РЕШЕНИЕ
№ 1031
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
в присъствието на прокурора Ж. Орл. А.
като разгледа докладваното от И. М. Частно наказателно дело №
20231110202422 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.158, ал.2 и сл. от ЗЗ.
Постъпило е искане от ДПБ ,,Свети Иван Рилски“ – София по реда на
чл.154, ал.3 от Закона за здравето, с което се предлага лицето В. Д. Й. от
гр.София, с ЕГН: ********** за бъде настанен на задължително лечение.
Посочва се, че същото не е критично към заболяването си и отказва
доброволно лечение. Налице е реален риск от извършване на престъпление, с
което може да бъде застрашен живота и здравето както на самото лице, но
така също и на близките и околните.
В съдебно заседание прокурорът изразява становище по
основателността на искането и моли същото да бъде уважено. Намира, че от
събраните по делото писмени доказателства безспорно се доказва, че
моментното психическо състояние на лицето изисква неговото настаняване на
задължително лечение. В заключение предлага съда да постанови решение, с
което да настани за лечение лицето на задължително лечение съгласно
параметрите на експертизата.
Лицето, чието настаняване се иска, се явява лично. Служебният му
1
защитник пледира, че с оглед събраните доказателства и заключението на
вещото лице, следва да бъде постановено задължителното му лечение. Съдът,
като се запозна с искането, събраните по делото доказателства и становищата
на страните, намира за установено следното:
Депозирано е искане от ДПБ ,,Свети Иван Рилски“ – София за
настаняване на задължително лечение на лицето В. Д. Й..
В съдебно заседание лицето отговаря адекватно на поставените му
въпроси като признава, че има заболяването епилепсия и приема
медикаменти.
Видно от разпита на вещото лице е, че освидетелственият В. Й. е бил
приет по спешност за втори път по повод агресивно поведение. По негово
предложение е назначена Комплексна Съдено психиатрична и психологична
експертиза. Съгласно приетото заключение лицето страда от лека умствена
изостаналост, което налага настаняване на задължително лечение в
стационарна форма в ДПБ – Карлуково за срок от три месеца, тъй като
представлява опасност за себе си, така и за околните. Предвид
обстоятелството, че не може да дава информирано съгласие за лечението си,
такова следва да бъде давано от неговата майка.
Съдът кредитира като обективни и верни показанията на вещите лица,
както и заключението им по изготвената СППЕ.
Настаняването на едно лице за принудително задължително лечение се
обуславя от кумулативното наличие на две предпоставки, условно обозначени
като „медицински” и „социален” критерии. Първата от тях предполага да се
установи наличието на заболяване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 и/или т. 2
от ЗЗ в освидетелстваното лице.
От заключението на вещите лица се установява, че лицето В. Д. Й.
страда от психическо заболяване, обуславящо неговото задължително
лечение. Същевременно от разпита им се установява, че освидетелственият
веднъж е постъпвал за лечение и две седмици след като е бил освободен, е
нападнал дете с нож. Поради тази причина се предлага на съда да постанови
по дългосрочно лечение в специализирано здравно заведение.
Диагнозата е за заболяване, фигуриращо в кръга на ревизираните в чл.
146 от ЗЗ, поради което и принудителното лечение, е допустимо.
Видно от събраните по делото писмени доказателства и
2
доказателствени средства е, че е налице и второто кумулативно изискване на
чл. 155 от ЗЗ, а именно - с поведението си В. Й. представлява опасност за
себе си, близките и околните, тъй като причината за неговото настаняване е
влошеното му психическо състояние и реалната опасност за живот и здраве
му.
По отношение на формата на лечение, срока и психиатричното
заведение съдът се солидаризира със заключението на вещите лица.
Предвид моментното състояние на лицето съдът намира, че
определеният за неговото лечение срок следва да бъде предложения от
вещото лице, а именно три месеца в стационарна форма в ДПБ – гара
Карлуково. Съдът приема, че продължителността на лечението на лицето е
било съобразено от експерт, който в най – пълна степен би могъл да прецени
колко време е необходимо за стабилизиране на здравословното състояние на
конкретния пациент. Същевременно не следва да бъде уважавано искането на
освидетелствения за лечение на територията на град София тъй като от
разпита на вещите лица се установява, че липсва подобна хронологическа
възможност, а от друга, такова лечение вече е било провеждано и очевидно не
е имало необходимия здравословен ефект.
С оглед приетото заключение по експертизата съдът намира, че не
следва да се спира изпълнението на решението, независимо от
обстоятелството дали същото ще бъде обжалвано.
Според заключението на вещите лице лицето В. Й. не е в състояние да
изразява информирано съгласие за лечението си, такова следва да бъде
изразявано от неговата майка.
Разноските по делото в размер на 944.20 лева, представляващи
възнаграждение за вещи лица за явяване в съдебно заседание, изготвяне и
защита на заключението по изготвената съдебно психиатрична и
психологична експертиза, следва да останат за сметка на държавата.
Воден от горното и на основание чл. 162, ал.2 от ЗЗ, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА лицето В. Д. Й. от гр. София, с ЕГН: ********** на
3
задължително лечение в стационарна форма в ДПБ – гара Карлуково за срок
от три месеца.
ДОПУСКА предварително изпълнение на настоящото решение.
ПРИЕМА липса у лицето В. Д. Й. от гр. София, с ЕГН: **********
да изразява информирано съгласие за лечението си.
ОПРЕДЕЛЯ да дава информирано съгласие за лечението на В. Д. Й.
от гр. София, с ЕГН: ********** неговата майка Д. Т.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 165, ал. 1от ЗЗ, сумата в размер на
944.20 лева, представляваща направени разноски за явяване на вещи лица в
съдебно заседание, както и за изготвяне и поддържане на заключението по
съдебно психиатрична и психологична експертиза, да останат за сметка на
държавата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7 – дневен срок
от днес пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4