." №7, с ЕИК *********, чрез адвокат Ц. Х., с която решението се
обжалва в частта му, в която искът е отхвърлен до пълния си предявен
размер. Във въззивната жалба на ищеца се излагат следните основни
съображения: Основният възприет от законодателя принцип е, че
обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането и обхваща претърпяната загуба и пропуснатата
полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от непосредствени
вреди, който принцип е нарушен при постановяване на атакуваното решение.
Моли за отмяна на решението в атакуваната му част и за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата, представляваща разликата над 2
683.89 лева до претендираната сума от 11 280.20 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 22.11.2016 год. - датата на установяване
на щетата до окончателното изплащане.
По така подадената въззивна жалба не е постъпил отговор от ответника.
2. Постъпила е въззивна жалба и от ответника ТП ДЛС „Ч.....“ - ПОПОВО,
с ЕИК 2016174120095, подадена от адв. А. К., с която решението се обжалва
в осъдителната му част. Излагат се следните основни съображения:
Разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД е неприложима, не е налице безвиновна
отговорност. В хода на процеса се установява, че ответникът, като
стопанисващ дивеча, е изпълнил задълженията си, визирани в закона. Счита,
че стопанинът на нивите не е изпълнил своите задължения, поради което
вредите от това неизпълнение е справедливо да останат за неизправната
страна. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и за цялостно
отхвърляне на иска.
По така подадената въззивна жалба не е постъпил отговор от ищеца.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание ищецът не
изпраща представител. Постъпило е писмено становище по хода на делото и
по същество, с което се моли да се уважи тяхната въззивна жалба, а тази на
ответника – да бъде отхвърлена.
В съдебно заседание ответната страна се представлява от адвокат К. от
Русенска адвокатска колегия, който моли решението да бъде отменено в
2
осъдителната му част и да се отхвърли изцяло предявения иск.
Третото лице-помагач не изпраща представител.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба на всяка страна е
подадена в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания,
обсъди представените доказателства и констатира следното:
Пред Поповския районен съд е предявен иск с правна квалификация по чл.
79 от ЗЛОД. По повод на направеното възражение от ответника във връзка с
дадената от съда правна квалификация, настоящият въззивен състав приема
следното:
Съгласно трайно установената и непротиворечива практика на ВКС
предметът на спора се определя от заявените от ищеца правопораждащи
фактически твърдения и от отправеното до съда искане, като съдът дава
квалификацията на спорното право въз основа на изложените от ищеца факти,
от които той извлича възникването на правото. В съответствие с принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши
правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения
иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото
и становищата на страните и приложи съответния материален закон. И ако
съдът е сторил това и е разрешил спора според действителното правно
основание, т.е. според приложимата правна норма, обстоятелството коя
разпоредба е посочил в доклада си по делото или в диспозитива на решението
си само по себе си не би могло да обоснове недопустимост или неправилност
на съдебния акт. В настоящия случай и двете страни по спора обсъждат и
навеждат доводи по ЗЛОД. Съдът също е обсъждал приложимите разпоредби
на ЗЛОД, поради което посочването на чл. 50 ЗЗД не би могло да обоснове
само по себе си неправилност на съдебния акт по същество.
Съдът съобрази следната фактическа обстановка:
Няма спор по делото, че ЕТ „Д.....“, със седалище: село Е.., община Попово,
ул. "Г...." №7, с ЕИК: *********, представляван от С.С. е земеделски
производител, който обработва земеделски земи в землището на с.Е.., общ.
Попово. През стопанската 2016/2017 г. ищецът засял имот по БЗС с №27259-
6-2 с обща площ от 351 дка с пшеница. През месец ноември на 2016 год.
установил, че върху засятата площ има нанесени щети от диви животни като
посевите били изровени. По този повод на 22.11.2016 год., ищецът депозирал
3
заявление под № 3760 от същата дата до Директора на РДГ-град Шумен с
искане за съдействие и установяване на нанесените щети. В тази връзка със
заповед № 413/06.12.2016 год. била назначена комисия. Комисията извършила
оглед на място, като с протокол от 22.03.2017 год. установила, че 80 дка от
посева с пшеница или 22.8% от общата засята площ е изцяло унищожена от
дивеч. На мястото на унищожените посеви ищецът засял слънчоглед и
реализирал приходи от това засаждане на друга земеделска култура.
Между страните не се спори, а и от приложените по делото писмени
доказателства се установява, че процесният имот попада в териториалния
обхват на ответното ДЛС „Ч.....“. Същото е сключило договор с третото лице
помагач „Т.....“ ООД за отстрел на дивеч. По делото са приложени писмени
доказателства, от които е видно, че през 2016 година планът за отстрел на
дива свиня е бил преизпълнен /л. 37 от делото/. През 2016 година ответникът
е поддържал 10 броя хранилки и 796 дка дивечови ниви. Закупил е
определено количество фураж, конкретизирано в приложената на л. 32
справка.
По делото спорните въпроси са следните:
1. Дали са причинени вреди от диви животни в стопанисваната от ищеца
нива и от какъв характер? Ответникът приема, че този факт не е доказан, тъй
като процесната нива е в близост до място, където се извършва паша на
домашни животни.
Настоящият въззивен състав приема, че щетите в нивата на ищеца са
причинени от диви свине. Свидетелят Колев от 1977 г. до 2021 г. е работил в
ДЛС „Ч.....“. Същият заявява следното: „Познавам С.С. като арендатор. Беше
отдавна, но имам спомен, че ходихме на блока му и установихме, че той е
близко до гората, с която граничи и имаше много щети от диво прасе.
Основно от диви прасета, защото за кошутите и елените, житото е малко и не
правят толкова много щети. Прасетата бяха направили разни дупки.“ В
същата насока са и показанията на св. Костадинов – „Това са находки от диви
прасета, които тръгват по реда, ровят и изяждат семето. Елените не могат да
копаят, те направо правят ями. Установихме, че е от диви прасета по
изпражненията и по ровенето.“
Въззивният съд приема, че е доказано по делото, че около 20% от площта
на засятата с пшеница нива е била изровена именно от диви свине.
4
2. Вторият спорен въпрос по делото е относно това дали ответникът носи
отговорност за нанесените в процесните ниви щети от диви свине. Безспорно
е, че такива щети има, изразяващи се в увреждания на засятата земеделска
култура. Поставят се следните въпроси: можел ли е ищецът чрез
предприемане на определени действия от негова страна да избегне
навлизането на диви свине в неговите ниви; и на следващо място: изпълнил
ли е ответникът всички необходими предписания с цел да няма навлизане на
диви свине в ниви на земеделски производители. Или най-общо въпросът е
следният: как следва да се разпредели отговорността за вреди от диви
животни върху селскостопанска продукция съгласно чл. 78 във връзка с чл.
80, т.3 от ЗЛОД.
Чл. 78. (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 09.04.2011 г.) Лицата,
стопанисващи дивеча, изпълняват предвидените в ловностопанския план
мероприятия за ограничаване на щети от дивеча.
(2) Собствениците на земи и гори изпълняват предвидените в Закона за
опазване на селскостопанското имущество, Закона за горите и в други
нормативни актове мерки с цел ограничаване на щети, които може да нанесе
дивечът.
Чл. 79. (1) (Предишен текст на чл. 79 - ДВ, бр. 79 от 2002 г.) Обезщетенията
за щети, нанесени от дивеча в ловностопанските райони на земеделски
култури, горска растителност и на домашни животни в разрешените за паша
райони, се заплащат от лицата, стопанисващи дивеча.
Чл. 80. Обезщетения за щети, нанесени от дивеча, не се изплащат в случаите,
когато:
1. няма видими увреждания на горските култури и насаждения;
2. щетите, нанесени на селскостопанските култури и трайните насаждения, са
до 5 на сто;
3. не са изпълнени мерките по чл. 78, ал. 2;
4. щетите са нанесени от прелетен дивеч;
5. щетите са нанесени на земеделски култури и горска растителност в райони,
където се извършва паша на домашен добитък.
Според настоящия съд, нормите на ЗЛОД, уреждащи въпросите за
причинени от дивеча щети и обезщетенията за тях, ясно посочват, че лицата,
5
стопанисващи дивеча, дължат обезщетение за щети, нанесени от дивеча в
ловностопанските райони на земеделски култури. Отговорността за вреди от
дивеча се носи от лицата, които по един или друг начин упражняват някакъв
надзор върху него. Такъв надзор и контрол, съобразно разпоредбите на
специалния ЗЛОД, упражняват лицата, стопанисващи дивеча в
ловностопански райони, които по силата на законовите норми /чл.67 ЗЛОД/
вземат мерки за развъждането, опазването, изхранването, оползотворяването
му и т.н., в т.ч. и следят за щети, нанесени от и на дивеча, именно поради
което и следва да носят отговорност за причинените вреди на физически или
юридически лица.
Предявеният в производството иск е с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЛОД
и за да бъде уважен, ищецът следва да докаже, че през процесния период е
обработвал процесните дка земеделска земя в землището на с.Е.., община
Попово, която се намира в близост до територията на ДЛС „Ч.....“; че посевът
в нивата на ищеца, засята с пшеница, е бил частично унищожен от диви
животни; че именно ответникът е лицето, стопанисващ дивеча, причинил
процесните вреди; размерът на вредите; причинната връзка между
увреждането и щетата. С оглед заявените от ответника в отговора му
възражения ищецът следва да докаже и че са налице допълнителните
предпоставки, респ. липсват пречките, за дължимост на обезщетението по
чл.80 ЗЛОД, в частност, че е изпълнил мерките по чл. 78, ал. 2 ЗЛОД.
В закона е предвидена и специална административна процедура по
установяване вида и размера на щетата от нарочна комисия, назначавана от
Директора на РДГ, като, предвид чл.179, ал.1 от ГПК, протоколът на
комисията по чл. 82 от ЗЛОД е официален свидетелстващ документ и има
обвързваща доказателствена сила относно пряко възприетите факти при
огледа относно характера, вида и размера на нанесените щети.
В конкретния случай е налице съставен протокол от съответната комисия.
По делото се установява, че членовете на комисията са посетили нивата на
ищеца; установили са щетите; поради обстоятелството, че е било възможно
изровената пшеница да поникне по-късно, нивата отново е посетена и едва
тогава е съставен протокол /на 10.03.2017 година/ с окончателна констатация,
че от увредената площ реколта от пшеница не е възможна; препоръчано е на
ищеца да засее слънчоглед.
6
Няма спор по делото, че в резултат на действие от диви свине, част от
нивата на ищеца е била изровена и са му причинени щети, изразяващи се в
невъзможност от тази част на нивата да се получат добиви.
Въпросът, който се поставя на следващо място, е дали ищецът е изпълнил
мерките по чл. 78, ал. 2 от ЗЛОД – т.е. мерките, предвидените в Закона за
опазване на селскостопанското имущество, Закона за горите и в други
нормативни актове мерки с цел ограничаване на щети, които може да нанесе
дивечът.
ЗОСИ е закон, създаден при действието на други икономически условия и
предвидената в този закон охрана е с цел да се опази селскостопанското
имущество от повреди, унищожаване, разпиляване, кражби и присвоявания
/чл. 1 от закона/. Доколкото процесната нива не се намира в горска територия,
макар и да граничи с такава, то Закона за горите по отношение на обсъждания
въпрос е неприложим. Явно е, че посочените в чл. 78, ал. 2 от ЗЛОД мерки, не
са ясно установени и регламентирани, за да може съдът да прецени
изпълнявани ли са те от ищеца или не.
В конкретния случай съдът приема, че ищецът е предприел мерки за
опазване на процесната нива от набези на диви свине. В двора му е монтирано
газово оръдие. Целта на същото е да произвежда шум, който да плаши
дивеча. Същата роля играят пиратките, които се хвърлят, за да предизвикат
шум и светлина, от която да се плаши дивеча. Служители на ищеца редовно
са обикаляли нивите. Що се отнася до предприемане на предварителни
действия от страна на ищеца за опазване на земеделските култури от диви
животни, реално работещо средство се оказва единствено електрическият
пастир – заграждане на имота по определен начин и прилагане на къс
високоволтов електрически импулс, който отблъсква животните. Несъмнено
такова средство е удачен вариант за по-малки площи, но при обща площ на
блока от около 355 дка, то действията за изграждане на такъв тип ограда, и
инвестициите за такова средство, са видимо неоправдани. Ищецът е действал
с грижата на добър стопанин, за да опази засетите от него земеделски култури
в нивите, които обработва.
Предвид изложеното, настоящият въззивен състав приема, че ищецът е
положил необходимите усилия, за да ограничи щетите от диви животни. Не е
налице хипотезата на чл. 80, т. 3 от ЗЛОД, при което на ищеца не се следва
7
обезщетение.
От ответника е направено възражение, че е налице хипотезата на чл. 80, т. 5
от ЗЛОД, тъй като процесната нива е в близост до общинска мера, която се
ползва за пасище на домашни животни. Това възражение се явява
неоснователно. Установява се по делото, че общинското пасище не е в
съседство с процесната нива, а с пасище, собственост на ищеца, което е
заградено с електропастир.
По отношение на размера на претендираните вреди съдът приема следното:
Приходът от осъществяваната от ищеца дейност включва разходите за
засяване на нивите и тяхната обработка плюс печалбата, която дружеството
би могло да реализира. По този начин на изчисление ищецът се
обезвъзмездява изцяло за вредите, които са му причинени. Претенцията на
ищеца, въведена като предмет на настоящия спор, възлиза на сумата от 11
280.20 лева. Същата е изцяло основателна с оглед приетото от съда
заключение на вещото лице и следва да се уважи изцяло. Вещото лице е
изхождало от счетоводни данни за вложените за засяване материали и
съобразно реалния добив от пшеница от нивата на ищеца за стопанската
2016/2017 година.
С оглед изложеното, решението на Поповския районен съд следва да се
отмени в отхвърлителната му част като се потвърди в осъдителната част.
Следва да се извърши и преизчисление на присъдените в
първоинстанционното производство разноски като се отмени решението в
частта му, в която разноските са възложени в тежест на ищеца по
компенсация и се присъдят в негова полза разноски в размер на 1 621.21 лева
за първоинстанционното производство съобразно приложения списък и 1
071.93 леваразноски за въззивното производство.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271 от ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 134 от 10.06.2022 г., постановено по гр. д. №
889/2021 година по описа на Районен съд - Попово, в частта му, в която съдът
е отхвърлил предявения от ЕТ „Д.....“, със седалище с. Е.., община Попово, ул.
"Г...." №7, с ЕИК *********, представляван от С.С., срещу ТП ДЛС „Ч.....“ -
8
ПОПОВО, с ЕИК 2016174120095, с адрес гр. Попово, бул. „М.М.“ №68, иск
за сумата над 2 683.89 лв. /две хиляди шестстотин осемдесет и три лева и
осемдесет и девет стотинки/ до пълния предявен размер от 11 280.20 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от диви свине
- унищожени на неустановена дата през м. ноември 2016 г. 80.962 дка посеви
от пшеница в имот по БЗС с №27259-6-2,целият с обща площ от 355.1 дка,
находящ се в землището на с. Е.., общ. Попово, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 22.11.2016 г., до изплащане на задължението,
като в тази част постановява:
ОСЪЖДА ТП ДЛС „Ч.....“ - ПОПОВО, с ЕИК 2016174120095, с адрес гр.
Попово, бул. „М.М.“ №68, да заплати на ЕТ „Д.....“, със седалище с. Е..,
община Попово, ул. "Г...." №7, с ЕИК *********, представляван от С.С.,
разликата над 2 683.89 лв. /две хиляди шестстотин осемдесет и три лева и
осемдесет и девет стотинки/ до пълния предявен размер от 11 280.20
/единадесет хиляди двеста и осемдесет лева и 20 ст./ лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от диви свине - унищожени на
неустановена дата през м. ноември 2016 г. 80.962 дка посеви от пшеница в
имот по БЗС с №27259-6-2, целият с обща площ от 355.1 дка, находящ се в
землището на с. Е.., общ. Попово, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.11.2016 г., до изплащане на задължението, на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЛОД.
ОТМЕНЯ Решение № 134 от 10.06.2022 г., постановено по гр. д. №
889/2021 година по описа на Районен съд - Попово, в частта му, в която съдът
е осъдил ЕТ „Д.....“, със седалище с. Е.., община Попово, ул. "Г...." №7, с ЕИК:
*********, представляван от С.С., ДА ЗАПЛАТИ на ТП ДЛС "Ч....." -
ПОПОВО, с ЕИК: 2016174120095, с адрес гр. Попово, бул. „М.М.“ №68,
СУМАТА от 385.85 лв. /триста осемдесет и пет лева и осемдесет и пет
стотинки / - разноски по делото, по компенсация.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 134 от 10.06.2022 г., постановено по гр. д. №
889/2021 година по описа на Районен съд – Попово в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА ТП ДЛС „Ч.....“ - ПОПОВО, с ЕИК 2016174120095, с адрес гр.
Попово, бул. „М.М.“ №68, да заплати на ЕТ „Д.....“, със седалище с. Е..,
община Попово, ул. "Г...." №7, с ЕИК *********, представляван от С.С.
9
сумата от 1 621.21 лева разноски в първоинстанционното производство и
сумата от 1 071.93 лева разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС – София в
месечен срок от съобщаването му на страните само при условията на чл. 280 и
сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10