№ 86
гр. С., 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Търговско дело №
20221800900008 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от ЕЛ. К. Л., ЕГН **********, гр.С., ж.к.„Възраждане“, бл.
11, вх. Б, ет. 1, ап. 3, чрез пълномощник адв.В.В. О. от САК, със съдебен адрес: гр.С., ул.
„Цар Самуил” № 38, партер, ап. 2, с която са предявени срещу ЗАД „Д.“ АД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул.„Г.М.Д.“ № 1, представлявано заедно от
Изпълнителните директори Б.Г.И. и Р.В.М. обективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД – за заплащане на сумата от 72000,00
(седемдесет и две хиляди) лева, представляващи застрахователно обезщетение за
причинени на ищцата неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие ПТП,
причинено виновно на 09.08.2021 година от водач при управление на застрахован при
ответника лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с peг. № СО4111АХ,
управляван от ЛЮБ. Н. Г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.01.2022
година - датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумите.
В исковата молба се твърди, че на 09.08.2021 година, около 15:00 часа, в гр.С., в
района на кръстовището образувано от ул. „Рилски скиор“ и ул. „Димчо Дебелянов“ срещу
магазин за строителни материали, ЛЮБ. Н. Г. предприел маневра „движение на заден ход“
с управлявания от него лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с peг. №
СО4111АХ. По същото време ищцата ЕЛ. К. Л. пресичала със спокоен ход на движение
пътното платно по продължението на тротоара. С предприетата маневра, водачът Л.Г.,
нарушил правилата за движение по пътищата и станал причина за настъпване на процесното
ПТП, тъй като не се уверил лично или с помощта на друг човек, дали зад лекия автомобил
1
не се намира пешеходец. Не се убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и няма
да създаде опасност за останалите участници в движението и тъй като не наблюдавал пътя
зад управлявания от него автомобил, за това блъснал намиращата се зад автомобила
пешеходка - ищцата ЕЛ. К. Л.. Вследствие на удара ищцата паднала на пътното платно, при
което получила следните травматични увреждания:
- Счупване на горния край на раменната кост /хумерус/;
- Фрактура на медиалната фаланга на трети пръст на дясна ръка;
- Кръвонасядане и охлузване на лява скула;
- Кръвонасядане на лява буза и шия;
- Кръвонасядане на клепачите на ляво око с притваряне на очната денка;
- Кръвоиасядане на ляво рамо;
- Кръвонасядане на лява мишница и горна трета на лява предмишница.
След пътнотранспортното произшествие ищцата била прегледана от екип на СМП,
след което и в МБАЛ „С.“ ЕООД - Отделение по образна диагностика. След извършените
образни изследвания били установени фрактури на раменната кост и трети пръст на дясна
ръка.
Ищцата твърди, че на 09.08.2021г. провела и консултативен преглед с д-р Б. в ЦСМП
С., филиал С..
Поради оплаквания от силни болки в областта на лява раменна става и оток и
болезнени пасивни и активни движения в ляво рамо и болки в областта на трети пръст на
дясна тъка, потърсила медицинска помощ, като била прегледана от специалист - Ортопедия
и травматология на 10.08.2021г. Поставена й била основна диагноза: Счупване на горния
край на раменната кост /хумерус/, с придружаващи заболявания и усложнения: Счупване на
друг пръст на ръката. Назначена й била терапия и дадено указание за поведение и
наблюдение за сетивни и циркулаторни смущения в травмирания крайник. На ищцата било
издадено медицинско удостоверение за травматичните увреждания получени вследствие на
процесното ПТП.
Ищцата твърди, че на 10.08.2021г. била хоспитализирана в МБАЛ „С.“ ЕООД -
Отделение по Ортопедия и травматология. Била приета в болничното заведение с болки в
областта на лява раменна става и трети пръст на дясна ръка. Не можела да движи увредения
крайник. Трети пръст на дясната й ръка бил деформиран с оток, хематом и палпаторна и
функционална болка. След извършени образни изследвания и проведени консултативни
прегледи с лекари - специалисти било взето решение за извършване на оперативна
интервенция на увредения крайник. Извършено било закрито наместване на фрактурата без
вътрешна фиксация, хемерус. Поставена била гипсова имобилизация. Твърди, че била
изписана от болничното заведение на 11.08.2021г. и й била назначена медикаментозна
терапия с лидокаин и аналгин. Дадени й били препоръки за продължаване на лечението в
амбулаторни условия и спазване на двигателен режим. Била е насочена за наблюдение от
2
личен лекар и специалист - Ортопедия и травматология.
Ищцата твърди, че на 15.08.2021г. е била прегледана от специалист - съдебен лекар,
който след запознаване с медицинската документация и проведен личен преглед
констатирал следните травматични увреждания: кръвонасядане и охлузване на лява скула;
кръвоиасядане на лява буза и шия; кръвонасядане на клепачите на ляво око с притваряне на
очната цепка; кръвонасядане на ляво рамо, лява мишница и горна трета на лява
предмишница; счупване на хирургичната шийка на лява раменна кост; счупване на трети
пръст на дясната ръка в областта на крайната фалангеална става.
Поради продължаващи силни болки в областта на лявото рамо, мишницата и лакът,
както и невъзможността за активни движения в лява раменна става, ищцата повторно била
хоспитализирана в УМБАЛ „С.“ АД - С. на 20.08.2021г., където й била извършена повторна
оперативна интервенция на увредения крайник чрез кръвна репозиция и метална
остеосинтеза. Фрактурата е била репонирана с четири Киршнерови игли. Предписана й била
имобилизация за период от 35 дни и й била назначена антикоагулантна терапия с Ксарелто.
Счупването на хирургичната шийка на ляво рамо й причинило трайно затруднение на
движението на ляв горен крайник за период по-дълъг от 30 дни.
След пътнотранспортното произшествие ищцата била в тежко физическо и
здравословно състояние, като причинените й наранявания водели до силни и
продължителни болки в областта на ляв горен крайник и трети пръст на дясна ръка.
Болките и страданията на ищцата били свързани с претърпяното лечение - болнично
и амбулаторно и силни болки в увредените области вследствие причинените травматични
увреждания. След пътнотранспортното произшествие ищцата имала силни болки в областта
на ляв горен крайник, което водело до бърза уморяемост и непълноценност. Процесът на
възстановяване бил съпроводен от непрестанни болки в травмираните области.
Ищцата твърди, че нараняванията й довели до продължителни физически страдания
и други отрицателни изживявания - слабост, сънуване на кошмари свързани с пътния
инцидент, лесна раздразнителност, безпокойство и притеснение, страх да се движи по
улиците.
Претърпените от ищцата болки и страдания по време на ПТП и ежедневните
затруднения в бита, които понасяла от 09.08.2021г., и негативното отражение, което тези
травми давали в продължителния процес на оздравяване довели до срив на самочувствието й
и тежък психически шок. Изключително трудно преодолявала стреса, предизвикан от ПТП.
Страхувала се да излиза навън, не спяла спокойно след инцидента, станала много
чувствителна, изпадала в състояние на тревожност и потиснатост. И към настоящия момент
ищцата продължавала да се лекува и оздравителният период при нея не бил приключил.
Във връзка с процесното пътнотранспортно произшествие било образувано ЗМ №
315/2021г. по описа на РУ - С., пр. пр. № 766/2021г. по описа на Районна прокуратура - С..
Управляваният от ЛЮБ. Н. Г. лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с
рег.№ СО4111АХ, имал договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
3
сключен със ЗАД Д. АД, с полица № BG/30/120003351382, валидна от 11.12.2020г. до
10.12.2021г.
Ищцата на 26.08.2021 година предявила писмена претенция към ответното дружество
за изплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди - болки,
страдания и стрес, и с допълнителна молба представила банкова сметка, по която да бъде
изплатено обезщетението, но и до момента не й било изплатено такова.
Твърди, че с молби от 01.09.2021г., 27.09.2021г. и 15.10.2021г. предоставила на
ответника и допълнително медицински документи.
Ето защо ищцата твърди, че за нея е налице правен интерес да претендира заплащане
на застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие
процесното ПТП, пряко от застрахователя на виновния водач.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗАД „Д.“ АД да й заплати сумата
от сумата от 72000.00 (седемдесет и две хиляди) лева, представляващи застрахователно
обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие
ПТП, причинено виновно на 09.08.2021 година от водач при управление на застрахован при
ответника лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с peг. № СО4111АХ,
управляван от ЛЮБ. Н. Г., ведно със законната лихва върху тази суми, считано от 18.01.2022
г. - датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се и направените по делото разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА за предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА
безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото от адвокат В.В. О.
от САК.
С отговора ответникът оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана по
отношение на размера на претенцията за неимуществени вреди от 72000 лева, включително
за дължима законна лихва върху тази сума. Твърди, че след завеждане на застрахователна
претенция от ищцата, на 14.01.2022г. застрахователното дружество е заплатило доброволно
обезщетение на Е.Л. за причинените й неимуществени вреди от процесното ПТП в размер
на 8000 лв., която сума счита, че е достатъчна, за да я компенсира изцяло за причинените
вреди.
Не оспорва валидно възникналото застрахователно правоотношение по силата на
сключената застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите и прави искане това
обстоятелство да се отдели като безспорно по делото.
Твърди, че е налице съпричиняване от пострадалата в ПТП и причинените вреди
поради предприето от нея неправилно и необезопасено пресичане на пътното платно в
нарушение на правилата за движение, с което е допринесла за увреждането си. Твърди, че
ищцата била длъжна и обективно е могла да съобрази предприетата маневра от водача на
лекия автомобил, така че да не предприема пресичане на пътното платно. Твърди, че е
съществувало по-безопасно място за пресичане на пътното платно, което ако ищцата е била
избрала, нямало да се стигне до пътния инцидент, че не е пресичала на пешеходна пътека,
4
поради което сама се е изложила на риск и не е имала предимство пред водача на лекия
автомобил като участник в движението.
На самостоятелно основание ответникът прави възражение за прекомерност на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 72000 лева, като твърди, че не е
съобразено от една страна с търпените болки и страдания и с тежестта на увреждането, а от
друга с възрастта на ищцата, със социално-икономическите условия на живот в страната
като цяло, в частност с населеното място, където живее ищцата, с доходите й, с конкретните
икономически измерения от причинената вреда като размера на приходите й, социалното й
положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи. Сочи, че от представената
с исковата молба епикриза от 11.08.2021 година, издадена от МБАЛ С. е видно, че Е.Л. е
била приета в лечебното заведение на 10.08.2021г. в задоволително общо състояние и е била
изписана на следващия ден - 11.08.2021г., след като й е поставена гипсова имобилизация на
раменната става, както и че се изписва в добро общо и подобрено локално състояние без
медицински риск. Ответникът твърди, че на ищцата е било направено закрито наместване,
което е възможно най-щадящия подход за нея предвид възрастта й. Твърди, че се е
възстановила бързо, без усложнения и без остатъчни негативни последици. За това счита, че
претенцията за парична компенсация от 80 000 лв. само за един ден болничен престой е
преекспонирана и завишена и неадекватна на съдебната практика в страната за подобни
случаи.
Оспорва вината и противоправността на водача на лекия автомобил.
Оспорва търпените болки и страдания от ищцата. Сочи, че и двете епикризи
представени по делото свидетелстват за благоприятен изход от проведеното лечение, че и
двата пъти е изписана с подобрение.
Оспорва ищцата да е преживяла тежък психически шок след инцидента, че е
изпаднала в състояние на тревожност и потиснатост.
Оспорва, че лечението на ищцата продължава и към настоящия момент и същата не е
възстановена.
На самостоятелно основание твърди съпричиняване на вредите от пострадалата
поради непровеждане на рехабилитация след получената травма, което е забавило
възстановителният й процес.
Претендира присъждане на съдебни разноски, съгл.своевременно и надлежно
представен списък по чл.80 от ГПК, в размер на 400 лева –платени депозити за СМЕ (200
лева) и САТЕ (200 лева).
Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги
обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
С определението си по чл.140 от ГПК съдът, съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, е
поставил в тежест на ищцата да докаже: настъпване на процесното ПТП в резултат на
виновното и противоправно поведение на водача на лекия автомобил; настъпването на
претендираните неимуществени вреди за ищцата в резултат на процесното ПТП, тяхната
5
интензивност и техния вид (болки, страдания, психически стрес и др.); причинна връзка
между вредоносното събитие и претърпените вреди. В тежест на ответника е постановил да
докаже всички изгодни за него твърдения, както и положителните факти, на които ги
основава, а именно: твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия пешеходец - ищец.
За безспорно между страните е прието наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП по отношение собствеността и ползването
на управляваният от ЛЮБ. Н. Г. лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с рег.№
СО4111АХ, притежаващ валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключен със ЗАД „Д.“ АД, по полица № BG/30/120003351382, валидна от
11.12.2020 година до 10.12.2021 година.
На 09.08.2021 година, около 15:00 часа, в гр.С., на ул. „Рилски скиор“, срещу
магазин за строителни материали, ЛЮБ. Н. Г. предприел маневра „движение на заден ход“ с
управлявания от него лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с peг. № СО 4111
АХ. По същото време ищцата ЕЛ. К. Л. пресичала пътното платно по продължението на
тротоара. Огледал се назад в огледалата за обратно виждане, но без да се увери през цялото
време, движейки се макар и много бавно назад, че зад превозното средство няма да създаде
опасност за останалите участници в движението, блъснал със задната част на автомобила си
преминаващата зад него пешеходка - ищцата ЕЛ. К. Л., която от своя страна предприела
това преминаване не на означено за това по ЗДвП място и без да прояви достатъчна
съобразителност и внимание, че към нея приближава на заден ход лек автомобил.
Вследствие на удара ищцата паднала на пътното платно, при което получила травматични
увреждания.
От заключението по назначената СМЕ, изготвена след запознаване с медицинската
документация, представена по делото, се установява, че в резултат на удара при
пътнотранспортното произшествие пострадалата ищца е получила следните травматични
увреждания: счупване на хирургичната шийка на лява раменна кост /горен край/, причинило
на пострадалата трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок по-дълъг
от 30 дни; счупване в областта на крайната фалангеална става на трети пръст на дясната
ръка; кръвонасядане и охлузване на лявата скула; кръвонасядане на лява буза и шия;
кръвонасядане на клепачите на ляво око с притваряне на очната цепка; кръвонасядане на
ляво рамо, лява мишница и горна трета на лява предмишница.
Тези увреждания са реализирали медикобиологичния признак, изразяващ се в
временно разстройство на здравето неопасно за живота. Получените увреждания може да
бъдат получени по начина, описан в исковата молба, при блъскане на пешеходец от МПС
при маневра на заден ход - тялото е контактувало с купето и терена, върху който е паднало.
След инцидента пострадалата била прегледана и транспортирана от екип на СМП-
СО-МБАЛ-С., направени й били рентгенографии, консултирана била от специалист -
ортопед, след което хоспитализирана в ООТ на същата болница. На 10.08.2021 година, под
локална анестезия и рентгенов контрол било извършено закрито наместване на фрактурата
6
на раменната кост и поставена имобилизация, както и имобилизация на 3-ти пръст на дясна
ръка-къса шина за 15 дни. Поради продължаващи болки, на 20.08.2021 година била
хоспитализирана в КОТ-УМБАЛ ”С.”АД – гр.С. за продължение на лечението. Било
извършено открито наместване на счупването на хир. шийка на лява раменна кост с метална
фиксация-4 К игли. Поставена била имобилизация за 35 дни, назначени били контролни
превръзки и прегледи и антикоагулантна терапия.
Възстановителният период продължил около 3 - 5 месеца. Болките и страданията
били най - интензивни непосредствено след травмата, след оперативните интервенции, в
началото на раздвижването.
Настоящото състояние на ищцата се изразявало предимно в оплаквания от болки и
ограничена подвижност в лявата раменнна става, както и с деформацията на третия пръст на
дясната ръка. Ищцата може да вдига ляв горен крайник до 90 грама, при норма от норма -
180 грама, а поради функционален дефицит трябва периодично да провежда физиолечение.
При натоварване и промени във времето се оплаквала от болки и ограничена подвижност в
местата на увредите.
И към момента ищцата провежда перодично ЛФК и физиолечение, а оплакванията й
са рехабилитационен проблем. В рамките на имобилизация на увредения крайник и
началото на рехабилитацията ищцата се е нуждаела от чужда помощ. Във връзка с лечението
в началото е приемала болкоуспокояващи лекарства и антикоагулант /противосъсирващ
медикамент/ в продължение на 30 дни - следоперативно. Възрастта на ищцата по косвен път
може да повлияе на възстановителния процес, но при правилно лечение не може да има
решаващо значение.
От заключението по назначената САТЕ, изготвена след запознаване с техническата
документация и изслушване на свидетелските показания по делото се установява, че
причините за възникване на ПТП следва да се търсят в субективните действия на водачът на
лек автомобил „Фолксваген Голф” с регистрационен номер СО 4111 АХ - ЛЮБ. Н. Г., който
по време на движение на заден ход на управлявания от него автомобил, преди да започне
движение назад, не се е убедил че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, каквато е била
пешеходката ЕЛ. К. Л. и по време на движението си назад, не е наблюдавал пътя зад
превозното средство. Няма данни дали пешеходката се е движела, пресичайки пътното
платно в момента на удара или е стояла неподвижна. Липсват данни за наличие на пътна
маркировка и знаци на мястото на ПТП. Пострадалата пешеходка не е пресичала пътното
платно на означено за това място. Автомобилът се е движел на заден ход със скорост около
3-4 км/час, като ударът за водача е бил предотвратим – същият е могъл да го избегне ако е
използвал максимално и внимателно огледалата за обратно и странично виждане на
управляваното от него превозно средство.
От показанията на свидетеля ЛЮБ. Н. Г. – водач на лекия автомобил, причинил ПТП
става ясно, че същият е предприел на бавен ход маневра за паркиране на автомобила си
успоредно на тротоара в гр.С., на ул.“Рилски пастир“, срещу железарията. Огледал се в
7
задните огледала, не видял никой, след което ненадейно чул тъп звук от удар в задната част
на автомобила, след което слязъл от колата, видял ударената пешеходка, помогнал й да
стане, предложил да я закара до болница, но след като тя му отказала, я закарал пред дома й,
където тя излязла и на собствен ход се прибрала. Жената била ниска и в напреднала възраст.
Според показанията на св. Б.П.Б. (син на ищцата), същата била възрастна – на 75
години, имала проблеми със слуха, споделила на сина си за пътния инцидент, че като
преминавала улицата пред железарията, на връщане от пощата, където си взимала редовно
пенсията, не видяла и чула движещия се на заден ход лек автомобил, който я блъснал в гръб,
тя паднала напред, в резултат на което си е счупила пръст, ожулила се сериозно по ръката и
лицето, лявото й рамо пострадало силно, десният й пръст все още е изкривен. На мястото на
инцидента не е имало светофар или пешеходна пътека. Съпругата на свидетеля закарала
майка му в болницата в гр. С., където не са я настанили, поставили са й превръзка, за да
обездвижат рамото. След това жената на свидетеля полагала основни и постоянни грижи за
нея, защото тя не можела да се обслужва, ходела трудно сама, не можела да се къпе и храни.
Това продължило над три месеца, след което в гр.С. я оперирали с иглите, които ги свалили,
за да може да ходи на рехабилитация - около две седмици. След инцидента и до днес ищцата
още не можела да си движи ръката пълноценно, ограничено й било движението нагоре,
трудно й било да посяга към по-високи неща. Ходела отново сама за пенсията си, но
пресичането й вече било сложно, защото при предприемане на преминаване на улицата се
стъписвала и трудно взимала решение дали и накъде да тръгне.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ, а
именно – лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи
към застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на
претенцията следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се
извършат плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени
всички доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до
15 работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато: а) отказва
плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в) размерът
на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ,
8
освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка. Срокът
не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени
всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен,
приложим за настоящия казус.
В настоящия случай допустимостта на предявения иск, съгл. разпоредбата на чл.498,
ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция по
чл.380, ал.1 от КЗ на ищеца, предявена на 26.08.2021 година до ответника, както и
последващи допълнителни молби, но й били заплатени само 8 000 лева, която сума обаче
същата счита за недостатъчна спрямо размера, вида и характера на увредите от ПТП, които
оценява на още 72 000 лева.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай съдът счита за безспорно установено от събраните гласни и
писмени доказателства (СМЕ, САТЕ, материали по ДП и прокурорската преписка,
показанията на св.Г. и св.Б.), че причината за настъпването на описаното с исковата молба
ПТП са били субективните действия на застрахования при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите водач на лекия автомобил „Фолксваген“,
модел „Голф“, с peг. № СО 4111 АХ - Л.Г. и че в резултат на настъпилото ПТП са получени
подробно описаните в СМЕ и в САТЕ травматични увреждания, които се намират в пряка
причинно-следствената връзка с получените травматични увреждания от ищцата.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица по СМЕ и САТЕ, като компетентни,
обективни, обосновани, всестранни и пълни, поради което приема за неоснователно
възражението на ответника за липса на противоправно поведение от страна на водача на
автомобила, което да е довело до настъпилия вредоносен резултат и получените
травматични увреждания от ищцата - пешеходец. Ето защо така предявеният иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди, се явява доказан по основание, но частично по размер.
В случая обаче съдът счита, че съгл.чл.51, ал.2 от ЗЗД е налице съпричиняване от
страна на пострадалия пешеходец – ищцата ЕЛ. К. Л., тъй като от показанията на водача на
лекия автомобил – св.Л.Г. и от заключението на САТЕ – които са единни непротиворечиви,
9
става ясно, че възрастната жена е пресичала улицата на място, което от една страна не е
било означено като пешеходна зона или пътека със съответната маркировка, светлинна или
знакова уредба, а от друга – тя не е положила необходимото внимание да възприеме
движещия се на заден ход лек автомобил, да съобрази ограничените му способности в този
момент за задно виждане и своевременни реакции, като внезапно е преминала зад него, без
да го изчака да довърши маневрата и да преустанови ход, в резултат на което е последвал
процесния удар. В противен случай травматичният контакт с автомобила е щял да бъде
избегнат и предотвратен.
Ето защо в конкретния казус съдът приема, че е налице съпричиняване от страна на
пострадалото лице към настъпилия вредоносен за него резултат, в съотношение 50% за
водача на МПС и 50% за пешеходеца.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на емоционални и психически
болки и страдания, нанесени на ищцата в резултат на причинените й и подробно описани
по - горе травми при пътния инцидент, настъпили по вина на водача на лекия автомобил.
Възрастната жена претърпяла болезнена оперативна намеса след ПТП, след което последвал
продължителен възстановителен период повече от три месеца, тя не можела самостоятелно
да се обслужва, трудно ходела без чужда помощ, не можела да се къпе и храни сама. След
инцидента и до днес ищцата още не можела да си движи ръката пълноценно, ограничено й
било движението нагоре. Отново ходела сама за пенсията си, но пресичането й вече било
трудно, защото при предприемане на преминаване на улицата се притеснявала и обърквала.
Горното налага извода, че така установените неблагоприятни проявления на
причинените на ищцата увреждания налагат определяне на обичайния определян в
практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени
вреди, което следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от
увреждащото събитие в нейния патримониум, а именно – обезщетение в размер на 36000,00
(тридесет и шест хиляди) лева (освен вече изплатената извънсъдебно сума от 8 000 лева от
застрахователя на пострадалата ищца).
С оглед приетото от съда съпричиняване от страна на пострадалото лице към
настъпилия вредоносен и фатален за него резултат, в съотношение 50% за водача на лекия
автомобил и 50% за пешеходеца - ищец, справедливият и точен размер на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди следва да се редуцира на сумата в размер на 18000,00
(осемнадесет хиляди) лева, а предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен за
разликата до пълния му предявен размер от 72000,00 лева.
Върху присъдената сума от 18000,00 лева, на осн. чл.409 от КЗ съдът следва да
присъди и законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение,
считано от датата на изтичане на тримесечния срок, тъй като претенцията до застрахователя
10
е заведена на 26.08.2021 година, дължимата лихва следва да се присъди от 26.11.2021
година, до окончателното й изплащане. След като обаче ищцата я претендира от по – късен
период, а именно: считано от 18.01.2022 година - датата на депозиране на исковата молба в
съда, до окончателното й заплащане, съдът следва да се съобрази с волята й и да я присъди
от тази дата.
По отношение на държавните такси и разноски:
Тъй като на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищцата е била освободена от съда от заплащане
на такси и разноски по настоящото производство, с оглед изхода на делото и на осн. чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда дължимата
държавна такса върху уважения размер на иска, в размер на 720.00 лева.
Тъй като видно от представения договор за правна помощ, сключен между ищеца и
адвокат В.В. О. от САК, същият е за оказване, на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна
адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА
съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение съобразно правилата на
чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – в размер на 1070,00 лева /минималният размер по чл.7, ал.2,
т.4 при уважен интерес от 18000,00 лева: 830 лева+240 лева = 1070,00 лева/, като осъди
ответника да я заплати на пълномощника, осъществил безплатното процесуално
представителство, съобразно уважената част от иска.
Тъй като ответникът е представляван по делото от адвокат Иво Цветков, но същият
не претендира разноски за адвокатско възнаграждение, а само за сторени разноски за СМЕ и
САТЕ в общ размер на 400, съгл.представен списък по чл.80 от ГПК, на осн. чл.78, ал.3 от
ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника общата сума от 300 лева,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ ЗАД „Д.“ АД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр.С., ул.„Г. М. Д.“ № 1 да заплати на ЕЛ. К. Л., ЕГН **********,
гр.С., ж.к.„Възраждане“, бл. 11, вх. Б, ет. 1, ап. 3 сумата от 18000,00 (осемнадесет хиляди)
лева, представляващи застрахователно обезщетение за причинени на ищцата
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие ПТП, причинено виновно на
09.08.2021 година от водач при управление на застрахован при ответника лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с peг. № СО4111АХ, управляван от ЛЮБ. Н. Г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 18.01.2022 година - датата на депозиране на
исковата молба в съда, до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск В
ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му предявен размер от 72000,00 (седемдесет и две
хиляди) лева.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ЗАД „Д.“ АД, ЕИК . да заплати по сметка на
11
Софийски окръжен съд сумата от 720.00 (седемстотин и двадесет) лева, съставляващи
дължима за производството по делото държавна такса.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА ЗАД „Д.“ АД, ЕИК . да заплати на адвокат В.В.
О. от Софийска адвокатска колегия сумата от 1070,00 (хиляда и седемдесет) лева,
съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ЕЛ. К. Л., ЕГН ********** да заплати на ЗАД
„Д.“ АД, ЕИК . от 300,00 (триста) лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
12