Р Е Ш Е Н И Е

 

18.06.2021г., Димитровград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд-Димитровград, в публичното заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ

           Съдебни заседатели:

            

при секретаря: Силвия Д.

и в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1406 по описа за 2020г. на РС-Димитровград, за да се произнесе взе предвид:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД- за разваляне на договор за прехвърляне собствеността върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.

В исковата молба се твърди, че ответниците П.П.К., Ж.К.Ж. и Ж.К.Ж. са наследници на сина на Ж.Н.Д.- *Ж. ***, починал на 11.10.2019г. През 1991г. ищеца Ж.Н.Д. /починала на 08.01.2021г. след депозиране на исковата молба в съда/ и съпруга й /починал преди депозиране на исковата молба в съда/ прехвърлили на сина си, който бил в брак с първия ответник по делото, собствения си недвижим имот, находящ се в с.***7, а именно: дворно място от 830 кв.м., планоснимачен номер 93, парцел 2, в кв.14 по плана на селото, ведно с построената в него жилищна сграда, при граници: ***К., срещу задължението да поеме гледането и издръжката на своите родители, като им осигури един спокоен и нормален живот, какъвто са водели до тогава, като прехвърлителите си запазили правото на ползване върху имота. Сделката била обективирана в Нотариален акт №24, том 5, дело №1266/27.09.1991г. Поддържа, че по силата на сключения договор *Ж.К. поел задължението да гледа и издържа двамата си родители. Заедно с него, съсобственик на имота станала и съпругата му П.П.К., като тя също била носител на задължението за гледане и издръжка. До смъртта на съпруга на Ж.Н.Д., двамата се справяли сами с нуждите си и дори подпомагали семейството на сина си. Твърди, че от прехвърлянето на имота до сега, нито *К., докато бил жив, нито наследниците му след това, изпълнявали задължението си за гледане и издръжка на прехвърлителите на имота. След смъртта на *К. неговите наследници- ответници по делото, наследили не само правата, но и задълженията му по договора. Заявява, че снаха й- П.К. не само не полагала грижи, но и проявявала агресия към ищеца, като непрекъснато я упреквала, че сина й е умрял, а тя още е жива. През 2019г. ищеца дори била принудена да търси защита срещу първия ответник, поради прояви на домашно насилие. Имало издадена от съда заповед за защита, но след изтичане на срока й, първия ответник отново започнала да упражнява психическо насилие над Ж.Д., като тя изпитвала панически страх от нея. Изнудвала я за пенсията й и винаги намирала причина да вземе част от нея. Много пъти гонила ищеца и дъщеря й да освободят къщата. Дъщеря й Г.Т. се грижела за майка си, като я посещавала по няколко пъти на ден. Здравословното състояние на ищеца се влошило след смъртта на сина й, като имала нужда от ежедневна помощ, тъй като на практика била на легло. Ответниците не участвали в грижите за нея, като само чакали да си отиде от този свят. Никога не били изпълнявали задълженията си по договора, а внуците й –втория и третия ответник, не я посещавали, като ищеца не можела да разчита и на тях. Иска съдът да постанови решение, с което да развали сключения с нотариален акт №25, том 5, д.№1266/27.09.1991г. договор за прехвърляне на описания по-горе недвижим имот срещу гледане и издръжка, поради неизпълнение от страна на ответниците. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

След депозиране на исковата молба в съда, на 08.01.2021г., ищеца Ж.Н.Д. е починала. От изисканото служебно от съда Удостоверение за наследници на същата, издадено от Кметство-с.**, община Димитровград, се установява, че нейни наследници по закон са дъщеря й Г.Ж.Т. и наследниците на сина й *Ж.К.. Доколкото съпругата и двете деца на починалия *К. вече са били конституирани в качеството на ответници, то същите не могат да встъпят в друго качество по делото. С молба до съда от 29.01.2021г. Г.Ж.Т. заявява, че поддържа предявения от майка й иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД до размера на полагащия й се наследствен дял върху процесния недвижим имот. Поради това, след изричното й  изявление, че приема оставеното от майка й наследство, както и че поддържа предявената от нея искова молба против тримата ответници, тя е била конституирана като ищец, в качеството й на правоприемник на починалия първоначален ищец Ж.Д..

Ответниците П.К.П., Ж.К.Ж. и Ж.К.Ж. депозират отговор на исковата молба, в който поддържат, че оспорват предявения иск с правно основание чл.87 от ЗЗД и молят същия да бъде отхвърлен като неоснователен. Считат, че твърденията в исковата молба са неверни, доколкото действителната фактическа обстановка била коренно различна от тази, изложена от ищеца. Посочват, че наследниците на прехвърлителя имали право да искат разваляне на договора поради неизпълнение, допуснато докато прехвърлителя е бил още жив, като могат да упражнят това си право, съобразно наследствените си дялове, но не и по отношение на целия договор. Считат, че приобретателят, респ.неговите наследници, изпълнявали стриктно задълженията си по договора, като полагали всички необходими грижи, произтичащи от възрастта и здравословното състояние на прехвърлителите, като им осигурявали издръжката и гледането, както и създавали условия за нормален и спокоен живот. Задължението за даване на издръжка и гледане включвало осигуряването на храна, дрехи, режийни разноски и др.според нуждите на прехвърлителите и с оглед на техните възраст и здравословно състояние. Твърдят, че след сключване на договора *К. непрекъснато посещавал родителите си в с.** с цел да бъде близо до тях и да осигурява ежедневните им потребности от храна и грижи. С напредване възрастта на родителите му той променил и настоящия си адрес, като е заявил същия в с.**. През този период, всеки съботен и неделен ден цялото семейство на приобретателя е посещавало прехвърлителите, за да поддържа имота в добро състояние, с цел осигуряване на отлични битови условия за тях. Всичко това продължило и след смъртта на единия от прехвърлителите **. През целия период на договора двамата прехвърлители изцяло разчитали на грижите и издръжката на приобретателя и семейството му. В подкрепа на този извод бил и факта, че през този дълъг период от време Ж.Д. и съпруга й никога не изразявали недоволство или претенции към приобретателите за неизпълнение на задълженията им по договора. Предвид изложеното искат съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

            Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане №24, том V, дело 1266/1991г., съставен на 27.09.1991г. от съдия при РС-Димитровград, **и Ж.Н.Д. прехвърлили на сина си *Ж.К. свой собствен недвижим имот, а именно: Дворно място, цялото от 830 кв.м., находящо се в с.**, Хасковска област, при граници:***К., за който имот пл.№93 е отреден парцел ІІ, квартал 14, по плана на с.**, Хасковска област, ведно с построената в това място жилищна сграда, срещу задължението на *Ж.К. да поеме гледането и издръжката на своите родители- прехвърлители, като им осигури един спокоен и нормален живот, какъвто са водили досега, до смъртта им, включително ползуването на имота. От своя страна, *Ж.К. е заявил, че е съгласен и приема прехвърлянето на имота при условията, посочени в нотариалния акт.

            От представения от ответниците препис от Удостоверение за граждански брак, издадено от община Димитровград, се установява, че *Ж.К. и П.П. **са сключили граждански брак на 20.07.1980г.

            Съгласно Скица №1559/10.12.2020г., процесния имот представлява УПИ ІІ-93 в кв.14 по кадастралния и регулационен план на с.**, община Димитровград, одобрен със заповед №360/1988г., с площ 820,48 кв.м. по оцифрения КРП, с трайно предназначение: Урбанизирани територии, начин на трайно ползване: Ниско застрояване, при граници УПИ ХV-92, УПИ Х-101, УПИ ІІІ-94 и улица. Собственик на имота е *Ж.К., съгласно документ за собственост Нотариален акт №24, том V, рег.№1266/1991г. Данъчната оценка на имота, ведно с построените в него жилище от 96 кв.м., гараж от 24 кв.м. , второстепенна сграда- обор 18 кв.м., навес с оградни стени 10 кв.м., е общо 2866, 40 лева, според Удостоверение за данъчна оценка по чл.264 ал.1 от ДОПК, издадено от община Димитровград.

            От представеното от ищцата Удостоверение за наследници на **, издадено от Кметство-с.**, община Димитровград, се установява, че той е починал на 21.08.2006г., като за свои наследници по закон е оставил съпругата си **Н.Д., дъщеря си Г.Ж.Т. и сина си *Ж.К.. Съгласно Удостоверение за наследници на *Ж. *** на 13.11.2020г., се установява, че той е починал на 11.10.2019г., като е оставил за свои наследници по закон ответниците П.П.К.- съпруга, Ж.К.Ж.- дъщеря и Ж.К.Ж.- син.

            От приетата като доказателство по делото Заповед №27/21.11.2019г., издадена от РС-Димитровград по гр.д.№1858/2019г. на основание чл.15 ал.1вр.чл.16 ал.2 от Закона за защита срещу домашното насилие, се установява, че по отношение на ответника П.П.К. съдът е издал заповед за защита от домашно насилие, като я е задължил да се въздържа от извършване на такова по отношение на Ж.Н.Д. и Г.Ж.Т., а на следващо място й е забранил да приближава Ж.Н.Д. и Г.Ж.Т., жилището им, местоработата им, техните места за социални контакти и отдих за срок от 6 месеца.

            С молба от 11.01.2021г. ответникът П.П.К. е представила по делото Препис –извлечение от Акт за смърт, издаден на 08.01.2021г. от Кметство- с.**, община Димитровград, от който се установява, че Ж.Н.Д. е починала на 08.01.2021г. Видно от служебно изисканото от съда Удостоверение за наследници на ищеца Ж.Н.Д., издадено на 15.01.2021г. от Кметство-с.**, след смъртта си тя е оставила за свои наследници по закон дъщеря си Г.Ж.Т., както и наследниците на починалия си преди нея син *Ж.К.- Панка П.К., Ж.К.Ж. и Ж.К.Ж..

            С молба от 29.01.2021г. Г.Ж.Т. е заявила, че приема, оставеното от наследодателя й Ж.Н.Д. наследство и поддържа предявения от нея иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД, съобразно наследствения си дял.   

            От представеното с отговора на исковата молба Удостоверение за промени на настоящ адрес, издадено на 09.02.2021г. от община Димитровград, се установява, че наследодателя на тримата ответници *Ж.К. до 26.03.2004г. е имал настоящ адрес ***, а след тази дата до 14.08.2018г. той е имал регистриран настоящ адрес ***. След 14.08.2018г. неговия настоящ адрес ***.

            С Пълномощно с нотариална заверка на подписа Ж.Н.Д. е упълномощила сина си *Ж.К. да я представлява пред различни държавни институции и да получава в брой месечната й пенсия.

            Видно от Удостоверение изх.№27/09.02.2021г., издадено от Домашен социален патронаж при община Димитровград, Ж.Н.Д. е получавала безплатна храна по проект „Осигуряване на топъл обяд в община Димитровград“ през периода от 01.11.2018г. до 05.12.2018г., като се е отказала по свое желание. От Удостоверение от 07.04.2021г., издадено от ДСП-Димитровград, се установява, че Ж.Н.Д. е била подпомагана с целева помощ за отопление, като е получавала парична такава за отоплителен сезон 2017/2018г. и 2018/2019г.

            По делото е представено и прието като доказателство Удостоверение от 18.01.2021г., издадено от община Димитровград, от което се установява, че П.П.К. няма непогасени задължения по ЗМДТ. 

Съгласно писмо от 19.04.2021г. на Началника на РУ-Димитровград, изпратено до пълномощника на ответниците, в полицейското управление има регистрирани 3бр. жалби от П.П.К. против Г.Ж.Т. от 05.12.2019г. С писмо от 14.05.2021г. Началника на РУ-Димитровград уведомява съда, че по една от трите жалби от 05.12.2019г. извършената проверка е приключила без констатации за престъпление от общ характер, като на Г.Ж.Т. е съставен протокол за полицейско предупреждение да не пречи на наследниците на *Ж.К. да посещават имота си в с.**. Останалите жалби са били изпратени на ТО-Димитровград при РП-Хасково, като в РУ-Димитровград нямало данни за последващото им движение.    

            За изясняване на обстоятелствата по делото, съдът допусна до разпит посочените от ищеца свидетели- ***, както и тези посочени от ответниците- *****.

            Според показанията на свид.**, същият бил съсед на първоначалния ищец Ж.Н.Д. ***, като редовно контактувал с нея преди да почине. Всеки ден при нея ходела да я види и съпругата на свидетеля. Твърди, че Ж.Д. имала проблем с очите, а когато сина й *починал през м.октомври 2019г., паднала и легнала на легло. От този момент тя вече имала нужда от ежедневни грижи, тъй като не можела да става сама. Тези грижи били основно полагани от нейната дъщеря и настоящ ищец Г.Ж.Т.. Когато тя имала нужда от помощ, съпругата на свидетеля също й оказвала такава. Поддържа, че ответника П.К. видял да идва при първоначалния ищец само веднъж преди да почине съпруга й *К., който по това време бил в болница в София. Заявява, че дъщерята на Ж.Д. се грижела за нея до края на живота й. Според свидетелят, през последните години *К. ***, като споделял, че там се чувствал напрегнат. Тъй като майка му постоянно говорела и питала за сина си, ** му предложил да го вземе от града и да го докара на село, за да се видят, но той отказал. Това била и тяхната последна среща,като според свидетеля, той не бил виждал на село *К. през последната година от живота му. Твърди, че преди Ж.Д. да падне на легло ответника П.К. ***, но не за да й помага, а обратно- тя да получава помощ от нея, тъй като свекървата й гледала животни и отглеждала зеленчуци в градината си. Помощ в поливането на градината й оказвал нейния зет- съпруг на Г.Т.. Другите двама ответника по делото- внуци на Ж.Д., свидетеля не бил вижда отдавна да идват на село, за да я видят. Според **, отношенията между нея и снаха й не били добри, тъй като последната я притеснявала за пари. Докато *К. бил жив, започнали ремонт на къщата, но и за него средствата давала баба Ж.. Пред свидетеля тя споделила, че снаха й взела пари, които била събрала за ремонт на покрива, без нейно разрешение.Поради липса на финансови средства, този ремонт не бил завършен. Според **, ответникът и съпруга й не пращали пари за издръжка на баба Ж., като за ремонт тя събирала средства от пенсията си. След смъртта на *К., сестра му Г. посещавала майка си всеки ден по два-три пъти. На последно място посочва, че преди 8-10 години на баба Ж. била правена операция на очите, като дъщеря й Г. и зет й *** се занимавали с нея и през този период я взели да я гледат в дома си. Когато *К. се разболял, той до последно поддържал връзка със сестра си Г., като дори тя и мъжа й го закарали до болницата.

От показанията на свид.**се установява, че той познава страните по делото от повече от 20 години, тъй като негова била съседната къща на тази на Ж.Д.. До 2012г. там живеела майката на свидетеля и той идвал редовно до селото, за да я вижда. Твърди, че двете с баба Ж. се разбирали много добре, ежедневно се срещали и си говорели за всичко. Свидетелят видял за последен път Ж.Д. през м.септември 2019г., когато сина й бил още жив. По това време тя се движела и обслужвала сама. Посочва, че след смъртта на майка си ходел до с.** два-три пъти в месеца и винаги се отбивал да види и баба Ж., която му напомняла за неговата майка. Когато я посетил през м.септември 2019г. свидетелят чул още отвън, че има скандал. Вътре заварил снахата на Ж.Д. – ответника П.К., която я заплашвала, че ако не й подпише пълномощно, за да може да взема пенсията й, ще остане без хляб, ток и телефон. Според свидетелят, Ж.Д. казала: „нямам бе Пенке, тези 8000 лева дето ги взема“. В тази връзка, **посочва ,че от майка си знаел, че тя събирала пари да ремонтира покрива. Тези пари обаче в последствие изчезнали, като баба Ж. сега казала на снаха си: „Ти даже не ми се обади, когато ги взе тези пари“. Според свидетеля, на него му станало неприятно от това, което чувал и казал на ответника П.К.: „ти нямаш право да й държиш такъв тон, срамота е“. Тогава ответника напуснала къщата, а **започнал да успокоява баба Ж.. В последствие, на път за Димитровград, той се обадил по телефона на зетя на същата, като казал, че тъщата му не заслужава такова отношение, като последния отговорил, че П.К. и на тях създава проблеми. В показанията си свидетелят твърди също, че с *К. се срещали от време на време на село, като освен него му вземал багаж, за да го закара до града. Този багаж се състоял от хранителни продукти, които баба Ж. давала на сина си. Посочва, че освен своя имот тя обработвала и този, в който живеела майка му. Нито веднъж не видял К. или съпругата му да изтупат или да изперат дрехи на Ж.Д., като всичко това тя правела сама. Отоплявала се на дърва, които също сечала сама. След операцията на очите, тя временно живяла при дъщеря си и зет си, които се грижели за нея.       

            Според показанията на свид.Р.,*** първоначалния ищец Ж.Д., като познавала добре и дъщеря й Г.Т.. Често разговаряла и ходела на гости в дома на баба Ж.. До преди три години тя била добре за възрастта си, но след това здравословното й състояние се влошило. Вече нямала сили да влиза в градината, която до тогава обработвала сама. От този момент дъщеря и Г.Т. започнала да посещава майка и по два пъти на ден, за да може да се грижи за нея. Това тя правела независимо дали навън е горещо, студено или вали дъжд и въпреки, че живеела в къща в другия край на селото. Водила баба Ж. и на преглед и изследвания при лекар. Свидетелят посочва, че за периода, през който живеела в с.** тя рядко виждала *К.. През последните години той също не бил добре здравословно, като Р. знаела, че майка му е пращала хранителни продукти в града. Веднъж двамата се срещнали на гарата в Димитровград, и К. дал на свидетеля лекарства, които да занесе на майка му. Поддържа ,че не била виждала ответника П.К. в с.** преди баба Ж. да падне и да си счупи крака. От последната научила, че снаха й идва за да иска от нея пари, карала й се и й повишавала тон. Веднъж свидетелят видяла през прозореца на своя дом, че пред къщата на Ж.Д. има полицейска кола, а друг път чула гласа на П.К., която викала нещо на висок тон. Това станало, когато баба Ж. вече била на легло през лятото на 2020г. Свидетелят била много възмутена , като в последствие от нея научила, че ответника й искала пари, а тя й отговорила, че всичките си пари- 8000 лева вече й била дала и нямала повече. Според Р., помощ баба Ж. получавала единствено от дъщеря си Г. и зет си ***. Тя и нейна съседка също й помагали, като това правели и по молба на ищеца Г.Т., когато й се налагало да отсъства. Твърди ,че дъщеря й и зет й купували дървата за отопление, рязали ги и ги подреждали в къщата. Отношенията между *К. и сестра му били прекрасни, като двамата се уважавали и държали един на друг. Майка им много тъжала за сина си и искала да го вижда по-често. Многократно пращала по свидетеля хранителни продукти, които тя карала на *К. ***. След като баба Ж. паднала на легло, Р. не била виждала внуците й да я посещават, като твърди, че те не били идвали на село и през последните години.

От показанията на свид.**се установява, че тя познава *К. от около 20 години, тъй като работела заедно с него в „**“. Знаела, че той има имот в с.**, като редовно ходел там, за да помага на майка си и баща си. Пътувал с влака до селото, като отивал там веднага след работа. Посочва ,че веднъж заварила К. в аптеката, където купувал лекарства за родителите си. Според свидетелят, *К. казвал, че има ангажимент към родителите си и трябва да се грижи за тях, поради което и редовно пътувал до с.** с влака от Димитровград.

В своите показания свид.***твърди ,че познавала *К. от много години, тъй като работели заедно в „**“. Пред нея той споделял, че има имот в с.**, където живеели родителите му. Според свидетеля, той бил много привързан към тях. Винаги говорел с добро за майка си и баща си и редовно ги посещавал, като непрекъснато пътувал до с.**. Поради това колегите му го наричали „**ски“. Почивните си дни К. задължително прекарвал в селото, при своите родители. Според **, той се грижел за закупуване на лекарства за родителите си, като после им ги носел на село. След като се пенсионирал, К. продължил да пътува до с.**, като свидетеля посочва, че той много обичал майка си и говорел с уважение за нея. Бил привързан и към къщата на село, като помагал с труд в градината. В показанията си свидетелят твърди и че дъщерята на К.- ответника Ж.К.Ж. ***, като носела на баба си работи. Според **, К. обичал много и сестра си, като двамата поддържали контакт.

От показанията на свид.***се установява, че тя познавала *К., тъй като работела с него в „**“. От друга страна била съученичка на съпругата му П.К.. Когато двамата се срещнели, К. й казвал, че отива с децата си на село, за да помага на майка си. Много пъти ***го засичала и в аптеката, където той купувал лекарства, които носел на село. Според свидетеля, *К. бил грижовен син, който се грижел за майка си и къщата си, като пред нея споделял, че й прави ремонт.

Видно от показанията на свид.**е, че тя се запознала с ответника П.К. по повод поставена обява в магазин „Кауфланд“, където се съобщавало, че се търси човек за гледане на възрастна жена. **се обадила на К. и двете се разбрали да се чуят по-късно, за да се разберат кога свидетеля да отиде да гледа възрастната жена. Няколко дни по-късно обаче въпросната жена починала. Според свидетелят, тя видяла обявата през м.октомври или м.ноември 2020г. Четири дни след проведения първи разговор, разбрала, че въпросната жена, която трябвало да гледа е починала.

От показанията на свид.**се установява, че тя е приятелка с П.К.. Твърди, че с нея посещавала с.**, за да занесе ответника храна на свекърва си и да я види. Стояли там по 2-3 часа. Не успели да видят жената тъй като вратата на входа била заключена със синджир и катинар. В показанията си твърди ,че през миналата година тя и П.К. ходели до селото почти всяка неделя през месеците октомври, ноември и декември. Свекърва й била жива, но така и не се видели с нея. Ответникът й носела предимно супи и каши, но не ги оставяла, тъй като нямало къде.     

            Според показанията на свид.**, той живеел в съседна къща на тази в която живеела Ж.Д.. Твърди, че през последната година и половина преди да почине тя била на легло, като за нея ежедневно се грижели дъщеря й Г. и зет й. При нея двамата идвали сутрин, обед и вечер всеки ден, като й носели и храна. Свидетелят познавал и ответника П.К., но твърди, че докато свекърва й била болна, не я виждал да идва при нея. ** посочва ,че виждал ответника да идва с друга жена на седмица или десет-двадесет дена. Не знае дали са оставяли храна на баба Ж.. През есента на миналата година ги бил видял да идват два-три пъти, но не всеки ден и не всяка седмица. Твърди ,че докато била здрава Ж.Д. работела в градината си, като й помагали той, дъщеря й Г. и зет й. Когато имала проблеми със зрението Г. и съпруга й я карали в болница. Твърди, че взаимоотношенията между *К. и сестра му Г. били много добри. *К. идвал при родителите си всяка седмица, но в последствие заболял и спрял да идва. Майка му искала свидетеля да предаде на сина й да дойде да го види на село. Заявява, че когато *К. имал здравословни проблеми сестра му и мъжа й го карали най-често по болниците. Докато баба Ж. била здрава, никой не идвал да й помага в работата по градината. Монтирането на помпата за вода, пускането на кабели и маркучи правели свидетеля или зет й. Посочва, че *К. не е живял в с.**, освен когато бил дете.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Безспорно се установи по делото, че първоначалната ищца Ж.Н.Д. и покойния й съпруг **са прехвърлили на своя син *Ж.К.- наследодател на ответниците, процесния имот срещу поето от него задължение за гледане и издръжка на двамата прехвърлители, като им се осигури нормален и спокоен начин на живот, какъвто били водили досега до смъртта им, включително и ползването на имота. Не се спори по отношение на факта, че **е починал на 21.08.2006г., като е оставил за свои наследници съпругата си Ж.Н.Д.- първоначален ищец по делото, сина си *Ж.К. /починал на 11.10.2019г./- наследодател на тримата ответници по делото и дъщеря си Г.Ж.Т. – правоприемник на ищеца Ж.Н.Д., починала на 08.01.2021г. Няма спор между страните, че до смъртта на приобретателя на имота- *Ж.К., той е изпълнявал задълженията си за гледане и издръжка по отношение на своите родители, като те не са имали претенции за неизпълнението им към него.

Спорно по делото е имала ли е нужда от гледане и издръжка Ж.Н.Д. след м.октомври 2019г. и получавала ли е такава от наследниците на своя син- ответниците П.П.К., Ж.К.Ж. и Ж.К.Ж. до момента на смъртта си на 08.01.2021г.

Първоначалната ищца по делото Ж.Д. навежда доводи в исковата молба до съда, че след смъртта на сина си на 11.10.2019г. неговите наследници- тримата ответници по делото, не са полагали необходимите за нея грижи и не са я гледали въпреки влошеното й здравословно състояние. Поддържа, че първият ответник П.К. проявявала агресия към нея и непрекъснато я обиждала, като й казвала, че сина й е умрял, а тя е още жива. С оглед упражнено психическо домашно насилие по отношение на този ответник съдът издал и влязла в сила заповед за защита от 21.11.2019г. От своя страна ответниците твърдят и ангажират доказателства, че *Ж.К. изпълнявал своите задължения по договора до смъртта си през м.октомври 2019г., като е полагал необходимите грижи за своите родители. След смъртта на К., тримата негови наследници по закон, освен правото на собственост върху процесния имот, са придобили и задължението свързано с него, а именно да гледат и издържат до смъртта й Ж.Д.. Именно в тяхна тежест по настоящото дело е и задължението да докажат, че са изпълнявали поетото от наследодателя им към първоначалната ищца задължение за издръжка и гледане.

            От събраните по делото доказателства, съдът установи, че с оглед напредналата си възраст- 90 години към датата на смъртта на своя син, Ж.Д. се е нуждаела от полагане на грижи и даване на издръжка. От показанията на разпитаните по делото свидетели безспорно се установи, че тя е страдала от заболяване на очите, като е имала изключително намалено зрение. Наред с това, при научаване на вестта за смъртта на своя син, тя е паднала на земята, като в следствие на полученото нараняване до края на живота си на 08.01.2021г. не е можела да става от леглото, нито пък да се обслужва сама. Предвид това, през периода от м.октомври 2019г. до 08.01.2021г. Ж.Д. се е нуждаела от постоянни ежедневни грижи. Задължението за полагане на тези грижи е следвало да падне върху тримата наследници на *К.- ответниците по делото, които след неговата смърт на 11.10.2019г. освен правото да придобият по наследство собствеността на процесния имот, са наследници и на задължението му да гледат и издържат своята свекърва и баба до смъртта й. Именно за същия период в исковата молба от 16.11.2020г. първоначалния ищец, а в последствие и встъпилата в правата й Г.Ж.Т. твърдят, че не е получавала необходимите й гледане и издръжка от страна на тримата ответници.  

            От изслушаните по делото свидетели, ангажирани от ищцовата страна, съдът установи, че изложените в исковата молба от Ж.Н.Д. обстоятелства отговарят на истината.

            На първо място следва да се има предвид, че всички посочени от ищеца свидетели са били съседи на Ж.Д., като освен нея познават лично и настоящите страни по делото. Същите са имали възможност не само да наблюдават през годините и през процесния период кой и какви грижи полага за възрастната жена, но и са разговаряли многократно с нея, като са могли сами да изградят своето мнение по случая. От друга страна, свидетелите ангажирани от ответниците не живеят в с.**, не познават лично първоначалния ищец, а изводите за полаганите към нея грижи правят основно от впечатленията които имат за *К., придобити през един по-отдалечен период във времето, за който между страните не се спори относно полаганите от него грижи за родителите му.

            В своите показания свид.** изразява своите лични и непосредствени впечатления по случая, като твърди, че след смъртта на *К. през м.октомври 2019г. майка му паднала на легло и вече имала нужда от ежедневни грижи, тъй като не можела да става и да се грижи сама за себе си. Тези грижи според свидетеля, полагала дъщеря й Г.Ж.Т.. Ответникът П.К. *** смъртта на съпруга си, а след това не я бил виждал. Вторият и третият ответник, свидетелят не бил виждал отдавна в с.**. Наред с това, ** поддържа, че отношенията между Ж.Д. и снаха й П.К. не били добри, тъй като последната я притеснявала за пари. Лично от първоначалния ищец свидетеля научил, че снаха й без нейно съгласие взела от нея пари, които били приготвени за ремонт на покрива на къщата. В подкрепа на изложеното от ** за недобрите отношения между Ж.Д. и П.К. са и показанията на свид.**, който посочва, че през м.септември 2019г. присъствал на възникнал скандал между снаха и свекърва, като първата заплашвала, че ако не й подпише пълномощно, за да получава пенсията й, ще остане без хляб, ток и телефон. Според **, Ж.Д. заявила, че нямала пари, той като П.К. взела без да я пита събрани от нея 8000 лева за ремонт на покрива на къщата. В показанията си свидетелят твърди, че му станало обидно от отношението на снахата към свекървата й, като й казал, че няма право да й държи такъв тон. Същият очевидно се е почувствал доста възмутен от поведението на К., тъй като по-късно същия ден се обадил по телефона на зетя на Ж.Д. и споделил, че тя не заслужава такова отношение.

В подкрепа на описаните от тези свидетели недобри отношения между Ж.Д. и П.К. е и представената по делото Заповед №27/21.11.2019г., издадена от РС-Димитровград по гр.д.№1858/2019г. на основание чл.15 ал.1вр.чл.16 ал.2 от Закона за защита срещу домашното насилие, от която се установява, че по отношение на ответника П.П.К. съдът е издал заповед за защита от домашно насилие, като я е задължил да се въздържа от извършване на такова по отношение на Ж.Н.Д. и Г.Ж.Т., а на следващо място й е забранил да приближава Ж.Н.Д. и Г.Ж.Т., жилището им, местоработата им, техните места за социални контакти и отдих за срок от 6 месеца. Въпросната заповед е била издадена от съда във връзка с извършени от П.К. актове на домашно насилие по отношение на Ж.Н.Д. и Г.Ж.Т. на 25.10.2019г. и на 01.11.2019г.

            От показанията на така разпитаните свидетели- **, **, Р. и **, ангажирани от ищцовата страна, съдът намира за безспорно установено, че от м.октомври 2019г. до 08.01.2021г. грижи за Ж.Н.Д. е полагала нейната дъщеря Г.Ж.Т. заедно със съпруга си. През този период първоначалният ищец се е нуждаела от постоянни грижи, тъй като не е можела да става от леглото си и да се обслужва сама, а от друга страна е била и със силно влошено зрение. В тази връзка и четиримата свидетели са категорични в твърденията си, че през процесния период не са виждали в селото да идват ответниците Ж.К.Ж. и Ж.К.Ж.- внуци на Ж.Д., което обстоятелство не се твърди и от тях двамата. Установяват се данни, че в с.** е идвала П.К., но това е ставало не ежедневно, предвид нуждите от полагането на непрекъснати грижи за Д., а не по- често от един път в седмицата, като в тази насока са и показанията, дадени от ангажирания от този ответник свидетел **. Предвид възрастта и здравословното състояние на Ж.Д. през този период, съдът намира, че тези редки посещения по никакъв начин не биха могли да предоставят на същата нужните й грижи и гледане. Действително, от показанията на свид.**се установява, че ответника К. е поставила обява в магазин „Кауфланд“, че търси човек за гледане на възрастна жена, но съдът не кредитира достоверността на същите. В тях свидетелят от една страна посочва, че видяла обявата през м.октомври или ноември 2020г., провела веднага разговор с К., а четири дни по-късно разбрала, че жената, която трябвало да гледа е починала. Доколкото Ж.Д. е починала на 08.01.2021г., а проведения във връзка с обявата разговор между свидетеля и ответника е бил четири дни по-рано то няма как въпросната обява да е била видяна от **през м.октомври или ноември 2020г., а в началото на м.януари 2021г., т.е. след депозиране на исковата молба в съда на 16.11.2020г. и връчването й на ответника на 22.12.2020г.

            Останалите ангажирани от ответната страна свидетели, както съдът посочи по-горе, не са познавали Ж.Д., а нейния син *К., като свидетелстват за това как той се е грижел за нея и баща си през един по-отдалечен период, за който по делото няма спор между страните.

            По отношение на представените от ответната страна Удостоверения от Домашен социален патронаж и ДСП-Димитровград, съдът намира, че същите отново касаят  времето отпреди смъртта на *К., а не процесния период, през който Ж.Д. действително е имала нужда от гледане и издръжка и твърди ,че не е получавала такива. Платените пък данъчни задължения към община Димитровград за процесния имот са задължение на неговия собственик, респ.наследници, и също няма как да бъдат вменени на ползвателя на имота Д. или нейната дъщеря.

            Предвид изложеното съдът счита, че с договора за издръжка и гледане едната страна поема срочно задължение да гледа и издържа другата страна до края на живота й, с обем на грижи и издръжка според договора, срещу една насрещна престация, изпълнена със сключването на договора- прехвърляне правото на собственост на собствен недвижим имот. Задължението за гледане и издръжка има за предмет една продължителна във времето престация, определена не с конкретен срок, а с определяем срок- моментът ,в който лицето което следва да получава престацията от грижи и издръжка, почине. За да се развали един договор за прехвърляне на право на собственост срещу бъдещи грижи и гледане, на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД е без значение дали неизпълнението на поетото задължение за издръжка и гледане е пълно или частично, забавено или неточно, тъй като всяка форма на неизпълнение на алеаторното задължение за издръжка и гледане се приравнява по последици на пълно неизпълнение. 

            С исковата молба първоначалния ищец Ж.Д. иска съдът да развали изцяло процесния договор, поради неизпълнение от страна на приобретателя на имота и неговите наследници. От съдържанието на исковата молба, както и от събраните по делото доказателства обаче не се установи, че процесния договор не е бил изпълняван от страна на *К. до смъртта на баща му през 2006г., като в тази насока не бяха наведени никакви доводи, нито ангажирани доказателства. Напротив- от показанията на разпитаните по делото свидетели ******безспорно се установи, че *К. редовно е посещавал родителите си в с.**, като се е грижел за тях и имота си. В случай, че това не е било така и прехвърлителите не са били доволни от изпълнението на задълженията по Договора от страна на своя син, то те са имали възможност да искат развалянето му още докато баща му е бил жив или непосредствено след неговата смърт. Доколкото това не е било направено, то следва извода, че към момента на смъртта на **задълженията за гледане и издръжка по отношение на него от страна на *К. са били надлежно изпълнявани. С оглед на това, след прекратяване на брака със смъртта на единия от съпрузите, първоначалния ищец по делото е имала право да иска разваляне на Договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане само по отношение на нейната ½ ид.ч. от този имот.  

             Предвид това, че от събраните по делото доказателства безспорно се установи, че след смъртта на *К. през м.октомври 2019г. до 08.01.2021г., когато е починала неговата майка Ж.Н.Д., въпреки нуждата й от гледане и издръжка, тя не е получила такива от тримата ответници- наследници на К.,   налице е неизпълнение на договора за издръжка и гледане от тяхна страна, което е основание за развалянето му. В настоящия случай искът с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД е предявен от Ж.Д., която е преживелия съпруг на втория прехвърлител по договора за издръжка и гледане **. След смъртта на първоначалния ищец Ж.Н.Д. на 08.01.2021г., т.е. след депозиране на исковата молба в съда, неин правоприемник в процеса става дъщеря й Г.Ж.Т., която изрично заявява, че приема оставеното от майка й наследство и желае да встъпи като ищец в процеса на нейно място, претендирайки разваляне на договора до размера на полагащия й се наследствен дял.

Доколкото първоначалния ищец твърди в исковата си молба и ангажира доказателства, че задължението за гледане и издръжка не е било изпълнявано от тримата ответници единствено и само по отношение на нея, то същата има възможност да иска разваляне на процесния договор до размер на ½ ид.ч. от имота. След смъртта на Ж.Д. в хода на производството по делото, нейната дъщеря Г.Т. и наследниците на починалия й брат *К. следва да получат равни дялове от дела на своята майка или по 1/4 ид.ч. от процесния имот.

Предвид изложеното, иска за разваляне на договора за издръжка и гледане е основателен и доказан до размера от 1/4 ид.ч. от прехвърления имот, която представлява половината от дела, който първоначалния ищец би получила в случай, че продължаваше участието си производството.

При този изход на делото, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата направените деловодни разноски в размер на общо 565 лева, от които 65 лева – за държавна такса и 500 лева – адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

РАЗВАЛЯ по предявения от Ж.Н.Д., с ЕГН ********** /починала на 08.01.2021г./ с правоприемник Г.Ж.Т., с ЕГН **********,***, против П.П.К., с ЕГН**********, Ж.К.Ж., с ЕГН **********, и  Ж.К.Ж., с ЕГН **********, тримата от Димитровград, ул***, иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД, сключения на 27.09.1991г. с нотариален акт за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане №24, том V, дело №1266/1991г. съставен от съдия при РС-Димитровград, Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, по силата на който **, ЕГН********** /починал на 21.08.2006г./, и Ж.Н.Д., с ЕГН **********,***, прехвърлят на *Ж.К., ЕГН **********, /починал на 11.10.2019г./, собствеността на недвижим имот, а именно: Дворно място, цялото от 830 кв.м., находящо се в с.**, Хасковска област, при граници: ***К., за който имот пл.№93 е отреден парцел ІІ, квартал 14, по плана на с.**, Хасковска област, ведно с построената в това място жилищна сграда, срещу задължението на *Ж.К. да поеме гледането и издръжката на своите родители- прехвърлители, като им осигури един спокоен и нормален живот, какъвто са водили досега, до смъртта им, включително ползуването на имота, до размера на ¼ ид.ч. от имота, поради виновно неизпълнение на договорните задължения от наследниците на *Ж.К.- П.П.К., Ж.К.Ж. и Ж.К.Ж..

 

ОСЪЖДА П.П.К., с ЕГН**********, Ж.К.Ж., с ЕГН **********, и Ж.К.Ж., с ЕГН **********, тримата от Димитровград, ул***, да заплатят на Г.Ж.Т., с ЕГН **********,***, като правоприемник на първоначалния ищец Ж.Н.Д., с ЕГН ********** /починала на 08.01.2021г./, направените по делото разноски в размер на 565 лева/петстотин шестдесет и пет лева/.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ХОС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е обявено.

 

Съдия: