Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Лом ,
28 април 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, гражданска колегия,
трети състав , в публичното заседание на 21 март две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Б о р я н а А л е к с а н д р о в а
При секретаря Росина Д., като разгледа
докладваното от съдията
Александрова гражданско дело № 1486/ 2020
г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е делбено- I фаза, по
допускане на делбата.
Производството е образувано въз основа на искова молба
от Г.Д., А.П., М.П. и П.П., чрез пълномощника им по
делото адв.Р. Б., с която се иска извършване на делба
на недвижими имоти , находящ се в гр.Лом, обл. Монтана.
Твърди се, че с НА № 139/ 10.03.1958
г., том 1, дело 245/ 1958 г. на Ломския народен съдия, Й. Т. П. с ЕГН **********
купува, в режим на СИО със съпругата му Ф. Ф. П. с ЕГН **********, следния НИ :
ПИ с идентификатор 44238.502.297 съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-
18-5/ 26.01.2009 г. на изп. д-р на АГКК, с номер по
предходния план 4474, кв. 30, парцел 2, представляващ дворово
място в гр. Л., ул. „М.” *, с площ от 583 кв.м., при съседи : поземлени имоти с
идентификатори 44238.502.296, 44238.502.298,44238.502.294
и 44238.502.295 - всички съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-5/
26.01.2009 г. на изп. д-р на АГКК, заедно с
построената в него едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 44238.502.297.1
със застроена площ от 68 кв.м., с данъчна оценка 3432.03 лв.
Навеждат и твърдения, че с НА № 739/ 12.10.1995 г. на
нотариус при РС Лом Ф. Ф. П. с ЕГН ********** прехвърля срещу задължение за
издръжка и гледане на Г.Й.Д. с ЕГН ********** :
-5/8 ид.ч. от ПИ с
идентификатор 44238.502.297 съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-5/
26.01.2009 г. на изп. д-р на АГКК, с номер по
предходния план 4474, кв. 30, парцел 2, представляващ дворово
място в гр. Л., ул. „М.” *, с площ от 583 кв.м., при съседи : поземлени имоти с
идентификатори 44238.502.296, 44238.502.298,44238.502.294 и 44238.502.295 -
всички съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-5/ 26.01.2009 г. на изп. д-р на АГКК, заедно с 5/8 ид.ч.
от построената в него едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
44238.502.297.1 със застроена площ от 68 кв.м., с данъчна оценка за 5/8 ид.ч. - 2145.01 лв., като
тези 5/8 ид.ч. стават СИО на ищцата по делото Г.Й.Д. с ЕГН **********
и съпруга й Д. П.Д. с ЕГН **********.
Навеждат се
твърдения, че с оглед прекратяване на съсобствеността между ищците и ответниците - понеже с ответниците
не могат доброволно да се спогодят, за ищците възниква правен интерес от
предявяването на настоящия иск за делба.
Молят съда, да след като
установи гореизложеното, да установи кои са съделителите
и какви са дяловете им – и да постановите решение, с което да допусне делба
между ищците и ответниците, по отношение :-ПИ с идентификатор
44238.502.297 съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД- 18-5/ 26.01.2009 г. на изп. д-р на АГКК, с номер по предходния план 4474, кв. 30,
парцел 2, представляващ дворово място в гр. Л., ул.
„М.” *, с площ от 583 кв.м., при съседи :поземлени имоти с идентификатори 44238.502.296,
44238.502.298, 44238.502.294 и 44238.502.295 - всички съгласно КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-5/ 26.01.2009 г. на изп.
д-р на АГКК, заедно с построената в него едноетажна еднофамилна жилищна сграда
с идентификатор 44238.502.297.1 със застроена площ от 68 кв.м., с данъчна
оценка 3432.03 лв. ДА осъдите ответниците, съобразно установените
дялове - за направените от доверителите ми разноски по делото;
Ответниците в срока по чл.131 ГПК, някой от тях изразяват
становище. Считат, че иска е допустим , но неоснователен.
Отв.А.Т. и Ц.З., изрично заявяват, че не признават иска за
делба, мотивирайки се с факта, че техният наследодател З. Й.Д. / поч.4.9.2020г-/, заедно със съпругата му А.С.Т., в режим на
СИО са владели процесния имот повече от 20 год.,
явно,, непрекъснато, необезпокоявани, поради което и предявяват установителен иск по чл.124 ГПК, съда да признае за
установено, че те са собственици на имота по давностно
владение.
Обратния иск се оспорва от ищците, чрез
процесуалният им представител.
По делото са представени от страните
писмени даказателства, от които е видно:
-
Че ищцата е
плащала за процесният период редовно данъци на процесния имот
-
Че и работила в Р
Гърция
-
Че имота за процесният имот има открита партида на името на З. Й. ***
-
Че титуляра на партидата не е плащал редовно консумираната
вода, поради което и има подадено заявление по чл.410 ГПК в ЛРС и образувано
изпълнително дело.
От
разпитаните по делото свидетели се установява, че имота е обитаван от З. Й. и
съпругата му.
С оглед установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна следното:
Относно предявените искове по
чл. 124, ал. 1 ГПК:
Такива претенции са предявили А.С.Т./преживяла съпруга на З. Т./ и синът й Ц.З.Й.,
против ищците по делото.
Иска се да бъде установено по отношение на ответниците
по тези искове, че ищците са собственици
по наследство, със съответните
части по закон, на процесния имот.
Тежестта на доказване при тези искове е
на ищците по тях, които следва да установят правата си, които претендират върху имотите.
От своя страна ответниците
по предявените положителни установителни искове може само да отричат правото на ищците, като по предвидения процесуален ред чрез възражения
може да сочат фактите, които опорочават твърдяното придобивно основание, като изключват възникването на правото.
С оглед твърдяното правно основание в тежест на ответниците е доказването на факта на изтекла придобивна давност в тяхна полза.
Прекият интерес от установяването произтича от възникналия
спор за обема
на правата на собственост на страните в процесният имот, изходът от който спор е преюдициален
и от решаващо значение за делбения процес.
Разгледани по същество,
съдът намира, че искът е неоснователен .
Безспорно е установено по делото, че
страните по делото са наследници
на Й. Т. П., който в
режим на СИО е закупил процесния имот със съпругата
си Ф. Ф. П..
Не
се спори между страните, че след смъртта на общият наследодател приживялата му съпруга
и прехвърлила 5/8 ид.ч. процесния
имот на Г.Й. Д.,като тези 5/8 ид.ч. са придобити от Г.Д.
в режим на СИО със съпруга й Д. П.Д., който е починал. Няма спор между
страните, че при откриване на наледството всеки един
от наследниците на общият наследодател, по силата на наследствено
правоприемство е придобил равни права върху наследството - от по 1/4 ид.част, върху процесният имот.
Техните деца, респ. внуци на
свой ред са наследили дяловете
им, съобразно правата си по
закон. Факт е и ,че Ф. п. е прехвърлила срещу
задължение за издръжка и гледане на ищцата по делото своя наследствен дял – 5/8
ид.ч. И така Г.Й.Д. има 6/8 ид.ч.,
н.ци на Л.Й. – 1/8 ид.ч. и
н.ци на З. Й. 1/8 ид.ч.
Основният спорен въпрос
е дали правото на собственост върху процесният имота е придобито от страна
на ответниците, А.С.Т. и Ц.З.Й. по давност в резултат на владение за
период от повече от десет
години назад, считано от 6.12.1997 година, когато е починала Ф. .
Няма спор, че обикновеното неползуване на имота не води
до изгубване на правото на
собственост. Неупражняването на фактическа власт върху съсобствения
имот, само по себе си,
не представлява отказ от права. Манифестирането на намерението да се свои
целия имот е същественият елемент от предвиденото в чл. 79 от
ЗС придобивно основание.
От друга страна, основен елемент на фактическия
състав на придобивната давност е владението. То се дефинира от
чл. 68 ЗС като „упражняване фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи като своя лично
или чрез други го“. Владението се характеризира основно с двата признака - упражняване фактическа власт върху вещ /обективен/
и това, че лицето което държи
вещта, я държи като своя /субективен/.
Промяната в намерението, с което се упражнява
фактическата власт върху имота, следва
да бъде демонстрирана по категоричен начин и не
може да се
предполага. То трябва да се противопостави на собствениците, като в исковия процес следва да
бъде установено, че противопоставянето е достигнало до знанието
им. Промяната в намерението не
трябва да остане скрита, тя трябва да
намери външна изява в предприемане на конкретни действия,
тъй като собствеността не се губи при
неизползването на имота.
В случая
активното поведение трябва да бъде
предприето от този, който променя
намерението си и от държател става
владелец.
Ангажираните в тази насока доказателства в конкретното производство съдът счита за
неубедителни. Не се установява да е налице субективният признак от фактическия
състав на владението по отношение
на ответниците А.Т. и Ц.Й..
Видно
от писмените доказателства по делото се установява, че ищцата работи в Р
Гърция, както и че същата е плащала редовно данък в Общината на процесния имот, който факт сам по себе си одначава,че тя не се е дезинтересирала
за този имот имота , а от страна на ответниците
липсват такива данни.
За
периода 2006 – 2020 год. ищцата е плащала редовно както данък сгради, така и
такса за битови отпадъци на процесния имот, което е легитимира като собственик в
качеството си на един от наследниците на Й. П..
Всичко това сочи на извода,
че намерението на ответниците да придобият по
давност процесните имоти се установява
единствено от факта на живеене в този
имот.
Липсата на субективният
елемент от състава на владението
– съзнанието, че вече владее имотите
като свои, само за себе
си дава основание
да се приеме,
че не е налице
явно и необезпокоявано владение по смисъла
на чл.79, ал.1 ЗС, което да е довело до
придобиване на собствеността по давност. Тайното завладяване не може да се
противопостави на останалите съсобственици. Не е налице нито едно
доказателство, че ответниците А.Т. и Ц.й. са довели
до знанието на другите сънаследници намерението си да
владеят и техните идеални чести, полагащи се
по наследство, а при
липса на такива, промяната в намерението е скрита, от което следва, че владението е опорочено и не настъпват последиците по чл. 79,
ал. 1 ЗС.
В
този смисъл и ТР № 1/2012 год., ВКС, ГК, според чието разбиране: „При спор за придобиване по давност на съсобствен
имот от един
от съсобствениците следва да се
даде отговор на въпроса дали
той владее изключително за себе си целия
имот и от кога. По начало упражняването
на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало,
докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът
е придобил фактическата власт върху вещта
признава такава и на останалите съсобственици,
то го прави
държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита
оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за
да придобие по давност правото
на собственост върху чуждите идеални
части, съсобственикът, който не е техен
владелец, следва
да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Тези действия
трябва да са от такъв
характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се
показва отричане владението на останалите
съсобственици. Това е т.нар
преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща
в съсобственик владелец. Ако се позовава
на придобивна давност, той трябва
да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните
части от вещта за другите
съсобственици и е започнал да ги държи
за себе си
с намерение да ги свои, като
тези действия са доведени до
знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите
и промяната по начало трябва да
се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това
е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай
всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани.
С оглед на изложеното, съдът намира, че
предявеният
установителев иск е недоказан ,
редп.неоснователен.
По отношение на иска за делба, съдът
намира, че съдебната делба е способ за прекратяване съществуването на една
имуществена общност, при който всеки един от съсобствениците получава
собственост върху реална част от общата дотогава вещ или отделни права на собственост върху всяка от
отделните вещи в състава на досегашната собственост върху множество обекти.
Относно
правата на съделителите :
1/ Г.Й.Д., А.Д.П., М.Д.П. и П.Д.П. – 6/8 ид.ч.
2/ К.Б.Т. –1/24
ид.ч.
3/ В.Л.Й. –1/24
ид.ч.
4/ К.Й.Б. – 1/48
ид.ч.
5/ М.Й.Л. – 1/48 ид.ч.
6/ А.С.Т. - 1/24 ид.ч.
7/ Л.З.Й. –
1/24 ид.ч.
8/ Ц.З.Й. – 1/24
ид.ч.
върху сл.недвижим имот:
-ПИ с идентификатор
44238.502.297 съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД- 18-5/ 26.01.2009 г. на изп. д-р на АГКК, с номер по предходния план 4474, кв. 30,
парцел 2, представляващ дворово място в гр. Л., ул.
„М.” *, с площ от 583 кв.м., при съседи : поземлени имоти с идентификатори
44238.502.296, 44238.502.298, 44238.502.300,
44238.502.294 и 44238.502.295 - всички съгласно КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-5/ 26.01.2009 г. на изп.
д-р на АГКК, заедно с построената в него едноетажна еднофамилна жилищна сграда
с идентификатор 44238.502.297.1 със застроена площ от 68 кв.м.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДЕЛБА между :
1/ Г.Й.Д. ЕГН **********, А.Д.П. ЕГН **********, М.Д.П.
ЕГН ********** и П.Д.П. ЕГН **********– 6/8 ид.ч.
2/ К.Б.Т. ЕГН **********
–1/24 ид.ч.
3/ В.Л.Й. ЕГН **********
–1/24 ид.ч.
4/ К.Й.Б. ЕГН **********–
1/48 ид.ч.
5/ М.Й.Л. ЕГН **********–
1/48 ид.ч.
6/ А.С.Т. ЕГН ********** - 1/24 ид.ч.
7/ Л.З.Й. ЕГН **********–
1/24 ид.ч.
8/ Ц.З.Й. ЕГН **********–
1/24 ид.ч.
По
отношение на недвижим имот : ПИ
с идентификатор 44238.502.297 съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД- 18-5/
26.01.2009 г. на изп. д-р на АГКК, с номер по
предходния план 4474, кв. 30, парцел 2, представляващ дворово
място в гр. Л., ул. „М.” *, с площ от 583 кв.м., при съседи : поземлени имоти с
идентификатори 44238.502.296, 44238.502.298, 44238.502.300, 44238.502.294 и
44238.502.295 - всички съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-5/
26.01.2009 г. на изп. д-р на АГКК, заедно с
построената в него едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
44238.502.297.1 със застроена площ от 68 кв.м.
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.124 ГПК от А.С.Т. и Ц.З.Й. против Г.Й.Д., А.Д.П., М.Д.П., П.Д.П., К.Б.Т., В.Л.Й., К.Й.Б. и Л.З.Й., за признаване за
установено, че А.С.Т. е собственик на 2/3 ид.ч., и че
Ц.З.Й. е собственик на 1/6 ид.ч. от дворово място в гр. Л., ул. „М.” *, с
площ от 583 кв.м., при съседи : поземлени имоти с идентификатори 44238.502.296,
44238.502.298, 44238.502.300, 44238.502.294 и 44238.502.295 - всички съгласно КККР, одобрени със Заповед
№ РД-18-5/ 26.01.2009 г. на изп. д-р на АГКК, заедно
с построената в него едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
44238.502.297.1 със застроена площ от 68 кв.м.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред МОС в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
След
влизането му в сила, делото да се докладва с оглед продължаване на делбата във
втората фаза.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: