№ 34896
гр. София, 29.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско
дело № 20221110160460 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.420 от ГПК.
Образувано е във връзка с издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл. 417, т. 2 от ГПК в полза на кредитора „Банка ДСК“ АД, за сумите
както следва: сумата 45 460,99 лева, представляваща предсрочно изискуема главница по
Договор за кредит от 18.02.2020г., сумата 1 880,55 лева, представляваща договорна лихва за
период от 21.01.2022 г. до 11.10.2022 г., сумата 60,90 лева, представляваща мораторна лихва
за период от 21.01.2022 г. до 11.10.2022 г., сумата 290,44 лева, представляваща законна лихва
за период от 12.10.2022 г. до 03.11.2022 г., сумата 120,00 лева, представляваща разходи при
изискуемост на кредита.
Заповедта за незабавно изпълнение е връчена надлежно на длъжника на 09.08.2023г.
и в срок на 29.08.2023г. ведно с подаденото възражение е направено искане за спиране на
изпълнението по изложени съображения за недължимост на вземането от страна на
поръчителя.
Съдът намира, че искането е процесуално допустимо, тъй като е било съпроводено с
възражение срещу заповедта, депозирано в установения законен срок. Съдът счита искането
за неоснователно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.420, ал.2, т.1 от ГПК, съдът, постановил незабавното
изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал.1, когато е
направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че вземането не се
дължи. Искането не е ограничено със срок и може да се направи както пред заповедния, така
и пред исковия съд.
По делото е представен Договор за кредит от 18.02.2020г., сключен между „Банка
ДСК“ АД и А. Д., по който Д. Т. се е задължила като поръчител.
Длъжникът А. Д. е бил уведомен редовно за настъпване на предсрочната изискуемост
на задълженията му по договора по реда на чл. 47 от ГПК от ЧСИ Стоян Якимов, видно от
1
приложените към делото документи от л. 35 до л. 40.
Приложен е и документа по чл. 417, т. 2 ГПК – Извлечение от счетоводните книги на
банката, в което са посочени задълженията, за които е била издадена заповедта за незабавно
изпълнение.
На първо място неоснователни са възраженията на Д. Т., че същата не е участвала в
подписването и не се е съгласила с условията по подписаното между страните
Допълнително споразумение към договора за кредит от 21.12.2021г.
Действително съгласно чл. 124, ал. 1 ЗЗД подновяването на задължението на един
солидарен длъжник освобождава останалите съдлъжници, освен ако кредиторът е запазил
своите права срещу тях.
Въпреки горното, съдът намира, че при преструктуриране на дълга, както в случая,
не е налице новация. Така и съгласно константната съдебна практика, например: Решение №
130 от 24.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 650/2008 г., II т. о., ТК - Способите за
преструктуриране на даден кредит, вкл. разсрочването му за облекчаване на съществуващия
дълг не са индиция за наличие на воля у съконтрахентите за подновяването му по смисъла на
чл. 107 ЗЗД, която за да е релевантна, трябва да е изрична и недвусмислена, а не изведена по
тълкувателен път.; Решение № 789 от 22.04.2002 г. на ВКС по гр. д. № 2292/2001 г., V г. о.:
Реструктуриране (предоговаряне) на дълга по съществуващ банков кредит не води до
новиране на задължението, без изрично страните да са заявили воля за подновяване.
Новацията не се предполага, затова волята на договарящите се за извършването й, трябва да
е изразена по недвусмислен начин.; Решение по арб. д. № 192/1980 г.: Удължаването на срока
по договора не е подновяване (новация) на задължението, тъй като предмета на същото не се
променя; Решение № 224 от 18.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3978/2022 г., III г. о., ГК:
Съгласно разясненията в постановеното по реда на чл. 290 вр. с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
решение на ВКС, последващи изменения в съдържанието на договора за кредит между
кредитора и длъжника, утежняващи положението на последния, освен ако обективират
новация, по смисъла на чл. 107 ЗЗД и с оглед последиците на предл. второ на разпоредбата,
не погасяват поръчителството, но отговорността на поръчителя остава ограничена за
неизпълнение задълженията на длъжника, със съдържанието им към момента на сключване
на договора за поръчителство и др.
Неоснователни са и възраженията му във връзка с чл. 147 ЗЗД. Молителят навежда
доводи, че към 21.12.2021г. е била настъпила „автоматично“ предсрочната изискуемост по
кредита на осн. т.18.2 от ОУ към договора. Константната съдебна практика към настоящия
момент, обаче, приема, че не съществува т. нар. автоматична предсрочна изискуемост. За
настъпване на предсрочната изискуемост е необходимо винаги да бъде уведомен
длъжникът/т.е да му бъде обявена предсрочната изискуемост, независимо от уговорките
между страните. Това се извежда имплицитно и от мотивите на ВКС изложени по т.18 от ТР
№ 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 8/2017г. от 02.04.2019 г. на ОСГТК на
ВКС, така и например Решение № 50076 от 14.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 1730/2019 г., I т.
о.: Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага
2
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента
на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента
на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й и др. В случая независимо от
забавата в плащанията кредиторът е преценил, че е в негов интерес да не обявява договора
за предсрочно изискуем към дадения момент, а да разсрочи задълженията чрез сключване на
допълнително споразумение с длъжника, което несъмнено е допустимо.
Неоснователно е и възражението му, че не му е била обявена предсрочната
изискуемост. Предсрочната изискуемост настъпва от датата на която волеизявлението на
банката - че счита кредита за предсрочно изискуем - е достигнало до длъжника –
кредитополучател, ако са били налице и посочените обективни предпоставки. Датата на
обявяване на длъжника - кредитополучател на предсрочната изискуемост на кредита е и
началния момент, от който тече 6 - месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД/ в случая 12.10.2022г./
Настоящият състав споделя извода, че не се изисква предсрочната изискуемост на кредита
задължително да се обяви и на поръчителя, защото поръчителят приема да отговаря за
чуждото задължение в обема и при условията, при които отговаря самия длъжник, освен ако
са изрично договорени по-леки /чл. 139 ЗЗД/. Следователно, ако длъжникът –
кредитополучател вече е поставен в забава относно целия дълг, с предявяване на обявената
от кредитора предсрочна изискуемост на дълга, за който и поръчителят отговаря, то
предявяването й на последния е лишено от самостоятелни правни последици досежно
отговорността на всеки от двамата към кредитора. Така например Решение № 50126 от
8.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1608/2022 г., I т. о., ТК; Определение № 711 от 12.04.2023 г. на
ВКС по гр. д. № 4215/2022 г., III г. о., ГК и др.
По тези съображения съдът намира, че не е налице твърдяната предпоставка за
спиране по чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК – вземането да не се дължи. Ето защо съдът следва да
остави молбата за спиране на незабавното изпълнение без уважение.
Така мотивиран, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на незабавното изпълнение на Заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
издадената на 23.11.2022г., на осн. чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК, обективирано в Молба вх. №
241776/29.08.2023г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му на молителя.
3
Да се връчат преписи от определението на молителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4