Р Е Ш Е Н И Е
№ 2021г., гр. Варна
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Дванадесети състав, в
публично заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
СЪДИЯ : ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Светлана С., с
участието на прокурора при Окръжна прокуратура Варна – Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдия Д. Недева адм. дело № 365 по описа на
съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от В.А.Х., изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в затвора гр. Варна, с правно
основание чл. 284 от ЗИНЗС,
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“-София, с цена на иска 10 000 лв., ведно със законна
лихва, в размер на 811 лв. за периода от 25.05.2020 г. до 16.03.2021г. за причинени при изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“ за периода от 29.05.2020 г. до 16.03.2021 г. неимуществени
вреди в резултат на действия и бездействия на затворническата администрация на
затвора-Варна във връзка с неблагоприятни, лоши хигиенно-битови условия и
затруднения с интензивност, превишаващи неизбежното ниво на страдание,
съпътстващо и присъщо на този вид наказание санитарно-битови условия, които са
били под минималните стандартни, необходими за опазване на здравето и чувството
за лично достойнство, които уронват човешкото достойнство, пораждат чувство на
страх, малоценност и незащитеност, поставяйки ищеца в
условията на жестоко, нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3,
ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, в нарушение на забраната по чл. 3 от Конвенцията
за защита на правата на човека и основните свободи.
Ищецът сочи, че спалното
помещение е с размери под нормативно установената квадратура. За посочения период се твърди, че
ползваната от ищеца тоалетна била в коридор без прегради, под постоянно
наблюдение от служителите на затвора и други лишени от свобода. Това го
притеснявало, смущавало, безпокояло, пречело на нормалните му физиологични
нужди. Многократно отправял искания до администрацията на затвора тоалетната да
бъде преградена, за да избегне пряката визуална връзка при ползването й, но не
получил отговор. В помещението, в което пребивавал имало различни насекоми /хлебарки,
дървеници и др./, които непрекъснато го хапели причинявали му болезнени
физически усещания, пречели му да спи и почива. Въпреки направените дезинфекции
на помещението хлебарките и дървениците не изчезвали. Физическите
характеристики на предоставеното спално бельо /дюшек/ създавали неадекватни
условия за престой, почивка, спане, което предизвиквало тежко физическо и
психологическо бреме за него.
В съдебно заседание ищецът
лично посредством осъществена видеоконферентна връзка със Затвора Варна и чрез
адв. Й. поддържа исковата претенция по основание и размер. По съществото на
спора изразява становище, че претенцията
е установена и доказана. Свидетелските показания сочат, че в килията на лишения
от свобода е имало хлебарки, дървеници и други инсекти, които смущавали
неговият сън и водили до невъзможност да си почива пълноценно.
От представената по делото Заповед № 5/2021
г., с която е наложено наказание на лишения от свобода, е установено, че в
действителност е поставил някаква хартия на шпионката, за да ограничи
съответния контрол на администрацията на Затвора-Варна. Твърденията на ищеца,
че е поставил хартия, за да не бъде наблюдаван, когато ползва тоалетна, се
потвърждават от свидетелските показания. Вторият свидетел сочи, че липсата на
преграда, предпоставя възможност той и съответният служител на администрацията
на Затвора-Варна да го наблюдават, което създава известен дискомфорт в него,
смущения. От представените шест договора
за извършена дезинфекция, се установява, че два от приемо-предавателните
протокола са изготвени, след сключването на втория договор от 2021 г. Указано е
вече, как точно е ставало приемането и извършването на съответната дезинфекция,
а в останалите четири не е съществувало това. Счита, че тази грешка е
отстранена от служителите на администрацията на Затвора-Варна. По изложените
съображения се отправя искане предявения иск като основателен да бъде уважен.
Ответникът – Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“, чрез процесуален представител оспорва исковата
претенция. По съществото на спора редовно уведомен не изпраща представител. Представя
писмен отговор и становище. Релевира доводи за неоснователност на иска, тъй
като не са налице материалните предпоставки по чл.284 от ЗИНЗС за уважаване на
исковата претенция. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Варна, изразява становище за неоснователност на исковата
претенция. Дава заключение, че по делото след съвкупната преценка на събраните доказателства се доказва,
че затворническата администрация е изпълнила задълженията си по закон да
осигури на ищеца сравнително нормални битови условия по време на изтърпяване на
наложеното му наказание.
В този смисъл, събраните доказателства не
установяват незаконосъобразни действия или бездействия на ответника и още
по-малко такива, които биха могли да бъдат определени като нарушения по смисъл
на чл. 3 от ЗИНЗС, които да послужат като основание за ангажиране на
отговорността на ответната страна по чл. 284 от ЗИНЗС.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
доводите и становищата на страните, намира за установено следното:
От приобщеното по делото писмо рег. № 147/20/23.04.2021 г. от
зам.-началника на Затвора-Варна се установява, че
ищецът В.А.Х. е постъпил в затвора-Ловеч на 22.02.2011г. и търпи наказание
„Доживотен затвор” при „Специален” режим, наложено му по НОХД №318/2011г. по описа на Окръжен
съд-Шумен с начало 10.10.2009г. Със заповед №Л—2127/22.05.2020г. на главен
директор на ГДИН-София лишения от свобода Х. е преместен на 29.05.2020г. от
затвора-Ловеч в Затвора-Варна за продължаване изтърпяване на наказанието. След
привеждането му в затвора-Варна е настанен в „Зона с повишена сигурност”, І В
коридор, ІІІ група, спално помещение №134,
където е и към момента. В спалното помещение лишения от свобода се помещава сам
и никога не е настаняван при него друг лишен от свобода.
В приложената по делото справка
изрично е посочено, че за периода от 29.05.2020г. до 16.03.2020г. Х. е
пребивавал в 134 спално помещение на затвора-Варна. Спалното помещение е 6,88
кв.м. настанен е сам. Разполага с лично шкафче, маса и стол. В спалното
помещение има самостоятелен санитарен възел, мивка и течаща вода. В коридора
/общите части/ също има изграден санитарен възел, с баня, мивка и течаща вода.
Не е постъпвало искане до администрацията за преграждане на санитарен възел от Х..
При постъпването са предоставени постелъчни принадлежности. Дезинсекция и
декаризация се осъществяват от оторизирана фирма по установен график. По делото
е приобщена Вещева ведомост №
0009518/29.05.2020 г., от която е видно, че при постъпване на 29.05.2020г. в
затвора – Варна на ищеца са предоставени по 1бр. възглавница, дюшек, одеяло тип
„БА”, а в графата - чаршаф и калъфка е отбелязано, че не желае. На 30.05.2020г.
по молба са предоставени чаршаф-сп.комплект – 2 бр. и калъфка сп.ком. 1
брой.
Във връзка с твърденията на
ищеца за бездействие от страна на ответника да осигури качествена дезинфекция,
дезинсекция и дератизация са представени
заверени за вярност копия от Договор рег. № 11179/13.11.2018 г. сключен между Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към МП и „ДДД-1“ ООД – София и Договор за възлагане
на обществена поръчка № 650/20.01.2021 г. от 20.01.2021 г. сключен между Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ и ДЗЗД „Фаворит Мениджмънт“ – гр. Варна. Протокол
–инспекционен лист за извършена ДДД обработка от 05.03.2021 г.,
Протокол-инспекционен лист за извършена ДДД обработка от 25.01.2021 г.,
Протокол за извършени услуги № 03-006326, Протокол за извършени услуги №
20127523, Протокол за извършени услуги 20129115 и Протокол за извършени услуги
№ 06-007302.
От приложената по делото Заповед
№ 5/22.01.2021 г. на
началник на Затвора-Варна, ведно с административната преписка, а именно
Докладна записка вх. № 1097/14.12.2020 г. от М.Д.Р.-надзирател, Докладна
записка от Н.Б.Г., ИСДВР на 3гр. в Затвора-Варна от 07.01.2021 г., Рапорт от
мл. експ. Г.И.А.-КО от 11.12.2020 г., Рапорт от мл. инсп. Д.К.К.от 11.12.2020
г., Обяснение от В.А.Х. от 22.12.2020 г., се установява, че на ищеца Х. за
нарушение на чл.96 т.3 т.4, чл.97 т.11, чл.100 ал.1, ал.2 т.5 от ЗИНЗС, на
основание чл.101 т.1 от ЗИНЗС е наложено дисциплинарно наказание „Писмено
предупреждение”. Заповед №5/22.01.2021г. е обжалвана от Х. и със заповед
№Л-729/24.02.2021г. на гл.директор на ГДИН жалбата е отхвърлена.
По искане на ищеца са разпитани
като свидетели лишените от свобода К.Г.Д. и Б.А.Й..
От показанията на св.Д. се
установява, че познава В.Х., тъй като
са в един коридор от една година и четири месеца. Твърди, че всичко, което е
написал е вярно. Първоначално свидетелят бил настанен в голяма килия,
тоалетната била заградена и се намирала вътре. Втората му килия била пълна с
дървеници. Тоалетната имала стени. Събирал много дървеници, 390 бр. дървеници
събрал само под дюшека си. Дюшеците били стари, мухлясали, не ставали за спане,
не ставали за нищо. Докато В. ходил по нужда в тоалетната се виждало. Не можело
да се седне спокойно на тоалетната чиния, без да не те види някой. Постоянно ги
наблюдавали от шпионката. Преди два месеца били затворени шпионките, а сега вече
били отворени.
Св.Й. сочи, че познава ищеца от 2020 г., били с него в един коридор.
Знае каква е обстановката в килията на В., тоалетната не е оградена, няма
стени, няма врати. Виждал го е, докато е бил в тоалетната, чисто гол го виждал.
Мивка и тоалетна чиния имало в тоалетната. В. бил сам в килията си, влизал е в
килията му. Там имало дървеници и бълхи, дюшеците били мръсни, скъсани и имало дупки
по тях. В килията на свидетеля Й.
тоалетната и мивката били оградени, имало стени, малко по-голяма била килията
му от тази на В..
Приобщени към доказателствата са и два
амбулаторни листа представени от ищеца издадени на 10.03.2015г. и 19.03.2015г.
за заболяване гастродуоденит и болки в корема с назначено лечение.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта:
Между страните в производството
не е спорно, че ищецът Х. е постъпил в затвора-Ловеч на 22.02.2011г. и търпи
наказание „Доживотен затвор” при „Специален” режим, наложено му по НОХД №318/2011г. по описа на Окръжен
съд-Шумен с начало 10.10.2009г. Със заповед №Л—2127/22.05.2020г. на главен
директор на ГДИН-София лишения от свобода Х. е преместен на 29.05.2020г. от
затвора-Ловеч в Затвора-Варна за продължаване изтърпяване на наказанието. След
привеждането му в затвора-Варна е настанен в „Зона с повишена сигурност”, І В
коридор, ІІІ група, спално помещение
№134, където е и към момента. В спалното помещение лишения от свобода се
помещава сам и никога не е настаняван при него друг лишен от свобода.
В практиката на Европейския съд
по правата на човека във връзка с дела, заведени от български граждани срещу
Република България, относно заявени нарушения на чл. 3 от Конвенцията за защита
на правата на човека и основните свободи, произтичащи от условията в местата за
лишаване от свобода, се критикува възприетия подход за разделянето на исковете
и разглеждането им по отделно по отношение на всяко от твърдените от ищеца
действия или бездействия, водещи до нарушаване на чл. 3 от ЕКПЧ, като
противоречащ на принципите и стандартите, установени от Европейския съд по
правата на човека /ЕСПЧ/, изискващи разглеждането на исковете при прилагането
на кумулативния подход. При съобразяване на тази практика, че при преценката за
наличието на увреждане и за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, следва да се вземе под внимание кумулативния ефект от
условията, при които ищецът е бил поставен при изпълнение на наложеното му
наказание "лишаване от свобода" и от които той претендира
неизпълнение, съдът намира, че исковите претенции следва да бъдат разгледани
като един иск.
Исковете за присъждане на
обезщетение са предявени от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени
вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност - действие и бездействие - неосигуряване на
минимално необходимите битови и санитарно-хигиенни условия на лишения от
свобода, изразяващи се в: 1/
ползване на спално помещение с квадратура под изискуемата по закон; 2/ползване на тоалетна без прегради, под постоянно
наблюдение от служителите на затвора и други лишени от свобода; 3/ наличието в
спалното помещение на насекоми /хлебарки, дървеници и др./; 4/ неадекватни
физически характеристики на предоставено
спално бельо/дюшек/ и при претендирано за периода от
29.05.2020г. до 16.03.2021г. обезщетение в размер на 10 000 /десет хиляди/ лв.
за неимуществени вреди вследствие на твърдяното поставяне на ищеца в условията
на жестоко, нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал.1 във вр.
с ал.2 от ЗИНЗС, в нарушение на забраната по чл. 3 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи.
По аргумент от чл. 285, ал. 2
от ЗИНЗС по предявеният иск родово и местно компетентен е да се произнесе
Административен съд – Варна.
По аргумент от чл. 205 от АПК
(според която разпоредба искът за обезщетение се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите), във връзка със чл. 285, ал. 2 и чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС, надлежно пасивно легитимирани по иска по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС са
юридическите лица, към който са съответните специализирани органи по изпълнение
на наказанията, чийто длъжностни лица са причинили вредите в резултат на
нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.
Съгласно чл. 12 от ЗИНЗС прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби се осъществява от Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ /ГДИН/ – юридическо лице към министъра на правосъдието на бюджетна
издръжка, а затворите, поправителните домове и областните служби
"Изпълнение на наказанията" са териториални служби на ГДИН.
Дейността на администрацията на
затвора е дейност по осъществяване функциите на затворите като места за
изтърпяване на наказанията „лишаване от свобода“ и по своя характер
представлява административна дейност на орган, на когото ЗИНЗС и ППЗИНЗС са
предоставили административни правомощия. Предвид горното, разглеждания в
настоящото производство исков период - от 29.05.2020г. до 16.03.2021г., ГДИН
притежава необходимата пасивна процесуална легитимация.
По изложените съображения искът
е процесуално допустим.
По основателността на иска:
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон. В чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС се съдържа
забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Според втората алинея за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Първата, необходима за
уважаване на иска, предпоставка е установяване наличието на незаконосъобразна
административна дейност, която би могла да се изразява в: 1/ издаване на
незаконосъобразен административен акт; 2 извършване на незаконосъобразно
действие, или 3/ незаконосъобразно бездействие. Незаконосъобразното действие
или бездействие може да е само фактическо, т.е. такова, което е предприето,
респективно не е предприето без правно основание. Незаконосъобразното действие,
респективно бездействие не може да бъде правно действие. В разглеждания случай
оплакванията на ищеца Х. не са насочени към конкретни неправомерни действия на
ответника, а са такива срещу незаконосъобразни бездействия от негова страна.
Втората, необходима за
уважаване на иска предпоставка, е доказаното наличие на вреда – имуществена
и/или неимуществена.
Третата материална предпоставка
е наличието на причинна връзка между твърдения незаконосъобразен
административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда.
Липсата на която и да е от
посочените материални предпоставки е основание за отхвърляне на иска като
неоснователен.
Предвид установената в чл.284,
ал.5 от ЗИНЗС презумпция за настъпване на твърдените неимуществени вреди до
установяване на противното, настоящият състав на съда намира, че при решаване
на спора следва да се произнесе по основанията, свързани с установяването на
нарушаване на забраните по чл. 3 ЗИНЗС и чл. 3 ЕКПЧ, като подложи на преценка
фактите и обстоятелствата, въведени от ищеца. Доколкото ищцовата претенция по
същество е за претърпени неимуществени вреди вследствие на бездействие от
страна на ответника, то обоснованото доказване за наличието на действия от
негова страна, както и неизвършването на действия, които не са вменени на
ответника с императивна норма, е основание да бъде направен извод за
неоснователност на иска.
От събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, настоящият състав
на съда намира, че не се доказа по делото нито едно от заявените от ищеца
основания, от които твърди, че е търпял неимуществени вреди през исковия
период:
1.Относно твърденията за ползване на спално помещение с квадратура
под изискуемата по закон.
Съгласно чл.43 ал.4 ЗИНЗС минималната жилищна площ в спалното помещение за
всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м. Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" поддържа актуална база данни за
капацитета на местата за лишаване от свобода.
От
приложената по делото справка от ответника се установява, че лишеният от
свобода Х.
пребивава в 134-то спално помещение на затвора-Варна. Спалното помещение е 6,88
кв.м. настанен е сам. Ищецът сочи, че спалното помещение в което пребивава е с
размери 3м. на 1,80м., т.е. 5,4м.
Предвид горното, дори и да се
приеме, че квадратурата не е тази посочена от ответника от 6,88м., а е 5,4
кв.м., както твърди ищеца и двете измервания са повече от предвидената минималната жилищна площ в спалното помещение за
всеки лишен от свобода по арг. от разпоредбата на чл.43 ал.4 ЗИНЗС.
Горният
извод не се опровергава и от посочените от ищеца налични в помещението маса, шкаф легло, тоалетна, тъй като предвидената минимална жилищна площ не
изключва наличието на изброените и необходими вещи.
Предвид изложеното, не е налице
твърдяното от ищеца бездействие от страна на ответника да му осигури минимално
предвидената по закон площ на спално помещение.
2.Относно твърденията за ползване
на тоалетна без прегради,
под постоянно наблюдение от служителите на затвора и други лишени от свобода.
Ищецът Х. търпи наказание
„Доживотен затвор” при „Специален” режим и при постъпване в затвора-Варна е
настанен в „Зона с повишена сигурност”, І В коридор, ІІІ група, спално
помещение №134. Няма спор и че лишеният
от свобода има достъп до тоалетна и течаща вода. Възраженията са, че е под
постоянно наблюдение, включително и при ползването на тоалет.
Съгласно чл. 71 ал.2 ЗИНЗС лишените от свобода на специален режим се настаняват в постоянно
заключени помещения при засилен надзор и охрана.
Разпоредбите на чл.197, ал.1 от ЗИНЗС и чл.213 от ППЗИНЗС предвиждат, че
наказанието „доживотен затвор без замяна“ и „доживотен затвор“ се изтърпява в
отделни затвори или в обособени зони към другите затвори с повишена
сигурност. Те се държат в постоянно заключени помещения при засилен
надзор и охрана. Т.е. законодателят е предвидил различни условия, при които да
се изтърпяват тези две наказания в сравнение с останалите осъдени
на лишаване от свобода.
Според ал.3 на чл. 20 ППЗИНЗС
на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода. В заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща
вода се осъществява в спалните помещения. Съгласно чл. 21 ал.1 спалните
помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със
спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и
отоплителни тела.
В случая в 134-то спално
помещение е обособен санитарен възел, мивка и течаща вода. Такъв е обособен и в
общите помещения, ведно с баня и постоянно течаща вода. Ищецът Х. е настанен
самостоятелно, като помещението е оборудвано с маса, стол, шкафче,
легло. Санитарния възел не е отделен с преградна стена от останалата част на
помещението, което позволява пряка видимост към лицето, ползващо тоалетната и
засяга неговото уединение. Постоянното наблюдение произтича от
разпоредбата на чл. 71 ал.2 от ЗИНЗС и чл. 213 и чл. 214 ППЗИНЗС, според които
в обособените зони за повишена сигурност се осигурява постоянен надзор и
охрана, в които се настаняват осъдените на доживотен затвор при специален
режим. Чл.44 от ЗИНЗС, чл. 23 и чл. 24 от ППЗИНЗС допуска местата за лишаване
от свобода да бъдат оборудвани и с технически средства за охрана и контрол за
предотвратяване на бягства, престъпления и други нарушения, включително и
аудио-визуални системи и средства за контрол на поведението, за което осъдените
се уведомяват в приемно отделение при постъпването в затвора. Използването на
такива средства е в зависимост от категорията на настанените лишени от свобода.
В помещенията за настаняване се вземат допълнителни мерки и те се оборудват със
средства за повишена сигурност за предотвратяване на самоувреждания и
посегателства върху други лишени от свобода или служители. Поставянето на
ищеца под постоянно наблюдение произтича от наказанието, на което е осъден и
режима на изтърпяването му, който не предполага предварително съгласие на
осъденото лице да бъде поставено под постоянен надзор и охрана. За
твърденията, че многократно е отправял искания до администрацията на затвора за
преграждане на тоалетната не са ангажирани доказателства.
Не са доказани обстоятелствата,
въз основа на които да се приеме, че са налице незаконосъобразни действия или
бездействия на затворническата администрация по отношение на ищеца, които са
уронили човешкото му достойнство или породили страх и незащитеност като пряка
последица.
Това, че е постоянно наблюдаван
е неизбежна последица от изтърпяване на наказанието и произтича от режима на
изтърпяването му. Дори и да се приеме, че именно липсата на преграда е
причината, която би уронила човешкото достойнство не се доказва неблагоприятно
въздействие върху физическото и/или психическото състояние на ищеца като пряка
последица. Не са ангажирани доказателства, които да дават основание да се
предположи, че са били налице проблеми от личностен и психологически характер за
процесния период. Доколкото от приложената административна преписка по влязла в
сила заповед №5/22.01.2021г. на началника на затвора-Варна се установява, че
ищецът самоволно е предприел ограничаване на видимостта в спалното помещение
сочи на незачитане на правилата и реда установени за лишен от свобода в „Зона с
повишена сигурност”.
Ето защо съдът намира, че не е
налице твърдяното незаконосъобразно действие или бездействие на затворническата
администрация и не са доказани претърпени от ищеца неимуществени вреди, както и
липсва пряка причинно-следствена връзка между двете.
3.Относно наличието в спалното помещение на насекоми
/хлебарки, дървеници и др./, поради липса на качествено
изпълнени действия по осигуряване на дезинфекция, дезинсекция и дератизация на
помещението.
По делото са приобщени заверено копие от Договор №11179
от 13.11.2018 г. със срок на действие 2
години, за извършване на услуги по дезинсекция и дератизация на сградите на
ГДИН и териториалните ѝ служби с изпълнител на такива услуги – „ДДД-1“
ООД, както и Договор за възлагане
на обществена поръчка № 650/20.01.2021 г. от 20.01.2021 г. сключен между Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ и ДЗЗД „Фаворит Мениджмънт“ – гр. Варна.
Видно от представените доказателства, през исковия период
въз основа на представени договори помещенията в затвора-Варна са третирани със
средства за химична дезинсекция и дератизация, както следва: 1.На 12.05.2020 г.
- химична дезинсекция и дератизация с биоцид „К - Отрин СК-25“ и химична с
родентицид с биоцид „Nyna D + Pate против инсекти /хлебарки, мравки, дървеници,
плъхове и мишки/, във връзка с което е съставен Протокол № 06-007302/12.05.2020г.; 2. На 10.06.2020 г. – мониторинг насекоми, химична
дезинсекция с биоцид „К - Отрин СК-25“ , против инсекти /хлебарки, мравки/, за което
е представен Протокол №20129115/10.06.2020г.; 3. На 14.07.2020 г. – мониторинг насекоми, гризачи, както и химична
дезинсекция и дератизация с биоцид „К - Отрин СК-25“ и химична с родентицид с
биоцид „Nyna D + Pate, за което е съставен Протокол № 20127523/14.07.2020г.; 4.
На 14.08.2020 г. - химична дезинсекция с биоцид „К - Отрин СК-25“, против дървеници,
за което е съставен Протокол №03006326/14.08.2020 година 5. На 25.01.2021г. е
извършена обработка механична, извършен мониторинг и биоцидна дейност по
дезинсекция, дератизация против хлебарки, дървеници, плъхове, мишки, като е
посочено, че е извършена цялостна дезинсекция на под, стени, врати, вишки,
дюшеци, килии, администрация, столова, извършена дератизация на кухня, като е
отчетена липсата на вредители, за което е съставен протокол-инспекционен лист
за извършена ДДД обработка от 25.01.2021г. 6. На 05.03.2021г. е извършена
обработка механична, извършен мониторинг и биоцидна дейност по дезинсекция,
дератизация против хлебарки, мравки, дървеници, като е като е посочено, че е
извършена цялостна дезинсекция на общи площи, килии, вишки, дюшеци, под, врати,
коридори, кухня, столова, лечебница, перално, шивашко, администрация, складове
и е отчетено, че няма наличие на вредители, което е обективирано в протокол-инспекционен
лист за извършена ДДД обработка от 05.03.2021г.
Горните доказателства по
категоричен начин установяват реално извършени услуги по мониторинг,
дезинсекция и дератизация от страна на ответника с цел на лишените от свобода,
изтърпяващи наказанието си в затвора-Варна, да бъдат осигурени добри условия в
спалните и в общите помещения. Това не обосновава извод за липса на инсекти и
други вредители в спалните помещения, но следва да се има предвид, че
съществуват и други фактори, които способстват за наличието им, въпреки
положените от ответника усилия. Не на последно място следва да се посочи, че по
аргумент от чл.21 ал.2 ППЗИНЗС задължението за полагане на грижи и поддържане на
хигиена в спалните помещения е възложено на самите лишени от свобода, което би
спомогнало за избягване или намаляване на вредители в тези помещения. Не са
ангажирани доказателства положена ли е и каква грижа от ищеца за хигиената в
спалното помещение. В този смисъл показанията на св.Д. при описание на първата
и втората килия, която е обитавал сочат, че втората му килия била пълна с
дървеници, а за първата не сочи подобни оплаквания.
Двата амбулаторни листа представени от ищеца са неотносими за спора, доколкото
същите са извън обхвата на исковата претенция издадени на 10.03.2015г. и
19.03.2015г. за заболяване гастродуоденит и болки в корема с назначено лечение.
Предвид изложеното, твърдения
на ищеца са опровергани от доказателствата, събрани входа на настоящото съдебно
производство и заявената претенция е
неоснователна.
4.Относно твърденията за неадекватни физически характеристики на предоставено спално бельо/дюшек/.
Според одобрената на основание
чл. 84 ал.2 ЗИНЗС Таблица №3 на Министъра на правосъдието полагащите се спални
принадлежности на лишените от свобода са: възглавница - 1бр., дюшек - 1 бр.,
одеяло 2 бр. – всички със срок на ползване 4 години; чаршаф 4 бр. със срок на
ползване 2 год. и калъфка – 2 бр. със срок на ползване 1 год.
От приложената по делото вещева ведомост №
0009518/29.05.2020 г., се установи, че при постъпване на 29.05.2020г. в затвора
– Варна на ищеца са предоставени по 1бр. възглавница, дюшек, одеяло тип „БА”, а
в графата - чаршаф и калъфка е отбелязано, че не желае. На 30.05.2020г. по
молба са му предоставени чаршаф-сп.комплект – 2 бр. и калъфка сп.ком. 1
брой.
Не са ангажирани от ищеца доказателства за
състоянието към датата на предоставянето им и в процесния период. Не са и
правени искания за допускане на такива /експертиза или др./ за установяване на фактическото
им състояние, качеството, както и доколко съответстват на минималните стандарти
за почивка и сън. Липсват доказателства за подадени сигнали или оплаквания от
ищеца до затворническата администрация за състоянието на предоставени
постелъчно бельо и дюшек, респ. за неудобството при ползването им в процесния
период. Показанията на св.Д. и св.Й., че дюшеците били мръсни, скъсани и имало
дупки по тях не сочи на извод за твърдяното бездействие от затворническата
администрация, тъй като не се установява дали е предоставен дюшек в такова
състояние именно на ищеца или то е вследствие на употреба. Не се установи и в
какво конкретно се състои тежкото физическо и психологическо бреме, вследствие
на ползването на предоставените дюшек и спално бельо.
Свидетелските показания за целите на настоящото производство не установяват нито
факта на бездействие на затворническата администрация, нито на причинена вреда
на ищеца, нито на причинна връзка между твърдяното бездействие и вреди. Предвид
горното, съдът приема, че описаните във вещевата ведомост постелъчни
принадлежности са отговаряли на стандарта по Таблица №3 за полагащите се спални
принадлежности на лишените от свобода и са били в състояние годно за ползването
им в определените в същата Таблица срокове.
Гореизложеното води на извод за
неоснователност на исковата претенция и в тази част.
Съдът намира, че не са налице
предпоставките от фактическия състав на чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС за ангажиране
отговорността на ответника – незаконосъобразно действие и бездействие на
затворническата администрация, претърпени неимуществени вреди и
причинно-следствена връзка между тях.
При съобразяване на
установените факти и приложимата правна уредба настоящият съдебен състав
намира, че не е доказано бездействие на администрацията на затвора по отношение
на ищеца във връзка с изпълнение на задълженията й по ЗИНЗС и Правилника за
прилагането му. Съдът намира за недоказан и фактът на причинени на ищеца вреди
по вид и размер, описани в исковата молба, подлежащи на компенсация. С оглед
събраните по делото доказателства съдът намира, че дори и в процесния период
ищецът да е изпитал дискомфорт, то той не надхвърля по характер и интензитет
неизбежното ниво на страдание, присъщо в място за лишаване от свобода и
изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода. Предпоставка за
реализиране отговорността на държавата за вреди е и наличието на пряка и непосредствена
връзка между твърдените бездействие и причинени вреди, която връзка с оглед
гореизложеното за недоказаност на другите елементи от фактическия състав също
се явява недоказана. От събраните по делото доказателства не се установява доказано
подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, както и
поставяне на лицето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, които да уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Поради изложените съображения
предявеният иск се явява неоснователен и недоказан по основание и размер и
следва да се отхвърли. Неоснователна се явява и акцесорната претенция за
присъждане на законна лихва върху сумата.
С оглед изхода на спора по
искането на ответника за разноски:
Съгласно чл. 286,
ал. 2 ЗИНЗС, когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда
ищеца да заплати разноските по производството.
В случая, ищеца е освободен от заплащане на държавна такса и разноските в
производството, поради признатата от съда липса на средства за заплащането им.
Само в хипотезата на чл. 78,
ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса и разноски по производството, при осъдително
решение разноските се заплащат от ответника и се присъждат в полза на съда. В
другия случай – при отхвърляне на иска, по аргумент за обратното, те остават за
сметка на съда, респективно не следва да се възлагат и разноски за адвокатско
или юрисконсултско възнаграждение на ищеца, за когото е признато, че не
разполага със средства да ги заплати. Поради това направеното от ответника
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Водим от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от В.А.Х.,
изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в затвора гр. Варна, срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“-София за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 (десет
хиляди) лева за нанесени в периода от 29.05.2020 г. до 16.03.2021 г. неимуществени
вреди, възникнали в следствие на действия и бездействия от Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”-София изразяващи се в неосигуряване на минимално
необходимите битови и санитарно-хигиенни условия на лишения от свобода,
състоящи се в: 1/ ползване на спално помещение с квадратура под
изискуемата по закон; 2/ползване на тоалетна
без прегради, под постоянно наблюдение от служителите на затвора и други лишени
от свобода; 3/ наличието в спалното помещение на насекоми /хлебарки, дървеници
и др./; 4/ неадекватни физически характеристики
на предоставено спално бельо/дюшек/, което е поставило
ищеца в условията на жестоко, нечовешко и унизително отношение по смисъла на
чл. 3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, в нарушение на забраната по чл. 3 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, ведно с
претендираната законна лихва, в размер на 811 лв. за период от 25.05.2020 г. до
16.03.2021г.
Решението
подлежи на касационно оспорване в 14 дневен срок от съобщението пред тричленен
състав на Административен съд-Варна.
СЪДИЯ: