РЕШЕНИЕ
№ 569
гр. Велико Търново , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ в публично заседание
на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20204110101737 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявени обективно съединени искове за
установяване съществуване на вземане на взискател по подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
Правното основание на предявените искове е по чл.422 вр. чл.415 от ГПК вр.чл.79 ал.1 от
ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че между "****** като кредитор и ответницата С.Б. като
кредитополучател, на 10.12.2018г. е сключен договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №****** Сочи се, че съгласно
договора кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта „М**”, при максимален
кредитен лимит 700лв. Излагат се твърдения, че на 10.12.2018г. ответницата е извършила
покупка на изплащане по револвиращия кредит за закупуване на стоки и услуги на стойност
в общ размер, посочен на стр.1 от договора в параграф „Параметри и услуги” за срок от 12
месеца, като се сочи, че е договорено кредитът на стоки и услуги да бъде изплатен на 12
броя равни месечни вноски, всяка в размер на 59,08лв., с падеж 1-во число на месеца. Сочи
се, че ответникът е преустановила редовното обслужване на кредитната карта на
01.03.2019г., когато е последното плащане по нея. Излагат се твърдения, че ищцовото
дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК, произтичащо от договора за потребителски заем, въз основа на което било
образувано ч.гр.дело № ****. по описа на ВТРС. По посоченото дело се снабдило със
заповед за изпълнение за дължимите суми за главница в размер на 820,06лв.,
възнаградителна лихва в размер на 18,71лв. за периода 01.03.2019г.-12.08.2019г., лихва за
1
забава в размер на 40,48 лв.за периода 01.04.2019г.-11.02.2020г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане и сумата 75лв. разноски
в заповедното производство. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на
чл.47 ал.5 от ГПК, поради което след дадени от съда указания ищецът предявил настоящите
установителни искове. Отправя искане за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, подаден
от особения представител на ответника, назначена по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, в който
исковете са оспорени като неоснователни по съображения, изложени в отговора. Особеният
представител счита процесния договор да потребителски кредит за недействителен поради
неспазване на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Моли за отхвърляне на исковете.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 10.12.2018г. между „*******клон Б*** в качеството кредитор и ответника С. В.
Б. в качеството кредитополучател е сключен договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №CARD-*****, съгласно
който договор кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта „М**”, с
максимален лимит 700лв., който кредитополучателят усвоява посредством предвидена в
чл.4 от договора възможност да използва услугата покупка на изплащане в мрежата от
търговски партньори на кредитора, от която се е възползвала ответницата, закупувайки
стока на стойност 607 лв., за срок от 12 месеца, считано от сключване на договора до
01.01.2020г. Връщането на кредита съгласно договора се извършва по погасителен план,
включвщ падежните дати на месечните погасителни вноски, а именно 12 броя равни
месечни вноски в размер на 59,08лв. всяка от вноските, с падеж 1-во число от месеца. Видно
от договора ГПР е 30,16%, а лихвения процент 26,64%. Съгласно чл.14 от Приложение към
договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта, за ползването на реоволвиращия кредит кредитополучателят
дължи годишна лихва, която се начислява върху усвоения размер на кредитния лимит за
времето на ползването му. В чл.12 от приложението е визирано, че кредиторът издава
месечно извлечение за осъществените транзакции до 15-то число на месеца. Извлечението
се изпраща на ел.адрес на кредитополучателя или по негово искане му се предоставя в
хартиена форма на посочения от него адрес.
По делото е представена покана за плащане до ответника от 12.08.2019г., в която е
включено задължението на ответника по договора за кредитна карта в общ размер 839,91 лв.
На 25.02.2020г. ищецът е подал до Великотърновски районен съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против С. В. Б.. Въз основа на
заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.г.гр.д.№597/2020г. на Великотърновски районен съд против длъжника С. В. Б. за
заплащане на сумата от 820,06 лв.- главница ; сумата от 18,71лв.- възнаградителна лихва за
2
периода от 1.03.2019 г. до 12.08.2019 г.; сумата от 40,48лв.- мораторна лихва за периода от
1.04.2019 г. до 11.02.2020 г., представляващи облигационно задължение по Договор за
отпускане на потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №CARD-
16621376/10.12.2018 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след
дадени от съда указания, заявителят е предявил настоящите положителни установителни
искове.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява, че непогасената част от задълженията по отпуснатия кредит възлиза на сумата
879,25лв., от която 820,06лв.-главница, 18,71лв.-възнаградителна лихва и 40,48лв.-мраторна
лихва, за периода 01.04.2019г.-11.02.2020г.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 вр.чл.415
ал.1 от ГПК вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен
интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземането си
по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47
ал.5 от ГПК.
Разгледан по същество същият е основателен и доказан и като такъв ще бъде уважен.
Съображенията за това са следните:
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява по
несъмнен начин, че между ищцовото дружество и ответника е съществувало валидно
облигационно правоотношение по договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта №CARD-16621376, което е породило
уговорените правни последици, а именно ищецът е предоставил на ответника кредитен
лимит по кредитната карта в размер на 700лв., срещу насрещно поето задължение за
връщането му на вноски, които в случая са 12 равни месечни вноски всяка по 59,08лв. От
ответната страна не е оспорено, както възникването на правоотношението, така и
предоставянето на кредита, който бил използван за закупуване на стока.
3
Сключеният договор между страните по делото притежава съществени елементи на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. от ЗПК, по отношение на който
законодателят е предвидил в чл.10-чл.12 от ЗПК специфични изисквания относно реда на
сключване, формата и съдържанието му, нарушаванието на които води до неговата
недействителност. В конкретния случай особеният представител на ответника наведе
възражение, че процесния договор за кредит е недействителен поради неспазване на
императивните изисквания на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Съдът намира, че не е налице
нарушаване на посочената разпоредба на ЗПК, тъй като в процесния договор е посочен ГПР
и общата сума дължима от кредитополучателя, изчислена към момента на сключването му.
Отразени са и всички дължими плащания по договора/за главница, лихва/, релевантни за
изчисляване на ГПР, съобразно отразения в приложения №1 към ЗПК начин, съгласно чл.19
ал.2 от ЗПК. Неоснователено е възражението за недействителност на договора с твърдения,
че не е посочено как се формира ГПР. Изискване на посочване в договора за кредит на
всички разходи, които се включват в ГПР, като условие за неговата действителност ЗПК не
поставя. Достатъчно е съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК цифрово посочване на ГПР. Ето защо
съдът счита, че възражението на особения представител е неосноателно и не е налице
соченото нарушение на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, което да води до недействителност на
договора за кредит по смисъла на чл.22 от ЗПК. Договорът е валиден и е породил
облигационни последици между страните. След като е получил заема, за кредитополучателя
е възникнало насрещно задължение за връщането му, на месечни вноски, съгласно
уговореното в договора, включващи главница и договорна лихва.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните по
делото, се установява, че към момента на приключване на съдебното дирене ответникът не е
погасил всички дължими вноски по процесния договор за кредит. Договорът за кредит е с
настъпил падеж преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, като ответникът е
уведомена на задълженията по договора с писмо изпратено по куриерска фирма. Ответникът
не наведе твърдения и не ангажира доказателства за заплащането на сумите по кредита.
Размерът на дължимите суми се установява от писмените доказателства и заключението на
съдебно-счетоводната експертиза.
С оглед изложеното съдът намира за основателни предявения иск за установяване
дължимост на сумата 820,06 лв.-неизплатена част от главницата и за установяване
дължимост на сумата 18,71 лв.-договорна лихва, за периода от 01.03.2019г. до 12.08.2019г.
По отношение претенцията за обезщетение за забава, съдът намира, че поради това,
че е преустановила плащанията на погасителните вноски, ответницата е изпаднала в забава.
Поради изпадане в забава ответницата дължи за периода на забавата, считато от 01.04.2019г.
до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК лихва за забава, която видно от експертизата
възлиза на сумата 40,48 лв. за горепосочения период.
Върху главницата 820,06 лв. следва да се признае за дължима и законната лихва за
забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
4
25.02.2020г. до окончателно изплащане на дължимата сума, съгласно разпоредбата на чл.86,
ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК.
Ищецът е претендирал присъждане на направените в заповедното и в настоящото
производство разноски и с оглед изхода на спора, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от
ГПК, следва да му бъдат присъдени такива за заповедното и исковото производство, а
именно направените в заповедното производство разноски в размер на 75лв., от които 25лв.
държавна такса и 50лв.-за юрисконсултско възнаграждение, както и разноските за исковото
производство в размер на 125лв. за държавна такса и 200лв. за възнаграждение за особен
представител. По претенцията за юрисконсултско възнаграждение съдът намира, че предвид
на това, че делото не е голяма фактическа и правна сложност следва да бъде определено
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в минимален размер от 100лв.
Общият размер на на разноските на ищеца възлиза на 500лв., които с оглед изхода на спора
следва да бъдат заплатени от ответника.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне
в тази насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. В. Б. с ЕГН
********** от гр. ***** ДЪЛЖИ на "Б*****" Париж с рег. № **** чрез "БНП П** П***
Ф***", клон Б***с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление г******, сумата от
820,06 лв. /осемстотин и двадесет лева и шест стотинки/ - главница ; сумата от 18,71лв.
/осемнадесет лева и седемдесет и една стотинки/- възнаградителна лихва за периода от
01.03.2019 г. до 12.08.2019 г. ; сумата от 40,48 лв. /четиридесет лева и четиридесет и осем
стотинки/- мораторна лихва за периода от 01.04.2019 г. до 11.02.2020г., представляващи
задължение по Договор за отпускане на потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта №CARD-*******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /25.02.2020г./ до окончателното изплащане, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №214/26.02.2020г. по
ч.гр.д.№****/2020г. на ВТРС.
ОСЪЖДА С. В. Б. с ЕГН ********** от ******* ДА ЗАПЛАТИ на "Б*****" П**с
рег. № **** чрез "Б*****, клон Б** с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.
****** сумата от общо 500 лв. /петстотин лева/, представляваща направени от ищеца
разноски в заповедното и в настоящото производство за държавна такса, юрисконсултско
5
възнаграждение и възнаграждение за особен представител.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.
№597/2020г.по описа на ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6