Производството е по чл.33 и следващите от ЗАП във връзка с чл.118 от КСО. Постъпила е жалба от Иван Стойчев Динев от гр.Кърджали против решение № 22/18.07.2005 г. на директора на РУ “СО” - Кърджали, с което е потвърдено разпореждане № 1/03.06.2005 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при РУ „СО” - Кърджали. Счита, че размера на пенсията му не е определен правилно и следва да бъде увеличен, тъй като от 01.06.2005 г. пенсиите се актуализирали със 7 %. Твърди, че НОИ – Кърджали отказвал да актуализира пенсията му, защото приемал, че е нова пенсия, а всъщност не била нова пенсия, а пенсията му от 09.04. 2000 г., която се преобразувала от пенсията за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест в пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което нямало прекъсване. Освен това НОИ не му признавал % за периода от началото на инвалидизирането му до отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст, тъй като през този период бил в пенсия за инвалидност поради трудова злополука или губел 12% за периода. Моли съда да отмени като незаконосъобразно решението на ръководителя на РУ “СО” – Кърджали. Претендира разноски. Ответникът – Районно управление “Социално осигуряване” Кърджали, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Излага съображения, че пенсията е новоотпусната и затова не е осъвременена от 01.06.2005 г., както и че в чл.9 от КСО били изчерпателно посочени случаите, при които се зачита осигурителен стаж и в тях не фигурирала хипотезата, че времето през което жалбоподателят е получавал пенсия за инвалидност поради трудова злополука се зачитал за такъв стаж. Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да я остави без уважение. Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата доводи, приема следното: Не се спори по делото, че с разпореждане № 23/30.08.2001 г. на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест, за намалена работоспособност от 71 до 90 на сто, считано от 09.04.2001 г. до 01.05.2003 г., по чл.78 от КЗОО /към този момент/ по заявление от 02.08.2001 г., както и че с разпореждане № 798а/30.08.2001 г. на жалбоподателя е отпусната и лична социална пенсия за инвалидност, считано от 09.04.2001 г. Тези обстоятелства се установяват и от представената по делото заверено копие от пенсионната преписка на Иван Стойчев Динев. От пенсионната преписка се установява също така, че впоследствие с разпореждания пенсията на жалбоподателя е променяна съгласно действащото законодателство. Със заявление вх.№ 20564/22.10.2004 г. Иван Стойчев Динев е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст или преизчисляване на инвалидната пенсия. Тъй като жалбоподателят няма навършени 52 години и не е освободен по чл.328, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, с разпореждане № 4/08.11.2004 г. му е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание § 4 от ПЗР на КСО. Със заявление вх.№ 5950/04.05.2005 г. Иван Стойчев Динев отново е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като с разпореждане № 1, прот. № NK 1083/03.06.2005 г. на последния е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 07.05.2005 г., на основание § 4, ал.5 от ПЗР на КСО при навършени 45 години и 7 месеца. Горните обстоятелства не са спорни и се установяват както от приложената пенсионна преписка, така и от назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза. С жалба вх. № 2548/22.06.2005 г. Иван Стойчев Динев е обжалвал разпореждане № 1, прот. № NK 1083/03.06.2005 г. пред ръководителя на РУСО – Кърджали, като е изложил доводи, че размера на отпуснатата му пенсия за осигурителен стаж и възраст е силно занижен и не бил определен съгласно чл.70, ал.3-6 от КСО, както и че пенсията за осигурителен стаж и възраст следва да му бъде отпусната от 25.09.2004 г., когато е придобил право на нея. Във връзка с подадената жалба, на основание чл.117, ал.3 от КСО, директора на РУСО - Кърджали се е произнесъл с атакуваното пред съда решение № 22/18.07.2005 г., като е потвърдил разпореждане № 1, прот. № NK 1083/ 03.06.2005 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. При така установените обстоятелства съдът намира подадената жалба за неоснователна. Спорът по делото се свежда до това, правилно ли е определен размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст и датата, от която същата е отпусната на жалбоподателя. В тази връзка следва да се отбележи, че правилно пенсията за осигурителен стаж и възраст е била отпусната на жалбоподателя, считано от 07.05.2005 г. – датата на влизане в сила на разпоредбата на § 4, ал.5 от КСО. Или, независимо, че правото на пенсия е породено преди тази дата, доколкото разпоредбата на § 4, ал.5 от КСО влиза в сила на 07.05.2005 г. същата следва да се отпусне именно от датата на влизане в сила на посочената разпоредба, като липсва законово основание същата да бъде отпусната преди тази дата. Доводът на жалбоподателя, че така отпуснатата му пенсия за осигурителен стаж и възраст е следвало да бъде осъвременена, считано от 01.06.2005 г., то същия не е предмет на настоящото дело, доколкото касае период след издаване на обжалваното разпореждане на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. Независимо от това, съдът намира за необходимо да отбележи, че в случая се касае до новоотпусната пенсия – през текущата година /считано от 07.05.2005 г. /, поради което не е налице хипотезата на чл.100 от КСО, при която пенсиите се осъвременяват от 1 юни. Неоснователен е и довода, че времето през което жалбоподателят е получавал пенсия за инвалидност поради трудова злополука е следвало да бъде зачетен като осигурителен стаж, тъй като в чл.9 от КСО изчерпателно са изброените хипотезите, при които се зачита осигурителен стаж и в тях не попада твърдяната от жалбоподателя. Що се касае до размера на отпусната на жалбоподателя пенсия за осигурителен стаж и възраст, по делото не се събраха доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателя, че същата не е определена съгласно чл.70, ал.3-6 от КСО. Напротив, видно от заключението на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, която не се оспорва от страните и се възприема изцяло от съда, с разпореждане № 1, прот. № NK 1083/03.06.2005 година, размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя е правилно определен съгласно чл.70, ал.1-6 от КСО. Ето защо жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Водим от изложеното и на основание чл.42, ал.1 от ЗАП във връзка с чл.118, ал.2 от КСО, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Иван Стойчев Динев, с постоянен адрес в гр. Крумовград, ул.”Иван Вазов” № 84 А, с ЕГН ********** против Решение № 22/ 18.07.2005 г. на Директора на РУСО – Кърджали, с което е потвърдено разпореждане № 1, прот. № NK 1083/03.06.2005 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщението му на страните.
Председател : Членове : 1.
2. |