МОТИВИ:

 

Производството е образувано по внесен от прокурор при Районна прокуратура - Плевен обвинителен акт против подсъдимия Е.К.В., с ЕГН: ********** *** за извършено престъпление от общ характер, а именно:

На 16.06.17г. в гр. Плевен съгласно чл.73 ал.1 и чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите ,държал високорискови наркотични вещества по смисъла на чл.3 ал.2 т.1 от ЗКНВП ,а именно: амфетамин – наркотично вещество с нето тегло 0,999гр. на стойност 29.97 лева ,съгласно Приложение №2 от ПМС №23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотични вещества за нуждите на производството и приложение №1 към чл.3 ал.2 от ЗКНВП - престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.

На 16.06.2017 год., в гр.Плевен, на ул. „***“ пред №25 управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *** след употреба на наркотични вещества – „Амфетамин” установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Друг Тест 5000" с фабр.ARHJ-0005 и ***с валидност до 03-ти месец на 2018г. – престъпление по   чл. 343б, ал. 3 от НК

Прокурорът в съдебно заседание поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така както е по обвинителния акт. Пледира съдът да му наложи наказание лишаване от свобода, което да бъде отложено с минималния изпитателен срок предвиден в закона. Счита, че по този начин ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК.

Защитникът на подсъдимия оспорва установената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка относно извършването на първото деяние спрямо подсъдимия Е.В., като по отношение на наказанието което следва да се наложи на подзащитния му навежда доводи, а именно:

По отношение на извършеното престъпление от подсъдимия по чл. 343б, ал. 3 от НК, следва да се приложи разпоредбата на чл. 2 от НК – чл. 78а, от НК.

Адв. Г. моли съда подзащитният му да бъде признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК, тъй като не са събрани доказателства в тази насока

         Подсъдимият се признава за виновен единствено и само за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, но не и за престъплението по чл. 354а, ал. 3 от НК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели и приложените по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното.

В обвинителния акт представителят на държавното обвинение е изнесъл следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Е.К.В. е придобил правоспособност като водач на моторно превозно средство за категории „А1“, „В“ и „М” и му е издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство №***от 01.02.2017г. със срок на валидност до 01.02.27г. До настоящия момент същият е установяван като нарушител на правилата за движение по пътищата, респективно по отношение на него е реализирана административно наказателна отговорност за такива нарушения, което се установява от справка за налагане на административни наказания по ЗДвП на подсъдимия. От справката за съдимост на подсъдимия В. се установява, че същия не осъждан.

На 16.06.2017г. подсъдимият Е.В. и приятелите му И. Б.и Е.М. *** с лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. ***, като подсъдимият В. го управлявал. 

Свидетелят П. Д.работел като полицейски служител в Първо РУ-Плевен на 16.06.17г. около 17:00ч. бил на ул.“***“ в гр. Плевен и забелязал паркиран лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. *** син на цвят, като в него се намирали три неизвестни лица. Свидетелят Д.забелязал, че до лекия автомобил спрял мотопед с две лица, като лицето което се возело на мотопеда отзад слязло и отишло до лекият автомобил едно от лицата в автомобила разменило с лицето което слязло от мотопеда неустановени предмети.

Свидетелят Д.се усъмнил от действията на лицата и веднага съобщил за случилото се и сформирал оперативна група. 

Свидетеля А.С., свидетелят П.Й. и Н.Х. били полицейски служители в сектор КП при Първо РУ – Плевен, за времето от на 16.06.2017 г. изпълнявали задълженията си на територията на Първо РУ-Плевен.

На 16.06.2017г. около 17:00 часа свидетелят С., свидетелят Й. и свидетелят Х. ***. Получили информация, че в лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. *** имало забранени вещества, а именно - наркотични вещества и се движел по ул.“***“.

Полицейските служители се отправили със служебния автомобил към ул. “***“ пред номер *** до Съдебната палата свидетелят Й. и свидетелят Х. спрели лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***.

По време на извършената проверка, свидетелите С., свидетелят Й. и свидетелят Х. установили, че водача на лекият автомобил е подсъдимия Е.К.В. *** на предна дясна седалка пасажерска седял И. Б.на задна седалка седял Е.М.. Полицейските служители се представили /легитимирали/ на всички лица в лекият автомобил и ги запитали дали имат забранени вещества. Свидетелят Е.М. казал, че в кутията му от цигари има марихуана която е негова. Предвид представеното и установеното от полицейските служителите на същите отвели подсъдимия В., свидетелят М. и свидетелят Б.в сградата на Първо РУ-Плевен. При извършване на личен обиск в Б.били открити наркотични вещества и образувано друго досъдебно производство.

Било извършено претърсване и изземване в лекият автомобил на подсъдимия В., където били открити в пепелника полиетиленово пликче с размер 4х6 см. съдържащо жълтеникаво прахообразно вещество и черно полиетиленово топче намиращо се вътре в пликчето.

В районното управление били извикани за съдействие полицейски служители от Сектор Пътна полиция – Плевен свидетелят М.М. и колегата му П. Н.за изпробване на водача на лек автомобил подсъдимия В. с техническо средство за употреба на наркотични вещества.

Подсъдимият Е.В. бил тестван за наркотично вещество с еднократен тест - „Drug Check 5000”, с фабричен № ARHG-0005, като се установило, че подсъдимият В. управлявал МПС-то под въздействие на наркотично вещество или техни аналози, а именно - „амфетамин”.

На подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 217548/16.06.2017 год. и издаден талон за медицинско изследване № ***от същата дата.

От свидетеля свилен М.М. бил съставен и протокол за извършване на проверка за наркотични и упойващи вещества, след което подсъдимият В. *** за вземане на кръвна проба. Подсъдимият В. отказал да даде кръвна проба.

От заключението по назначена в хода на досъдебното производство физико – химична експертиза се установява, че от извършените качествени и количествени анализи на представените за изследване обекти (2 бр. обекта съдържащи сухо прахообразно вещество – жълто оранжево) е констатирано, че същото представляват амфетамин. Нето тегло на обектите общо 0,999гр. при провеждане на експертизата от обекта бяха изразходени 0,080гр. при което остава от изследваното вещество за връщане на възложителя 0,919гр.

Амфетамина подлежи на контрол съгласно Единна конвенция по упойващите вещества на ООН от 1961 г. изменена с протокола от 1972г.,ратифизирана Р.България и Приложение №1 чл.3 ал.2 от Закона за контрол на наркотични вещества и прекурсорите /ДВ бр. 30 1999г./.Амфетамина е в списъка на „растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях ,забранени за приложение в хуманна и ветеринарна медицина.  

Според заключението на експерта стойността на обектите с нето тегло 0.999 грама по цени за пласмент на улицата към датата на извършване на деянието е 29,97 лева.

         По това обвинение подсъдимият Е.В. признава авторството на извършеното от него престъпление, като в съдебна зала изяснява механизма, а именно, че непосредствено преди да бъде спрян от полицейските служители заедно със своите приятели намиращи се в лекия автомобил са употребили наркотици.

         От горната фактическа обстановка се установява по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, разпитани в хода на проведеното досъдебно производство като обективни, логични, непротиворечиви и съответстващи по между си и на останалите възприети доказателства по отношение на предмета на доказване за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

От всички събрани по делото доказателства по безсъмнен и категоричен начин се налага извода, че с деянието си подсъдимият Е.К.В. е осъществил състава на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, тъй като на 16.06.2017 год., в гр.Плевен, на ул. „***“ пред №25 управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *** след употреба на наркотични вещества – „Амфетамин” установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Друг Тест 5000" с фабр.ARHJ-0005 и ***с валидност до 03-ти месец на 2018г.

Доказателства по делото са вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се, поради което следва да се кредитират изцяло. Същите са събрани по надлежния ред в хода на проведено досъдебно производство. Събраните писмени доказателства, в съвкупност с гласните такива допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа обстановка. Показанията на разпитаните свидетели са последователни, логични и водят до установяване на едни и същи факти. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти. В хода на проведеното съдебно следствие подсъдимият Е.К.В. е взел отношение по въпроса за вината за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, признава се за виновен, но отрича да е извършил престъплението по чл. 354а, ал. 3 от НК.

От правна страна за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК:

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3  от НК.

За да е налице осъществен състав на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК от обективна страна следва да се установи по категоричен начин, че подсъдимият е употребил наркотично вещество, след което е предприел управление на МПС.

От обективна страна безспорно по делото се установи, че на 16.06.2017 г., в гр. Плевен, подсъдимият Е.К.В. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № *** след употреба на наркотични вещества - амфетамин, установено с тест Дрегер „DRUG TEST“, с фабричен № ARHJ – 0005 - представляващо високорискови наркотични вещества.

От субективна страна деянието е било извършено при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване, т.е. знаел е, че е употребил наркотични вещества, които водят до нарушаване на нормалните функции на възприятията, но въпреки това е управлявал моторно превозно средство.

По изложените съображения съдът прие за доказано, че подсъдимият Е.К.В. е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна, състав на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, поради което го призна за виновен.

Мотивите и подбудите за извършване на деянието са незачитане на  установените правила за движение по пътищата.

Съдът счита, че обществена опасност на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е висока и е налице проява на разпространено в настоящия момент явление с висока социална укоримост, категорично застрашаващ широк кръг обществени отношения. Управлението на МПС след употреба на наркотични вещества ограничава чисто физиологичните възможности на водача да прецени обективно пътните фактори и създава предпоставки за много тежки произшествия.

Същевременно се установява, че деянието е извършено от подсъдимия на дата предхождаща влизането на промени в чл.78а, ал.7 от НК (обн. ДВ бр.54 от 05.07.2017 г.), с които се въвежда забрана за освобождаване от наказателна отговорност на лица извършили деянието си под въздействието на наркотични или упойващи вещества.

По отношение на наказанието настоящият съдебен състав намира за основателно становището на защитника за наличието на предпоставките по чл. 78а НК за освобождаване на подсъдимия Е.К.В. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, поради което съдът е длъжен да приложи този институт. Този извод се прави, тъй като за извършеното от Е.К.В. престъпление е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ от една до три години и „Глоба“ от петстотин до хиляда и петстотин лева, подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от Глава Осма от Общата част на НК и от деянието няма причинени съставомерни имуществени вреди. Не са налице и пречките по чл. 78а, ал. 7 НК, изключващи приложението на тези правила. Действително към момента на постановяване на присъдата законодателят е изключил приложението на този институт спрямо престъпления, извършени след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Към момента на извършване на деянието обаче – 16.06.2017 г., не е била въведена забраната на чл. 78а, ал.7 НК по отношение на лица, които са извършили престъпление, изразяващо се в управлението на моторно превозно средство под влиянието на наркотични вещества или техни аналози. Последвалата промяна в редакцията на чл. 78а, ал. 7 НК (ДВ, бр. 54 от 2017 г.), при която и тези престъпления са включени към изричната законова забрана, не се отразява на настоящия казус, тъй като в случая на основание чл. 2, ал. 1 НК намира приложение законът, който е бил в сила по време на извършването на престъплението, доколкото новата редакция на закона е безспорно по-неблагоприятна за дееца, изключвайки приложението на административно-наказателната отговорност, чийто интензитет е много по-незначителен от този на наказателната отговорност, поради което прилагането на този вид отговорност се явява по-благоприятния за дееца режим.

По тези съображение съдът приема, че подсъдимият Е.К.В. трябва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Съгласно чл. 78а, ал. 1 НК пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност и съдът му налага административното наказание глоба, което се определя в размер от 1 000 лева до 5 000 лева.

При индивидуализацията на размера на административното наказание съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства добрите характеристични данни, изразеното разкаяние за стореното, както и направеното от подсъдимия самопризнание.

Не се установиха отегчаващи отговорността обстоятелства.

Предвид изложеното съдът намира, че следва да бъде наложено наказание в предвидения минимум, а именно глоба в размер на 1000 лева, който размер според съда е достатъчен за постигане на целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН.

Като отчете, че на основание чл. 343г вр. чл. 343б, ал. 3 НК за извършеното от подсъдимия Е.К.В. престъпление е предвидено наказание лишаване от право да управлява МПС, настоящият състав намери, че следва да упражни правомощието си по чл. 78а, ал. 4 НК, като наложи на подсъдимия административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (една) година, което наказание е предвидено в чл. 13, б. „в“ вр. чл. 16 ЗАНН. Така определеният размер съдът намира за съответстващ на степента на обществена опасност на деянието и на дееца и за достатъчен за постигане на предупредителните и превъзпитателни цели на закона.

От правна страна за престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК:

Фактът на спирането на подсъдимия и свидетелите Е.П.М. и И.Г.Б. от полицейските служители, намирането на процестото наркотично вещество в пепелника на процесния автомобил се установява от показанията и на свидетелите А.С.С. и Н.П.Х., както и от обясненията на самия подсъдим и от свидетелските показания на свидетеля Е.П.М..

Относно този факт показанията и обясненията  кореспондират едни на други и са последователни, поради което съдът ги кредитира. Съответстват и обективната находка, установена при извършения оглед и извършеното претърсване и изземване на автомобила.

Обстоятелството, че в автомобила са се возили и свидетелите Е.П.М. и И.Г.Б. се установява от непротиворечивите показания на свидетелите и обясненията на подсъдимия.

Подсъдимият не се признава за виновен по това обвинение.

Дава подробни обяснения, в които отрича да има някаква съпричастност към намереното в автомобила му наркотично вещество. Излага логични доводи, че в автомобила на предна дясна седалка до него се е возел свидетелят И.Г.Б., който същия ден – няколко часа преди полицейската проверка е закупил намереното наркотично вещество от непознато за подсъдимия лице в комплекс „***” в гр. Плевен.

Съдът кредитира приетите по делото физикохимична и химическа експертизи като изготвени от вещи лица с необходимите знания и опит.

При така установеното в хода на съдебното следствие, съдът счита, че не се събраха нито преки, нито косвени доказателства, които в своята последователност и единство да установяват авторството на подсъдимия Е.К.В. в извършването на вмененото му престъпление.

Действително наркотичното вещество амфетамин, предмет на престъплението, е открито в пепелника на управлявания от него лек автомобил. Само по себе си обаче това обстоятелство не обосновава извода за съзнателно установена и упражнявана фактическа власт от негова страна спрямо наркотичното вещество, в което именно се изразява състава на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение.

КАТЕГОРИЧНО по делото се установи, че в автомобила е имало още две лица – свидетелите Е.П.М. и И.Г.Б..

Свидетелят И.Г.Б. и свидетелят Е.П.М. в показанията си не отричат, че в автомобила в който са се намирали е имало наркотици, което налага извода, че свободен достъп до пепелника на автомобила е имало единствено и само свидетелят И.Г.Б., който се е возел до водача и на практика, който е имал единствена възможност да постави наркотиците в пепелника, които са били на сантиметри от неговата лява ръка.

СВИДЕТЕЛЯТ Е.П.М. непосредствено пред страните в много спокойна обстановка и много убедително изложи своите възприятия за случилото се, като разясни тезата на подсъдимия Е.В., а именно, че на практика по начинът по който са се намирали в автомобила тези наркотици намерени вътре са възможни да бъдат поставени и са оставени от свидетеля И.Г.Б., а не от подсъдимия В.. При условие, че автомобила се намират три лица и две от тях сочат, че трето, а именно – И.Г.Б. е закупил тези наркотични вещества, предложил им ги е за употреба, прибрал ги е в себе си, впоследствие ги е оставил в пепелника на автомобила, който се намира на сантиметри от неговата ръка и впоследствие при извършената полицейска проверка точно тези наркотици са намерени, в съда не остава абсолютно никакво съмнение, че подсъдимият Е.К.В. няма абсолютно никаква вина относно повдигнатото му обвинение за притежание на наркотици. Точно обратното, РП – Плевен е следвало и следва да разследва авторството на това престъпление и категорично да се съобрази с показанията на двамата свидетели присъстващи в автомобила – Е.В., който е подсъдим по делото и Е.М., който е свидетел по това дело. И двамата са категорични, че наркотиците са на И.Г.Б..

СВИДЕТЕЛЯТ И.Г.Б. е извършителят на престъплението, за което на подсъдимият Е.В. му е повдигнато обвинение, а именно по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.

Във фазата на досъдебно производство това обстояетлство е възможно да не е било изяснено по обективни и субективни причини, на които съдът на настоящия етап няма да обръща внимание.

В съдебната фаза обаче, която е основна за разглеждане на всяко наказателно производство, по категоричен и безспорен начин не установи, че този свидетел е закупил процесните наркотични вещества, че този свидетел е канил своите приятели Е.В. и Е.М., последните двама са употребили заедно с И.Г.Б. наркотични вещества, остатъкът от тези наркотични вещества е прибран от свидетеля И.Г.Б. и оставен на съхранение в пепелника на автомобила. Дали това е станало непосредствено след употребата на тези наркотичините вещества или това е станало в най-късния момент, а именно – спиране на автомобила от полицейските служители, това не е толкова важно в случая. Важното е, че под страх тези наркотични вещества да не бъдат намерени в дрехите и в ръцете на свидетеля И.Г.Б., последният ги е оставил в пепелника на автомобила, до който пепелник на автомобила се указва в съдебната зала, на практика достъп има само той.

С оглед оправдаване на подсъдимия Е.В. по това обвинение и с оглед на обстоятелството, че тези наркотици на практика са оставени от И.Г.Б. в лекия автомобил, в който са намерени съдът счита, че следва да сезира РП – Плевен, за повдигане евентуално на обвинение по този член на автора на извършеното престъпление - И.Г.Б..

Последният в съдебна зала пред страните извърши и друго престъпление, а именно – срещу правосъдието по чл. 290, ал. 1 от НК.

Свидетелят даде показания, предупреден изрично от последиците от даване на лъжливи показания, които категорично не кореспондираха с изнесената фактическа обстановка от всички свидетели по делото, както и с писмените доказателства приобщени по това съдебно производство.

Свидетелят И.Г.Б. отрече процесният ден да е закупувал наркотични вещества, което не отговаря на истината, тъй като по-малко от час след употребата на наркотичните вещества, полицейските служители са спрели водачът на автомобила – подсъдимият Е.В., тествали са го за наркотици и пробата се е указала положителна.

И двете лица намиращи се в автомобила – Е.В. и Е.М., категорично и убедително, и абсолютно достоверно според съда излагат становище, че наркотиците са закупени от И.Г.Б., последният им е предложил и тримата да опитат, както и че впоследствие тези наркотици се намират на место в автомобила до което има достъп само И.Г.Б..

Съдът счита, че следва да сезира РП – Плевен и за повдигане на обвинение против правосъдието спрямо свидетеля И.Г.Б., а именно по чл. 290, ал. 1 от НК.

Затова именно, с оглед на гореизложеното съдът призна подсъдимия Е.К. Велков за невинен и на основание чл. 304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.

На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Е.К.В. да заплати направените деловодни разноски в размер на 273 лв.

С оглед на обстоятелството, че подсъдимият Е. В.е признат за невинен за извършеното престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, както и с оглед на обстоятелството, че в съдебната фаза по делото се установи, че автор на това престъпление и свидетелят И.Г.Б., както и с оглед на обстоятелството, че последният пред съдебния състав разглеждащ НОХД № 2357/2018 г. по описа на РС – Плевен извърши престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК СЪДЪТ СЧИТА, че след предаване на делото в деловодството на състава следва да го изпрати в оригинал на РП – Плевен за предприемане на последващи действия относно уличаване на лице /И.Г.Б./ в извършване на две престъпления – по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК и по чл. 290, ал. 1 от НК.

С оглед така направените фактически и правни констатации, с оглед вътрешното убеждение и с оглед разпоредбите на закона, съдът постанови своята присъда.

                                                                                                               

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: