Решение по дело №1045/2019 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 23
Дата: 24 януари 2020 г. (в сила от 21 февруари 2020 г.)
Съдия: Ива Тодорова Гогова
Дело: 20195630101045
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

         24.01.2020г.        гр.Харманли

 

В    ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Харманлийски районен съд                                                                граждански състав

на осми януари                                                                       две хиляди и двадесета година

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                        Районен съдия: Ива Гогова

секретар: Антония Тенева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Гогова гражданско дело № 1045 по описа на РС-Харманли за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:         

 

 

        Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл.500, ал.1, т.1 от КЗ и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

 

         Производството по делото е образувано по искова молба на ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК ., гр. София, бул."Джеймс Баучер" № ., представлявано от С. П. и К. К., чрез адв. М.Г., против М.И.К., ЕГН: **********, адрес: ***, в която се сочи, че на 29.12.2017 г. в гр. Харманли, на кръстовището, образувано от ул. „Бенковски” и ул. „Балкан”, било реализирано ПТП с участието на МПС "Фиат Типо" с per. № X ... АМ, собственост на Иван К.И., и управлявано от М.И.К. и МПС "Мерцедес Е 290Д" с per. № X ... ВН, собственост на М. В. Д., и управлявано от Й.М.В..

                Според представения протокол за ПТП № 1577561/29.12.2017 г., причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение от страна на водача на МПС "Фиат Типо" с per. № X 0234 АМ - М.И.К., който поради употреба на алкохол -4,04 промила не съобразил своето поведение с пътен знак Б-2, не спял и като навлизал в кръстовището, блъснал движещия се от дясната му страна по път с предимство в права посока МПС "Мерцедес Е 290Д" с per. № X 0953 ВН, управлявано от Й.М.В., с което станал причина за ПТП с материални щети.

             МПС "Фиат Типо" с per. № X 0234 АМ бил застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" в ЗД "БУЛ ИНС" АД със застрахователна полица № BG/02/117000083546, която била валидна към момента на събитието. В ЗД „Бул Инс" била заведена щета под № ********** от собственика на увредения автомобил – М. В. Д.. Увредени били: 1. Колона средна лява; 2. Праг ляв; 3. Колона предна лява; 4. Джанта стоманена предна лява; 5. Носач преден ляв горен; 6. Шенкел преден ляв. След направена оценка на щетата било изплатено /по банков път/ застрахователно обезщетение в размер на 1796,65 лева на собственика на увредения автомобил – М. В. Д..

  Видно от протокола за ПТП № 1577561/29.12.2017 г., М.И.К. управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. На основание чл.500 от КЗ, ЗД "БУЛ ИНС" АД имало право да получи от него платеното застрахователно обезщетение. С писмо уведомили ответника да им заплати претендираната сума, но липсвало плащане.

    С оглед на изложеното, моли да се осъди ответника да заплати претендираната искова сума в размер 1821,65 лева, представляваща изплатеното от ЗД "БУЛ ИНСАД застрахователно обезщетение (1796,65 лева) и ликвидационни разноски в размер на 25 лева, които дружеството направило за оформяне на щетата, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми, както и съдебните разноски по делото. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, претендира и законна мораторна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение в размер на 242,89 лева за периода от 02.04.2018 г. (датата на падежа на плащане) до датата на завеждането на настоящия иск -25.07.2019г.

            В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника К..  Същият в съдебно заседание заяви, че не оспорва исковата молба и признава описаните в нея обстоятелства.

 

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

 

         Видно от неоспореното надлежно заверено копие на констативен протокол за ПТП с 1577561/29.12.2017 г., на същата дата в гр.Харманли, на кръстовището, образувано от ул. „Бенковски” и ул. „Балкан”, било реализирано ПТП с участието на МПС "Фиат Типо" с peг. № X . АМ, собственост на И.К.И., и управлявано от ответника М.И.К., и МПС "Мерцедес Е 290Д" с peг. № X . ВН, собственост на М. В. Д. съгл. представеното свидетелство за регистрация част втора, и управлявано от Й.М.В..

               Според протокола за ПТП водачът на МПС "Фиат Типо" с peг. № X 0234 АМ – отв.М.И.К., поради употреба на алкохол -4,04 промила, не съобразил своето поведение с пътен знак Б-2, не спрял и блъснал движещия се от дясната му страна по път с предимство в права посока МПС "Мерцедес Е 290Д" с peг. № X 0953 ВН, управлявано от Й.М.В., с което станал причина за ПТП с материални щети, описани в протокола – деформиран преден ляв калник, предна лява врата, задна лява врата, задна броня и др.

             Приложена е и административно-наказателна преписка по описа на РУ-Харманли, образувана по повод на станалото ПТП, по която е било издадено НП №17-0271-001560 от 16.01.2018г. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

             МПС "Фиат Типо" с peг. № X 0234 АМ е било застраховано по застраховка "Гражданска отговорност" в ЗД "БУЛ ИНС" АД със застрахователна полица № BG/02/117000083546, която е била валидна към момента на събитието съгл. приложената справка за сключена застраховка „ГО”.

              В ЗД „Бул Инс” АД е заведена щета под № **********/02.01.2018г. от собственика на увредения автомобил М. В. Д., като са били констатирани за увредени: 1. Колона средна лява; 2. Праг ляв; 3. Колона предна лява; 4. Джанта стоманена предна лява; 5. Носач преден ляв горен; 6. Шенкел преден ляв, което се потвърждава от опис на щетите от 03.01.2018г. и от 04.01.2018г. Така причинените повреди са оценени на сумата от общо 1796.65 лв. съгл. калкулация на щета №**********/02.01.2018г.

              На собственика на увредения автомобил М. В. Д. било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1796,65 лева, видно от приложения документ за превод от 21.02.2018г. и справка за IBAN *** „Банка ДСК” ЕАД от 02.01.2018г.

   Приложена по делото е регресна покана, изпратена до ответника М.К., с която същият е поканен да възтанови платеното от ищеца застрахователно обещзтение, която обаче не е получена реално от ответника, тъй като, видно от известиетието за доставяне, същият е отсъствал от адреса. 

             Съгласно приетото заключение по назначената съдебно авто-техническа експертиза, налице е причинно-следствена връзка между механизма на ПТП, описан в протокола за ПТП и нанесените щети по лек автомобил „Мерцедес Е290Д”, с рег.№...ВН. Вещото лице е изчислило, че размерът на щетите върху увредения автомобил е 1431.60 лв., определен по средни пазарни цени към датата на ПТП.

              От страна на ответника не се представят доказателства по делото, не се твърди и не се доказва да е заплатил сумата в полза на ищеца по делото.  

      

              При тази фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

              Предявеният иск с правно основание чл.500, ал.1 от КЗ съдът намира за частично основателен.

             Съгласно чл.500 ал.1, т.1 от КЗ, освен в случаите по чл. 433, т. 1 от КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Регламентираното с тази норма право е регресно по своя характер, предвидено по силата на закона.

                Основателността на предявения иск по чл.500 ал.1, т.1 от КЗ предполага наличието на следните предпоставки: реализирано ПТП в резултат на противоправното поведение на ответника; наличие на договор за застраховка "Гражданска отговорност" за управлявания от ответника автомобил, застраховател по който е ищецът; изплатено обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили в причинна връзка със събитието; управление на МПС от ответника под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.

                В настоящия казус не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност” между собственика на лек автомобил "Фиат Типо" с peг. № X ..АМ и ищцовото дружество по застрахователна полица № BG/02/117000083546, която е била валидна към момента на събитието. В тази връзка е представена и справка за сключена застраховка „ГО”. Т.е. ищецът е имал качеството застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и приел да покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на това моторно превозно средство, включително вредите, причинени на чуждо имущество - чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ.

                Противоправното поведение на ответника се установява от приетата като доказателство административно-наказателна преписка по описа на РУ-Харманли, образувана по повод на станалото ПТП, от която се  установява, че действително на 29.12.2017 г., в гр.Харманли, на кръстовището, образувано от ул. „Бенковски” и ул. „Балкан”, е било реализирано ПТП с участието на МПС "Фиат Типо" с peг. № X .4 АМ, собственост на И. К.И., и управлявано от ответника М.И.К., и МПС "Мерцедес Е 290Д" с peг. № X .. ВН, собственост на М. В. Д. съгл. представеното свидетелство за регистрация част втора, и управлявано от Й.М.В.. От неоспорения Протокол за ПТП № 1577561/29.12.2017 г. следва, че това ПТП е настъпило в причинна връзка с виновното противоправно поведение на ответника, доколкото същият след употребата на алкохол е управлявал МПС-то и не е спрял на знак „Б - 2”, при което е ударил движещия се л.а. "Мерцедес Е 290Д" с peг. № X ... ВН. Посоченият механизъм на настъпване на ПТП е описан в цитирания по-горе Протокол за ПТП, като същият е подписан от ответника без възражения относно изложените в него обстоятелства, поради което следва да се разглежда и като извънсъдебно признание на факти, които са неблагоприятни за него. Протоколът за ПТО представлява и официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, поради което обвързва съда с материална доказателствена сила по отношение на фактите, отразени в него с изключение на тези, които не са били възприети непосредствено от контролните органи. От друга странаТези факти се признаха от ответника и в съдебно заседание. От същото писмено доказателство се установява и че по време на ПТП ответникът е управлявал автомобила си с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Същият е управлявал МПС-то с концентрация на алкохол в кръвта си 4.04 промила на хиляда, което също не се оспорва от него, вследствие на което не е спрял на знак „Б-2” и е причинил процесното ПТП. Така е нарушил чл.5 ал.3, т.1 от ЗДвП, съгласно който  на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и чл.6, т.1 от ЗДвП, според който участниците в движението съобразяват своето поведение с пътните знаци.

             Налице е причинно-следствена връзка между деянието и вредите, което се потвърди от целия събран по делото доказателствен материал, както и от заключението по съдебно авто-техническа експертиза.

             Деянието на ответника е и виновно, доколкото по делото няма доказателства, оборващи законоустановената презумпция за вината му по чл.45 от ЗЗД.

             По отношение вида на причинените вреди от ищеца са представени доклад по щета № **********/02.01.2018г., опис на щетите от 03.01.2018г. и от 04.01.2018г., които са частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател факти, но тяхното осъществяване в случая следва да се приеме за доказано по несъмнен начин при съпоставката им с Протокола за ПТП, както и  поради липса на други доказателства, които да ги опровергават. Що се касае до размера на причинените щети същият се установява по делото от неоспореното заключение по приетата съдебно авто-техническа експертиза, изчислила същите на сумата от 1431.60 лв., определена по средни пазарни цени към датата на ПТП. С оглед на това съдът приема за доказани вредите именно до този размер от 1431.60 лв.

            Релевирани са писмени доказателства в подкрепа на твърдението, че ЗД „Бул Инс” АД е изплатило на собственика на увредения автомобил М. В. Д. застрахователно обезщетение в размер на 1796,65 лева., видно от приложения документ за превод от 21.02.2018г. и справка за IBAN *** „Банка ДСК” ЕАД от 02.01.2018г.

           Следователно, установяват се при условията на главно и пълно доказване всички предпоставки на  чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ, при които застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" има право на регресен иск срещу застрахования причинител на вредата за платеното обезщетение.

             Предвид изложените доводи, съдът счита, че претенцията по чл.500 ал.1, т.1 от КЗ като доказана следва да бъде уважена частично до размера на установените и доказани вреди - 1456.60 лв., от които 1431.60 лв. – изплатено застрахователно обезщетение и 25.00 лв. – ликвидационни разноски, на които има право ищеца съгл. посочената норма, а за разликата до пълния предявен размер от общо 1821.65 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.

               Акцесорният иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД съдът обаче намира за неоснователен по следните съображения: Действително претенцията за заплащане на обезщетение за забава има акцесорен характер по отношение на главното задължение и присъждането й зависи от неговата съдба. Следва да се има предвид, че вземането на застрахователя по регресния иск срещу деликвента произтича от закона и възниква от момента, когато застрахователят плати обезщетението на третото увредено лице, но не е предвидена конкретна дата за това, т. е. то не е срочно. Ето защо, за да настъпят последиците на забавата, не е достатъчно само да се извърши плащане, а трябва и длъжникът да бъде поканен да изпълни съгл. чл.84 ал.2 от ЗЗД. В този смисъл са Решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., Решение № 48/30.04.2009 г. по т. д. № 677/2008 г. на ВКС и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. В случая от представеното известие за доставяне е видно, че ответникът реално не е получил покана от ищеца за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение, доколкото от приложеното известиетие за доставяне се установява, че същият е отсъствал от адреса, т.е. регресната покана не е му е била връчена и същият не е бил надлежно уведомен за задължението и неговия падеж. С оглед на това не може да се приеме, че е изпаднал в забава на посочената в исковата молба дата – 02.04.2018г. Същият следва да се приеме, че е изпаднал в забава, считано от получаването на настоящата искова молба, ведно с приложенията към нея, от който момент насетне обаче му се дължи законната лихва за забава, която следва и да му се присъди предвид частичната основателност на иска и отправеното искане в тази насока. Но по гореизложените съображения и предвид ненадлежното уведомяване на ответника за задължението му спрямо застрахователя и за срока му за изпълнение, съдът намира, че ответникът не е изпаднал в забава преди предявяване на иска, поради което и искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 242.89 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.

               С оглед изхода на делото, съответно на уважените претенции, и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца ЗД „Бул Инс” АД следва да бъдат заплатени направените по делото разноски в размер на общо 192.50 лв. за държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

             Мотивиран от изложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

              ОСЪЖДА ответника М.И.К., ЕГН: **********, адрес: ***, на основание чл.500 ал.1, т.1 от КЗ, да заплати на ищеца ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК: .., със седалище и адрес на управление гр. София, бул.Джеймс Баучер., представлявано от изпълнителните директори С. П. и К. К., сумата от 1456.60 лв., от които 1431.60 лв. – изплатено застрахователно обезщетение и 25.00 лв. – ликвидационни разноски по щета № **********/02.01.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска на 25.07.2019г. до изплащане на вземането, като иска за разликата над 1456.60 лв. до пълния предявен размер от 1821.65 лв., отхвърля като неоснователен.

 

               ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Джеймс Баучер., представлявано от изпълнителните директори С. П. и К. К., против ответника М.И.К., ЕГН: **********, адрес: *** иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника М.И.К. ***” сумата от 242.89 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 1821.65 лв., дължима за периода от 02.04.2018г. до предявяване на иска на 25.07.2019г., като неоснователен.

 

               ОСЪЖДА ответника М.И.К., ЕГН: **********, адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Джеймс Баучер” №.., представлявано от изпълнителните директори С. П. и К. К., направените по делото разноски в размер на общо 192.50  лв. за държавна такса и възнаграждение за вещо лице.    

 

             Решението подлежи на обжалване пред ОС-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                                                           СЪДИЯ: