Решение по дело №168/2021 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 96
Дата: 28 ноември 2022 г.
Съдия: Росица Иванова Маркова
Дело: 20211400900168
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 8 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Враца, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Р. Ив. М.
при участието на секретаря Галя Цв. И.а
като разгледа докладваното от Р. Ив. М. Търговско дело № 20211400900168
по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б."а"
КЗ, вр. чл.45 ЗЗД от Р. Д. Л., ЕГН **********, с адрес гр.***, представлявана
по пълномощие от адв.К. П. от САК, срещу Гаранционен фонд, БУЛСТАТ
***, със седалище гр.***.
В исковата молба се твърди, че на 10.11.2020г. около 9.40ч. в гр.Враца,
на кръстовището на *** и *** е настъпило ПТП, при което ищцата,
пресичайки пътното платно на пешеходна пътека, е блъсната от
л.а."Мицубиши Колт" с рег.№СА *** НС, управляван от Г. М. М., без наличие
на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Сочи се, че за произшествието е съставен КППТП с пострадали лица от
20.11.2020г. и е образувано ДП №974/2020г. на РУ Враца, което е прекратено
по искане на пострадалата на основание чл.342, ал.2 НПК, но от събраните
доказателства е установено, че произшествието е настъпило по вина на водача
М..
Твърдението на ищцата е, че в резултат от произшествието е получила
счупване на шийката на лява бедрена кост /счупване на лява тазобедрена
става/, довело до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник.
Твърди се също, че след ПТП ищцата е откарана с линейка в ЦСМП на
"МБАЛ-Христо Ботев"АД-Враца и е хоспитализирана в Ортопедо-
1
травматологично отделение за оперативно лечение в спешен порядък, като от
издадената епикриза е видно, че левият долен крайник е видимо скъсен с
около 3см. във външна ротация със силна болка при палпация в лява
тазобедрена става. На 11.11.2020г. ищцата била оперирана под обща
анестезия, операцията била сложна и е извършено ендопротезиране на
ставата. На 17.11.2020г. ищцата отново била хоспитализирана за
продължително лечение и рехабилитация след оперативните интервенции с
голям обем и сложност, с остатъчни проблеми за здравето и провеждане на
лечение и престоят й продължил до 27.11.2020г.
Нататък в исковата молба се твърди, че в резултат от произшествието
ищцата е претърпяла интензивни болки и страдания за продължителен период
от време, болките, неудобствата и възстановяването продължават и до днес, с
решение на ТЕЛК от 02.02.2021г. й е определена 60% трайно намалена
работоспособност пожизнено с водеща диагноза "счупване на бедрената
шийка". Твърди се също, че освен физическите болки ищцата е претърпяла и
силен стрес, затваря се в себе си, избягва срещи и контакти, става
недоверчива и раздразнителна, трудното придвижване й причинява
дискомфорт и тревога за бъдещето, станала нервна, буди се нощем, докато
преди произшествието тя била жизнен, здрав и работоспособен човек.
Ищцата твърди, че и към настоящия момент изпитва болки в крака,
ставата и гърба, кракът й е скъсен с 3см., куца и се придвижва с бастун, не
може да се навежда, да се изкачва и да слиза по стъпала, да се обува, страхува
се да върви по улицата и употребява медикаменти Ксанакс, Валидол, Бонген
ампули и животът й е тотално променен.
В исковата молба се сочи, че ищцата е предявила пред ответника
претенция за изплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени
вреди и по образувана щета й е изплатено обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 32 000лв. и такова за имуществени вреди в размер на 1
755.27лв.
Като поддържа, че претърпените от нея вреди са в по-висок размер,
ищцата предявява иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
в размер на още 55 000лв. и обезщетение за имуществени вреди – разходи за
лечение в размер на 1 999.33лв., ведно със законната лихва от 20.07.2020г. до
окончателното изплащане на сумите. Претендират се и разноски.
2
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който сочи, че ищцата
е предявила пред него претенция, по която УС на фонда й е определил
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди общо в размер на 42
194.09лв., редуцирани до 33 755.27лв., след отчитане на 20% съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която се е движила по
платното за движение, попътно на преминаващите ППС, разпределени както
следва: 32 000лв. за фрактура на бедрената шийка на лява бедрена кост,
лекувана оперативно с алопластика, и 1 755.27лв. за имуществени вреди
/разходи за лечение – импланти, патерици, потребителски такси, изследвания
и лекарства/. На това основание ответникът поддържа, че предявените искове
са неоснователни, тъй като ищцата е приела сумите, при което според
ответника е приложима разпоредбата на чл.365 ЗЗД, и в тази връзка се излагат
правни съображения.
По отношение на иска за имуществени вреди ответникът поддържа, че
разходите за лечение на ищцата са вече изплатени по представените фактури
и фискални бонове, с изключение на тези по фактура
№**********/11.11.2020г. за ендопротеза в размер на 1 435лв., но тази
фактура не е представена на фонда.
Алтернативно ответникът прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, за която се твърди, че се е
движила по платното за движение, попътно на преминаващите ППС.
Нататък в отговора се развиват правни съображения, като се оспорва и
претенцията за лихва.
Ищцата не е подала допълнителна искова молба.
По искане на ответника и на основание чл.219 ГПК като трето лице-
помагач на негова страна е конституиран сочения за виновен за
произшествието водач Г. М. М., който е починал в хода на процеса и на
негово място са конституирани законните му наследници А. Г. М., И. Г. М. и
С. Г. М..
След като анализира и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за установено
следното:
С исковата молба е представен Констативен протокол за ПТП с
3
пострадали лица, от който е видно, че на 10.11.2020г. около 9:40ч. в гр.Враца
на кръстовището на *** и *** е настъпило ПТП, при което водачът Г. М. при
управление на лек автомобил "Мицубиши Колт" с рег.№СА *** НС, за който
не е имало сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност", е
причинил на ищцата фрактура на тазобедрена става.
Представени са протокол за оглед на ПТП, материали от образуваното
ДП №974/2020г. на РУ гр.Враца и Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 14.06.2021г. на Районна прокуратура-Враца. От
последното се установява, че производството е прекратено по искане на
пострадалата.
От представената медицинска документация е видно, че след
произшествието ищцата е била транспортирана по спешност в "МБАЛ-
Христо Ботев"АД и настанена в Ортопедо-травматологично отделение на
10.11.2020г. с окончателно диагноза "счупване на бедрената шийка, закрито".
На 11.11.2020г. ищцата е претърпяла операция и на 17.11.2020г. е изписана.
От втората представена епикриза е видно, че на датата на изписването от
болница ищцата отново е настанена за продължително лечение и рА.
рехабилитация след оперативни интервенции с голям и много голям обем и
сложност с остатъчни проблеми за здравето и е изписана на 27.11.2020г.
С исковата молба са представени фактури за заплатена от ищцата сума в
размер на 1 435лв. за закупуване на система за тазобедрено ендопротезиране,
1 925лв. за доплащане на тазобедрена ендопротеза и 3 360лв. за консумативи.
С ЕРТЕЛК от 02.02.2021г. на ищцата е призната 60% трайно намалена
работоспособност с водеща диагноза "счупване на бедрената шийка".
На 15.02.2021г. в Гаранционен фонд е входирано уведомление, с които
ищцата е декларирала настъпването на произшествието и е поискала
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 182 000лв. и
такова за имуществени вреди в размер на 2 305.09лв. За доказване на
имуществени вреди ищцата е представила на фонда 13 броя фактури, от които
в обхвата на исковата претенция попада единствено фактура
№**********/11.11.2020г. По делото не са представени доказателства пред
ответника да е предявявана претенция за имуществени вреди от направени от
ищцата разходи по представените с исковата молба фактури
№**********/11.11.2020г. и №**********/11.11.2020г.
4
По образуваната в ГФ щета №21210024/15.02.2021г. на ищцата е
определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000лв. и
такова за имуществени вреди в размер на 2 194.09лв., като след отчитане на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата от 20% е
прието да й бъде изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на
32 000лв. и такова за имуществени вреди в размер на 1 775.27лв.
Обезщетението за имуществени вреди е определено на базата на представени
от ищцата фактури, но с исковата молба са представени фактури и фискални
бонове, различни от тези, от сумите по които е формирана цената на този иск,
с изключение на посочената по-горе.
С отговора на исковата молба ответникът е представил справка за
предоставените му от ищцата фактури, въз основа на които е определен
размера на изплатеното й обезщетение за имуществени вреди. От фактурите,
представени с исковата молба за доказване на претенцията за имуществени
вреди, в изготвената от ответника справка фигурира единствено фактура
№**********/11.11.2020г. От изложеното следва, че ищцата не е доказала, че
е поискала от ответника изплащане на обезщетение за имуществени вреди за
направени разходи по другите две фактури.
По делото е допусната и изслушана специализирана съдебна
автотехническа експертиза, чието заключение не се оспорва от страните и се
възприема от съда.
При проверката си вещото лице е установило, че процесното ПТП е
реализирано на *** непосредствено след отпечатъка на пешеходна пътека тип
"Зебра" – западно от кръстовището с ***. На самото кръстовище от четирите
му страни се намират отпечатъци на пешеходни пътеки тип "Зебра".
Произшествието е реализирано на дневна светлина при сухо и ясно време с
нормална видимост. Участъкът от пътя е прав и хоризонтален, движението е
еднопосочно, а покритието на пътното платно е от дребнозърнеста асфалтова
смес. След кръстовището в посока запад от двете страни на пътното платно
се намират пешеходни тротоари с ширина 3 метра, върху които са
разположени търговски маси в близост до магазинна част и кооперативен
пазар. От всички страни пешеходните пътеки са обозначени с вертикални
знаци.
Вещото лице е изготвило скица на произшествието и се произнася, че от
5
техническа гледна точка мястото на удара се определя като пресечна точка на
траекториите на движение на предна челна част на лекия автомобил в
областта на предна броня в десен рог и тялото на пешеходката в областта на
ляв крак. Мястото на удара е на около 1.4 метра след края на пешеходната
пътека в посока запад и на 2.3 метра вляво от десния ръб на платното за
движение на ППС. Скоростта на движение на лекия автомобил към момента
на удара с пешеходката е била около 12км/ч., а опасната му зона за спиране –
около 4.7 метра. Според вещото лице от техническа гледна точка опасността
от ПТП е възникнала в момента, в който пешеходката е слязла от тротоара и е
навлязла в платното за движение на ППС.
Заключението на вещото лице е, че при движение с посочената по-горе
скорост при възникване на опасността водачът на лекия автомобил е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез
своевременно аварийно спиране. При движението си в зона на интензивно
движение на пешеходци и МПС, при предприетото пресичане платното за
движение на ППС в посока от десен тротоар към ляв тротоар ищцата е имала
възможност да огледа платното, да види и възприеме движещия се по него
автомобил, отстоящ на около 4.7 метра от мястото на удара, да спре за около
2-2.5 секунди, да го пропусне да премине пред нея и след това да продължи
движението си, при което би предотвратила произшествието.
Анализът на данните и липсата на препятствия между пешеходката и
лекия автомобил, ограничаващи директната видимост един към друг, са дали
основание на вещото лице да приеме, че пешеходката е навлязла на пътното
платно внезапно.
Вещото лице приема, че от техническа гледна точка причина за
настъпването на процесното ПТП е закъснялата реакция на водача на лекия
автомобил на аварийно сиране или намаляване на скоростта.
Допусната е и е изслушана специализирана съдебно-медицинска
експертиза, чието заключение страните не оспорват.
Вещото лице ортопед-травматолог се произнася, че в резултат от
процесното ПТП ищцата е получила счупване на шийката на лява бедрена
кост, което е причинило трайно затруднение на движението на долния ляв
крайник. Лечението, което е било проведено, е оперативно с тотална смяна на
лявата тазобедрена става, както и медикаментозно, като срокът на
6
пролежаване в болнично заведение е бил 17 дни, а след изписването е
провеждана антитромботична профилактика до 30-ия постоперативен ден.
Срокът за възстановяване е от порядъка на 10-12 месеца и при ищцата е
протекъл нормално и без усложнения. На ищцата са причинени болки и
страдания с интензитет, характерен за този вид травми.
Вещото лице сочи, че при ищцата е налице остатъчен дефицит от
полученото увреждане, като прогнозата за пълно възстановяване е
песимистична на фона на артрозните изменения в областта на тазовите кости.
Направените от ищцата разходи по представените по делото фактури се били
необходими за болничното и извънболничното й лечение, с изключение на
заплатената сума за тест за Ковид-19.
Вещото лице е извършило личен преглед на ищцата на 14.03.2022г. и в
съдебно заседание пояснява, че представените от ищцата амбулаторни
листове са за провеждане на рехабилитация и физиотерапия по повод
дегенеративни ставни заболявания в областта на шийния и поясния отдел на
гръбначния стълб и може да се приеме, че е налице обостряне на
дегенеративно заболяване в поясния отдел вследствие проведеното лечение.
Вещото лице заявява, че отразеното в представения амбулаторен лист
скъсяване на левия крак не е установено при прегледа на ищцата.
Като свидетел по делото е разпитана дъщерята на ищцата А. Л., която е
дала показания, че е посетила майка си в болницата, след като тя й се
обадила, че е претърпяла произшествие. След операцията дъщерята
посещавала всеки ден майка си, която се оплаквала от силни болки и била
рухнала психически. Л. свидетелства, че след проведената рехабилитация
ищцата отишла да живее при нея, тъй като се придвижвала с патерици и до
нея трябвало да има човек. Ищцата изпитвала силни болки и се движела с
патерици около 2-3 месеца, а след това продължила да се движи с бастун,
какъвто ползва и към момента. Според свидетелката преди произшествието
майка й била пъргава, но вече не е такава и когато отиде да пазарува до
близък магазин, се страхува да пресича улици и с поведението си обърква
шофьорите. Л. заявява, че качеството на живот на майка й се е сринало,
болките й са понамалели, но нощем я боли много, не може да се обърне в
леглото и да се обува сама, има затруднения при къпането. На ищцата се
извършват периодично физиотерапии, от които тя изпитва само временно
7
облекчение, че е отчаяна и приема успокоителни медикаменти. Дъщерята на
ищцата заявява, че преди катастрофата тя била активен човек, тичала по
велоалеята, тъй като е бивша гимнастичка, изкачвала често стъпалата на
парка "Хижата", била весел човек и обичала да танцува и да се събира с
приятелки, докато сега е затворена, срамува се да ходи с бастун и не се
събира с никого.
При така ангажираните доказателства съдът приема следното от правна
страна:
По делото е безспорен фактът, че управляваният от Г. М. лек автомобил
не е имал задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Установено е по безспорен начин настъпването на ПТП, при което на
ищцата е причинено сериозно телесно увреждане, в резултат от което същата
е претърпяла неимуществени и имуществени вреди. Ищцата е предявила пред
Гаранционен фонд претенция и по образуваната щета са й определени и
изплатени обезщетения за неимуществени и имуществени вреди в посочените
по-горе размери, след отчитане на принос на пострадалата от 20%.
От изложеното следва, че между страните липсва спор по факта, че е
налице основанието за ангажиране на отговорността на Гаранционен фонд по
чл.557, ал.1, т.2, б."а" КЗ.
Спорни между страните са обстоятелствата във връзка с механизма и
причините за настъпване на процесното ПТП и конкретно размера на приноса
на ищцата по чл.51, ал.2 ЗЗД, както и дължимостта на претендираните
обезщетения, предвид изплатените вече такива.
От събраните по делото доказателства и конкретно от заключението на
изслушаната автотехническа експертиза се установява, че виновен за
настъпването на процесното ПТП е водачът на лекия автомобил "Мицубиши
Колт" Г. М., чиято закъсняла реакция при възникването на опасността е
довело до удара на ищцата като пешеходка. От своя страна ищцата е
допринесла за настъпването на произшествието, тъй като не на обозначеното
за целта място /пешеходна пътека/ е навлязла в платното за движение на
ПТП, сама се е поставила в риск, което и с оглед събраните доказателства
дава основание на съда да приеме, че е налице принос на пострадалата за
настъпването на вредоносния резултат, определен в процентно изражение на
8
20%.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че е налице
постигната с ищцата извънсъдебна спогодба, по силата на която фондът е
изплатил обезщетения за неимуществени и имуществени вреди в посочените
по-горе размери. По делото не са ангажирани доказателства между страните
да е постигнато обвързващо ги споразумение относно размера на следващите
се на ищцата обезщетения. Ищцата признава факта, че е получила доброволно
определените й от Гаранционен фонд обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 32 000лв. и такова за имуществени вреди в размер на 1 755.27лв., но
сам по себе си този факт не може да обоснове извод за сключена спогодба по
смисъла на чл.365 ЗЗД и не лишава ищцата от правото да претендира
обезщетения над размера на сумите, изплатени й от ответника. В отговора на
исковата молба ответникът се позовава на ТР №1/30.01.2016г. по тълк.д.
№1/2016г. ОСГТК, но този тълкувателен акт е неотносим към разглеждания
случай, тъй като с него е дадено разрешение на въпроса има ли пострадалият
право да получи обезщетение от делинквента над изплатеното от
застрахователя обезщетение по задължителна застраховка по риска
"Гражданска отговорност" на автомобилистите въз основа на постигнато
споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за
съответната вреда. В този контекст следва да бъде подчертано, че ответникът
не е ангажирал доказателства ищцата да е заявила пред него, не е напълно
обезщетена с определените от фонда суми.
За определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди –
физически и морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на
увредено от деликт лице следва да се вземат предвид както характера и
тежестта на телесното увреждане, интензитета и продължителността на
търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозата за
отзвучаването им, така и икономическите условия в страната, израз на които
са и установените лимити на отговорността на засрахователя/гаранционния
фонд в този момент – настъпването на застрахователното събитие.
От гледна точка на изложеното в предходния абзац съдът приема, че
размерът на обезщетението, определен от ответника по повод предявената
пред него претенция, а именно 40 000лв., отговаря на критерия за
справедливост по чл.52 ЗЗД. Действително счупването на шийката на лява
9
бедрена кост е довело до трайно затруднение на движението на крайника и е
наложило извършването на оперативна смяна на тазобедрената става, но от
неоспореното от ищцата заключение на съдебно-медицинската експертиза се
установява, че възстановителният процес е преминал нормално и в момента
тя е напълно възстановена. От обясненията на вещото лице става ясно, че
ищцата има дегенеративни ставни заболявания в областта на шийния и
поясния отдел на гръбначния стълб, които, обсъдени във връзка с възрастта й
към момента на произшествието /74 години/, дава основание за извода, че
болките и неудобствата, които търпи понастоящем, не се дължат единствено
на счупването на шийката на бедрената кост. Вещото лице е категорично, че
при ищцата не е налице твърдяното скъсяване на долния ляв крайник. С оглед
на изложеното и предвид приетия принос на пострадалата за настъпването на
вредоносния резултат съдът приема, че искът за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди е неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
По иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди.
В чл.380 КЗ, който е приложим и за отношенията с Гаранционен фонд,
съгласно ясния смисъл на чл.558, ал.5 in fine, е предвидено задължение за
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Отправянето на такава
претенция и изтичането на срока по чл.496, ал.1 КЗ в непротиворечивата и
константна съдебна практика се определят като абсолютна положителна
процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск от увреденото лице.
В разглеждания случай ищцата претендира присъждане на обезщетение
за претърпени имуществени вреди от направени разходи за лечение
/консумативи/ по три фактури, които са представени с исковата молба.
От представените по делото доказателства се установява, че ищцата е
отправила пред Гаранционен фонд претенция за изплащане на обезщетение за
имуществени вреди за направени разходи по представени от нея фактури, в
които фигурира единствено фактура №**********/11.11.2020г., и такова
обезщетение й е определено и изплатено след приспадане на приноса й за
настъпването на произшествието. От казано следва, че за сумата 1 925лв. по
тази фактура искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
За сумите по другите две фактури, които са посочени по-горе, претенция
10
пред ответника не е предявена, от което следва, че в тази част искът за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди е недопустим, поради
което следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по него
прекратено.
При този изход на делото ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника направените по делото разноски за САТЕ в размер на 500лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Д. Л., ЕГН **********, с адрес гр.*** срещу
Гаранционен фонд, БУЛСТАТ ***, със седалище гр.*** иск за сумата 55
000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
настъпили при ПТП на 10.11.2020г., както и за сумата 1 925лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди за извършени разходи за
лечение по фактура №**********/11.11.2020г., като неоснователни и
недоказани.
ОСТАВЯ без разглеждане като недопустим предявения иск за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди за извършени разходи за
лечение по фактури №**********/11.11.2020г. и №**********/11.11.2020г. и
ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
ОСЪЖДА Р. Д. Л., ЕГН **********, с адрес гр.*** да заплати на
Гаранционен фонд, БУЛСТАТ ***, със седалище гр.*** направените по
делото разноски за експертиза в размер на 500лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач Г. М. М.,
ЕГН **********, починал в хода на процеса и заместен от законните си
наследници А. Г. М., ЕГН **********, И. Г. М., ЕГН ********** и С. Г. М.,
ЕГН **********.


11


Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
12