№ 185
гр. Свищов, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на четвърти ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Никола П. Римпопов
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Никола П. Римпопов Гражданско дело №
20254150100203 по описа за 2025 година
Иск с правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ, вр. чл.188 ал. 1 от КТ.
Предявен е иск от З. П. З., чрез адв.Н. Ч. против ПДТГ“Д.Х.“ - Свищов,
с който се иска отмяна на заповед № 702 от 20.02.2025г. издадена от
Директора на ПДТГ“Д.Х.“ - Свищов. Ищецът основава исковата си претенция
на твърденията, че работи на длъжност учител по учебни програми от
професионална подготовка – учител по счетоводство в ПДТГ“Д.Х.“ - Свищов.
Сочи, че на 20.02.2025г. и е връчена заповед № 702 от 20.02.2025г. издадена от
Директора на ПДТГ“Д.Х.“ - Свищов, с която и е наложено дисциплинарно
наказание "забележка" за извършено нарушение на трудовата дисциплина по
чл. 187, ал.1, т.3, т.7 и т.10 от КТ. Твърди, че заповедта, с която и е наложеното
дисциплинарното наказание "забележка" не кореспондира с обективната
истина, фактическото състояние и кодекса на труда.Посочва, че от заповедта
не става ясно в какво точно е обвинена и какви нарушения на трудовата
дисциплина и по чл. 187, ал.1, т.3, т.7 и т.10 от КТ и на правилника за
вътрешния трудов ред, е извършила. Заявява, че за самостоятелната работа с
ученици или работа в ДЦДУ няма допълнително споразумение или издадена
заповед, но винаги е изпълнявала точно тези задължения по даден график, на
доброволни начала. Навежда твърдение, че за този допълнителен труд не
получава възнаграждение, за което представя и фиш за работна заплата за
месец февруари 2025г. Оспорва да е извършила вменените неизпълнения на
трудовата дисциплина. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде
отменена заповедта, с която и е наложено дисциплинарното наказание.
Претендира разноски. В хода на устните състезания, чрез процесуалния си
представител взема становище са бъде уважен предявения иск, като
основателен и доказан. В писмена защита представена по делото излага
подробни съображения за основателност на предявения иск – липса на
извършено виновно нарушение на трудовата дисциплина, липса на издадена
1
заповед за индивидуална работа с дете в ДЦДУ, неизвършено нарушение на
задължения по длъжностната характеристика. Позовава се, че от заповедта не
ставало ясно в какво точно е обвинена и какви нарушения на трудовата
дисциплина е извършила, както и, че заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е немотивирана.
Ответникът ПДТГ“Д.Х.“ гр.Свищов, представлявана от Директора – Л.
Д. в срока по чл. 131 от ГПК е представил писмен отговор. Сочи, че ищцата З.
З. е старши учител теоретично обучение в ПДТГ „Д.Х.“ гр.Свищов.
Акцентира, че в 09:40 часа на 07.01.2025г., ученика И.М. е трябвало да
започне учебен час в ДЦДУ с ищцата, но вместо това тя се е явила там в 10:10
часа /30 минути по-късно/, като дори не предупредила, че ще закъснее.
Твърди че тази ситуация е безспорно установена. А именно че, ищцата З. не е
организирала правилно времето си, като не се е явила за изпълнение на
служебните си задължения в точното време 09:40 часа на 07.01.2025г. в ДЦДУ
с детето И.М., като добавя допълнително твърдения. Сочи, че е въпрос на
организация от страна на ищцата, да обезпечи започване на учебния час в
точното време, и като не е сторила същото, е нарушила трудовата дисциплина.
Оспорва исковата молба и счита, че обжалваната заповед за налагане на
дисциплнарно наказание е законосъобразна и като такава, моли да бъде
оставена в сила, а искът отхвърлен. В хода на устните състезания, чрез
процесуалния си представител взема становище иска да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Претендира разноски. В писмена защита излага
съображения за неоснователност на иска – закононосъобразна заповед за
налагане на дисциплинарно наказание, доказаност на дисциплинарно
нарушение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното :
По делото е представен Трудов договор №5/07.09.2004г. на ищцата и
допълнително споразумение №156 към него. Приложен е трудов договор
№250/14.09.2005г. и допълнителни споразумения към същия, видно от които
З. е работила като „учител по учебни предмети от професионална подготовка
– учител по счетоводство“ в ПДТГ“Д.Х.“ гр.Свищов. Със допълнително
споразумение към трудов договор с №1646/12.09.2024г. З. З., считано от
15.09.2024г. е преминала от длъжност „Старши учител практическо обучение“
в Старши учител теоретично обучение“.
Със Заповед № 702/20.02.2025г., издадена от Директора на ПДТГ“Д.Х.“
гр.Свищов, на З. П. З. е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ за
извършено нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.3 -
неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и
технологичните правила, т.7 - неизпълнение на законните нареждания на
работодателя и т.10 - неизпълнение на други трудови задължения, предвидени
в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в
колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение от КТ.
2
По делото са приети като доказателство покана за обяснения с изх.
№219/10.01.2025г., писмени обяснения на ищцата до Директора на
ПДТГ“Д.Х.“ гр.Свищов, в които ищцата излага причина за закъснение от 5-6
минути и причини за това, Правилник за вътрешния трудов ред в
ПДТГ“Д.Х.“,гр.Свищов. В приложената длъжностна характеристика на
длъжността старши учител, теоретично обучение са посочени основните цели
на длъжността, трудовите функции, права и задължения, допълнителни
функции като старши учител,права и задължения на педагогическия
специалист, отговорностите на длъжността, в които фигурира осъществяване
на дейности свързани с кариерно ориентиране и консултиране на учениците,
но не фигурира провеждане на учебни занятия с ученици потребители на
социална услуга, съобразно изготвен график.
Останалите доказателства са неотносими към предмета на доказване,
поради което не следва да бъдат обсъждани.
Разпитани по делото бяха свидетелите В.Н., И.М. и В.В., посочени от
ищцата. Св. В.Н., който е възприел пряко поведението и местонахождението
на З., непосредствено преди и по време на твърдяното нарушение, заявява че
случилото се закъснение е в порядъка на няколко минути, поради необичайни
обстоятелства, извън волята на З.. Също изнася факти за нейната личност,
отговорността и и притеснението което е изпитвала от това че закъснява,
заявявайки „тя започна да се притеснява, че ще закъснее, че ще закъснее за
работа и се чудеше какво да прави…видях че бърза и тича към училището“.
Свид. И.М. описва вътрешно служебните отношения в училището в което
работят. По отношение на процесната случка, Митева пресъздава разказ на
ищцата, а не факти, които е възприела лично. Свид. В.В. уточнява технически
въпроси, относно издаването на документация в ПДТГ“Д.Х.“ гр.Свищов,
където тя работи като счетоводител.
С оглед доказателствата по делото се налагат следните правни изводи :
Предявеният иск за признаване на наложеното наказание „Забележка” за
незаконно и неговата отмяна се явява основателен и следва да бъде уважен.
Съдът намира, че е спазен преклузивният срок за налагане на
дисциплинарно наказание „Забележка“. В разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ
е посочено, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от
извършването му. Откриване на нарушението, по смисъла на чл. 194, ал. 1 от
КТ, означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт за нарушението
на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци - субектът
на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените
индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна,
които го квалифицират като нарушение. Именно в рамките на двумесечния
срок от откриването на нарушението, т.е. от установяване на посочените
съществени елементи от конкретния негов фактически състав, работодателят
следва да извърши, ако прецени за необходимо, съответните необходими
допълнителни проверки за пълното изясняване на случая. Той е длъжен и да
изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, за
да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и да определи вида му.
В този двумесечен срок заповедта за налагане на дисциплинарно
3
наказание трябва не само да бъде издадена от работодателя, но и да бъде
връчена на работника или служителя.
В случая, съдът приема, че Директора на ПДТГ“Д.Х.“ гр.Свищов е узнал
за нарушението на 08.01.2025г., т.е. Заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание следва да бъде връчена до 08.03.2025г., което е направено. Изискани
са писмени обяснения с покана изх.№219/10.01.2025г.. и такива са постъпили
до Директора на ПДТГ“Д.Х.“ гр.Свищов, като процесната Заповед №
702/20.02.2025г. на Директора на ПДТГ“Д.Х.“ гр.Свищов, с която на З. П. З. е
наложено дисциплинарно наказание „ Забележка“ е издадена на 20.02.2025г..
В тази връзка изискванията на чл.193 от КТ и чл.194 от КТ са спазени.
Съдът намира обаче , че е налице нарушение на чл. 195, ал. 1 от КТ,
съгласно който дисциплинарните наказания се налагат с мотивирана писмена
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, кога то е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага наказанието.
Тази разпоредба е императивна, за нея съдът следи служебно и нейният
смисъл е да осигури на работника възможност за адекватна защита в рамките
на дисциплинарното производство- същият следва точно и ясно да знае
конкретните факти и обстоятелства, свързани с деянието му, което
работодателят е квалифицирал като нарушение на трудовата дисциплина и за
което той е санкциониран. В настоящия случай е видно, че в Заповед №
702/20.02.2025г. са налице много противоречия и неточности и то в описание
на нарушението. Изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ относно съдържанието на
заповедта за дисциплинарно наказание са изпълнени, когато нарушението е
конкретизирано в достатъчна степен с оглед защитата на работника и
съдебния контрол за законност на наложеното наказание.
Претендираните нарушения на трудовата дисциплина не са описани
в пълнота със своите обективни и субективни признаци. В заповедта почти не
са посочени факти, като не е и конкретизирано по какъв начин всеки един от
тях попада в приложното поле на цитираните норми, които наказващият орган
е счел, че са нарушени. В диспозитив е наложено наказание „Забележка“ за
нарушение на трудовата дисциплина , извършено от ищцата , което е
квалифицирано като такова по чл.187 ал.1 т.7 и от КТ - неизпълнение на
законните нареждания на работодателя. В заповедта няма описание за така
твърдяното нарушение - кое точно законово разпореждане не е било
изпълнено и това според съда създава неяснота в процесната заповед, както и
ограничава правото на защита на наказания служител. Следва да се каже, че
цитираният законов текст изисква задължението на работника да се подчинява
на разпорежданията на работодателя. Тази подчиненост обаче не е
безгранична и нейната граница е правомерността на нареждането на
работодателя. И когато такова нареждане не е било изпълнено от работника, то
поведението му ще представлява нарушение на трудовата дисциплина. За да
може обаче да се направи преценка относно това дали е било допуснато или не
нарушението по смисъла на чл. 187, ал.1 т. 7 от КТ, според настоящия състав
на съда е необходимо в заповедта за наказание да се посочи точно кое
разпореждане на работодателя не е било изпълнено от ищцата. Такова
уточнение не е направено, поради което в тази част заповедта се явява
немотивирана. Същите аргументи са относими и към вмененото нарушение
на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.3 от КТ неизпълнение на
4
възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила,-
неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и
технологичните правила, тъй като по никакъв начин в атакуваната заповед, не
са конкретизирани параметрите на възложената работа, а още по-малко тези
от тях, които са определени за неизпълнени. По аналогичен начин стои
въпросът и с вмененото на ищцата нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ –
неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други
нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния
трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение. Нормата е обща и бланкетна, поради което за валидното
прилагане работодателят е длъжен ясно да посочи кое точно задължение,
произтичащо от конкретен нормативен или вътрешен акт, счита за нарушено.
В процесната заповед липсва идентификация на това задължение – не е
посочено в кой акт се съдържа, нито какво поведение се изисква от работника,
нито по какъв начин и при какви обстоятелства се твърди, че е било нарушено.
Тази липса на индивидуализация води до неяснота относно фактическите
рамки на вмененото нарушение и обективно ограничава правото на защита на
наказания служител, който не може да установи за какво конкретно поведение
му се търси дисциплинарна отговорност. Поради това и в тази част заповедта
се явява немотивирана и издадена в противоречие с изискването на чл. 195,
ал. 1 КТ за посочване на всички факти, които индивидуализират нарушението.
Съдът намира, че заповедта за дисциплинарно наказание не е
мотивирана. В случая единствено са посочени разпоредбите на КТ, не
съдържаща достатъчно факти и данни относно индивидуализацията на
нарушението и неговата правна квалификация, поради което е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена по съображения изложени по-
горе.
В подкрепа на извода за незаконосъобразност на Заповед №
702/20.02.2025г. на Директора на ПДТГ“Д.Х.“ гр.Свищов , съдът намира, че е
налице несъответствие между фактическото описание на нарушението и
посочените като нарушение разпоредби от кодекса на труда. Това е така, тъй
като в заповедта сев твърди, че ищцата не е спазила утвърден график, като е
закъсняла за началния час, в който е трябвало да бъде в ДЦДУ, за провеждане
на учебно занятие с детето И.М., а същевременно, не е посочена като
нарушена разпоредбата на чл.187, ал.1, т.1 от КТ, уреждаща именно
закъснение, като нарушение на трудовата дисциплина.
За пълнота на изложението, следва да се посочи и, че не е посочена
формата на вината, при която наказаното лице е действало, доколкото
нарушението на трудовата дисциплина трябва винаги да е виновно. При това
положение е нарушена възможността ищеца да се защити ефективно, тъй като
различните форми на вина могат да се изключат при реализирането на
различни фактически състави.
Искът за отмяна на дисциплинарното наказание „Забележка“ е
основателен и следва да бъде уважен и поради недоказаност на извършено
нарушение. Тежестта за доказване по този иск се носи от работодателя. Той
следва да докаже фактическия състав, от който възниква правото му да
наложи това дисциплинарно наказание. С отговора на исковата молба е
направено искане в тази насока за разпит на двама свидетели водени от
5
ответника, като такава възможност за ангажиране на гласни доказателства е
предоставена, но такива не са събрани по делото. Видно от събраните по
делото доказателства е, че поведението на ищеца не води до виновно
неизпълнение на трудовите задължения. Напротив от събраните по делото
доказателства - от свидетелските показания дадени от свидетеля В.Н. под
заплаха от наказателно преследване, става ясно, че закъснението на ищцата за
провеждане на учебен час с детето Маринов в ДЦДУ е минимално, в рамките
на няколко минути, а не в рамките на няколко десетки минути, като сочи за
това обстоятелства които попадат извън волята и възможната предварителна
преценка от нейна страна, а именно, че е имало МПС - бус, което е препречило
пътя и, и я е забавил, както и че е срещнала затруднение да намери място за
паркиране на автомобила си. Факта че липсват данни за системно нарушаване
на трудовата дисциплина, добрите данни които се извличат от разпитите на
свидетелите, като отношение на ищцата и нейната отговорност и
ангажираност към трудовия процес, представят това закъснение (процесното
нарушение) за започване на планирания учебен час в съвсем друга
перспектива, различна от посочената в процесната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че заповед № 702 от
20.02.2025г. издадена от Директора на ПДТГ“Д.Х.“ - Свищов е
незаконосъобразна и наложеното дисциплинарно наказание „Забележка”
следва да бъде отменено.
При този изход на делото ответникът следва да заплати по сметка на
Районен съд – Свищов сумата от 50,00 лева – държавна такса за разглеждане
на предявения иск по чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК.
Ответникът следва да заплати на ищеца и разноски в размер на
1450,00лева-адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък. Съдът
намира, че адвокатско възнаграждение в този размер съответства на
фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни
заседания по делото, обема на доказателствения материал, представянето на
писмена защита по делото с подробна аргументация, поради което и
възражението за прекомерност на възнаграждението се явява неоснователно.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО дисциплинарното наказание
„Забележка”, наложено на З. П. З. с ЕГН **********, с адрес
*************** със Заповед № 702/20.02.2025г. на Директора на
ПДТГ“Д.Х.“ гр.Свищов, със седалище и адрес на управление
********************, представлявана от Директора Л. Д., като ОТМЕНЯ
Заповед № 702/20.02.2025г. на Директора на ПДТГ“Д.Х.“ гр.Свищов и
наложеното с нея наказание „Забележка”.
ОСЪЖДА ПДТГ“Д.Х.“ гр.Свищов, със седалище и адрес на управление
6
********************, представлявана от Директора Л. Д. ДА ЗАПЛАТИ на
Районен съд Свищов сумата от 50,00 (петдесет) лева – държавна такса за
предявения иск, както и 5,00лева –такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА ПДТГ“Д.Х.“ гр.Свищов, със седалище и адрес на управление
********************, представлявана от Директора Л. Д. ДА ЗАПЛАТИ на
З. П. З. с ЕГН **********, с адрес *************** сумата 1450,00лева-
направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните чрез Свищовския районен съд пред Великотърновския окръжен
съд.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
7