РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 21.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора
СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 202 / 2019 год. и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 131 от 09.05.2019 г., постановено по НАХД № 58/2019 г., Ловешкият районен съд, втори състав, е отменил наказателно постановление № НП-27-100-1/15.10.2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ /ИАМО/ гр. София, с което е наложено на д-р В.Д.П., ЕГН: **********,***, на длъжност „началник отделение” на Отделение по хирургия на „МБАЛ – Проф. д-р Параскев Стоянов” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Съйко Съев” № 27, в качеството на в.и.д. „началник отделение” на Отделение по хирургия, административно наказание: глоба в размер на 3000 лв./ три хиляда лева/, на основание чл. 116, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, за нарушение на чл. 71, т. 2 от Закона за лечебните заведения.
Недоволна от така постановеното решение е останала Изпълнителна агенция „Медицински надзор”, правоприемник на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ /ИАМО/ гр. София, която чрез юрисконсулт Е.Т., в законния срок е подала касационна жалба против решението на ЛРС. В жалбата се сочат касационни основания във връзка с противоречие с материалния закон, което съдът формулира по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, като се релевират и основания по чл. 209, т. 3 от АПК- необоснованост, което касационно основание е неприложимо с оглед нормата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във в. с чл. 348 от НПК . По същество се оспорват изводите на РС, че АУАН и НП са издадени в противоречие на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. Твърди се, че АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити, като се сочи, че извършеното административно нарушение от д-р В.П. е доказано, както и че правната квалификация на същото е законосъобразна. В заключение се моли съда да отмени решението на РС и вместо него да постанови друго, с което да потвърди изцяло наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът не се представлява и не изразява становище.
Ответникът по касационната жалба - В.Д.П. в писмено възражение и в съдебно заседание чрез адв. Б. от ЛАК, намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за законосъобразно.
Представителят на прокуратурата счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението на РС законосъобразно. Прокурорът дава заключение, че в АУАН и НП не са отразени всички факти от значение за изясняване на изпълнителното деяние, както и за неправилна квалификация на административното нарушение, поради което правилно наказателното постановление е отменено.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С наказателно постановление № НП-27-100-1/15.10.2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ /ИАМО/ гр. София, на д-р В.Д.П., ЕГН: **********,***, на длъжност „началник отделение” на Отделение по хирургия на „МБАЛ – Проф. д-р Параскев Стоянов” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Съйко Съев” № 27, в качеството на в.и.д. „началник отделение” на Отделение по хирургия, е наложено административно наказание: глоба в размер на 3000 лв./ три хиляда лева/, на основание чл. 116, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, за нарушение на чл. 71, т. 2 от Закона за лечебните заведения.
Касационната инстанция споделя напълно мотивите на РС, с които е отменено наказателното постановление, към които следва да препрати на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
Правилни са изводите на РС, че: АУАН е бил съставен в нарушение на изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. По делото липсват каквито и да било доказателства, че до д-р П. са били отправени покани за съставянето на АУАН. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1, предл.1-во от ЗАНН сочи, че актът се съставя в присъствието на нарушителя, а нормата на ал. 2, предл.2-ро от същия текст предвижда изключение от общото правило за „присъствие” на нарушителя – не е намерен или след покана не се яви за съставянето на АУАН. Ето защо, при липсата на редовно връчена покана по смисъла на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, АУАН е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и това процесуално нарушение обосновава отмяна на НП.
Касационната инстанция споделя и мотивите на РС за допуснато процесуално нарушение във връзка с правната квалификация на административното нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, както и чл. 42, т. 5 от ЗАНН.
С обжалваното наказателно постановление д-р П. е бил санкциониран на основание чл. 116, ал. 1 от ЗЛЗ, която норма предвижда отговорност за този, който извършва дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по прилагането му. За да се носи отговорност по този текст от закона следва деецът да е нарушил императивна разпоредба, вменяваща му конкретно задължение. В случая като такава в обжалваното НП е посочена разпоредбата на чл. 71, т. 2 от ЗЛЗ, която норма е бланкетна и в нея не са формулирани и вменени на началниците на отделения конкретни задължения. Ето защо правилни са изводите на РС, че нормата на чл. 71, т. 2 от ЗЛЗ не съдържа в себе си състав на конкретно административно нарушение - с очертани белези на изпълнително деяние, а само очертава правомощията на визираните лица. По аргумент за противното тази разпоредба регламентира началникът на отделението да носи отговорност за нарушения, които са извършени от негови подчинени и когато те се дължат на собственото му бездействие, изразяващо се в несъздадена организация, неосъществяване на контрол и планиране в цялостната медицинска дейност на структурата.
В съставения АУАН и издаденото НП подробно са описани констатациите от проверката, които по същество сочат не на несъздадена организация и неупражнен контрол по отношение състоянието на пациента при дехоспитализирането му. Правилно РС е приел, че липсва яснота по отношение на обстоятелствата от фактическа страна какво точно е следвало да направи д-р П. и съответно не го е сторил, съобразно вменените му организационни и контролни функции като началник на отделението, доколкото вмененото му във вина нарушение от обективна страна се състои в бездействие.
Отделно процесното административно нарушение е посочено като извършено в обжалваното пред РС наказателно постановление от физическото лице д-р В.П., а не от юридическото лице „МБАЛ – Проф. д-р Параскев Стоянов” АД, ЕИК *********.
Поради това законосъобразни са мотивите на РС, че едно административно нарушение, когато е извършено от физическо лице, освен от обективна, то следва да е установено и доказано по безспорен начин и от субективна страна, т.е. да е категорично установено виновно поведение. Поради това административнонаказващият орган е бил длъжен да опише в НП всички онези факти, от които е достигнал до извода за виновно поведение на привлеченото към отговорност лице. Такива факти обаче не са описани. В наказателното постановление единствено е посочено, че на 14.08.2017 г. искането за образно изследване е било попълнено от д-р П. и че на датите 12 и 13.08.2017 г. е бил на дневно дежурство от 07:00 до 19:00 часа, а в останалите дни от седмицата (явно се визира и деня на дехоспитализирането на пациента – 15.08.2017 г.) е бил редовна смяна от 07:00 до 13:00 часа. Посочено е и че като завеждащ отделението жалбоподателят е подписал и епикризата при изписването на пациента, което е негово формално, административно задължение, съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.3 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на „МБАЛ – Проф. д-р Параскев Стоянов” /на л. 77-78/, тъй като видно от ал. 1 на същия текст епикризата се изготвя от лекуващия лекар. Липсват данни, че през цялото време на лечението д-р. П. е бил запознат с подробности за състоянието на пациента Димитров и с резултатите от текущите му изследвания, за да се предполага, че е следвало да стигне до извода за назначаването на КТ, предвид прогресивното падане на стойностите на хемоглобин, етроцити и хематокрит, още повече, че лекуващият лекар на пациента е бил друг, което безспорно е установено от административнонаказателната преписка.
Правилни са изводите на РС, че дори и да се приеме, че д-р П. е бил в известност за тези показатели, то бездействието му в това отношение насочва на извод за осъществен състав на разпоредбата на чл.116д от ЗЛЗ.
Началникът на отделението може да носи отговорност за липсата на организация и за липса на контрол не във всички случаи, а само когато не е създал такава изискуема по закон организация и когато не е бил упражнен също изискуемия от закона контрол. В АУАН и НП не се сочи по силата на кой закон или подзаконов акт се изисква жалбоподателят като началник на отделението да следи и контролира дали подчинените му лекари провеждат лечението на всеки конкретен пациент с оглед изискванията на добрата медицинска практика и утвърдени стандарти, както и дали пациентът се дехоспитализира действително в състоянието, посочено в епикризата.
Правилни са констатациите на РС, че при описанието на нарушението, от правна страна винаги е необходимо да се посочат и съставомерните признаци на инкорпорираните норми, в т.ч. да се изпишат и цифром, за да е ясна правната квалификация. В противен случай не става ясно в какво се изразява нарушението и правото на защита на наказаното лице е ограничено и не може да бъде реализирано в пълен обем.
Отделно санкционната разпоредба на чл. 116, ал. 1 от ЗЛЗ не може да се обвърже автоматично с посочената като нарушена от наказващия орган разпоредба на чл. 71, т. 2 от ЗЛЗ, защото последната не съдържа състав на изпълнително деяние, а и защото регламентираните в нея правомощия на началника на отделението не представляват дейност по болнична медицинска помощ. Предвид характера на болничното заведение – МБАЛ извършваната в него болнична медицинска помощ е нормирана в чл. 19 от ЗЛЗ. Ако наказващият орган е счел, че по същество нарушението представлява непроведено лечение на пациента Д. в съответствие с утвърдените медицински стандарти и правила за добра медицинска практика, то налице е била правна възможност да ангажира административнонаказателната отговорност на лечебното заведение за това нарушение съгласно санкционната разпоредба на чл. 116, ал. 2 от ЗЛЗ.
Ето защо правилни са изводите на РС за неправилна правна квалификация както на твърдяното в НП административно нарушение по чл. 71, т. 2 от ЗЛЗ, така и на санкционната разпоредба на чл. 116, ал. 1 от ЗЛЗ.
В заключение като не е описал в какво се изразява от фактическа страна изпълнителното деяние на нарушението и като не е описал обстоятелствата, от които е направил извод за виновно поведение от страна на жалбоподателя, наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а отделно дадената правна квалификация на нарушението не съответства на изложеното в обстоятелствената част на постановлението – нарушение и на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.
Ето защо сочените процесуални нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН са довели и до същественото нарушение на правото на защита на санкционираното лице, което обосновава отмяна на наказателното пастановление.
Поради това правилно наказателното постановление е било отменено от РС.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва
да се отбележи, че решението на РС е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на РС правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.
На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 131 от 09.05.2019 г., постановено по НАХД № 58/2019 г. на Ловешкия районен съд, втори състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: