РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Перник , 28.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Въззивно гражданско
дело № 20201700500681 по описа за 2020 година
С Решение № 1126/10.08.2020год. , постановено по гр. дело № 11/2020г., Пернишкия
районен съд е признал за установено по отношение на А. И. Е. от *** , че дължи на
„Топлофикация-Перник” АД сумата от1 137.42лева ,представляваща стойността на
доставена, ползвана, но незаплатена топлоенергия за апартамент № **, находящ се в *** ;
лихва за забава на месечните плащания в размер на 81.55 лева за периода от 09.12.2016год.
до 12.01.2018год. , ведно със законната лихва върху главницата от 1218.97лева , считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.10.2019год. до
окончателното изплащане на сумата,за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.дело № 06091/2019год. на РС-Перник като е отхвърлил иска за разликата до
пълния му предявен размер поради изтекъл давностен срок.
Със същото решение съдът е осъдил А. Е. да заплати на „ Топлофикация Перник” АД
гр.П. сумата от 522.94лева направени в исковото и в заповедното производство разноски.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът - А. И. Е. , която го
обжалва в срока по чл.259, ал.1 от ГПК в частта, в която е уважен предявения против него
установителен иск. По изложените в жалбата оплаквания за неправилност и необоснованост,
жалбоподателят моли първоинстанционното решение да отменено и отхвърлен предявения
против него иск , ведно с произтичащите от това последици.
1
Въззиваемото дружество не е подало писмен отговор. В депозирана по делото молба
моли въззивната жалба да се отхвърли като му се присъди юрисконсултско възнаграждение
за въззиванта инстанция. В същата се прави и възражение за прекомерност на
претендираното от адвокат пълномощника адвокатско възнаграждение.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че
атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не
са налице основания за обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка
относно правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи:
Пред районния съд е предявен и разгледан установителен иск по чл.422, вр. чл.124
ГПК с искане да бъде признато по отношение на ответника А. Е. , че дължи на „
Топлофикация Перник” АД гр.П. сумата от 1580.34лева , представляваща стойността на
доставена, ползвана, но незаплатена топлоенергия за апартамент № **, находящ се в *** за
периода от 01.02.2015год. до 30.04.2017 год. включ..; лихва за забава на месечните плащания
в размер на 207.32 лв.,представляваща законна лихва върху цялата главница за периода от
07.04.2015год. до 12.01.2018год. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 18.10.2019год. до
окончателното изплащане на сумата.
Ответникът е подал писмен отговор в срока по чл.131, ал.1 от ГПК. Същият е оспорил
твърдението, че е собственик на процесния апартамент за исковия период, като е възразил
срещу начина на отчитане на потребената топлинна енергия, начина на нейното
разпределение и съответно против формирането на нейната цена.Направил е възражения за
незаконосъобразно начисляване и разпределение на топлоенергията в блока , в който живее
и оттук- за недължимост на претендираните суми, като стойност на потребена от него
топлоенергия. Оспорил е и валидността на приложените Общи условия .
Районният съд е уважил така предявения иск / извън погасените по давност суми/,
приемайки че между страните съществува облигационно правоотношение във връзка с
покупко-продажбата на топлинни енергия за битови нужди и че ответникът е неизправна
страна по това правоотношение,тъй като не изплатил в срок цената на доставената и
потребена от него топлоенергия за периода от 09.12.2016год. до 12.01.2018год.
Предвид естеството на така предявения иск, в тежест на ищеца, в случая на „
Топлофикация Перник „ АД гр.П. е да докаже съществуването на вземането на твърдяното
основание и в претендирания размер. Ищецът следва да установи всички положителни
факти и обстоятелства, от които черпи права, а именно наличието на твърдяното договорно
отношение с ответника, както и размера на дължимите суми. Ответницата от своя страна
носи тежестта на доказване на правоизключващите или правопогасяващите вземането на
ищеца възражения. Горното е съобразено от районния съд при разпределяне на
доказателствената тежест, който, позовавайки се на относимите за това материални норми в
Закона за енергетиката и Закона за етажната собственост и предвид събраните по делото
доказателства, е достигнал до правилен и законосъобразен извод относно наличието на
облигационно отношение между страните във връзка с доставка на топлинна енергия за ап.
2
**, в *** . За наличието и валидността на съществуващото между страните облигационно
правоотношение във връзка с доставката и ползването на топлинна енергия за битови нужди,
първостепенният съд е изложил мотиви, които въззивната инстанция напълно споделя и към
които препраща на основание чл.272 от ГПК .
Неоснователен е довода в жалбата ,че жалбоподателят няма качеството „ клиент“ на
топлинна енергия, поради което и не дължи заплащане на доставената и потребената в
процесния апартамент топлинна енергия и БГВ.
За да бъде задължено лице за заплащане цената на доставена и потребена през исковия
период топлинна енергия и БГВ в процесния апартамент ответникът А. Е. трябва да има
качеството „ клиент“ на топлинна енергия. Съгласно чл.153 и параграф 1, т.2а от ДР на ЗЕ /
действаща към исковия период/ , „ клиент“ на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоподаване.
Жалбоподателят е бил собственик на топлоснабдения имот през периода ***год. до
***год. и това се установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства .
Същият е придобил собствеността върху имота по дарение на ***год. и това е видно от
представения Нотариален акт № **, том- *, рег.№ ***, дело № 221/2015год. и го е отчуждил
го е чрез покупко-продажба на ***год. .Последното е видно от представения Нотариален
акт № **, том- ***, рег.№ ***, дело № 430/2019год.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за невалидност на Общите условия.
От направена служебна справка в търговския регистър при Агенцията по вписванията , „
Топлофикация Перник” АД има за предмет на дейност „ производство на електрическа и
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия и други дейности и услуги обслужващи
основните дейности”, както и не е спорно по делото че притежава лиценз за производство и
за пренос на топлинна енергия. В този смисъл ищцовото дружество има качеството „
продавач „ на топлинна енергия, както и е надлежно регистриран като такъв. Съгласно
чл.150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия на потребителите за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се определят: 1. правата и
задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността
при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и
прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните
тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ,
бр. 74 от 2006 г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на
индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ
времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е
предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
3
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия.Съгласно чл.2 на цитираната
разпоредба топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от
комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Т.е. за да бъдат
същите приложими е от значение факта на първото публикуване, а второто такова има само
оповестителен характер. В случая , Общите условия са публикувани в бр.82 /3959 от
29.04.2008год. на в.” Съперник”, от което и следва, че са влезли в сила и са приложими в
отношенията между страните по делото.
В добавка следва да се отбележи че Общите условия са валидни и за конкретното
правоотношение, тъй като не се твърди по делото, а и липсват доказателства в тази връзка,
страните да са договорили нещо различно, от уговореното в Общите условия.Законът
допуска такава възможност, но същата няма данни да е реализирана в настоящия случай .
От събраните пред районния съд доказателства се установява, че апартамента на
ответника има отоплителни тела в кухня с монтирани на тях индивидуален разпределител /
т.н. топломер/. Същият се снабдява и с битово гореща вода, за отчитането на която е
монтиран водомер, като в банята има щтранг-лира. Горните данни се съдържат в
изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, на която съдът се позовава като
компетентно дадена. След проверка на всички относими към спора документи, вещото лице
е установило и посочило ,че дължащата се като отдадена от СИ за СЕС топлоенергия е
разпределена по партидата на ответника пропорционално на отопляемия обем на процесния
имот, който е 222 кв.м. Посочило е също така ,че разпределението за отдадената от двете
отоплителни тела в процесния имот топлинна енергия е извършено прогнозно,като
изравняването е извършено не след проведен отчет, а с начислена прогнозно топлоенергия.
Аналогични са данните и по отношение на ползваната в имота БГВ ,доколкото не е осигурен
достъп за извършване на отчет. Касае се за разпределена по изчислителен път топлинна
енергия в поведена съгласно чл. 70, ал.2 и ал.4 ,както и т.6.7 и т.6.5 от Приложение към чл.6
от наредба № 16-334/06.04.2007год. процедура и разпределена по норматив за 1 ползвател
,съгласно чл.69, ал.2 от Наредба 16-334/ 06.04.2007год. БГВ. Вещото лице е посочило ,че
общия топломер на абонатната станция притежава необходимите сертификати и е преминал
през всички задължителни проверки. Последната такава е извършена на ***год. ,
установено е че общия топломер съответства на одобрения тип и това е удостоверено със
Свидетелство за проверка № *** от горецитираната дата. Същевременно е установено , че
в етажната собственост на бл.** е въведено „ дялово разпределение” , като фирмата за
дялово разпределение е изготвяла ежегодно изравнителни сметки, при които са спазени
принципите и методиката за разпределение, залегнала в Наредба № 16-334 от
06.04.2007год. Уточнено е ,че дяловото разпределение е въведено през ***год. ,въз основа
на сключен договор № ***год. между „Иста „ ЕООД ,чийто правоприемник е „ Техем
Сервис „ ЕООД и потребителите на топлинна енергия в сграда-етажна собственост –*** за
4
доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение и отчитане средствата за измерване в
СЕС. Вещото лице е посочило и последващите договори за дялово разпределение,
сключени с етажната собственост като е цитирал такива от ***год., и ***год. Позовавайки
се на данните ,подадени от топлинния счетоводител , вещото лице е изчислило размера на
задължението на абоната,което възлиза в претендирания от ищеца размер. Последният
кореспондира и с констатациите, направени от вещото лице, изготвило съдебно-
икономическата експертиза по делото.
Позовавайки се гореизложеното съдът намира за несъстоятелни доводите на
ответника относно размера на предявения иск , които са свързани с отчитането ,
разпределението и формирането на цената на доставената и потребена в процесния
апартамент топлоенергия и БГВ . При изготвяне на експертизата вещото лице е работило
въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение,
тоест въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с
доставката, ползването и заплащането на потребената топлинна енергия и битово гореща
вода. Съобразена е и конкретиката на спора, а именно че в апартамента се ползват
отоплителни тела и БГВ, а банята се отоплява от щранг-лира.
Безспорно в случая се установи ,че на ответника не са начислявани суми за
топлоенергия и БГВ като реално потребени , а такива съгласно чл.69, ал.2 и чл.70, ал.4 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007год. за топлоснабдяването /в редакциите приложими към
процесния период /, поради неосигурен достъп за отчет. Съгласно чл.69, ал.2 ,т.2 от
Наредбата,когато не е осигурен достъп за отчитане на водомерите, изразходваното
количество гореща вода от отделните потребители се определя служебно,при норма за
разход на гореща вода 140л потребление за едно денонощие на всеки потребител.В чл. 70,
ал.4 от същата наредба е предвидено ,че при неосигурен достъп за отчет,за всички
отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т.6.5 от Приложение то по чл.61,
ал.1-като за отоплителни тела,работили непрекъснато,без уреди..
Съдът намира ,че данните в цитираната съдебно-техническа експертиза
обуславя приложението на горепосочения начин на изчисление на дължащите се от
потребителя- ответник в първоинстанционното производство суми за топлоенергия и БГВ
в процесния апартамент. Вещото лице е констатирало наличието на констативен протокол
за неосигурен достъп до процесния апартамент , подписани от представител на СЕС, което
налага извод за наличие на основание за начисляване на разход на гореща вода по
норматив за едно лице -140 л дневно, както и разпределението на топлинната енергия по
изчислителен път чрез екстраполация по максимален специфичен разход на сградата и
съобразно отоплителната мощност на отоплителните тела/по норматив/. Макар и да не е
установен точният брой на обитателите в процесния апартамент, начислението е извършено
въз основа на минималния брой обитатели, а именно един такъв.
Предвид на горното, начислената БГВ и топлинна енергия се явява дължима и то
5
в размерите ,претендирани от ищеца .
Неоснователно е възражението на ответника за незаконосъобразност на
извършеното дялово разпределение . Съгласно чл.139 , ал.2 от ЗЕ дяловото разпределение
на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от
специално лицензирани лица. На основание чл.139 б ЗЕ клиентите в сграда –етажна
собственост избират лице, регистрирано по реда на чл.139а за извършване на услугата
дялово разпределение като изборът се извършва с писмено съгласие на
съсобствениците,притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата.
Неизпълнението на това им задължение не може да доведе до отпадане на отговорността за
заплащане на потребената топлоенергия.
По делото са представени доказателства за писмено съгласие на собствениците
на сградата ЕС за сключване на писмен договор за услугата „ дялово разпределение“ ,както
и протокол от ***год. удостоверяващ избора на търговец за извършване на услугата дялово
разпределение . Тези доказателства ,ведно с данните в съдебно-техническата експертиза
опровергават твърденията за неизпълнение на изискванията на чл.139 б, ал.1 от ЗЕ.
Дори да липсваха такива, то това не би повлияло върху задължението на
ответника-жалбоподател в настоящото производство да заплаща топлинна енергия,
доколкото положително са установени всички материални предпоставки относно
възникването на облигационното правоотношение между страните,както и съществуването
на изискуемостта на вземането.Аргумент за това се извежда и от разпоредбата на чл.61 от
наредба № 16-334/2007год..дори когато договорът с лицето по чл.139б ЗЕ е прекратен,
съгласно посоченото правило, разпределението на топлинна енергия между потребителите в
сградата се извършва само от топлопреносното предприятие или доставчика, тоест от ищеца,
съобразно методиката по приложението към наредбата.Следователно липсата на договор ,
равняващ се на нищожен договор с лице по чл.139 Б от ЗЕ , няма отношение към
съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия.
Вземането на „Топлофикация Перник” ЕАД за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху цената на потребената от ответника топлинна енергия, възниква от
първия ден след изтичането на 30 дневния срок, след изтичане на периода за който се
отнасят, или след датата на издаване на дебитно известие за изравнителна сметка (чл.42, ал.2
вр. с 34, ал.1 и ал.2 от ОУ). Задължението на ответника за заплащане на сумите е срочно и се
дължи в горепосочените срокове, като при забава същият дължи обезщетение за времето на
забавата в размер на законната лихва, на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Мораторните лихви
са определени при спазване на нормата на чл. 86, ал.1 от ЗЗД и в съответствие с посочените
по-горе клаузи от Общите условия, имащи силата на закон за страните по договора за
продажба на топлинна енергия, съгласно чл. 20"а", ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.86 , ал.1 от ЗЗД се дължи законна лихва за забава върху главницата от
1 137.42лева , считано от подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение
6
до окончателното й изплащане. Районният съд е присъдил такава и върху дължащата се
лихва в размер на 81.55 лева, което е недопустимо , а и липсва формулирано искане в този
смисъл. Предвид на това,присъждайки законна лихва върху мораторната такава в размер на
81.55 лева , районният съд се е произнесъл свръх петитум и решението , в тази му част,
подлежи на обезсилване.
В останалата си част и по изложените по -горе съображения обжалваното решение се
явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено .
С оглед изхода на спора в полза на въззиваемото дружество следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №1126/10.08.2020год., постановено по гр.дело № 11/2020год.на
Пернишкия районен съд, В ЧАСТТА МУ, в която е признато за установено ,че А. И. Е.
дължи на „ Топлофикация Перник“ АД гр. С. законна лихва върху 81.55 лева , считано от
18.10.2019год. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА А. И. Е. с ЕГН ********** от *** да заплати на „ Топлофикация –
Перник” АД, гр. П. с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление : ***
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7