Решение по дело №913/2020 на Районен съд - Сливен

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 260150    

 

гр. С.,  25.11.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

     С.СКИ  РАЙОНЕН  СЪД, наказателно отделение, І-ви наказателен състав, в публично заседание на десети ноември, през две хиляди и двадесета година в състав :

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН МАНЧЕВ

 

 

       при секретаря  РОСИЦА  НЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от районния съдия  АНД № 913 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното :

       Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.

       Постъпила е жалба от  Н.А.А. в качеството му на управител на ЕТ „Ангелос – Н.А.“, чрез пълномощник – адв. И.Т.  срещу  НП № 500323-F515853/19.03.2020 г. на Началник на отдел ”Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185 ал.2 изр. 2 във вр. с ал.1 от  ЗДДС му е наложено адм. наказание  -  имуществена санкция  в размер на 1300 лв., за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистрация и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС, с която иска НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. 

       В с.з. жалбоподателят, чрез своя пълномощник иска НП да бъде отменено, алтернативно да бъде намалено. Претендира за направените по делото разноски. По делото са постъпили писмени бележки.

       В с.з. въззиваемата страна, чрез своя представител – юриск. Желева, иска НП да бъде потвърдено, като й бъдат присъдени направеното по делото юрисконсултско възнаграждение.  Представила е писмено становище.

       Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:

        На  12.10.2019 г.  инспектори при ЦУ на НАП, извършили  проверка на търговски обект по смисъла  § 1 т.41 от ДР на ЗДДС – магазин за дрехи, находящ се в гр. С., бул. Цар Освободител №  №7, стопанисван и експлоатиран от жалбоподателя. В 12:15 ч. била  извършена данъчна проверка, при която било установено, че дневният оборот от монтирания в обекта фискално устройство модел Tremol ZM KL V2, ИН на ФУ: ZK071113 и ФП № 50125526 , потвърждение 4094428, съгласно междинен отчет от ФП № 003803 е в размер на 0 лв. Фискалното устройство притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно извадени „ суми. Фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 125 лв., съгласно изготвен опис на паричните средства от М.. И.. И.. с ЕГН ********** – продавач – консултант. Установената промяна в касовата наличност била в размер на 125 лв. и представлявала въвеждане на пари в касата, която не е отразена на фискалното устройство в момента на извършването. Жалбоподателят не е изпълнил задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност  /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. 

     За извършената проверка бил съставен ПИП сер. АА № 0338891/12.10.2019 г.

      За извършеното против жалбоподателя бил съставен АУАН № F515853/13.10.2019 г., с който било квалифицирано като нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.  на МФ, вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС. Актът му бил предявен, който след като се запознал със съдържанието му не е дал  възражение.

     На основание така съставения АУАН било издадено и обжалваното

НП № 500323-F515853/19.03.2020  г., с което било наложено посоченото по-горе наказание.       

       Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и доказана въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.

       Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото актосъставител и свидетел, тъй като те се подкрепят със събраните по делото други доказателства-протокол за извършена проверка, АУАН и НП.

      Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

      Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна /лице, което е санкционирано/. Разгледана по същество, тя е  неоснователна.

НП е правилно, обосновано и постановено в съответствие с относимите за казуса разпоредби на материалния закон, както и при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Обжалваното НП е постановено на база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като АНО е изпълнил задължението си, да установи с допустимите от закона средства дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, както и законосъобразността на наложената имуществена санкция. 

По делото безспорно е установено, че при извършената  проверка се установило, че дневният оборот от монтирания в обекта фискално устройство модел Tremol ZM KL V2, ИН на ФУ: ZK071113 и ФП № 50125526 , потвърждение 4094428, съгласно междинен отчет от ФП № 003803 е в размер на 0 лв. Фискалното устройство притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно извадени“ суми. Фактическата наличност в касата на обекта била в размер на 125 лв., съгласно изготвен опис на паричните средства от М.. И.. И.. с ЕГН ********** – продавач – консултант. Установената промяна в касовата наличност била в размер на 125 лв. и представлявала въвеждане на пари в касата, която не е отразена на фискалното устройство в момента на извършването. Съгласно Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС жалбоподателя е бил длъжен при извеждане на пари от касата да отрази това обстоятелство във ФУ, чрез функциите „служебно изведени“, които ФУ притежавало. От това се налага извода, че нарушението е извършено и доказано.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/ 2006 г. на МФ извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начални сума, въвеждане, извеждане на пари в или извън касата) на фискалното устройство се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени".

В настоящия случай няма спор, че е констатирана разлика между касовата наличност и фактическата такава в обекта, стопанисван от дружеството жалбоподател.

Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба- за физическо лице, което не е търговец в размер от 300, 00 до 1000, 00 лева, или имуществена санкция- за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000, 00 до 10 000, 00 лева. Когато нарушението не води до не отразяване на приходи, се налага санкциите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Нормата е бланкетна, поради което наказващият орган е посочил за нарушение нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/ 2006 г. на МФ. В настоящия случай е констатирано, че ЕКАФП има заложени опции "въвеждане" и "извеждане" на сумите, поради което наличната парична сума е следвало да бъде въведена. В този смисъл, както беше посочено по горе, деянието правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/ 2006 г. на МФ. Освен изложеното от съществено значение за осъществяване на елементите от обективна страна на деянието по чл. 185, ал. 2 изречение второ от ЗДДС е неизпълнението на задължението към Държавата да е довело до неотразяване на приходи. В изпълнение на санкцията правилно същата е наложена в границите посочени в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, но последната е в завишен размер, следователно неправилно е приложен материалният закон, което е основание за изменяне на наказателното постановление. Принципното правило е, че съдът не може да извършва преквалификация, когато става въпрос за нови или различни признаци от състава на нарушението, когато се отежнява положението на наказания, каквито в настоящия случай не са налице. Съгласно чл. 27 от ЗАНН, административното наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Според настоящия съдебен състав, за постигане целите на административните наказания, визирани в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, на дружеството жалбоподател, следва да бъде определен размер на наложеното наказание в минималния предвиден от законодателя в нормата на чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, а именно 500, 00 лв. който е подходящ да осъществи функциите на административното наказание, свързани със специалната и генерална превенция.

С оглед на изложеното, обжалваното НП следва да бъде изменено, като да се намали размерът на наложената имуществена санкция от 1300лв. на 500лв.

Относно наведените в жалбата твърдения за маловажност съдът следва да посочи, че не е съгласен с това твърдение. За да е деянието т., то следва от него  да не са настъпили никакви вредни последици,  или неговата обществена опасност да е незначителна. Едно деяние представлява маловажен случай, когато степента на засягане на охраняваните от закона обществени отношения е много ниска. Преценката дали дадено деяние следва да се квалифицира, като маловажно е строго индивидуална. Преценяващият орган следва да изхожда освен от накърнените обществени отношения, така също и от личността на дееца, на пострадалия, както и от сферата на самите обществени отношения, които се засягат. Необходимо е да се изследват и начина на извършване на деянието, мотивите и подбудите водили дееца при извършването му, не на последно място и отзвука който деянието има в обществото.

Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол и когато съдът намери, че АНО не е приложил правилно закона, то това нарушение следва да бъде отстранено. Но настоящия случай не следва да се квалифициран  като малов.случай, като това бе мотивирано по горе.

Относно искането за присъждане на разноски съдът следва да уважи това искане  частично с оглед намалената имуществена санкция и съгл. Тарифата за минималните адв. възнаграждения адв. хонорар следва да се намали от 500 на 300 лв.

Мотивиран от посоченото съдът прие, че следва да отмени атакуваното НП, ето защо:

                                                            Р  Е  Ш  И  :

          ИЗМЕНЯ НП № 500323-F515853/19.03.2020  г. на  Началник на отдел ”Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „АНГЕЛОС –Н.А.“,  БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Б.. № . представлявано от Н.А.А.  с ЕГН ********** му е наложено  административно  наказание от ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на  1300  лв., на ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500лв, на осн. чл.185 ал.2 изр. 2 вр. чл.185 ал.1 от ЗДДС.

           Осъжда НАП София да заплати на Н.А.А. в качеството му на ЕТ „Ангелос- Н.А.“ ЕИК -********* сумата от 300 лв. представляваща разноски за адвокат.

           Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                            РАЙОНЕН  СЪДИЯ: