Р Е
Ш Е Н
И Е № 162
гр. Хасково, 17.06.2020
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд…………………………….……………………………………………….
на десети юни две
хиляди и двадесета година, в открито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.АННА ПЕТКОВА
2.ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря П.Д. ……………………………………………….като разгледа докладваното
от съдия ИВАНОВА…..…………..в.гр.д. № 318 по описа на съда за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е въззивно – по реда на чл.258 – чл.273
от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ
– „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД – гр.София е останал недоволен от решение № 451 от 08.11.2019
год., постановено по гр.д. № 451 / 2019 год. по описа на Районен съд –
Димитровград, в частта, с която са отхвърлени предявените от него установителни
искове за съществуване на вземания, присъдени със заповед № 370 от 04.05.2018
год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 667 / 2018
год. на Районен съд – Димитровград, поради което го обжалва с искане за отмяна
на решението в посочената част и постановяване на друго, с което въззивният съд
уважи исковете.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ
– Г.В.Г. – не взема становище по въззивната жалба.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството
по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена
от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД – гр.София против Г.В.Г., с искане да се признае за установено
съществуването на вземане в размер на 2 082.93 лева, от които
1 660.85 лева – главница; 179.91 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2017 год. до 19.04.2018
год.; 242.17 лева – договорна лихва за периода от 15.09.2017 год. до 16.11.2017
год., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението, присъдено
със заповед № 370 от 04.05.2018 год. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 667 / 2018 год. на Районен съд –
Димитровград. При условията на евентуалност е предявен и осъдителен иск за
присъждане на сумите от 1 660.85 лева – главница и 242.17 лева – договорна
лихва.
За
да отхвърли положителния установителен иск, първоинстанционният съд е приел, че
не е настъпила изискуемостта на вземането,
чието съществуване се иска да бъде установено, позовавайки се на липса на
доказателства за извършено от кредитора на длъжника обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита.
Безспорно
по делото е, че на 03.05.2018 год. в Районен съд – Димитровград е постъпило
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от
„ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД – гр.София против Г.В.Г.,
въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 667 / 2018 год. и издадена Заповед №
370 от 04.05.2018 год. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е
разпоредено длъжникът Г.В.Г. да заплати на кредитора – „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД - гр.София
сумата от 1 660.85 лева – главница
по договор за потребителски кредит от 15.06.2017 год.; сумата от 242.17 лева –
договорна, възнаградителна лихва за периода от 15.09.2017 год. до 16.11.2017
год.; сумата от 179.91 лева – лихва за забава за периода от 15.09.2017 год. до
19.04.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението – 30.04.2018 год. до изплащане на вземането, както и
сумата от 191.66 лева разноски по
делото, представляващи ДТ и юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 14.01.2019 год. заповедният съд е
указал на заявителя, че в едномесечен срок, считано от връчването му, сторено
на 28.01.2019 год., може да предяви иск за установяване на вземането, присъдено
със заповедта за изпълнение, по повод постъпило от длъжника възражение. Искът е
предявен на 07.03.2019 год. – в указания на заявителя едномесечен срок, удължен
с писмо изх. № 856 от 28.02.2019 год. на административния ръководител –
Председател на РС – Димитровград.
Изложените
по - горе фактически обстоятелства обуславят извода за допустимост на иска –
предявен в законоустановения срок и за установяване съществуването на вземане,
присъдено в полза на ищеца – заявител със заповедта за изпълнение, срещу която
е постъпило възражение от длъжника в срока по чл.414 от ГПК.
В настоящото производство, което е
установително по своя характер, кредиторът е този, който следва да установи
съществуването на вземането си и неговия размер. Вземането на заявителя,
основано на договор за потребителски кредит
е установено по основание, съдържащо се в нормата на чл.9 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, съгласно която потребителят - заемател се
задължава да върне отпуснатата му от
кредитора парична сума след изтичане на
срока.
Безспорно по
делото е установено, че на 15.06.2017 год. между страните е
сключен договор за потребителски кредит
№ ***, по силата на който ищецът
е предоставил на ответника кредит в размер на 1 500 лева, за срок до
15.09.2018 год. Безспорно установено е още, че кредиторът е изпълнил своевременно
задължението си да предостави на потребителя цялата сума по договора в размер
на 1 500 лева – данна в каквато
насока съдът цени представеното по делото заключение по допуснатата пред
първоинстанционния съд счетоводна
експертиза, от което се установява още, че кредитът е усвоен на 19.07.2017 год.
Извършените от страна на кредитополучателя плащания в изпълнение на договора са
определени от експерта в общ размер на 146.48 лева, включващи 110.88 лева –
главница и 35.50 лева – договорна лихва, като плащанията са преустановени на
15.09.2017 год. Общият размер на падежиралите и неплатени до момента на
изготвяне на заключението вноски по договора е определен на сумата от
2 049.40 лева, включващ 1 660.85 лева – главница и 242.17 лева – договорна лихва.
Размерът на наказателната лихва /обезщетение за забава/ е определен от експерта
на 179.91 лева, за периода от 15.09.2017 год. до 09.04.2018 год. При извършена
от вещото лице проверка е установено, че на 19.07.2017 год. ищецът е привел по
сметка на застрахователя „Уника живот“ АД, застрахователна премия,
възлизаща на 81.90 лева, съгласно
договора, в който е предвидено още, че еднократната такса за оценка на риска в
размер на 189.83 лева, дължима в деня на подписване на договора за кредит, се
финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни
вноски, съгласно погасителния план.
Заявеното
от ответника оспорване на иска се свежда до това, че не му е била съобщена по
надлежния ред обявената от кредитора предсрочна изискуемост на кредита. В тази
връзка по делото е представено и прието като писмено доказателство писмо, изходящо от ищеца и адресирано до
ответника, съдържащо изявление на кредитора за едностранното прекратяване на
договора и за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, но доказателства,
установяващи получаването на писмото от
потребителя, не са представени. При това положение съдът приема, че изявлението
на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е доведено до
знанието на кредитополучателя, поради което не са настъпили последиците от
трансформиране на остатъка от кредита в предсрочно изискуем. В тази връзка
въззивният съд споделя изцяло изложените от първоинстанционния съд мотиви. Като
неоснователно съдът приема изразеното от въззивника становище за това, че
изискването за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, се явявало
неприложимо в разглеждания казус, обосновано с това, че вземането не се основавало
на договор за банков кредит и, че кредиторът по договора за потребителски
кредит се явявал небанкова финансова институция, по следните съображения:
Съгласно чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит, договорът се сключва в
писмена форма, а в ал.3 от същия текст, писмената форма е предвидена като
изискване за валидност и на всички изменения на договора за потребителски
кредит. Отчитайки обстоятелството, че обявяването на предсрочната изискуемост на кредита по своята
правна същност представлява изменение на договора, то съгласно цитираната
по-горе норма, за да породи своите правни последици, изявлението на кредитора
трябва да бъде обективирано в писмена форма и да е стигнало до знанието на
кредитополучателя, доказателства за което не са представени. Предвидената в
Общите условия възможност за „автоматично прекратяване на договора“ и липсата
на задължение за изпращане на уведомление, се явява неприложима, с оглед
изложените по-горе доводи, съгласно които писмената форма е въведена като
условие за действителност на договора за потребителски кредит и на измененията
в същия – обстоятелство, което обуславя неоснователност и на изложения в
жалбата довод за приложение на нормите на чл.240 и сл. от ЗЗД, доколкото същите
не въвеждат изискване за писмена форма по отношение на договора за заем.
Изложените
по-горе доводи за това, че не са настъпили последиците на предсрочна изискуемост
на сключения между страните договор за потребителски кредит, сами по себе си
обаче не обуславят извод за неоснователност на установителния иск, предявен
като главен, предвид задължителните указания, дадени в
Тълкувателно решение /ТР/ № 8 от 02.04.2019 год. на ВКС по т.д. № 8 / 2017
год., ОСГТК, съгласно които е допустимо предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск за установяване дължимостта на вземане по договор за банков кредит /в
случая потребителски кредит/ поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само
за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ – хипотеза, в която попада и разглеждания казус, предвид това,
че срокът на действие на договора е изтекъл на 15.09.2018 год., при което
последиците от прекратяване на договора, поради изтичане на срока следва да
бъдат отчетени, съгласно нормата на чл.235, ал.3 от ГПК. Неприлагането на
посоченото ТР от страна на първоинстанционния съд е довело да неправилност на
обжалваното решение, което следва да бъде отменено в частта, с която искът за
установяване съществуване на вземане е отхвърлен за сумата от 1 903.02
лева, включваща 1 660.85 лева – непогасен остатък от главницата и 242.17
лева – договорна лихва, определена за периода от 15.09.2017 год. до 16.11.2017
год. Решението в частта, с която искът е отхвърлен за сумата от 179.91 лева,
претендирана като обезщетение за забава за периода от 15.09.2017 год. до
19.04.2018 год., като правилно следва да бъде потвърдено, доколкото
вземането се обосновава на твърдения за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита – чл.16.2, вр. чл.9.4 от договора, доказателства
в подкрепа на което не се представят по
делото. С уважаването на предявения като главен установителен иск за вземанията
за главница и договорна лихва, съдът не дължи произнасяне по предявения при
условията на евентуалност осъдителен иск. Решението в частта, с която е уважен
евентуалния осъдителен иск също следва да бъде отменено, независимо от
обстоятелството, че съдебният акт в тази му част не се обжалва, предвид това,
че забраната да не се влошава положението на обжалващия не важи, когато
необжалваната част от решението е в такава зависимост от обжалването, че не може
да остане в сила, ако обжалваната част бъде отменена. Такова е съотношението и
в настоящия случай – на евентуално съединяване на искове. За пълнота на
изложението следва да се посочи и това, че поради заявено от ищеца оттегляне на
предявения като евентуален осъдителен иск и постановено от първоинстанционния
съд прекратяване на производството по делото в тази му част, съгласно
протоколно определение от 15.07.2019 год., съдът е бил десезиран и не е дължал
произнасяне по осъдителния иск, поради което решението в тази му част се явява
и недопустимо, но предвид правомощията на въззивния съд, съгласно чл.269 от ГПК, да се произнася по допустимостта на решението само в обжалваната му част и
изхождайки от вида на обективното съединяване на исковете, обжалваният акт в
посочената част следва да бъде отменен като незаконосъобразен по изложените
по-горе съображения.
Като необосновано съдът намира заявеното от пълномощника на ответника
оспорване действителността на клаузите в договора за потребителски паричен
кредит относно начина на формиране на главницата, чрез включването на
застрахователната премия и таксата за разглеждане на кредита към чистата
стойност на предоставения кредит, позовавайки се на липса на основание за това,
предвид изричната в тази насока нормата на чл.10, ал.2 от ЗПК.
Като
неоснователно съдът преценя и заявеното от пълномощника на ответника възражение
за нищожност на договорната клауза, определяща размера на годишния лихвен
процент на 24.04 %, предвид обстоятелството, че договореният размер е в рамките
на предвидения такъв, съгласно нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК.
С оглед на изложеното съдът счита,
че предявеният положителен установителен иск следва да бъде уважен частично,
като бъде признато за установено по отношение на ответника съществуването на
вземания в размер на 1 660.85 лева – главница и в размер на 242.17 лева –
договорна лихва за периода от 15.09.2017 год. до 16.11.2017 год. Искът в
останалата част – за установяване съществуването на вземане в размер на 179.91
лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2017 год. до 19.04.2018 год.,
като неоснователен следва да се отхвърли по изложените по-горе съображения.
С
оглед изхода на спора в полза на въззивника следва да бъдат присъдени разноски
в размер общо на 639.13 лева, направени в заповедното производство – 191.66
лева, включващи ДТ от 41.66 лева и 150 лева – възнаграждение за юрисконсулт;
пред първоинстанционния съд – 424.74 лева, включващи 41.66 лева – ДТ, 83.08
лева – допълнително заплатена ДТ, 200 лева – възнаграждение за вещо лице и 100
лева – възнаграждение за юрисконсулт и пред въззивния съд – 83.20 лева - ДТ, определени съразмерно
на уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Решение № 451 от 08.11.2019 год., постановено
по гр.д. № 451 / 2019 год. по описа на Районен съд – Димитровград, в частта, с която е отхвърлен
предявеният от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ 52 – 54 против Г.В.Г. установителен
иск за съществуване на вземания в размер на
1 660.85 лева – главница по договор за потребителски кредит от
15.06.2017 год. и в размер на 242.17 лева – договорна лихва за периода от 15.09.2017
год. до 16.11.2017 год.; в частта, с която Г.В.Г. е осъден да
заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.“Димитър
Хаджикоцев“ 52 – 54, сумите от 1 660.85 лева – главница по договор за
потребителски кредит от 15.06.2017 год. и в размер на 242.17 лева – договорна
лихва за периода от 15.09.2017 год. до 15.09.2018 год., и в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Г.В.Г.,
ЕГН **********, с адрес за призоваване – гр.*** – адвокат В.К., съществуването
на вземания в размер на 1 660.85 лева – главница по договор
за потребителски кредит от 15.06.2017 год. и в размер на 242.17 лева – договорна лихва за периода от 15.09.2017
год. до 16.11.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението – 30.04.2018 год. до изплащане на вземането, присъдени със Заповед № 370 от 04.05.2018 год. за изпълнение
на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 667 / 2018 год. по описа на Районен съд – Димитровград, в
полза на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
– гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ 52 – 54.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 451 от 08.11.2019
год., постановено по гр.д. № 451 / 2019 год. по описа на Районен съд –
Димитровград, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ 52 – 54
против Г.В.Г. като главен иск за установяване съществуването на вземане в
размер на 179.91 лева – лихва за забава
за периода от 15.09.2017 год. до 19.04.2018 год., присъдено със Заповед № 370
от 04.05.2018 год. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.
№ 667 / 2018 год. по описа на Районен съд – Димитровград.
ОСЪЖДА Г.В.Г., ЕГН **********, с адрес
за призоваване – гр.*** – адвокат В. Кунев да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.“Димитър
Хаджикоцев“ 52 – 54 сумата в размер на 639.13 /шестотин тридесет и девет лева и
тринадесет стотинки/ лева – деловодни разноски, направени в заповедното
производство, пред първоинстанционния съд и въззивния съд, съразмерно на
уважената част от иска.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: