О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ …. 06.11.2019 г. гр. Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА
ЗАГОРА XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на шести ноември две хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ
ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Женя Иванова
гр. д. № 4281 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът, след като констатира, че предявените искове са
допустими и исковата молба е редовна и след осъществяване на процедурата и
изтичане на срока по чл.131 ГПК, на основание чл.140, ал.1 и ал.3 ГПК, намира:
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, като бъде изготвен и съобщен на страните проекта за
доклад по същото.
Следва да бъдат приети като допустими, относими и
необходими писмени доказателства по делото приложените към исковата молба
документи.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане
на съдебно-икономическа експертиза с въпроси, подробно посочени в исковата
молба, тъй като имат значение за делото, а за тяхното изясняване са необходими
специални знания.
Следва страните да бъдат напътени към доброволно
уреждане на спора.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание на 03.12.2019 год., от 14,15 часа, за която дата да се призоват
страните и вещото лице.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА си за
ДОКЛАД, както следва:
„Предявени са
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 430, ал.1 и
ал. 2 ТЗ.
Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД твърди, че на 11.04.2013 г. в гр.
Стара Загора между „Първа инвестиционна банка“ АД и кредитополучателя В.И.Ж. бил
сключен договор № 013LD-R- 003431/11.04.2013 г. за банков кредит, по силата на
който Банката е предоставила на кредитополучателя В.И.Ж. банков кредит в размер
на 1900 евро за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредитна
карта № 13РКО-А-5165/04.11.2005 г. (т.1 от Договора за банков кредит), при възнаградителна
лихва в размер на базовия лихвен процент (БЛП) на Банката за евро, увеличен с
надбавка от 10,01 пункта, като към датата на сключване на Договора за банков
кредит БЛП за евро бил в размер на 7,99% годишно (т.4 от Договора за банков
кредит), с краен срок за погасяване на кредита 15.01.2016 г. (т.3 от Договора
за банков кредит) и наказателната лихва за забава в размер на законната лихва
(т.10 от Договора за банков кредит).
На 11.04.2013 г. банковият кредит от 1900 евро бил усвоен по
разплащателна сметка на кредитополучателя В.И.Ж. в „Първа инвестиционна банка
АД с IBAN ***.
От 15.06.2013 г. кредитополучателят В.И.Ж. бил в забава на плащанията
по Договора за банков кредит, поради което не били издължени 32 броя
погасителни вноски за главница и възнаградителна лихва по погасителен план - приложения
№ 1 със следните падежи и размери: на 15.06.2013 г. (в размер на 73,82 евро),
на 15.07.2013 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.08.2013 г. (в размер на 73,82
евро), на 15.09.2013 г. (в размер на 73,82 евро),
на 15.10.2013 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.11.2013 г. (в размер на 73,82
евро), на 15.12.2013 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.01.2014 г. (в размер на
73,82 евро), на 15.02.2014 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.03.2014 г. (в
размер на 73,82 евро), на 15.04.2014 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.05.2014
г. (в размер на 73,82 евро), на 15.06.2014 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.07.2014
г. (в размер на 73,82 евро), на 15.08.2014 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.09.2014
г. (в размер на 73,82 евро), на 15.10.2014 г. (в размер на 73,82 евро), на
15.11.2014 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.12.2014 г. (в размер на 73,82
евро), на 15.01.2015 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.02.2015 г. (в размер на
73,82 евро), на 15.03.2015 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.04.2015 г. (в
размер на 73,82 евро), на 15.05.2015 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.06.2015
г. (в размер на 73,82 евро), 15.07.2015 г. (в размер на 73,82 евро), на
15.08.2015 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.09.2015 г. (в размер на 73,82
евро), на 15.10.2015 г. (в размер на 73,82 евро), на 15.11.2015 г. (в размер на
73,82 евро), на 15.12.2015 г. (в размер на 73,82 евро) и на 15.01.2016 г. (в
размер на 73,82 евро). Поради неиздължаване на горепосочените погасителни
вноски кредитополучателят В.И.Ж. не бил погасил и бил просрочил следните суми
по погасителен план - приложение № 1:
- главница в размер на
1858,49 евро; и
- възнаградителна лихва
съгласно т.4 от Договора за банков кредит за периода от 15.06.2013 г. до
15.01.2016 г. в размер на 503,59 евро.
При настъпване на изискуемостта на банковия кредит на 15.01.2016 г.,
поради изтичане на крайния срок за неговото издължаване кредитополучателят В.И.Ж.
не бил погасил всички свои задължения по Договора за банков кредит и към
22.04.2019 г. общият размер на просрочената и непогасена сума по Договора за
банков кредит възлизала на 4716,07 евро, от които: 1858,49 евро - главница,
503,59 евро - възнаградителна лихва, начислена съгласно т.4 от Договора за
банков кредит за периода от 15.06.2013 г. до 15.01.2016 г., и 2353,99 евро - наказателна лихва за забава, начислена
съгласно т.10 от Договора за банков кредит за периода от 15.06.2013 г. до
22.04.2019 г.
Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД се снабдил със заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК срещу кредитополучателя В.И.Ж. по ч.гр.д. № 2240/2019
г. по описа на Районен съд - Стара Загора за следните суми: 1858,49 евро -
главница, 503,59 евро - възнаградителна лихва за периода от 15.06.2013 г. до
15.01.2016 г., законна лихва върху главницата от 23.04.2019 г. до изплащане на
олихвяемото вземане, и 124,45 лв. - разноски по делото. Длъжникът подал
възражение в срок, което обусловило интереса на ищеца от предявяване на
настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.
Искането на ищеца до съда е да бъде постановено решение, с което да
бъде признато за установено, че ответника В.И.Ж. с постоянен адрес ***, ЕГН **********
като кредитополучател по договор № 013LD-R-003431/11.04.2013 г. за банков
кредит за следните суми: 1858,49 евро (хиляда осемстотин петдесет и осем евро и
четиридесет и девет евроцента) - главница, и 503,59 евро (петстотин и три евро
и петдесет и девет евроцента) - възнаградителна лихва, начислена съгласно т.4
от Договора за банков кредит за периода от 15.06.2013 г. до 15.01.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 23.04.2019 г. до изплащане на
олихвяемото вземане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 1214/25.04.2019 г. по ч.гр.д.
№ 2240/2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора. Претендира разноски по
заповедното производство и направените такива в настоящото производство.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът В.И.Ж., чрез процесуалния си представител Нели Иванова
Янчева, е подал писмен отговор, с който взема становище, че оспорва иска по
основание и размер.
Ответникът не спори, че на 11.04.2013 г. е сключил
договор № 013LD-R-003431/11.04.2013 г. с „Първа инвестиционна банка” АД.
Оспорва твърдението, че ползвал сумата от 1 858,49 евро от отпуснатия кредитен
лимит и че тази сума била дължима от него. Оспорва дължимостта на сумата от
503,59 евро възнаградителна лихва, начислена съгласно т.4 от Договора за банков
кредит за периода 15.06.2013 г. до 15.01.2016 г..
Съгласно т.4 от горецитирания договор за ползвания
кредит Кредитополучателят заплащал на банката годишна лихва в размер на базовия
лихвен процент на Банката за евро, увеличен с надбавка от 10,01 пункта. Към
Договора за кредит бил подписан погасителен план, съобразно който ответникът е
следвало да изплати кредита на месечни вноски, които включвали вноска главница
и вноска лихва. Съгласно твърденията на ищеца, от 15.06.2013 г., ответникът бил
изпаднал в забава. На 13-ти ноември 2014 г. /150 дни след забава на плащанията
от страна на ответника съгласно Общите условия на ищеца/ кредитът бил станал
предсрочно изискуем, без да следва да бъде уведомяван кредитополучателя.
Заявлението по чл.417 ГПК било подадено в PC - Стара Загора на 23.04.2019 г.
след изтичане на 5-пет годишния давностен срок. Предвид изложеното ответникът се
позовава на изтекла 5 годишна погасителна давност по отношение на дължимата
главница.
Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Алтернативно, ако съдът счете, че предявеният иск за
заплащане на претендираната главница за основателен и доказан, прави възражение
по отношение на претенцията за сумата от 503,59 евро - възнаградителна лихва,
начислена от ищеца на основание т.4 от Договора за банков кредит за периода от
15.06.2013 г. до 15.01.2016 г., като счита, че вземането за лихва за
претендирания период от време било погасено по давност. Позовава се на тригодишна
давност по чл.111. буква „в” ЗЗД, като счита че претендираната възнаградителна
лихва за периода 15.06.2013 г. - 15.01.2016 г.. е погасена по давност.
Освен това, твърди, че
не било ясно защо договорната лихва била начислявана от датата
15.03.2013 г.
На основание
чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК разпределя доказателствената тежест, както следва:
Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване обстоятелства, от които
произтичат вземанията му по издадената заповед по чл. 417 ГПК. В случая това
означава, че следва да докаже, че между него и
ответника е възникнало валидно правоотношение, породено от сключен помежду им договор за банков кредит от 23.03.2004 г., съдържанието на това
правоотношение и че е изпълнил задължението си за предоставяне на отпуснатата сума,
както и настъпването на изискуемостта на
задължението.
Ответникът
следва да докаже своите възражения
/правопогасяващи, правоизключващи и правоунищожаващи/ срещу съществуването на
вземането, респ. изискуемостта му, в т.ч. и възраженията си за изтекла погасителна
давност.
На основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.4 ГПК обявява
за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: сключването на
договор № 013LD-R- 003431/11.04.2013 г. за банков кредит между ищеца и
ответника.“
ПРИЕМА като писмени доказателства
по делото приложените към исковата молба заверени преписи от: договор №
013LD-R-003431/11.04.2013 г. за банков кредит, погасителен план - приложение №
1, общи условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за кредити на физически лица,
извлечение от счетоводните книги на „Първа инвестиционна банка“ АД, изх. №
231-212/23.04.2019 г., заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК на „Първа инвестиционна банка“ АД, изх. № 231-213/23.04.2019 г., платежно
нареждане от 23.04.2019 г. за плащане на държавна такса от 184,48 лв. за
издаване на заповед за изпълнение срещу В.И.Ж., заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 1214/25.04.2019 г. по
ч.гр.д. № 2240/2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, съобщение от
23.07.2019 г. по ч.гр.д. № 2240/2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора
с вх. № 231-613/24.07.2019 г. на „Първа инвестиционна банка“ АД, пълномощно от
02.07.2018 г.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-икономическа експертиза със
задачи, подробно посочени в исковата молба, като НАЗНАЧАВА за
вещо лице Веселина Недялкова, при
депозит от 150 лева, вносими от ищеца в тридневен срок от получаване на
настоящото определение.
Вещото лице да се уведоми след представяне на
доказателства за внесен депозит.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора. РАЗЯСНЯВА
им, че в случай на постигане на съдебна
спогодба, дължимата държавна такса е на половина, делото се прекратява,
а постигнатата спогодба има сила на съдебно решение, не подлежи на обжалване и
съставлява изпълнително основание за присъдените с нея суми.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА ИЩЕЦА препис от отговора на ответника,
ведно с приложенията, като му се укаже,
че може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с отговора в
първото по делото съдебно заседание.
На основание чл.146, във връзка с чл.140, ал.3 от ГПК на СТРАНИТЕ ДА СЕ ВРЪЧИ препис от
настоящото определение за насрочване на делото, ведно с проекто-доклада,
като им указва, че могат да вземат становище по него и дадените със същия
указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: