№ 208
гр. Костинброд, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело №
20221850100503 по описа за 2022 година
Образувано е по предявен от ищеца Б. З. Х., ЕГН ********** от гр. С.,
чрез адв. В. Т.– САК / изпратено по подсъдност / против ответника „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на
управление : гр. С., представлявано от С. А. П., Ч. Г. З., Н. Х. Б. и Р. И. Б.
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК,
както и съдът да обяви за нищожна клаузата на чл. 3.2 от Анекс от 24.08.2012
г. към договор за ипотечен кредит № 328 – 165 / 13.05.2011 г., сключен между
ищеца и „МКБ Юнионбанк“ АД, праводател на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД в частта, предвиждаща олихвяване на
кредита с лихва в размер на не по – малко от 11,15 % годишно .
В исковата молба ищецът твърди, че на 13.05.2011 г. ищецът и
праводателят на ответникът – „МКБ Юнионбанк“ АД са сключили Договор за
комбиниран ипотечен кредит за покупка на имот и за довършителни работи,
ремонт и реконструкция № 328 – 165, съгласно който „МКБ Юнионбанк“ АД
се е задължило да предостави на ищеца ипотечен кредит в размер на 120 00.00
/ сто и двадесет хиляди / евро. С Анекс № 2 страните са договорили
предоставяне на пакет от банкови услуги1 съгласно които при ползване на
всички или на част от услугите се променя действащият лихвен процент,
уговорен с горепосочения Договор за банков кредит.
1
Сочи се още в исковата молба, че страните са се споразумели, че
считано от 28.08.2013 г. непогасената част от главницата по кредита ще се
олихвява с плаващ годишен лихвен процент за редовен дълг, определен в
размер на действащия шестмесечен EURIBOR плюс фиксирана надбавка в
размер на 915 базисни точки годишно, но не по – малко от 11.15 %.
Действащият към датата на сключване на Анекса шестмесечен EURIBOR е в
размер на 0.1240 %.
Процесният договор е обявен за предсрочно изискуем, като ответникът
се е снабдил с изпълнителен лист от 27.08.2013 г. по ч. гр. д. № 31041 / 2013 г.
на СРС и е образувал изпълнително дело № 1756 / 2015 г. по описа на ЧСИ С.
Я., което е висящо и към настоящия момент.
Ищецът твърди, че в хода на изпълнителното производство ответникът
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК : ***** е прехвърлило
възмездно друго свое вземане към ищеца в полза на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД. От счетоводна сметка на ЧСИ С. Я. се установява, че задълженията по
процесния договор не са предмет на договор за цесия, поради което и
ответното дружество все още се легитимира, като кредитор на ищеца.
Ищецът заявява, че с оглед на горното разпоредбата на чл. 3.2 от Анекс
№ 2 към Договора за ипотечен кредит е недействителна, в частта
предвиждаща олихвяване на кредита с лихва в размер на не по – малко от
11.15 %. В този случай процесният кредит е бил олихвяван именно с
посочения лихвен процент от 11.15 %, тъй като за периода след 2012 г.
шестмесечен EURIBOR е със стойности по – ниски от 1.26 % или с
отрицателна стойност. Поставянето на минимален праг на лихвен процент
представлява неравноправна клауза и като такава същата е недействителна и
не поражда правно действие.
Сочи се още, че в хода на изпълнителното производство е извършено
незаконосъобразно погасяване на задълженията с постъпилите плащания, в
това число и със сумата, постъпила от извършената публична продан, поради
което и действителният размер на задължението е различен от този,
удостоверен в счетоводната справка на ЧСИ С. Я.. Съдебният изпълнител не е
спазил императивната разпоредба да погасява първо разноските, лихвата и
накрая главницата по ИЛ. Постъпилите по делото суми в общ размер
136 563.02 лева, като към момента към делото продължават да постъпват
2
суми от запор на трудово възнаграждение на ищеца е следвало да бъдат
погасени следните задължения, а именно : 7 726.43 лева – разноски по ч.гр. д.
31041 / 2013 г. по описа на СРС, 590.13 лева – разноски по гр. д. № 31040 /
2013 г. по описа на СРС, 589.96 евро – такса по ИЛ от 31.07.2013 г. по ч.гр. д.
31041 / 2013 г. по описа на СРС, 757.25 евро – просрочена лихва, за периода
от 04.07.2013 г. до 18.07.2013 г. по ИЛ от 31.07.2013 г. по ч.гр. д. 31041 / 2013
г. по описа на СРС и 117 801.68 лева – законна лихва за забава, считано от
19.07.2013 г. до 02.02.2021 г. върху главницата по ИЛ от 31.07.2013 г. по
ч.гр. д. 31041 / 2013 г. по описа на СРС.
С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с
което да признае за установено, че ищецът Б. З. Х., ЕГН ********** не
дължи на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК : ***** сумата от
20 000.00 / двадесет хиляди / лева, представляваща част от разликата над
дължимата законна лихва от 54 592.20 лева до сумата от 123 446.14 лева –
законна лихва за забава по изпълнителен лист / ИЛ / от 31.07.2013 г. по ч.гр.
д. 31041 / 2013 г. по описа на СРС, по отношение на която се извършват
действия по принудително изпълнение по изп. дело № 1756 / 2015 г. по описа
на ЧСИ С. Я., както и съдът да обяви за нищожна клаузата на чл. 3.2 от Анекс
от 24.08.2012 г. към договор за ипотечен кредит № 328 – 165 / 13.05.2011 г.,
сключен между ищеца и „МКБ Юнионбанк“ АД, праводател на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД в частта, предвиждаща олихвяване на
кредита с лихва в размер на не по – малко от 11,15 % годишно.
Ищецът редовно призован не се явява, вместо него се явява адв. Т. – САК,
преупълномощен от адв. Р. – САК, който поддържа така предявения иск и
моли съдът да постанови решение, с което да уважи същия. Претендират се
разноски / представен е списък по чл. 80 от ГПК /. Представена е писмена
защита от процесуалният представител на ищеца.
С Определение № 945 / 22.12.2022 г. постановено по в.ч.гр.д. № 965 /
2022 г. СОС е отменил Определение № 514 / 13.09.2022 г. постановено по
настоящото производство и е освободил ищецът от заплащане на ДТ.
Ответникът редовно призован, не изпраща представител, същият в
отговора оспорва иска, като сочи, че същият е неоснователен, тъй като
ответникът е прехвърлил своето вземане на трето лице – „Атлиман клуб“
ЕООД, свързано с договор за цесия от 05.04.2022 г. Същият сочи, че ищецът е
3
надлежно уведомен за прехвърлянето на 12.04.2022 г.
В съдебно заседание от 05.06.2023 г. / л. 76 / съдът е конституирал като
трето лице помагач по делото „Атлиман клуб“ ЕООД, ЕИК : *********, като
съдът е дал възможност същото да вземе становище по така депозираната
ИМ, но такова не е било взето от третото лице помагач.
Районен съд – гр. Костинброд, като взе предвид доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира
за установено следното от фактическа страна :
По делото е прието като доказателство в с. з. на 27.02.2024 г. / л. 112 /
представеното копие от изп. дело № 1756 / 2015 г. от ЧСИ С. Я., рег. № 844, с
район на действие СГС.
От представеното като доказателство по делото заверено копие от
Договор за комбиниран ипотечен кредит за покупка на имот и за
довършителни работи, ремонт и реконструкция № 328 – 165 / 13.05.2011 г., се
установява, че „МКБ Юнионбанк“ АД се е задължило да предостави на ищеца
ипотечен кредит в размер на 120 00.00 / сто и двадесет хиляди / евро. С Анекс
№ 2 страните са договорили предоставяне на пакет от банкови услуги
съгласно които при ползване на всички или на част от услугите се променя
действащият лихвен процент, уговорен с горепосочения Договор за банков
кредит.
По делото е приложена и счетоводна сметка по изп. дело № 1756 / 2015 г.
от ЧСИ С. Я., рег. № 844, с район на действие СГС съгласно която дължимата
пропорционална такса към 15.04.2022 г. е в размер на 11 904.71 лева или
общото задължение към 15.04.2022 г. е в размер на 299 901.84 лева.
По делото са приложени два броя епикризи от които е видно, че ищецът
страда от посочените заболявания : Контузио булби синистри. Вулнус
перфоранс корнее син.
Приложени са преводни нареждания за различни суми, които ищеца е
превеждал по сметка на ответника.
От заключението на изслушаната по делото съдебно - счетоводна
експертиза на в.л. С. Н., което не се оспори от страните и се възприема от
съда като компетентно и правилно дадено се установи, че в действителност
определеният лихвен процент не е съобразен с размера на шестмесечния
Еврибор, както е записано в чл. 3.2 в Анекс № 2 / 24.08.2012г. Към делото е
4
приложено извлечение за размера на шестмесечния Еврибор, за периода от
02.01.2013 г. до 17.01.2022 г., от което се установи най – ниската му стойност
– 0,41, а най – високата му стойност е 0,541. В действителност определеният
лихвен процент в размер на 11,15 % не е плаващ, в зависимост от размера на
шестмесечния Еврибор, а е поС.ен.
Размерът на възнаградителната лихва по Договора за ипотечен кредит, за
периода от датата на усвояването му 13.08.2011 г. до датата на издаване на ИЛ
27.08.2013 г., при положение, че се приложи първоначално уговорения
лихвен процент 10,50% щеше да бъде 49 964.48 лева. Експертизата няма
информация какви плащания са извършени за погасяване на лихвата.
За погасяване на задълженията по ипотечния кредит от продажбата на
обезпечението е постъпила сумата 136 563.02 лева, която е разпределена от
ЧСИ С. Я. по следния начин : за погасяване на задълженията по изп. лист от
31.07.2013 г. – 1 589.07 лева, за погасяване на задълженията по изп. д. № 1756
/ 2015 г. – 133 684.85 лева и за нотариални такси по изп. дело – 1 289.10 лева
или общо 136 563.02 лева.
Ако всички постъпили суми, в това число и в резултат на принудително
изпълнение, бъдат отнесени за погасяване на разноските, лихва и главница,
остатъкът от задълженията по процесния договор, към датата на ИМ, щяха да
бъдат в следните размери : главница – 216 241.13 лева и законова лихва –
54 592.20 лева, всичко задължения – 270 833.33 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна :
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК с искане за установяване със силата на пресъдено нещо
недължимостта на парични задължения и иск за обявяване за нищожна
клаузата на чл. 3.2 от Анекс от 24.08.2012 г. към договор за ипотечен кредит
№ 328 – 165 / 13.05.2011 г., сключен между ищеца и „МКБ Юнионбанк“ АД,
праводател на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД в частта,
предвиждаща олихвяване на кредита с лихва в размер на не по – малко от
11,15 % годишно.
Установителният иск по чл.124, ал.1 ГПК може да бъде предявен за
установяване съществуването или – както в случая – несъществуването на
едно право, когато ищецът има интерес от това.
5
Освен това всяко право може да бъде заявено както с възражение, така
и да бъде предявено с иск - така Решение № 76 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 391/2012 г., IV г. о., ГК. Редът, по който длъжникът се защитава, зависи
от неговия собствен избор. По аргумент от мотивите към т. 2 от
Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГК на ВКС, диспозитивното начало в
гражданския процес се проявява в това, че участникът в правен спор сам
определя кога, доколко и какъв обем защита да търси. Правният интерес от
решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в
които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се
засяга правната му сфера.
В конкретния случай процесният договор - Договор за комбиниран
ипотечен кредит за покупка на имот и за довършителни работи, ремонт и
реконструкция № 328 – 165 / 13.05.2011 г. е бил обявен за предсрочно
изискуем, като ответникът - „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК
: ***** се е снабдил с изпълнителен лист от 27.08.2013 г. по ч. гр. д. № 31041 /
2013 г. по описа на СРС и е било образувано изп. дело № 1756 / 2015 г. по
описа на ЧСИ С. Я., което е висящо и по него се предприемат принудителни
изпълнителни действия.
Не е спорно, че в хода на изпълнителното производство ищецът е
уведомен, че ответникът е прехвърлил друго свое вземане към ищеца в полза
на „Еос Матрикс“ ЕООД. От приложената като доказателство счетоводна
сметка по изп. дело № 1756 / 2015 г. от ЧСИ С. Я., рег. № 844, с район на
действие СГС е видно, че задълженията по процесния договор не са предмет
на договор за цесия, с оглед на което съдът намира, че ответникът все още се
легитимира като кредитор на ищеца, т. е. същият е ответник в настоящото
производство.
От събраните по делото доказателства / най вече от извършената по
делото СЧЕ / се установи, че разпоредбата на чл. 3.2 от Анекс № 2 към
договора за ипотечен кредит е недействителна, в частта предвиждаща
олихвяване на кредита с лихва в размер не по – малко от 11,15 %. , поради
което ищецът моли в частта, в която се посочва, че за времето от началната
дата до крайната дата на гратисния период до погасяване на кредита, дългът
ще се олихвява с годишен лихвен процент не по – малък от 11,15 %.
В този случай процесният кредит е бил олихвяван именно с посочения
6
лихвен плоцент 11,15 %, тъй като за периода след 2012 г. Шестмесечният
Еврибор е със стойности по – ниски от 1,26 % или с отрицателна стойност.
Съдът споделя доводите на ищеца, че поставяне на минимален праг на
лихвен процент представлява неравноправна клауза и като такава същата е
недействителнаи не поражда правно действие.
Съгласно Решение № 236 от 20.12.2016 г. по т. д. № 3082 / 2015 г. на
ВКС, II ТО, съдът е приел, че клауза в договор за кредит, предвиждаща
възможност за нарастване на цената на финансовата услуга при увеличаване
на лихвения процент, без да се включва възможност за намаляване на същата
в случай на спадане на лихвения процент, води до значително неравновесие
между правата на потребителя и тези на търговеца. Този извод на ВКС е
застъпен и в Решение № 95 от 13.09.2016 г. по т. д. № 240 / 2015 г. на ВКС, II
ТО – „обстоятелството, че за банката – кредитор не е налице договорно
задължение за намаляване на базисния лихвен процент при намаляване на
индексите по съответния член от договора, сочи въобще на несответствие на
визираната в договора клауза с общото изискване на добросъвестност,
предвид двустранния възмезден характер на договора за банков кредит".
Съдът намира, че оспорената от ищеца клауза не е била индивидуално
уговорена между страните, нито е била предлагана от същия. А Банката са
олихвявали непогасения остатък на главницата на процесния договор за
ипотечен кредит с лихва 11,15 % годишно, при липса на правно основание и
въз основа на неравноправна и недействителна договорна клауза.
От заключението на вещото лице, по изготвената съдебно – счетоводна
експертиза се установи, че в хода на изпълнителното дело е извършвано
незаконосъобразно разпределение, като не е спазена законоустановената
поредност за погасяване на вземанията, нито привилегията на ипотечното
вземане.
Относно разноските :
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, а
именно : сумата в размер на 733.33 / седемстотин тридесет и три лева и
тридесет и три стотинки / лева, съгласно чл. 38 ал.2 от ЗА – адвокатско
възнаграждение и 15.00 / петнадесет / лева – ДТ заплатена за частна жалба.
Тъй като ищецът е освободен от заплащане на ДТ с Определение № 945
7
/ 22.12.2022 г. постановено по в.ч.гр.д. № 965 / 2022 г. СОС, с което СОС е
отменил Определение № 514 / 13.09.2022 г. постановено по настоящото
производство ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Районен съд – Костинброд ДТ в размер на 800.00 / осемстотин / лева и 300.00
/ триста / лева – възнаграждение за вещо лице, които са заплатени от бюджета
на съда.
Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. Костинброд, II - ри състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Б. З. Х., ЕГН
********** от гр. С., чрез адв. В. Т.– САК / изпратено по подсъдност /
против ответника „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК : *****,
със седалище и адрес на управление : гр. С., представлявано от С. А. П., Ч. Г.
З., Н. Х. Б. и Р. И. Б. отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, че Б. З. Х., ЕГН ********** не дължи на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК : ***** сумата от 20 000.00 /
двадесет хиляди / лева, представляваща част от разликата над дължимата
законна лихва от 54 592.20 лева до сумата от 123 446.14 лева – законна лихва
за забава по изпълнителен лист / ИЛ / от 31.07.2013 г. по ч.гр. д. 31041 / 2013
г. по описа на СРС, по отношение на която се извършват действия по
принудително изпълнение по изп. дело № 1756 / 2015 г. по описа на ЧСИ С.
Я., също така съдът ОБЯВЯВА за нищожна клаузата на чл. 3.2 от Анекс от
24.08.2012 г. към договор за ипотечен кредит № 328 – 165 / 13.05.2011 г.,
сключен между ищеца и „МКБ Юнионбанк“ АД, праводател на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД в частта, предвиждаща олихвяване на
кредита с лихва в размер на не по – малко от 11,15 % годишно.
ОСЪЖДА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК : *****,
със седалище и адрес на управление : гр. С., представлявано от С. А. П., Ч. Г.
З., Н. Х. Б. и Р. И. Б. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на Б. З. Х.,
ЕГН ********** от гр. С. направените по делото разноски в размер на 733.33
/ седемстотин тридесет и три лева и тридесет и три стотинки / лева, съгласно
чл. 38 ал.2 от ЗА – адвокатско възнаграждение и 15.00 / петнадесет / лева – ДТ
8
заплатена за частна жалба.
ОСЪЖДА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК : *****,
със седалище и адрес на управление : гр. С., представлявано от С. А. П., Ч. Г.
З., Н. Х. Б. и Р. И. Б. да заплати по сметка на Районен съд – Костинброд - ДТ в
размер на 800.00 / осемстотин / лева и 300.00 / триста / лева – възнаграждение
за вещо лице, които са заплатени от бюджета на съда, както и 5.00 / пет / лева
такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
9