Р
Е Ш Е
Н И Е
№209 от 09.08.2019 год., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседА.е на девети юли хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Светла Кърлова, като разгледа докладваното от съдията административно дело №149 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Кюстендил, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт А. А., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че изменението на пенсията се дължи от датата на подаване на заявлението за това – 09.08.2018 г., поради липса на представени преди това доказателства за преизчисляване на пенсията.Въз основа на съвкупната преценка на събрА.те по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С.П.П. упражнява дейност като едноличен търговец с фирма “С.П. – ***”, с ЕИК *********. Декларирал е дата на започване на дейност като самоосигуряващо се лице – 01.07.1991 г. Със заявление с вх. №2113-09-18/06.01.2016 г. до директора на ТП на НОИ – Кюстендил П. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Със заявление с вх. №4004-09-73/19.02.2016 г. до директора на ТП на НОИ – Кюстендил той е поискал да му бъде заверена осигурителната книжка за периода от 01.01.1999 г. до 31.12.2014 г. и същата е заверена за целия период. Със заявление с вх. №4004-09-96/01.03.2016 г. до директора на ТП на НОИ – Кюстендил П. е поискал да му бъде заверена осигурителната книжка за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., като е посочил, че към датата на заявлението не е подадена годишна данъчна декларация за определяне на окончателния размер на осигурителния доход. Осигурителната книжка е заверена за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. на авансовия осигурителен доход. Видно от изготвената на 01.03.2016 г. справка от ТП на НОИ – Кюстендил, за 2015 г. са внесени авансови осигурителни вноски в размер на 1405.80 лева. На 05.05.2016 г. П. е внесъл изравнителните вноски върху минималния осигурителен доход за 2015 г. в размер на 5239.80 лева.
С Разпореждане №**********/07.03.2016 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване на С.П. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер, считано от 06.01.2016 г. С Разпореждане №**********/11.04.2016 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст е изменена в действителен размер на основА.е чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО в приложимата редакция (изм. и доп. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.), считано от 06.01.2016 г. П. е подал заявление с вх. №2182-09-311/09.08.2018 г. до директора на ТП на НОИ – Кюстендил за преизчисление на доход и стаж от 2015 г. до 2018 г. Към заявлението не са приложени документи. С Разпореждане №**********/14.01.2019 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване отпуснатата му с Разпореждане №**********/07.03.2016 г. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основА.е чл. 68, ал. 1 от КСО и изменена в действителен размер с Разпореждане №**********/11.04.2016 г. на основА.е чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО е изменена с допълнителен доход преди пенсионирането на основА.е чл. 99, ал. 1, т. 1, б. “а” от КСО (изм. ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), считано от 09.08.2018 г. П. е обжалвал това разпореждане пред директора на ТП на НОИ в частта относно началната дата, от която е преизчислена личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст. Жалбата е подадена в срока по чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО (разпореждането му е връчено на 01.02.2019 г., видно от известието за доставяне). С Решение №2153-09-6/07.03.2019 г. директорът на ТП на НОИ – Кюстендил е отхвърлил жалбата му като неоснователна с доводи, че съгласно §1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО П. е “представил новите доказателства за допълнителен осигурителен доход със заявлението от 09.08.2018 г., поради което пенсията следва да се измени от тази дата”.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Обжалваното решение е издадено от материално и териториално компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. “а” от КСО орган – директорът на ТП на НОИ – Кюстендил, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Същото обаче е издадено в противоречие с материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му и следователно в процесния казус съобразно относимата към него редакция на чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО (изм. ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) за осигурителен стаж следва да се зачете времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО от жалбоподателя в качеството му на самоосигуряващо се лице. След изменението на посочената норма препращането само към чл. 6, ал. 8 от КСО, а вече не към чл. 6, ал. 9 от КСО означава, че е достатъчно самоосигуряващите се лица да са внесли авансовите осигурителни вноски през съответната година, за да им се зачете осигурителен стаж за нея, а законодателят вече не поставя като условие за зачитане на стажа да са внесени и окончателните осигурителни вноски. До същия извод води и изменението (ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) в легалната дефиниция на понятието “осигурено лице”, съдържаща се в §1, т. 3, изр. 3 от ДР на КСО, в която изрично е уточнено, че самоосигуряващите се лица за смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 (т. е., касае се само за авансовите, а не и за окончателните осигурителни вноски) (вж. в т. см. Решение №3868/18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2848/2018 г., VI о.).
По делото е спорен моментът, от който определената пенсия следва да бъде изменена. В случая е налице влязло в сила разпореждане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на С.П. (Разпореждане №**********/07.03.2016 г.) и влязло в сила разпореждане за изменението й в действителен размер на основА.е чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО (Разпореждане №**********/11.04.2016 г.). В чл. 99 от КСО са определени хипотезите, при които влязлото в сила разпореждане по чл. 98 (за отпускане или изменение на пенсията) може да се измени или отмени от органа, който го е издал. Тези хипотези са разделени на две групи в зависимост от това по чия инициатива се развива производството. В т. 1 от ал. 1 на чл. 99 от КСО са посочени случаите, в които това може да стане по заявление на пенсионера, когато същият представи нови доказателства за а) осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането, извън случаите по чл. 70, ал. 17; и б) гражданското си състояние. По силата на чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО разпореждането по чл. 98 може да бъде отменено или изменено от органа, който го е издал и по инициатива на самия орган – когато се установи, че: a) пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържА.е; б) инвалидността, за която е отпусната пенсията, е причинена умишлено от лицето или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление; в) смъртта на наследодателя, от когото е получена пенсията, е причинена умишлено от наследника или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление; г) пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането й; и д) пенсията е определена в неправилен размер. В зависимост от основА.ето, на което се извършва изменението или отмяната на влязлото в сила разпореждане, законодателят е определил и началния момент на действие на новопостановения административен акт. Съгласно чл. 99, ал. 2 от КСО в случаите по ал. 1 разпореждането се изменя или се отменя: по т. 1 – от датата на представяне на доказателствата (т. 1); по т. 2 – от датата на отпускането или промяната на пенсията, а при неправилен отказ – от датата по чл. 94 (т. 2).
В процесния случай П. е подал заявление с вх. №2182-09-311/09.08.2018 г. до директора на ТП на НОИ – Кюстендил за преизчисление на доход и стаж от 2015 г. до 2018 г. Пенсионният орган, а и горестоящият му орган, са приели в постановените от тях административни актове, че се касае за производство, образувано на основА.е чл. 99, ал. 1, т. 1, б. “а” от КСО, т. е. че е налице заявление от страна на пенсионера, жалбоподател в настоящото дело, с което същият е представил нови доказателства за осигурителен стаж/доход, придобит преди пенсионирането, като случаят не е такъв по чл. 70, ал. 17. Този извод не съответства на данните по делото. Нови доказателства по смисъла на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО са новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са от съществено значение за решаване на правния спор, но не са могли да бъдат взети предвид от административния орган. От съдържА.ето на подаденото от П. заявление с вх. №2182-09-311/09.08.2018 г. е видно, че същият не представя никакви нови доказателства за осигурителен стаж или доход. В този смисъл макар от фактическа страна да е налице заявление от страна на П., същото не може да се разглежда като заявление по чл. 99, ал. 1, т. 1, б. “а” от КСО. Този извод не се променя и от факта, че по преписката са постъпили нови документи – опис на осигурителния доход на П., служебна бележка за осигурителния му стаж/доход с изх. №2182-09-311#2/08.01.2019 г., Констативен протокол №КВ-5-09-00509006/08.01.2019 г., съставен от контролен орган на ТП на НОИ – Кюстендил. Посочените документи не са представени от пенсионера, нито пък е поискано тяхното служебно събиране от пенсионния орган. С получаването им органът единствено е изяснил релевантни за случая факти, което същият е длъжен да направи служебно по силата на чл. 9 и чл. 35 от АПК. При това положение следва да се приеме, че подаденото от жалбоподателя заявление има характер на сигнал, а не заявление по чл. 99, ал. 1, т. 1, б. “а” от КСО, при който административният орган в зависимост от фактическото му съдържА.е е длъжен да установи дали не е налице някоя от хипотезите по чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО, при които органът по своя инициатива (макар и сигнализиран от друго лице, което може да е както самият пенсионер, така и трето лице или друг орган) следва да се произнесе по изменението или отмяната на влязлото в сила разпореждане (вж. в т. см. Решение №7/02.01.2019 г. на ВАС по адм. д. №975/2018 г., VI о.).
В случая пенсионният орган е следвало да се произнесе на основА.е чл. 99, ал. 1, т. 2, б. “д” от КСО във връзка с промените в режима на самоосигуряващите се лица, а не на основА.е чл. 99, ал. 1, т. 1, б. “а” от КСО. След като П. е изплатил дължимите авансови осигурителни вноски (обстоятелство, което е било известно на пенсионния орган още към датата на издаване на Разпореждане №**********/07.03.2016 г.), той е изпълнил критериите на чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО във вр. с чл. 6, ал. 8 от КСО и периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. следва да му бъде признат за осигурителен стаж, считано от датата на отпускане на пенсията – 06.01.2016 г. Същият не е следвало да представя доказателства, че е внесъл окончателните осигурителни вноски върху минималния осигурителен доход за 2015 г., за да му бъде признат посочения период за осигурителен стаж (т. е. не е налице хипотезата по чл. 99, ал. 1, т. 1, б. “а” от КСО). Като е приел неправилно, че основА.ето за произнасянето му е чл. 99, ал. 1, т. 1, б. “а” от КСО, пенсионният орган неправилно е определил и началната дата на изменение на пенсията – 09.08.2018 г., вместо 06.01.2016 г. Горното обуславя извод, че пенсионният орган неправилно е приложил относимите към казуса норми на КСО. Като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ – Кюстендил също е издал незаконосъобразен акт. Изменението в нормативната уредба, относима в случая, не е съобразено както от длъжностното лице по пенсионно осигуряване, така и от директора на ТП на НОИ – Кюстендил.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено. В съответствие с чл. 173, ал. 2 от АПК, доколкото естеството на акта не позволява решаване на въпроса по същество от съда, административната преписка следва да бъде изпратена на директора на ТП на НОИ – Кюстендил за ново произнасяне по жалбата на С.П. при спазване на дадените по-горе задължителни указА.я по тълкуването и прилагането на закона, като на основА.е чл. 174 от АПК се определи и срок за произнасянето. С оглед разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО съдът намира, че срокът следва да бъде едномесечен, считано от датата на получаване на препис от решението.
При този изход на спора и на основА.е чл. 120,
ал. 2 от КСО ТП на НОИ – Кюстендил следва
да бъде осъдено да заплати на С.П. направените от него разноски по
производството на делото за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №2153-09-6/07.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на С.П.П., с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Разпореждане №**********/14.01.2019 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Кюстендил в частта относно началната дата, от която е преизчислена личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ИЗПРАЩА преписката на директора на ТП на НОИ – Кюстендил за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указА.я по тълкуването и прилагането на закона, в едномесечен срок от получаването на препис от решението.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Кюстендил да заплати на С.П.П., с ЕГН **********
и адрес: ***, сумата в размер на 300,00 (триста) лева –
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва от стрА.те с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: