Решение по дело №2155/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.215 вр. чл.135 ал.1-4 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 от Административно-процесуалния кодекс АПК/.

Образувано е по жалба на А. Н. А., [ЕГН], З. Х. П., [ЕГН], Г. А. Н., [ЕГН], Р. Н. М., [ЕГН] и М. А. М., [ЕГН], всички от гр.Варна, действащи чрез адвокат К. Д., против Заповед № П-164/21.06.2024г. на заместник Кмета на Община Варна, с която е разрешено изработване на ПУП-ПРЗ за изменение на УПИ „за комплексно застрояване“ в кв.699 /в обхват на ПИ 10135.2552.313, ПИ 10135.2552.315 и ПИ 10135.2552.317/, по плана на 2-ри м.р. на гр. Варна, ул.“Цар Освободител“ № 20 и № 22 и бул. “Осми Приморски полк“ № 81, одобрен със Заповед № 36/23.04.1985г. на Кмета на Община Варна.

В жалбата и в допълнително депозирани на 09.10.2024г. и 04.11.2024г. уточняващ молби от оспорващите се поддържа възражение за нищожност на процесната заповед, а в условията на евентуалност за незаконосъобразност на същата, като постановена в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Твърдението за нищожност е мотивирано с обстоятелството, че като издател на акта е посочен кмета на Община Варна, а едновременно с това под подписа е цитирана друга заповед, издадена от кмета, поради което не е ясно дали е налице делегиране на правомощия. Алтернативно се твърди незаконосъобразност на оспорения административен акт. В тази връзка се сочи, че още през 1985 г. е одобрен ПУП-ПУР за три имота в обхват 10135.2557.313, 10135.2557.315 и 10135.2557.317, като е изразено становище, че сега се прави опит да се изготви ПУП-ПРЗ само за един имот, а останалите два имота се оставят без достъп. Поддържа се, че имотът на жалбоподателите с идентификатор 10135.2557.317 при одобряване и влизане в сила на ПУП-ПРЗ ще остане без регулация, както и че ще е налице техническа невъзможност за транспортно му обслужване, което е недопустимо по действащите разпоредби на ЗУТ. Твърди се изтекъл срок по чл. 208 от ЗУТ, в рамките на който не е извършено отчуждително производство, а предвид обстоятелството, че срокът за провеждане на същото е изтекъл и отчуждаването не е започнало, следва че основанието за допуснатото изменение е различно от посоченото такова в заповедта. Поддържа се, че актът е издаден и в нарушение на принципа по чл. 6 от АПК, като се засягат в по-голяма степен права и законни интереси на оспорващите от необходимото, т.е. процесната заповед е явно несъизмерима с преследваната цел. Допълнително се навежда, че доколкото производството е започнало със заявление за допускане и проектиране само за ПИ 10135.2557.315, а с процесната заповед е допуснато изработването на проект ПУП-ПРЗ за изменение на УПИ в обхват на трите имота, то административният орган се е произнесъл свръхпетитум. На изложените основания се моли уважаване на жалбата, като в случай че същата не бъде прогласена за нищожна, се моли да се отмени като незаконосъобразна.

В съдебно заседание и по съществото на спора чрез пълномощника адв. К.Д. жалбата се поддържа, като по съществото на спора се моли уважаването й като се отмени процесната заповед и преписката се върне на административния орган за процедиране само на имота по заявлението. Претендират се съдебно-деловодни разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът – Заместник кмет на община Варна, в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител – гл.ю.к. [населено място], оспорва жалбата. Поддържа се становище за недоказаност и неоснователност на същата. Твърди се, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, а искането на жалбоподателите за упражняване от съда на косвен съдебен контрол върху цитираната заповед за оправомощаване, намира за недопустимо в настоящото производство. Поддържа се, че при разглежданата хипотеза се каса не за одобряване на проект за изменение на ПУП, а за фазата по разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП на основание чл.135, ал.2 от ЗУТ и на този етап преценката е единствено за съответствие на предложението с правилата и нормативите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, каквато в случая е извършена. Възразява се срещу твърдението на жалбоподателите за несъответствие между фактическото и правното основание, на което е издадена заповедта. Сочи се, че безспорно няма съществени разлики между в имотните граници по кадастър на трите имота, включени в разработката, но има несъответствие с предвижданията на РП от 1985 г. и с действаща КК и именно за да се урегулират имотите по кадастралните граници, затова е разрешено изменение на действащия РП. Във връзка с възражението, че в разработката са включени и трите имота, въпреки че заявлението е подадено само от собствениците на един имот, то се твърди, че това е извършено по целесъобразност, с оглед на това, че имотите са в близост до много натоварено кръстовище, до улица от 3-ти клас, което се установява и от заключението на вещото лице по СТЕ, както и до спирка на градския транспорт. Допълнително се излага, че в случая не може да бъде подадено свързано застрояване, така както е искал заявителя, тъй като предвид заключението и на вещото лице, че УПИ за комплексно застрояване вече е компрометирано и то не съществува, то следва, че съседните ПИ не са урегулирани, а не може УПИ да подава свързано застрояване към ПИ. На изложените основания се настоява за отхвърляне на жалбата, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателите адвокатско възнаграждение. Твърди се, че заповедта е издадена в този обхват поради дадени задължителни указания на съда с влязло в сила решение.

Заинтересованата страна „Булстой Инвест 2000“ ООД, чрез пълномощника адв.Г., изразява становище на първо място за недопустимост на жалбата, като преждевременно подадена предвид фазата на производството – само процедиране на ПУП. Счита, че ако жалбоподателите изобщо имат правен интерес от оспорване, то е само в частта по отношение на техния имот. В условията на евентуалност счита жалбата за неоснователна. Сочи, че процесната заповед е във връзка с предходно съдебно производство и дадени във влязло в сила съдено решение задължителни за органа указания. По съществото на спора допълнително сочи, че процедирането дори и да е незаконосъобразно, то може да бъде такова само относно имоти 313 и 317, но относно имот 315 е съвсем законно като счита, че в тази част следва да е извън предмета на делото. Моли ако все пак жалбата се приеме за основателна, да се укаже изрично на общината да допусне до процедиране на имот 315.

Заинтересованата страна З. П. Х. оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна и моли да се отхвърли.

Заинтересованата страна Е. Д. Д. предоставя на съда решаването на спора.

Заинтересованите лица П. И. Б., И. И. Б. и В. Г. К., редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по съществото на спора.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, административният съд приема за установено следното:

Пред съда жалбоподателите А. Н. А., З. Х. П., Г. А. Н., Р. Н. М. и М. А. М. са представили доказателства легитимиращи ги като собственици на ПИ с идентификатор 10135.2557.317 по КККР на гр. Варна, който влиза в обхвата на оспорената заповед. За нейното издаване жалбоподателите са уведомени по реда на чл.124б, ал. 2 от ЗУТ, приложим в настоящия случай на основание чл. 135, ал. 7 от същия закон - чрез публикувана на 05.08.2024 г. обява на интернет-страницата на район Приморски, община Варна, както и чрез залепяне на обявата на информационното табло в сградата на районното кметство и на лицето на трите имота, които са предмет на заповедта. Извършването на тези процесуални действия се доказва от приложените към административната преписка заверени копия на самата обява и на Констативен протокол от 05.08.2024г. (л. 1 и л. 2 от преписката). Жалбата е депозирана в деловодството на ответника на 14.08.2024 г., видно от поставения върху нея регистрационен № РД24022092ВН.

Горното води до извод, че жалбата е подадена от лица с правен интерес - чиито права и интереси са засегнати от процесната заповед; срещу акт подлежащ на обжалване, пред компетентния съд, както и в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ.

В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на заинтересованата страна „Булстой Инвест 2000“ ООД, чрез пълномощника адв.Г. за недопустимост на жалбата. С оспорената заповед е разрешено изработване на ПУП-ПРЗ за изменение на УПИ „за комплексно застрояване“ в кв.699 в обхват на три имота, единият от които е на жалбоподателите. Безспорно това води до правен интерес да оспорват заповедта в нейната цялост, а не само по отношение на техния имот. Освен това за тази категория актове изрично е предвидена възможност за съдебно обжалване, поради което и независимо че изменението е в тази фаза на производството, то подлежи на съдебен контрол.

По изложените съображения, жалбата се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна съдът установи следното:

Производството пред ответника е започнало след като по предходно заявление рег. № АУ001919ПР/06.01.2022 г., депозирано от заинтересованата страна „Булстрой Инвест 2000“ ООД с управител А. К. М., е формиран мълчалив отказ на главен архитект на Община Варна да издаде заповед за разрешаване изработването на проект за изменение на подробен устройствен план /ПУП/ относно ПИ 10135.2557.315 /УПИ IX-9 в кв. 699 на 2 м.р. по плана на гр. Варна. Този административен акт (мълчаливият отказ) е отменен с Решение от 06.12.2022 г. на Административен съд – Варна по Адм. дело № 630 по описа на съда за 2022 година. е отменен с Решение от 06.12.2022 г. на Административен съд – Варна по Адм. дело № 630 по описа на съда за 2022 година. Решението не е оспорено по касационен ред и е влязло в законна сила на 30.12.2022 година.

На 15.09.2023 г. А. К. М. в качеството на управител на „Булстрой Инвест 2000“ ООД и действащ като упълномощен представител на останалите собственици на ПИ 10135.2557.315 – П. И. Б., И. И. Б., З. П. Х. и В. Г. К., е подал в К. П. при община Варна Заявление рег. № АУ088589ПР. С него е поискано от кмета на община Варна /на район Приморски/ извършване на административна услуга 9068, а именно „произнасяне по допускане за изменение на ПУП“ за ПИ с идентификатор 10135.2557.315 /УПИ IX-9 в кв. 699 на 2 м.р. по плана на гр. Варна. Към заявлението са представени документи, доказващи вещните права на заявителите върху посочения ПИ/УПИ, пълномощни, легитимиращи заявителя като надлежно упълномощено лице да представлява всички собственици в имота, скица на имота (л. 46 и 47 от преписката), становище на КАТ – Варна (л. 31 от преписката), тахиметрична снимка (л. 69 – 73 от преписката), скица-предложение за изменение на ПИ 10135.2557.315 в кв. 699 по плана на 2 м.р. на гр. Варна (л. 67 и 68 от преписката).

Заявлението на собствениците на ПИ 10135.2557.315 за допускане изменение на ПУП-ПРЗ, ведно с приложенията към него е изпратено в дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране“ /АГУП/ на Община Варна от кмета на район Приморски с негово писмо изх. Рег. № АУ088589ПР_001ПР (л. 10 от преписката). Същото разгледано на заседание на Експертния съвет по устройство на територията /ЕСУТ/ при община Варна. Колективният общински орган се е произнесъл с решение по т. 15 от Протокол № 39/11.10.2023 г. (л. 4 – 6 от преписката), с което е дал положително становище за разрешаване изработването на ПУП-ПРЗ за изменение на УПИ „за комплексно застрояване“ в кв. 699 (в обхвата на ПИ 10135.2557.313, ПИ 10135.2557.315 и ПИ 10135.2557.317) по плана на 2-ри м.р., гр. Варна, одобрен със Заповед № Г-36/23.04.1985 г. на Кмета на община Варна, на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, представена скица-предложение по чл. 135, ал. 2 от ЗУТ, в съответствие с ОУП на община Варна с Правилата и нормативите за прилагането му и „Специфичните правила и нормативи към окончателния проект за Общ устройствен план на община Варна“, при спазване на действащата нормативна уредба за устройство на територията, при запазване на ценната едроразмерна растителност. В решението е указано да се представи План-схема по чл. 108, ал. 2 от ЗУТ за комуникационно-транспортен план за достъп до имотите в обхвата на разработката. На основание чл. 152 от ЗООС, проектът подлежи на превантивен контрол от органа по чл. 148, ал. 3 от ЗООС и/или по чл. чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/, ако не е извършено такова уведомяване. Комисията е излязла с предложение до компетентния орган да издаде заповед на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ.

На 21.06.2024 г., след като се запознал със заявлението от 15.09.2023 г., с приложенията към него и като съобразил предложението на ЕСУТ по т. 15 от Протокол № 39/11.10.2023 г., заместник кметът на община Варна издал оспорената в настоящото производство Заповед № П-164/21.06.2024 година. С нея е разрешено да се изработи ПУП-ПРЗ за изменение на УПИ „за комплексно застрояване“ в кв.699 в обхват на три имота - ПИ 10135.2552.313, ПИ 10135.2552.315 и ПИ 10135.2552.317, по плана на 2-ри м.р. на гр. Варна, ул.“Цар Освободител“ № 20 и № 22 и бул. “Осми Приморски полк“ № 81, одобрен със Заповед № 36/23.04.1985г. на Кмета на Община Варна. Указано е проектът да се възложи за сметка на заинтересованите лица по чл. 135, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 131, ал. 1 от ЗУТ.

След съобщаване на заповедта на заинтересованите страни в административното производство е предприето оспорването й по съдебен ред от собствениците на ПИ 10135.2557.317, както се посочи по-горе в изложението.

С оглед указаната доказателствена тежест, по искане на жалбоподателите е допусната СТЕ. От заключението на вещото лице Р.С., неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено се установява, че преди издаване на процесната заповед действащ за трите имота и за прилежащата им част от 2-ри микрорайон на гр. Варна, заключена между ул. „Толбухин" /сега ул.„Ген.Колев“/, ул.„Г.Трайков" /сега бул.„Чаталжда"/, бул.„Д.Благоев" /сега бул.„Осми приморски полк"/ и бул.„В.Коларов" /сега бул.„Цар Освободител"/ е бил действащ застроителен и регулационен план, одобрен със Заповед № 36/23.04.1985 г. на председателя на ИК на Общински народен съвет – Варна. С нея е предвидено „комплексно застрояване” без посочени конкретни параметри /кинт, плътност, минимално озеленяване, височина и начин на застрояване/ (отговор на въпрос № 3). За посочения район в последствие има издадени три заповеди на кмета на община Варна относно градоустройството с различен обхват: 1/ Заповед № Г-61 от 21.02.1994 г., с която е одобрен ЧИЗРП и ЧКЗСП за УПИ IV-4, V-5 и VI-6, кв.699, по плана на 2 м.р. (имотите са с лице към ул. „Ген. Столипин“); 2/ Заповед № Г-15 от 18.01.1995 г., с която е одобрен ЧИЗРП и ЧКЗСП за УПИ XI-11, ХII-12, ХIII-13, XIV-14, кв.699, по плана на 2 м.р., гр.Варна; 3/ Заповед № Г-278 от 07.08.2007 г., с която е одобрен Подробен устройствен план /ПУП/ -План за регулация и застрояване /ПРЗ/ и Работен устройствен план /РУП/ за УПИ VII-247-общ.обслужване, кв.699, по плана на 2 м.р., гр.Варна.

В съдебно заседание вещото лице допълва, че в повечето от имотите, попадащи в обхвата на Заповед № 36/23.04.1985 г., предвиждаща „комплексно застрояване“ на квартала (като един голям имот), вече има реализирано ново строителство въз основа на посочените последващи градоустройствени заповеди. Същото не е реализирано като „комплексно“, а по отделно за всеки отделен имот. Счита, че към настоящия момент комплексно застрояване на квартала, така, както е било предвидено със заповедта от 1985 г., е практически невъзможно, тъй като вече имотите са индивидуализирани. Реално не съществува един голям имот, за който е било предвидено „комплексно застрояване“, а същият е разделен на отделни по-малки имоти. Така и процесните три имота съществуват към настоящия момент като самостоятелни такива. Поради тази причина същите са нанесени в КК на гр. Варна именно като самостоятелни имоти, а не като един голям (общ) имот, каквото е било предвиждането на плана от 1985 година. В отговор на поставения въпрос № 4 вещото лице посочва, че със Заповед №РД-02-14-2200/03.09.2012г. на Министъра на РРБ е одобрен ОУП на Община Варна и Правила и нормативи за прилагането му.

Съгласно ОУП, поземлените имоти, които са предмет на оспорения административен акт, попадат в устройствена зона на новия делови център „Ц1" с устройствени показатели: плътност макс. 80%; максимален Кинт. 5, минимално озеленяване 20%; неограничена височина. Според вещото лице заложените в ОУП градоустройствени показатели са съобразени при изработване на скицата-предложение към внесеното на 15.09.2023 г. заявление от собствениците на ПИ 10135.2557.315. За УПИ IX-315 в кв. 699 са посочени следните показатели: максимална плътност на застрояване 80%; максимален Кинт. 5, минимално озеленяване 20%; максимална височина 21,50м., начин на застрояване – свързано. Искането, с което е сезиран ответника, е подадено само от собствениците на ПИ 10135.2557.315 /УПИ IX-315/ в кв. 699 на гр. Варна.

Съобразно заключението и дадените от вещото лице допълнителни пояснения в съдебно заседание, съседните ПИ - ПИ 10135.2557.313 и ПИ 10135.2557.317 са предложени от ЕСУТ за включване в разработката с цел да се осигури транспортният достъп и до тях, тъй като тези имоти попадат в обхвата на възлово градско кръстовище, поради което собствениците на тези имоти трудно биха осъществявали транспортен достъп до тях. Съгласно Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, бул. „Цар Освободител" в участъка пред ПИ 10135.2557.315 се явява част от първостепенната улична мрежа, III-ти клас /районна артерия/. Позовава се на приложеното към административната преписка становище на КАТ – Варна (л. 31 от преписката).

По делото е допуснато да се изготви и друга съдебно-техническа експертиза от вещо лице Ж.Б. – геодезист. От заключението и от приложените към него скици-приложения се установява, че имотните граници на ПИ-10135.2557.313, ПИ-10135.2557.315 и ПИ-10135.2557.317 по КККР не съвпадат с регулационната граница на УПИ ”за комплексно застрояване” в кв.699 по ЗРП от 1985г., тъй като предвиждането по този план е регулационната граница в зоната около кръстовището на булевардите „Цар Освободител” и „Осми Приморски полк” да е скосена и да пресича имоти № 317 и № 315 по КККР на гр. Варна Скица – приложение № 4.

Посочва, че между имоти № 313, № 315, № 317 по действащата КККР, т.е. в актуалното им състояние, и регулационната граница на УПИ ”за комплексно застрояване” в кв.699 по ЗРП от 1985г., е налице несъответствие, но то се дължи на така определеното местоположение на регулационната граница на УПИ, а не на непълнота/грешка в КККР.

В съдебно заседание дава пояснения, че Устройствения план от 1985 г. е работен върху основата на КП от 1965 г. По този КП от 1965 г. и следващите такива от 2000 г. и КК от 2008 г. имотите съвпадат, видно и от изготвените скици. В цялото каре кадастралните граници си съвпадат по тези планове. Несъответствието за процесните имоти е само в частта, в която с плана от 1985г. е предвидено скосяване за пътна връзка.

Жалбоподателите, чрез пълномощника адв. К.Д. оспорват заключението в частта по т.1, но с оглед допълнително дадените обяснения в съдебно заседание, съдът кредитира заключението в неговата цялост, като съответно на останалите събрани по делото доказателства, изготвено компетентно и обективно.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на контрол за законосъобразност в настоящото производство е Заповед № П-164/21.06.2024г. на заместник Кмета на Община Варна, с която е разрешено изработване на ПУП-ПРЗ за изменение на УПИ „за комплексно застрояване“ в кв.699 /в обхват на ПИ 10135.2552.313, ПИ 10135.2552.315 и ПИ 10135.2552.317/, по плана на 2-ри м.р. на гр. Варна, ул.“Цар Освободител“ № 20 и № 22 и бул. “Осми Приморски полк“ № 81, одобрен със Заповед № 36/23.04.1985г. на Кмета на Община Варна.

За правилното решаване на правния спор е необходимо да се има предвид, че към момента на сезиране на органа действащ за ПИ 10135.2552.315 е бил застроителния и регулационен план, одобрен със Заповед № 36/23.04.1985 г. на председателя на ИК на Общински народен съвет – Варна, с който за процесните три имота, както и за останалите имоти, заключени в пространството между ул. „Толбухин" /сега ул. „Ген.Колев“/, ул. „Г.Трайков" /сега бул. „Чаталжда"/, бул. „Д.Благоев" /сега бул. „Осми приморски полк"/ и бул. „В.Коларов" /сега бул. „Цар Освободител"/е предвидено „комплексно застрояване”. Този извод на съда се подкрепя и от заключението на приетите по делото експертизи. Съгласно разпоредбата на чл. 208, ал. 1 от ЗУТ, срокът за започване на отчуждителните процедури, определени по подробните устройствени планове за изграждане на обекти – публична държавна или публична общинска собственост е 5 години от влизане в сила на плановете, като след изтичането на този срок за собствениците на недвижимите имоти възникват правата по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ, т.е. да искат промяна на ПУП. Разглежданият случай попада именно в тази хипотеза, тъй като от 1985 г. до настоящия момент отчуждителни процедури по посочения план не са започнали. Не е спорно и това, че предвиденото със същия градоустройствен план комплексно застрояване не е реализирано.

Производството е за изменение на действащ за имот ПУП, който не е приложен. Редът за провеждане на тази процедура е регламентиран в Част II, Глава VII, Раздел IV на ЗУТ, озаглавен „Условия и ред за изменение на устройствените планове“. Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗУТ, лицата по чл. 131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината, а в случаите по чл. 124а, ал. 3 и 4 - съответно до областния управител или до министъра на регионалното развитие и благоустройството. Настоящият случай попада в първата хипотеза на разпоредбата – заявлението е за допускане изменение на действащия ПУП за ПИ 10135.2557.315 по КК на гр. Варна, поради което правилно искането е адресирано до кмета на общината. Инициаторите на производството имат качеството на лица по чл. 131 ЗУТ, тъй като същите са собственици на имота, който е предмет на исканото изменение. От изложеното дотук следва, че органът е сезиран с допустимо искане от лица, които разполагат с признат от закона интерес и право да инициират производство като разглежданото.

Производството по изменение на ПУП на някое от основанията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ е двуфазно, като първата фаза приключва с издаване на заповед за разрешаване да се изработи проект за изменение на ПУП, а втората – със заповед за одобряване на проекта за изменение на ПУП. С оспорената в настоящото производство заповед се финализира първата фаза от производството по изменение на ПУП. В тази предварителна процедура по чл. 135, ал. 5 ЗУТ, се проверява налице ли е служебно задание, съответно скица – мотивирано предложение за изменението, както и се извършва преценка за съответствие на разработката с правилата и нормативите по устройство на територията, както и с общия устройствен план (ОУП) на населеното място. Актът, с който приключва тази предварителна процедура, определя само най-общите условия за предстоящото изменение на ПУП /в този см. Решение № 11181/06.12.2022 г., по адм. д. № 5437/2022 г. на ВАС, ІІ отд./.

Съгласно §1, ал. 3 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗУТ, кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската (районната) администрация. На лист 20 от делото е представена Заповед № 1267 от 08.04.2024 г. на кмета на община Варна, с която същият е прехвърлил част от правомощията си по ЗУТ, в т.ч. и тези да издава заповеди по чл. 135, ал. 3 и ал. 5 от закона, на инж. П. К. – Заместник кмет на Община Варна. Същата е изписана в оспорената заповед под подписа на нейния издател. Последното налага извод, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган в хипотезата на законово предвидена възможност за делегиране на правомощия. Не се споделят изложените в жалбата съображения, че при делегиране на правомощия компетентни да се произнасят със съответните актове са както оправомощаващият орган, така и оправомощеното от него лице. Хипотезата на оправомощаване чрез делегиране на правомощия е различна по естеството си от оправомощаването в хипотеза на заместване, когато оправомощеният упражнява чужди правомощия - тези на титуляра, единствено и само за периода на неговото отсъствие (на титуляра), до завръщането му на работа. Ето защо за установяване компетентността на органа в настоящия случай не се налага да се събират доказателства за отсъствието на кмета от гр. Варна или на такива, които да доказват фактическата невъзможност същият да изпълнява служебните си функции.

Обжалваният административен акт съответства на изискванията за форма и съдържание, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК. Волята на органа е ясно формулирана и позволява да се разбере за кои конкретни имоти в гр. Варна се допуска изработването на ПУП за изменение на действащия за тях градоустройствен план.

Независимо от горното, съдът намира, че оспорената заповед се явява е незаконосъобразна, по следните съображения:

Основателни са доводите на оспорващите за произнасяне на органа свръхпетитум. От съдържанието на Заявлението от 15.09.2023 г. е видно, че негов предмет е само ПИ 10135.2557.315, чиито собственици са заявителите. Приложената към заявлението Скица - предложение изобразява начина на застрояване единствено по отношение на този имот и какви градоустройствени показатели са предвидени за него. Липсва искане за изменение на действащия ПУП за съседните два имота - ПИ 10135.2557.313 и ПИ 10135.2557.317. За тях не е представен нито начин на застрояване, нито са посочени конкретни показатели на застрояването – Кинт, плътност и други. Да се изработи ПУП за изменение по отношение и на съседните два имота е инициатива на ЕСУТ, възникнала в хода на обсъждане заявлението на собствениците на ПИ 10135.2557.315 по време на проведено на 11.10.2023 г. заседание на колективния общински орган. Това не се оспорва от ответника. Напротив! Потвърждава се от изявление на неговия процесуален представител, направено в проведеното на 04.12.2024 г. открито с.з. по делото.

Следва да се има предвид, че всяко разширяване на обхвата на допускането, извън предмета на заявлението, се явява без законова опора. С незаконосъобразното разширяване обхвата на заповедта са нарушени и правата на заявителите, гарантирани в чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република България, тъй като по този начин необосновано се ограничават възможностите им да се ползват от имота си като по недопустим начин обвързва инвестиционните им намерения както с намеренията, така и с възможностите на собствениците на съседните два имота. От изложеното следва, че заповедта е издадена в нарушение на принципа за съразмерност, закрепен от законодателя в чл. 6 от АПК, ал. 2 на който повелява, че административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

Необосновано се твърди от ответника, че процедирането в този обхват е продиктувано от дадените от съда задължителни указания по влязлото в законна сила Решение от 06.12.2022г. по адм.д. № 630/2022г. На първо място същото изобщо не е цитирано и липсва позоваване на него в оспорения акт. А на следващо място, видно от самото решение /л.263-266 от делото/, производството е било образувано по жалба на заинтересованото лице „Булстрой Инвест 2000“ ООД срещу мълчалив отказ на Гл.арх. на Община Варна да издаде заповед за разрешаване изработването на проект за ПУП за 10135.2557.315. В мотивите си съдът, точно противното на изразеното от отвеника становище, съобразно събраните по делото доказателства изрично е приел, че: „Не съществува пречка да се измени ПУП само за процесния имот, без съседните имоти да се включват в това изменение към настоящия момент, след като от тяхна страна няма съгласие.“, както и , че: „..неоснователен е доводът на ответника, че единствената възможност за осигуряване на транспортно – комуникационно решение с оглед спецификата на територията /разположени на кръстовище и две третокласни главни улици/ е процедиране на ПУП за трите имота.“

В случая обаче не сме в хипотезата на чл.177 ал.2 от АПК, тъй като предмет на производството по адм.д. 630/2022г. е бил мълчалив отказ, по заявление само на единия собственик и съдът не е решил въпроса по същество.

На следващо място, както вече се коментира по-горе в мотивите, в представената със заявлението скица-предложение е указан начина на застрояване и заложените от инвеститорите градоустройствени параметри само за имота на заявителите - ПИ 10135.2557.315. От това следва извод, че с издаване на процесната заповед ответникът е допуснал да се изработи ПУП за имоти, за които не е представена скица-предложение с указан конкретен начин на застрояване и градоустройствени параметри. Тоест, допуснатото изменение в по-голям обем от заявеното е направено без да са налице конкретно посочени параметри на застрояването в ПИ 10135.2557.313 и ПИ 10135.2557.317. Допускането е направено „по принцип“, каквато възможност не е предвидена в приложимата правна регламентация. При това положение е налице несъответствие с текстова и графична част – представената скица-предложение, на която се е позовал органът.

В хода на съдебната проверка за законосъобразност на оспорената заповед съдът констатира и друг съществен порок, който е друго, самостоятелно основание за нейната отмяна. Като правно основание за нейното издаване ответникът е посочил разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Според текста на тази разпоредба, влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, освен на основание по ал. 1, и когато при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните или е установена непълнота или грешка в кадастралната карта, използвана като основа за изработване на подробен устройствен план. От доказателствата, събрани във фазата на съдебното дирене, в т.ч. и от приетите по делото заключения по двете СТЕ, не се установи такова несъответствие в кадастралната основа, върху която е изработено предложението за изменение на ПУП. Напротив, установените по делото факти сочат друго основание за искане изменението на ПУП, а именно настъпили са съществени промени в обществено-икономическите или устройствените условия, при които е бил съставен планът, чието изменение се иска – основание по чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Категорично се доказа, че предвиденото с градоустройствения план от 1985 г. комплексно застрояване не е започнало в предвидения за това срок. Същото не може и да се реализира с оглед настъпилите изменения в обществено-икономическите и устройствени условия за последните 40 години. В този смисъл са и дадените от в.л. Б. обяснения в с.з., който сочи, че в цялото каре кадастралните граници си съвпадат по плановете още от 1965г. и към настоящия момент. Несъответствието за процесните имоти е само в частта, в която с плана от 1985г. е предвидено скосяване за пътна връзка. Доколкото обаче това е само едно регулационно предвиждане по неприложен план, изгубил своето правно действие, то не може да се приеме, че се касае за грешка в кадастралните граници. Това мотивира настоящия състав на съда да приеме, че е налице несъответствие в посоченото от ответника правно основание за издаване на заповедта и фактическото основание – аргумент за отмяна на заповедта по чл. 146, т. 4 от АПК.

Само за пълнота следва да се посочи, че в Решение № 15 по Протокол 39/11.10.2023г. на ЕСУТ, с което е дадено положително становище по заявлението, правното основание е правилно посочено, като не са ясни съображенията на органа да промени същото.

Предвид горното, съдът намира, че оспорената заповед е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Същата следва да се отмени и преписката да се върне на административния орган за произнасяне по Заявление рег. № АУ088589ПР 15.09.2024г. В този предварителен етап, който подготвя същинското производство по изработване на проект за изменение на ПУП, органът следва да извърши проверка на обстоятелствата по чл. 135, ал.1, 2 и 5 от ЗУТ, а именно: дали искането е направено от заинтересовани лица по чл.131 от ЗУТ, има ли приложена скица с мотивирано предложение за изменение на ПУП, както и съответствието на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с предвижданията и устройствените показатели на ОУП и устройствената зона по действащия ОУП. Тази проверка за съответствие следва да обхваща само заявения за процедиране имот, като с оглед резултата на същата органът дължи произнасяне по заявлението в законоустановените срокове.

При този изход на спора, съдът преценява като основателно своевременно направеното от жалбоподателите искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Същите следва да се присъдят в претендирания от страната със списък по чл. 80 от ГПК размер от общо 2 450 лв., от които 50 лв. внесени държавни такси, 1 200 лв. адвокатско възнаграждение, съобразно представен договор за правна защита и съдействие, ис данни за заплащането му, а останалото като депозит за вещите лица. Възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира за неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото и обема на осъщественото процесуално представителство - проведени 3 редовни съдебни заседания с участие на пълномощника, поискани 2 СТЕ, изготвени писмени становища/. Освен това възнаграждението е за представителството общо на петимата жалбоподатели и е под минималния размер, предвиден в чл.8, ал.2, т.1 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № П-164/21.06.2024г. на заместник Кмета на Община Варна, с която е разрешено изработване на ПУП-ПРЗ за изменение на УПИ „за комплексно застрояване“ в кв.699 /в обхват на ПИ 10135.2552.313, ПИ 10135.2552.315 и ПИ 10135.2552.317/, по плана на 2-ри м.р. на гр. Варна, ул.“Цар Освободител“ № 20 и № 22 и бул. “Осми Приморски полк“ № 81, одобрен със Заповед № 36/23.04.1985г. на Кмета на Община Варна

ВРЪЩА преписката на Кмета на О. А. за ново произнасяне по Заявление рег. № АУ088589ПР 15.09.2024г. в едномесечен срок от влизането му в сила на настоящото решение, при съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на същото.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на А. Н. А., [ЕГН], З. Х. П., [ЕГН], Г. А. Н., [ЕГН], Р. Н. М., [ЕГН] и М. А. М., [ЕГН], съдебно-деловодни разноски общо в размер на 2 450 /две хиляди четиристотин и петдесет/ лева.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.