О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….9.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на 26.9.2019 г., в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1798 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, приета за разглеждане като ТЪРГОВСКИ СПОР (глава 32 от ГПК) по
допустим иск, предявен от „Юробанк България” АД
ЕИК000694749, гр.София за установяване по отношение на оспорващи солидарни
длъжници на дължимост на вземания на
заявителя – кредитор по издадена заповед за незабавно изпълнение,
удостоверяваща изискуеми вземания, произтичащи от договор за банков ипотечен кредит и акцесорни последици от подаване на заявление в
заповедно производство.
С
молба вх.№ 28164/25.09.19г ответниците
К.Я.Б. и Л.А.Б., чрез процесуален представител адв Д. (ВАК) са сезирали съда с две АЛТЕРНАТИВНИ искания.
На първо място молителите са посочили, че кредиторът е предприел ефективно
изпълнение на спорното задължение, като съдебен изпълнител е насрочил продан на
имот на длъжника, която следва да приключи преди длъжниците да могат да се
позоват на постановеното в тяхна полза решение, тъй като крайния срок за
наддаване 30.10.19 ще изтече преди насроченото на 28.11.19г съдебно заседание. Въз
основа на този новонастъпил факт, страните са
поискали съдът да измени определението си за насрочване на следващото
заседание, в което да бъде събрано допуснато заключение на вещото лице, като са
обосновали, допълнително и оплакване за допусната грешка на съда при съобразяване
на нужда от предоставяне на кредитора на
допълнителен срок за представяне на документацията, изискана от вещото лице.
Считат, че тази страна е имала достатъчно възможност да издири получени от
праводател книжа, като недобросъвестно забавя съдебния процес, като
същевременно продължава принудително изпълнение на оспорения дълг.
Алтернативно, молителите искат от съда да спре принудителното изпълнение, което
би причинило непоправими вреди на длъжниците, до решаването на спора за
дължимостта на вземането.
Съдът намира, че второто от алтернативно
заявените искания не е допустимо. Длъжниците са изчерпили предвидения в закона
ред за защита срещу допуснато незабавно изпълнение по реда на чл. 420 ал.2 ГПК
(след препращане на такова тяхно искане към компетентен съд, издал заповедта и
потвърждаване на отхвърлянето му с определение № 2410/1.7.2019г. по ч.т.д. 891
от 2019г. на ВОС). Новото насрочване на публична продан не е нов факт, тъй като предходното искане
също е било обосновано с предприето от взискателя ефективно изпълнение, а не се сочи ново
учредяване на обезпечение по реда на чл. 181 ЗЗД, което единствено би могло да
обоснове непреклудирано ново искане по чл. 420 ал.1 ГПК.
Съответно алтернативното сезиране следва да
се концентрира до единствено възможното за разглеждане искане за преразглеждане
на оттегляеми определения на съда.
В посоченото от молителите съдебно
заседание, съдът се е произнесъл по
поредица от доказателствени искания, като е отказал да приложи последица по чл.
161 ГПК спрямо ищеца, да заличи ненужна според ответниците счетоводна
експертиза и е предоставил краен срок за представяне на документация, предмет на
изследване на допусната експертиза.
При постановяване на всяко от тези
определения, съдът е излагал мотиви, които по никакъв начин не са били свързани
с провеждането на принудително изпълнение спрямо длъжниците. Дали незагубила
изпълнителната си сила спорна заповед се привежда в изпълнение или не няма
никакво значение за съдебното дирене в исковото производство по чл. 422 ГПК(дори според т. 9 и 11в от ТРОСГТК 4/2013 резултата от принудителното
изпълнение изобщо не следва да се отчита
в този процес). Затова и новото обстоятелство не е самостоятелно основание за
промяна на произнасянето на съда.
Съдът на намира и основание за изменение на
мотивите си поради грешка, тъй като посоченото от молителите правоприемство е било отчетено, но като извинителна
причина, тъй като е настъпило в минал момент, отдалечен значително от момента
на изискването на документацията, а изтеклите три месеца съвпадат с летен
период, в който обичайно се ползват отпуск и фактическото изпълнение на
издирване на стари досиета може да бъде затруднено. Отделно от това, дори и
съдът да приеме тезата на молителите за необоснованото продължаване на срока за
снабдяване на вещото лице с информация и да пренебрегне установения график на
състава, то пак не би могъл да приключи делото в поисканите от ответниците
рамки. Оставащият до края на насрочената продан едномесечен срок е крайно
недостатъчен за работа на вещото лице по задача изискваща обработка на
значителен обем от информация, а необходимостта от специализирано заключение по
задачите във варианти, съответни на тези на двете страни съдът вече е оповестил
и няма причина да променя мнението си. Доводите, изложени от процесуалният
представител на ответниците за възможност за изясняване на фактите по спора без
използването на специалните знания на експерта, се основа на погрешната
представа, че твърдяната от ответниците нищожност може да бъде обявена в хода
на делото, а не едва с окончателния акт на съда.
В заключение, съдът не намира повод да
променя което и да е от определенията, постановени в с.з. на 19.09.2019г и
молбата на ответниците следва да се отхвърли.
По тези съображения и на осн.
чл. 253 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за преразглеждане на определение или са
допускане на спиране на изпълнение, по молба вх.№ 28164/25.09.19г ответниците К.Я.Б.
и Л.А.Б..
Определението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: