№ 163
гр. Б., 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:И. Ц. Т. А.
при участието на секретаря Т. В. Б.
като разгледа докладваното от И. Ц. Т. А. Гражданско дело №
20241810100642 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, от ЗЗД /Закон за
задълженията и договорите/ във вр. с чл.22 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от
ЗПК/Закон за защита на потребителите/ и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1,
изр.1 от ЗЗД.
В. С. П. от Б., ул.Г. Б. №*, с ЕГН:**********, чрез пълномощник адв. Д. М. М. от САК моли да
бъде признато за установено по отношение на „Ф. Б.“ЕООД, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул.Д. Н. №*ет.*, ап.*, с ЕИК: *, че сключеният между тях Договор за предоставяне на
гаранция № 4431838 от 18.03.2022г. е нищожен поради противоречие и заобикаляне на закона-
чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във вр. с чл.22 от ЗПК,
чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/, както и поради
накърняване добрите нрави-чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и изначално е лишен от основание-чл.26,
ал.2 от ЗЗД.
Предявен е и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 от ЗЗД като В. С. П. от Б.,
ул.Г. Б. №*, с ЕГН:**********, чрез пълномощник адв. Д. М. М. от САК моли да бъде осъдено „Ф.
Б.“ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.Д. Н. №*ет.*, ап.*, с ЕИК: * да заплати
сумата-главница от 4022.76лв./четири хиляди двадесет и два лева и 76 стотинки/, представляваща
заплатена от ищцата сума като възнаграждение съгласно сключен между страните Договор за
предоставяне на поръчителство № 4431838 от 21.03.2022г., който договор е нищожен, за което е
получена от ответника без основание, както да заплати и законната лихва върху горната сума-
главница, считано от 04.04.2024г. до изплащане на вземането, както да заплати и направените
разноски по делото.
В с.з ищецът В. С. П. от Б., чрез пълномощник адв. Д. М. М. от САК е депозирал писмени молби
с вх. №№ 9089/01.11.2024г., вх. №388 от 16.01.2025г., вх.№ 2532 от 21.03.2025г. и с вх.№ 3745 от
25.04.2025г., през ЕПЕП в които заявява, че моли да бъдат уважени исковете, както и да се
присъдят направените по делото разноски, за които прилага списък за разноските по чл.80 от
ГПК/л.95/.
Ответникът-„Ф. Б.“ЕООД с ЕИК: *, чрез пълномощник юрк. М. К. е направила възражения по
исковете и е представила писмени отговори с вх.№№ 5027 от 13.06.2024г., изпратен по куриер с
дата от 12.06.2024г. и с вх.№ 6241 от 24.07.2024г., изпратен по ел. поща на съда, в предвидения в
закона срок.
1
В писмения отговор ответникът е направил възражение за недопустимост на иска по чл.124,
ал.1 от ГПК и за недопускането на трето лице помагач на ищеца.
Ответникът оспорва исковете като излага подборни съображения за това, както следва:
Полученото от ответника възнаграждение е получено на валидно правно основание, тъй
като ищецът и ответника са сключили договор за поръчителство, по силата на който „Ф. Б.“ ЕООД
се задължава да обезпечи изпълнението на задълженията на ищеца-потребител по договор за
паричен заем, а ищецът се е задължил да заплати възнаграждение за предоставената услуга в
размер на 4022.76 лв. Възнаграждението по договорите за поръчителство, които ответникът
сключва със своите клиенти е насрещната престация срещу поето задължение за обезпечаване на
кредит. Дружеството сключва гаранционни сделки по занятие. Като всяка стопанска/ търговска
дейност, същата се осъществява с цел положителен финансов резултат. Но какъв е резултатът от
извършваната от дружеството стопанска дейност, дали е положителен или отрицателен и как се
разпределя след приключване на финансовата година е ирелевантно в процесния случай.
Разпределението на евентуалния положителен резултат от стопанската дейност на дружеството по
никакъв начин не се отразява на действителността на договора за поръчителство, поне според
действащото в страната и в ЕС законодателство.
Договорът за поръчителство е сключен по инициатива на ищеца. Ищецът се е обърнал към
дружеството-ответник с оглед изпълнение на поето от него задължение. Предоставянето на
обезпечение от страна на дружество-гарант е само едно от трите, обезпечения, предвидени,
съгласно условията по договорите за паричен заем на „И. А. М.“ АД. Ако ищецът, сключвайки
договор за поръчителство, е целял да заобиколи посочената разпоредба на Закона за
потребителския кредит, то ответното дружество не е знаело за тези цели и намерения на ищеца.
Ответникът сключва гаранционни сделки по занятие.
Ответникът заявява, че разпоредбите на Закона за потребителския кредит и последиците от
неспазването им са относими единствено и само за договорите за потребителски кредит, каквито
договорът за поръчителство не е.
Според ответника договорите за поръчителство, по които е страна, са действителни, тъй като
отговарят на приложимите изисквания на закона, тъй като са сключени валидно - между лице, което
е вписано в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. За от ЗКИ, в рамките на предмета,
за който е вписано и дееспособно лице, което към момента на сключване на договора. Обявяването
на основния договор за недействителен води до погасяване на поръчителството, но в случая дори и
да се установи, че договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят, съгласно
Закона за потребителския кредит, остава задължен за чистата стойност на кредита. Ето защо,
доколкото има дълг, според ответника договорът за поръчителство не може да е нищожен.
Ответникът заявява, че в договора за поръчителство ясно и разбираемо е написано, че „Ф. Б.“
ЕООД се задължава да сключи договор за поръчителство с „И. А. М.“ АД, по силата на който да
отговаря солидарно с потребителя за неговите задължения по договор за заем, а потребителят се
задължава да заплати на „Ф. Б.“ ЕООД посоченото в договора възнаграждение. Всеки потребител -
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, би могъл да прецени
потенциално значимите икономически последици за него. Икономическите последици са се
равнявали на сумата, която потребителят е трябвало да заплати.
Ответникът оспорва ищцовите твърдения, че договорът за предоставяне на поръчителство е
нищожен поради липса на основание, накърняване на добрите нрави и че е уговорен
неравноправно в ущърб на потребителя.
Ответникът твърди, че не е вярно ищцовото твърдение за заплатено възнаграждение по процесния
договор за поръчителство от 650лв., тъй като договореното е 4022.76лв. и не е заплатено такова от
650лв.
Моли да се отхвърлят исковете и се присъдят направените по делото разноски. Прави възражение
за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В с.з. ответникът „Ф. Б.“ЕООД с ЕИК: *, чрез представляващия дружеството П. Д. е депозирал
писмена молба с вх.№ 7714 от 20.09.2024г., с която моли да се отхвърлят исковете и да им се
присъдят направените разноски по делото, за които не представят списък за разноските по чл.80 от
ГПК.
Съдът на основание чл.219, ал.1 от ГПК е допуснал привличането като трето лице „И. А. М.”АД
2
с ЕИК:* адрес:гр.С., ж.к.Л.-*, бул. Д. Н.№*, ет.*, ап.*, за да помага на ищеца.
В с.з. третото лице помагач на ищеца „И. А. М.”АД с ЕИК:*, чрез пълномощник ст. юрк. Д. К. е
депозирала молба с вх.№ 7713/20.09.2024г., с която заявява, че възразява затова, че е привлечено
като трето лице помагач на ищеца, тъй като не е налице правен интерес за тях от постановяване на
решение в полза на ищеца.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните,
съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Страните не спорят за това, че на 18.03.2022г. е сключен Договор за паричен заем № * между
третото лице помагач “ „И. А. М.“АД като заемодател и ищеца В. С. П. като заемател. На същата
дата /18.03.2022г./ е сключен и процесния Договор за предоставяне на гаранция № * между
ответникът, чрез третото лице помагач „И. А. М.“АД като гарант и ищеца В. П. като потребител.
Горното се установява и от приложените копия от Договор за паричен заем № * от
18.03.2022г. и от Договор за предоставяне на гаранция № 443183 от 18.03.2022г.
От направена справка в Търговския регистър се установява, че към датата на сключване на
описаните по-горе договори/18.03.20222г./ и сега трето лице помагач „И. А. М.“АД е едноличен
собственик на капитала на ответното търговско дружество „Ф. Б.“ЕООД.
Видно от Договор за паричен заем № * от 18.03.2022г. третото лице помагач „И. А. М.“АД
като заемодател, чрез служителя Х. И. Т. и ищеца като заемател са сключили договор за паричен
заем, по силата на който на заемополучателя е отпусната сумата 8000 лв., която следва да се върне
на 12 равни месечни вноски от по 819.77 лв. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по
заема 40,00 %, лихвен процент на ден при отказ от договора 0,11%, и ГПР 48.07 %, като по този
начин общата сума, подлежаща на връщане, възлиза на 9837.24 лв. Заемната сума е предадена на
заемополучателя в брой, видно от удостоверяването в чл. 3 от Договора, което обстоятелство не се
оспорва от страните.
С чл. 4 от Договора за заем е уговорена клауза за предоставяне на обезпечение в тридневен срок от
сключването му-алтернативно: 1/ две физически лица - поръчители, отговарящи на определени
условия; 2/ банкова гаранция с бенефициер заемодателя или 3/ одобрено от заемодателя дружество-
поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
От представения Договор за предоставяне на гаранция № * от 18.03.2022г., сключен между ищеца
като потребител и ответникът като гарант – чрез третото лице помагач „И. А. М.“АД и служителя
Х. И. Т., се установява, че потребителят е възложил, а гарантът се е задължил да издаде гаранция за
плащане за изпълнение на парични задължения в полза на „И. А. М.“АД, с наредител потребителя
с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
Договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на
потребителя по договора за паричен заем, включващо задължение за връщане на заемната сума от
8000лв., задължение за плащане на възнаградителна лихва и задължение за плащане на законна
лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни
разноски, адвокатски хонорари. С чл. 3 от Договора за предоставяне на гаранция страните са
уговорили възнаграждение за гаранта в размер на 4022.76 лева, платимо разсрочено на месечни
вноски в размер на 335.2 лв., дължими на падежа на плащане на вноските по договора за паричен
заем с кредитора, по начина, установен с договора за паричен заем, а кредиторът „И. А. М.“АД е
овластен да приема вместо гаранта задължението за плащане на възнаграждение. По този начин
цялата сума, подлежаща на плащане от ищеца общо по двата договора възлиза на 13860 лева.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза/ ССчЕ/, изготвена от в.л.
В. Л. Т., което страните не са оспорили и съдът приема изцяло като компетентна и обосновано
заедно с обясненията на вещото лице, дадени в открито съдебно заседание на 28.04.2025г., се
установява, че ищецът е заплатила по договора за паричен заем и договора за предоставяне на
гаранция сумата от общо 13554.39лв., от които главница в размер на 8000лв., възнаграждение по
договора за предоставяне на гаранция от 4022.76лв. и лихва по договора за заем в размер на
1531.63лв. и е останала дължима сума от 305.61лв. за лихва. Освен това при положение, че
договорите за паричен заем и този за предоставяне на гаранция са обединени в един договор, с
размер на отпуснатия кредит 8000 лева и обединение на останалите условия от двата договора /12
броя вноски /, то тогава ГПР е 73.05%, което изчисление е направено съгласно Приложение №1 към
чл.19, ал.2 от ЗПК.
3
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че така предявените обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.26, ал.1, от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във вр. с чл.22 от ЗПК и чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК/Закон за защита на потребителите/ и осъдителен иск с правно
основание чл.55, ал.1, изр.1 от ЗЗД
са допустими, тъй като са налице положителните и липсват отрицателни процесуални
предпоставки. Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът е следвало да предяви само
осъдителния иск.
Разгледан по същество положителният установителен иск за признаване за установено по
отношение на ответника, че сключеният между тях Договор за предоставяне на гаранция №
4431838 от 18.03.2022г. е нищожен поради заобикаляне на закона-чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД /Закон за
задълженията и договорите/ във с чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/, е основателен и следва
да бъде уважен като доказан, по следните правни съображения:
Съдът намира, че е налице свързаност на правоотношенията с оглед сключения Договор за
паричен заем № * от 18.03.2022г. между третото лице помагач и ищеца и Договор за предоставяне
на гаранция № 443183 от 18.03.2022г., сключен между ответника и ищеца, поради което същите
следва да бъдат разгледани
заедно.
Уреденият в чл. 138 и сл. от ЗЗД договор за поръчителство представлява съглашение за учредяване
на обезпечение, поради което има акцесорен характер спрямо правоотношението, за вземанията, по
което се поема поръчителството, но въпреки това представлява самостоятелно съглашение, чиято
правна валидност следва да се преценява отделно. Макар законът да го урежда като едностранен
безвъзмезден договор, няма правна пречка в рамките на свободата на договаряне, поръчителството
да бъде уговорено като двустранно възмездно правоотношение. Съгласно чл. 138, ал. 2, изр. от1
ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително задължение и щом договорът, за
който се
поръчителства /в случая договор за паричен заем/ е недействителен, то същият не може да породи
действително задължение, за което да носи отговорност поръчителят /гаранта/.Доколкото се касае
за отделна правна сделка, недействителността на договора за
паричен заем сама по себе си не води автоматично до недействителност и на договора за
поръчителство, но поръчителят не би могъл да отговаря за изпълнение на несъществуващо
задължение, основано на нищожно правоотношение.
Различно, обаче, е положението в случаите, в които договорът за поръчителство само формално
представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от кредитното
правоотношение. В тези случаи поръчителство не съществува, а целта на
сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски
кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и на чл. 11,ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Доколкото в тези хипотези се цели постигане на запретен от закона правен резултат чрез
използване на законни средства /съставляващо дефиницията за заобикаляне на закона/, то
договорът за предоставяне на гаранция е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и
обстоятелството, че той формално е сключен с различен правен субект от кредитора, не може да
доведе до неговото саниране. Настоящата хипотеза е именно такава поради следните причини. На
първо място това е така, защото от извършената от съда служебна справка по партидата на
„Файненшъл
България“ ЕООД в публичния ТРРЮЛНЦ се установява, че към датата на сключване на процесния
договор за предоставяне на гаранция /18.03.2022г./, както и към настоящия момент, едноличен
собственик на капитала на дружеството-гарант е „И. А. М.“ АД – заемодател по договора за
паричен заем, поради което двете дружества са свързани лица по смисъла на пар. 1, ал. 1, т. 5 от ДР
на ТЗ. Същевременно от клаузата на чл. 4, т. 3 от договора за предоставяне на паричен заем /с
характер на договор за потребителски кредит/ се установява, че в хипотезата на обезпечение на
заема чрез дружество-гарант, то следва да бъде одобрено от кредитора, т.е. кредиторът
едностранно определя кое дружество да бъде поръчител по кредита. На следващо място от
съдържанието на чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция се установява, че
4
възнаграждението на гаранта е разсрочено на погасителни вноски, чиито падежни дати съвпадат
изцяло с падежите на погасителните вноски по договора за потребителски кредит. На следващо
място от клаузата на чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция се установява, че „И. А.
М.“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за
плащане
на възнаграждение по този договор и всички други вземания на гаранта по този договор.
От гореизложеното следва, че е налице договор за гаранция, сключен с предварително определено
от кредитора по договора за потребителски кредит юридическо лице-гарант, представляващо
свързано с кредитора дружество, като в договора е предвидено
възнаграждението за поръчителството да се плаща в полза на кредитора /а не на гаранта/ заедно с
погасителните вноски по кредита. При тази правна конструкция гарантът нито носи риска от
неизпълнение, нито реално
получава уговореното възнаграждение. Единственият правен и икономически ефект от сделката е
кумулиране в полза на третото лице помагач „И. А. М.“ АД на допълнителен финансов приход от
4022.76лв., представляващ престацията на потребителя по гаранционната сделка. При липсата, на
който и да било от елементите от същественото съдържание на договора за поръчителство се
налага изводът, че процесната сделка не представлява такъв договор, а по съществото си е
съглашение за въвеждане на допълнително възнаграждение за кредитора по договора за
потребителски кредит, чието възникване му е било известно при сключването на договора /чл. 4, т.
3 от договора за кредит и чл. 3, ал. 3 от договора за гаранция/. Следователно възнаграждението по
договора за предоставяне на гаранция представлява част от общия разход по кредита за
потребителя по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, и е следвало да бъде включено при
изчисляване на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. В случая това не е
сторено, поради което договорът за кредит се явява сключен в нарушение на императивните
изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. При това положение посоченият в
договора годишен процент на разходите не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на сделката, каквото именно е предназначението на ГПР, а ГПР който
изначално не е годен да изпълни своето предназначение, не е правно валиден. Ето защо в случая е
налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – непосочване на верния годишен процент на
разходите, и приложение следва да намери нормата на чл. 22 от ЗПК, а не тази на чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Процесният договор за предоставяне на гаранция е нищожен поради заобикаляне на закона на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД по изложените по-горе съображения. Съгласно решение на СЕС,
че „Член 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по
договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от
него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието
„годишен процент на разходите“. Ето защо съдът намира, че предявеният установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен на посоченото по-горе правно основание, за което съдът не
обсъжда останалите въведени от ищеца основания за нищожност на договора за поръчителство в
исковата молба.
Разгледан по същество и осъдителния иск с правно основание чл.55, ал.1,изр.1 от ЗЗД е
основателен и следва да се уважи изцяло, по следните правни съображения:
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по
делото пълно и главно, че е заплатил твърдяната сума в общ размер от 4022.76лв., че тя е постъпила
в патримониума на ответника, че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в
имуществото на ответника да е без правно основание, т.е. без да е било налице годен юридически
факт.
От приетата по делото ССчЕ, изготвена от в.л. В. Л. се установи,, че ищецът е заплатил в
полза на ответника сумата от 4022.76лв. като възнаграждение на гаранта по сключения между тях
Договор за предоставяне на гаранция № 4431838 от 18.03.2022г.
Следователно и предвид нищожността на сключения Договор за предоставяне на гаранция
№ 4431838 от 18.03.2022г., ищецът се легитимира като кредитор на вземане в размер на
4022.76лв., представляващо платени при начална липса на основание, ведно със законната лихва от
5
деня на подаване на исковата молба на 04.04.2024г. до окончателното плащане, поради което искът
с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е доказан по основание и до пълния предявен размер и
следва да бъде уважен изцяло.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото ответникът дължи на ищеца съгласно чл.78, ал.1 от ГПК сумата
от 465.92лв./ четиристотин шестдесет и пет лева и 92 стотинки/ за направени разноски по делото,
включващи заплатени държавни такси и депозит за вещо лице. Освен това на ищеца е оказана
безплатна правна помощ, поради което на Еднолично адвокатско дружество“Д. М.“,
вписано в регистър БУЛСТАТ под № *********, ф.д. №24/2021г. по описа на СГС, с
адрес на упражняване на дейността: гр.С., представлявано от адв.Д. М. М. се следва
адвокатско възнаграждение в размер от общо 1200лв. с ДДС, като при определяне на
възнаграждението съдът взе предвид
следните критерии: 1/ фактическата и правна сложност на делото /в случая такава липсва/; 2/ обема
на извършената от представителя защита /подаване на искова молба и молби за даване ход на
делото в негово отсъствие, без явяване в открито съдебно заседание/; 3/ защитаваният материален
интерес по всеки от исковете; 4/ обичайният възприет в съдебната практика размер на адвокатските
възнаграждения по делата, касаещи договори за
потребителски кредити и размера на осъдителния иск /около 500 лева/; както и 5/ обстоятелството,
че двата съединени иска защитават един и същи интерес на ищеца, доколкото се касае за оспорване
на свързани
съглашения, поради което следва да се вземе предвид съвкупният размер на възнагражденията по
исковете. При тези критерии съдът определи възнаграждението на адв.М. по всеки един от
исковете или общо 1200лв. с ДДС.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В. С. П. от Б., ул.Г. Б. №*,
с ЕГН:********** и „Ф. Б.“ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.Д. Н. №*ет.*,
ап.*, с ЕИК: *, че сключеният между тях Договор за предоставяне на гаранция № 4431838 от
18.03.2022г. е нищожен поради заобикаляне на закона-чл.26, ал.1, и пр.2 от ЗЗД /Закон за
задълженията и договорите/ във вр. с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК/Закон за
потребителския кредит/.
ОСЪЖДА „Ф. Б.“ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.Д. Н.
№*ет.*, ап.*, с ЕИК: * да заплати на В. С. П. от Б., ул.Г. Б. №*, с ЕГН:********** сумата-главница
от 4022.76лв./четири хиляди двадесет и два лева и 76 стотинки/, представляваща заплатена от В. С.
П. сума като възнаграждение съгласно сключен между страните Договор за предоставяне на
поръчителство № 4431838 от 21.03.2022г., който договор е нищожен, за което е получена от „Ф.
Б.“ЕООД без основание, както да заплати и законната лихва върху горната сума-главница, считано
от 04.04.2024г. до изплащане на вземането, както да заплати и сумата от 465.92лв./ четиристотин
шестдесет и пет лева и 92 стотинки/ за направени разноски по делото, включващи заплатени
държавни такси и депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата „Ф. Б.“ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул.Д. Н. №*ет.*, ап.*, с ЕИК: * да заплати на Еднолично
адвокатско дружество“Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № *********, ф.д. №24/2021г. по
описа на СГС, с адрес на упражняване на дейността: гр.С., бул. Александър Стамболийски №125-2,
ет.5, оф.5.3, представлявано от адв.Д. М. М. сумата от 1200лв./хиляда и двеста лева/ за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице „И. А. М.”АД с ЕИК:*
адрес:гр.С., ж.к.Л.-*, бул. Д. Н.№*, ет.*, ап.*, което помага на ищеца В. С. П..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
7