Р Е Ш
Е Н И Е
№ ..........
гр.Варна, 04.01.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти
състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и втори ноември през две хиляди
двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА
ДАВИДОВА
при участието
на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело
№ 9986 по описа за
2018г., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са при условията на
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
и чл. 224, ал. 1 КТ.
В исковата си молба ищецът твърди,
че е бил в трудово правоотношение с ответното дружество за длъжността „шофьор
тежкотоварен автомобил над 12 и повече тона“, възникнало въз основа на трудов
договор № 217/05.10.2015г. Твърди се, че трудовият му договор е прекратен със
заповед № ZO**********/15.06.2018г., на основание чл. 330, ал. 2, т.
6 КТ, поради извършена кражба, документирана с протокол в РУП Руен. Оспорва
законосъобразността на уволнението, като твърди да не е спазена процедурата по
чл. 193 КТ, той като преди връчването на заповедта от ищеца не се искани
обяснения. Наред с твърди, че посоченото основание в заповедта не отговаря на
обективната действителност, тъй като за да бъде извършена кражба следва да има
влязла в сила присъда за извършено престъпление от общ характер. Твърди се, че
работодателят му при прекратяване на трудовото правоотношение е останал
задължен за заплащане на следващото на А. трудово възнаграждение за м. май 2018
г. в размер на 800 лева и за м. юни 2018г. /за времето до 15.06.2018г./ в
размер на 400 лева. Наред с това се твърди да му се следва и обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за пет работни дни за 2018г. в размер на 200
лева. С оглед горното сезира съда с искане за признаване уволнението за
незаконосъобразно и неговата отмяна, както и осъждане на ответното дружество да
му заплати сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за неползван платен
годишен отпуск в размер на пет работни дни за 2018г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението (след прекратяване производството по предявените искове с правно
основание чл. 128 КТ – с определение, постановено в о.с.з. на 22.11.2021г. и чл.
225 КТ – с определение, постановено в о.с.з на 11.10.2021г.). Претендира и
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното
дружество „Ф.В.К.” ООД, депозира отговор на исковата молба, в който изразява
становище за неоснователност на исковете. Не оспорва, че ищецът е бил в трудово
правоотношение с ответното дружество, което е прекратено със заповед от
15.06.2018г. Оспорва наведените в исковата молба твърдения, като сочи, че
ищецът е осъществил посоченото в заповедта за уволнение дисциплинарно
нарушение. В таза връзка твърди, че в началото на м. юни 2018г., управителят на
дружеството В.К. е получил сигнал, че шофьори на негови камиони системно
разтоварват количества фураж във ферма, находяща се в с. Дъскотна, община Руен,
с която дружеството няма договорено доставки. Във връзка с това на 13.06.2018г.
управителят Костов е изпратил служител на дружеството – Д.К. да извърши
проверка на място, като му е разпоредено да установи
налице ли са подобни действия от страна на шофьори от текущата смята, да изиска
обяснения от тях. На 14.06.2018г. със заповед и пътен лист № 2206/14.06.2018г. П.А.
и Н.М. са натоварени да извършат превоз на фураж по маршрут с. Любен
Каравелово-с. Стряма, с товарен автомобил „Мерцедес“, рег. № В 7951 РК. Сочи
се, че предходния ден ищецът и горното лице са изразили желание да изпълнят
този превоз, тъй като познавали обект в с. Стряма. На 14.06.2018г., Д.К.,
придружен от свидетел, е прикачил товарния автомобил на посоченото в сигнала
място – ферма в с. Дъскотна, където ищецът и М. действително спрели товарния
автомобил на дружеството малко след 9.00ч. и без да забележат, че ги
наблюдават, разтоварили до сградата на фермата 200-300кг от превозвания насипен
фураж. Преди нерегламентираното разтоварване на стоки да е приключило Д.К., в
присъствието на свидетел, отишъл при извършителите на нарушението, след което
извикал полиция на тел. 112. В района на фермата имало още едно лице, което
побягнало. Твърди се, че преди да пристигнат органите на полицията, Д.К., въз
основа на предоставените му от работодателя правомощия, поискал обяснения от
двамата извършители за случващото се. Ищецът А. и М. не дали смислени
обяснения, като заявили единствено, че „са се изкушили и съжаляват“.
Служителите на РПУ-Руен снели показания от всички присъстващи, включително и от
ищеца, които вписали в протокола, цитиран в процесната заповед и който протокол
носи подписа на А.. Излага се, че извършената проверка от управителя на
дружеството е установила, че отклоняването на курсовете и нерегламентираното
разтоварване на количества фураж по горния начин е продължило от края на м.
ноември 2017г. Горното нарушение счита, че обосновава най-тежкото дисциплинарно
наказание – уволнение, като счита, че нарушението освен че ощетява икономически
дружеството, подронва доброто му име и сочи груба злоупотреба с доверието,
дадено на работника във връзка с трудовите му функции. Твърди на следващо
място, че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, като
наред с изисканите обяснения от Д.К. при установяване на нарушението, от А. са
искани такива и от управителя на дружеството на 15.06.2018г. преди налагане на
наказанието, но ищецът изрично е отказал да дава такива. Едва след като А. е
подчертал, че няма да дава повече обяснения, се твърди да е издадена процесната
заповед. С оглед изложеното счита уволнението за законосъобразно и моли за
отхвърляне на претенцията за неговата отмяна.
По отношение претенцията за
незаплети трудови възнаграждение сочи, че следващото се нетно трудово
възнаграждение на ищеца за м. май 2018г. възлиза в размер на 647.21 лева и за
м. юни 2018г. – в размер на 308.18 лева. Така начислените суми, поради
неявяване на А. да ги получи, са му преведени с пощенски запис. Поради това и
счита, че е изпълнил задължението си за заплащане на трудовото възнаграждение
на ищеца и моли за отхвърляне и на претенцията.
По отношение на обезщетението за
неползван платен годишен отпуск, не оспорва че към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца, последният е имал неизползван платен годишен
отпуск. Твърди размерът на обезщетението да възлиза в размер на 187.66 лева,
след направен удръжки за данък общ доход. Доколкото твърди, че ищецът има
задължение към ответника за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ в
размер на 800 лева, прави възражение за прихващане между двете задължения до
размера на по-малкото, като разликата до пълния дължим на дружеството размер,
работодателят ще претендира в друг процес.
По изложените по-горе съображения
моли за отхвърляне на исковете, като в полза на дружеството се присъдят
сторените от последното разноски.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С изготвения по
делото доклад между страните е прието за безспорно установено, че П.А. и Ф. „В.К.“
ООД е съществувало трудово правоотношение за длъжността „шофьор тежкотоварен
автомобил над 12 и повече тона“. Това се установява и от приложения на л. 6 от
делото трудов договор № 217/05.10.2015г., сключен на основание чл. 70, ал. 1, вр. чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 06.10.2015г. С
допълнително споразумение от 02.01.2018г. е изменен размера на основното
трудово възнаграждение на 800 лева, при запазване размера на допълнителното
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6% за
всяка прослужена година.
Не се спори и че
със заповед № ZO**********/15.06.2018г., издадена от управителя В.К.,
трудовият договор с П.А. е прекратен на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – при
дисциплинарно уволнение за извършена кражба, документирана с протокол в РПУ
Руен. Заповедта е връчена на ищеца на 15.06.2021г. Посочено в заповедта е, че
на ищеца се дължи обезщетение по чл. 224 КТ за 5 дни. Видно от приложения на л.
40 от делото фиш за м. 06.2018г. на ищеца е начислено обезщетение по чл. 224 КТ
в размер на 208.51 лева.
Видно от
приложената на л. 29 от делото заповед № 2/14.06.2018г., на ищеца и Н.М. е
възложено извършване на превоз на стока (комбиниран фураж) на 14.06.2018г. по
маршрут с. Любен Каравелово – с. Стряма – с. Любен Каравелово, с начален час на
тръгване 7:01ч.
От приобщените към
делото писмо изх. № 607 от 09.10.2018г. (л. 56), писмо рег. № 697/2018г. от
19.04.2019г. (л. 65), се установява, че въз основа на предоставени материали от
извършена от служители на РУ Руен проверка, започнала по сигнал на Д.Т.К., е
образувано преписка вх. № 607/2018г. по описа на РП-Айтос, като с постановление
на прокурор от РП-Айтос е образувано досъдебно производство рег. № 32/2019г. за
това, че в условията на продължавано престъпление за времето от 03.11.2017г. до
14.06.2018г., в с. Дъскона, община Руен, в качеството
си на длъжностно лице, присвоил чужди движими вещи – фураж за птици,
собственост на Ф. „В.К.“ ООД, връчени им в това качество, като деянието е
извършено от повече от две лица, сговорили се предварително за извършването му
– престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 2, вр. чл. 26,
ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1 НК.
С постановление
от 07.04.2021г. на прокурор при РП-Айтос, досъдебно производство рег. №
32/2019г. е прекратено поради това, че деянието съставлява маловажен случай на
длъжностно присвояване – престъпление по чл. 201, предл.
второ НК (л. 105-107). Съставен е акт № 50 от 01.07.2021г. за установяване на
административно нарушение (кражба на превозвания фураж) и е издадено НП № 16-50
от 27.07.2021г., с което на П.А. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лева (л. 135-136). Наказателното постановление е влязло в законна
сила на 5.10.2021г.
Събрани в хода на
производството са и гласни доказателства чрез разпит на водените от ответника
свидетели Д.Т.К., З.Г.З., Н.И.И. и К.Д.П..
От показанията на
свидетеля К. се установява, че управителите на ответното дружество му е
възложено да изясни случаи на отклонение на фураж. По повод това на
14.06.2018г., свидетелите К. и З. причакали управлявания от ищеца товарен
автомобил с. Дъскотна. Ищецът и негов колега спрели в една от последните улици
на селото, като започнали да разтоварват товар от камиона. Свидетелят З. спрял
управлявания от него лек автомобил, от който слязъл свидетелят К. и започнал с
телефона си да заснема случващото се. При появата му ищецът А. и колегата му
спрели да разтоварват, навели глави, а при въпрос на К. защо го правят, те отговорили
„защото се изкушихме, съжаляваме“. Свидетелят К. се обадил на тел. 112. Дошла
полиция и бил съставен протокол.
Свидетелката Н.И.излага,
че работи от 2008г. на длъжност главен счетоводител и като такава изпълнява
функции и по повод прекратяване на трудови правоотношения и оформяне на трудови
книжки. Излага, че тя е изготвила проекта на заповед по повод уволнението на
ищеца и е оформила трудовата му книжка. Сочи, че ищецът и колегата му били
извикани от управителя на дружеството на 15.06.2018г. по повод кражба на фураж,
установена от свидетеля К. и З., за да дадат писмени обяснения. Те обаче
отказали и си тръгнали. След това излага, че П. й звънял по телефон, за да пита
за документите. На ищеца отново са искани обяснения, но той отказал. Тогава
свидетелката излага, че тогава управителят на дружеството казал ищецът да се
освободи дисциплинарно. В тази насока - че на 15.06.2018г., в офиса на
дружеството, на ищеца са искани обяснения и той е отказ да даде такива, са и
показанията на свидетелката Калина Петрова.
Въз основа на
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Установи се по
делото, а и между страните не е спорно, че ищецът П.Й.А. е бил в трудово
правоотношение с ответното дружество за длъжността „шофьор тежкотоварен
автомобил над 12 и повече тона“, като трудовият договор е прекратен с
процесната заповед на основание чл. 330, ал. ал. 2, т. 6 КТ.
Последователно в съдебната практика
се приема, че при искове по чл. 344, т. 1 КТ, основанието на претенцията са
навадените от ищеца в исковата молба или най-късно в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК, респ. в първото по делото заседание, в случай че производството се
разглежда по общия ред, твърдения за незаконност на заповедта за уволнение.
Съгласно диспозитивното начало в гражданско процес,
съдът не може да променя предмета на иска и да се произнася извън сезирането. В
този смисъл и с оглед наведените от ищеца в исковата молба факти, опорочаващи потестативното право на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение, предмета на спора се свежда до това спазена ли е процедурата по
чл. 193 КТ и налице ли е основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност
на ищеца при липса на влязла в сила присъда, с която от обективна и субективна
страна да е осъществен състав на престъпление.
Съгласно разпоредбата на чл. 193,
ал. 1 КТ, в стадия по установяване факта на нарушението на трудовата дисциплина,
работодателят е длъжен преди да наложи наказанието да изслуша работника или да
приема писмените му обяснения. Изискването е въведено с оглед осигуряване
възможност за защита на работника и същевременно – с оглед възможността на
работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с конкретното
дисциплинарно нарушение. В настоящия случай, от събраните по делото гласни
доказателства се установи, че работодателят, чрез свой представител, е изискал
обяснения от ищеца, както непосредствено след установяване на вменено
дисциплинарно нарушение, така и в деня, в който е издадена атакуваната заповед,
но ищецът е отказал да ги даде. Ето защо настоящият състав на съда намира, че
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 193, ал. 3 КТ, като се приеме, че
обясненията на ищеца не са били изслушани по негова вина, като няма пречка
дисциплинарното наказание да бъде наложено и непосредствено след като
работодателят е поискал от работника/служителя обясненията и такива не са били
дадени, тъй като в случая се касае за действия, които не налагат обстойна
проверка на минали, отдалечени във времето събития.
С оглед горното и при липса на
своевременно въведени от ищеца други обстоятелства за незаконност на
уволнението поради формални нарушения на процедурата (доводи за липса на мотиви
са наведени едва в хода на устните състезания, към който момент правото на
страната да въвежда нови факти и обстоятелства относно незаконосъобразността на
уволнението е било преклудирано), съдът следва да разгледа възраженията относно
материалната законосъобразност на уволнението.
По същество възражението на ищеца се
свежда до това, че липса на влязла в сила осъдителна присъда, с която от
обективна и субективна страна да е осъществен състав на престъплението кражба,
за които действия е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Наличието или не
на влязла в сила присъда по виновността на ищеца за извършено от него
престъпление, не го освобождава от дисциплинарна отговорност за същото деяние.
От правно значение е дали извършеното съставлява дисциплинарно нарушение. Съвкупната
преценка на събраните в хода на производството гласни доказателства е в
състояние да мотивира извода за установеност на посоченото в заповедта за
уволнение нарушение, протоколирано от полицейските органи при РУ-Руен и дало
повод за образуване и на досъдебно производство – на 14.06.2018г., при изпълнение
на трудовите си задължения – превоз на стока (комбиниран фураж), не нерагламентирано място – с. Дъскотна, пред стопанска
постройка, разтоварил част от превозвания фураж с цел да го продаде. В този
смисъл е и установеното в административно-наказателното производство,
приключило с влязло в сила наказателно постановление, с което на ищеца А. е
наложено административно наказание глоба, за извършено административно нарушение
по чл. 218б НК – за маловажен случай на престъплението кражба на чужда движима
вещ. С така извършените неправомерни действия, ищецът е компрометирал оказаното
му от работодателя доверие, което безспорно съставлява нарушение на изискването
за лоялност по чл. 126, т. 9 КТ и субсумира под
правната норма на чл. 187, т. 8 КТ. Установената злоупотреба с доверието на
работодателя представлява виновно неизпълнение на трудовите задължения и е
основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, на основание чл.
190, т. 4 КТ.
Поради горното, предявеният конститутивен иск за признаване на уволнението за незаконно
и неговата отмяна е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно
основание чл. 244, ал. 1 КТ:
Съобразно нормата
на чл. 224, ал. 1 КТ, на работник или служител, чието трудово правоотношение е
прекратено, работодателят дължи парично компенсиране на неизползвания платен
годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.
Между страните не се спори, че към датата на прекратяване
на трудовото правоотношение, ищецът е имал неползван платен годишен отпуск за
2018г. в размер на 5 работни дни, размерът на който, съобразно отразеното с
коментирания фиш за работна заплата възлиза в размер на 208.51 лева. Ответникът
не е ангажирал доказателства да е изплатил следващото се на ищеца обезщетение,
поради което претенцията в рамките на предявения размер от 200 лева се явява
основателна.
Предвид горния
извод за дължимост на обезщетение в посочения размер следва да бъде разгледано
възражението на ответника за прихващане с насрещното негово вземане по чл. 221,
ал. 2 КТ. Цитираната разпоредба предвижда, че за виновното си поведение
дисциплинарно уволненият работник или служител дължи на работодателя
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието, а при срочен трудов договор в размер на действителните вреди,
изчислени по чл. 221, ал. 4, т. 2 КТ. С оглед цитираната норма и установената
по-горе законосъобразност на уволнението по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, ищецът А.
дължи на ответното дружество обезщетение в размер на едно брутно трудово
възнаграждение (доколкото в договора страните са уговорили 30-дневен срок на
предизвестие), което възлиза в размер на 833.60 лева.
Прихващането на
вземането на ответника със сумата от 833.60 лева с вземането на ищеца за
обезщетение по чл. 224 КТ, възлизащо в размер на 200.00 лева, следва да се
погасят до размера на по-малкото от тях, а именно до сумата от 200.00 лева,
поради което и искът с правно основание чл. 244 КТ следва да бъде отхвърлен,
като погасен чрез прихващане.
По разноските:
Ответното
дружество с отговора на исковата молба е отправило искане за присъждане на
разноски, представяйки доказателства за реализирани такива за адвокатско
възнаграждение в размер на 2500 лева. Ищецът от своя страна е противопоставил
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което съдът намира за основателно,
по следните съображения:
Съобразно нормата на
чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.04.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (в редакцията й към датата на сключване на договора
за правна помощ и съдействие – 20.07.2018г.), минималното възнаграждение за
защита по иск за отмяна на уволнение или за възстановяване на работа, когато искът
е предявен самостоятелно, е в размер не по-малко от размера на минималната
работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна
помощ или на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2; за други неоценяеми искове – 200 лева; за трудови дела с определен
интерес – съобразно ал. 2 на чл. 7. Или, възнаграждението по иска по чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ следва да се определи в размер на минималната работна заплата, а
на оценяемите такива - по реда на чл. 7, ал. 2 от
Наредбата. Към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие,
минималната работна заплата в страна е възлиза в размер на 510 лева, съгласно
ПМС № 316/20.12.2017г. на МС, в който размер следва да се определи минималното
адвокатско възнаграждение. Минималния размер на възнаграждението за оценяемите искове, определено по правилото на чл. 7, ал. 2,
т. 3 от Наредбата, възлиза в размер на 640 лева. Отчитайки действителната
правна и фактическа сложност на делото, извършените от адвоката процесуални
действие, минималния размер на адвокатското възнаграждение, съдът намира, че
хонорарът следва да бъде редуциран до сумата от 1500 лева (700 лева по иска по
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и 800 лева по оценяемите
искове).
Съобразно чл. 78,
ал. 3 и 4 ГПК, в полза на ответното дружество следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 1345.16 лева – 700 лева за защита и съдействие по иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и 645.16 лева – съразмерно на
отхвърления иск по чл. 224 КТ и прекратеното производство по иска по чл. 344,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ. Независимо от
прекратяване на производството по иска с правно основание чл. 128 КТ, в полза
на ответното дружество не се следват разноски, доколкото с поведението си
дружеството е дало повод за образуване на настоящото дело, тъй като плащането
на следващото се трудово възнаграждение е извършено след датата на изпращане на
пощенските записи – 01.08.2018г., т.е. в хода на процеса.
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Й.А., ЕГН **********,***, срещу „Ф.В.К.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване
за незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено със заповед № ZO**********/15.06.2018г.
на управителя на „Ф.В.К.“ ООД, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Й.А., ЕГН **********,***, срещу „Ф.В.К.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно
основание чл. 224, ал. 1 КТ, за осъждане на ответното дружество да заплети на
ищеца сумата от 200.00 лева, представляваща обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 2018г. в размер на 5 работни дни, като погасен чрез
прихващане с вземането на „Ф.В.К.“ ООД за обезщетение при прекратяване на
безсрочно трудово правоотношение при дисциплинарно уволнение по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие от 30
дни.
ОСЪЖДА П.Й.А., ЕГН **********,***, да заплати на „Ф.В.К.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 1345.16 лева (хиляда триста четиридесет и пет лева и шестнадесет
стотинки), представляваща сторените по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: