Решение по дело №519/2024 на Административен съд - Монтана

Производство е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение №84 от 22.10.2024г., постановено по АНД №20241610200163/2024г., Районен съд Берковица е потвърдил Наказателно постановление №12-2400038/16.04.2024г. издадено от Директор Дирекция „Инспекция по труда“ - Монтана, с което на „Оксимо“ ЕООД гр.Варна на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.413, ал.2 от Кодекс на труда КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева.

Недоволен от така постановеното решение, касатора, чрез пълномощника си адвокат Б., го обжалва и моли да бъде отменено, като развива доводи, че е неправилно и незаконосъобразно постановено в нарушение на материалния закон и неправилно тълкуване на закона и фактите по делото. В съдебно заседание, касатора, чръз пълномощника си адвокат Б. поддържа жалбата си и моли да бъде уважена като претендира и присъждане на разноски по делото.

Ответника, чрез пълномощника си юрисконсулт К., оспорва жалбата и излага доводи, че обжалваното решение е правилно, моли присъждане на разноски по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди изцяло като правилно и обосновано.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да потвърди наложеното административно наказание, въззивният съд е приел, че в случая са налице безспорно установено административно нарушение на разпоредбата на чл.15, ал.1 от Наредба №Рд-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В мотивите си въззивния съд е изложил доводи относно прилагането на разпоредбите на чл.27 и чл.28 от ЗАНН.

Настоящата съдебна инстанция, счита въззивното решение за правилно, при следните доводи:

Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно. Обосновано и правилно при надлежно събиране на всички относими за спора доказателства, въззивният съд е приел в мотивите си, че в случая безспорно се установява извършеното нарушение на чл.15, ал.1 от Наредба №РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Въззивният съд е изложил точни и обосновани доводи относно фактическата обстановка, която е съпътствала извършването и установяването на административното нарушение, както и относно точната правна квалификация на нарушението, които изцяло се споделят от настоящият съдебен състав, която не счита за необходимо отново да ги повтаря в мотивите си, а на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях, тъй като те мотивират и настоящия съдебен акт.

Неоснователно, касатора поддържа, че в случая са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при съставяне на АУАН. Това е така, тъй като в случая е спазен реда на специалната разпоредба на чл.416, ал.3 от КТ, съгласно която „Актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401“. От доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че на касатора е изпратена покана да се яви за съставяне на АУАН, но той не е открит на посочения адрес. В последствие съставения АУАН му е изпратен по пощата, като той е надлежно получен, тоест в случая изцяло е спазен реда на специалната разпоредба на чл.416, ал.3 от КТ, респективно не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила което да е нарушило правото на защита на дружеството.

На следващо място, изцяло неоснователно е искането на касатора да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. С оглед пълнота следва да се посочи, че и мотивите на въззивния съд относно приложението на чл.28 от ЗАНН не се споделят от настоящата съдебна инстанция. Това е така, тъй като в КТ съществува специалната разпоредба на чл.415в от КТ, която урежда отговорността за извършено маловажно нарушение по смисъла на КТ, тоест разпоредбата на чл.28 от ЗАНН като обща разпоредба не намира приложение. В случая, настоящата съдебна инстанция не установява да са налице условията на чл.415в от КТ да се приеме, че случая е маловажен, тъй като по делото липсват доказателства от които да се обоснове извод, че нарушението е отстранено веднага.

На последно място следва да се отбележи, че размера на имуществената санкция е към минимума предвиден в санкционната разпоредба и както обосновано е приел в мотивите си първостепенният съд правилно е приложена разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.

Предвид заявеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на разноски по делото и с оглед неговия изход, касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила предвид, което на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана

Р Е Ш И

ОСТАВЯ в сила Решение №84 от 22.10.2024г., постановено по АНД №20241610200163/2024г. по описа на Районен съд Берковица.

ОСЪЖДА „Оксимо“ ЕООД гр.Варна, ЕИК ********* да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София разноски по съдебното производство в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.